Решение по дело №1089/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на И. И. Б., [ЕГН], от с. Дебръщица, общ. Пазарджик, [улица], подадена чрез адв. Н. – САК, против Заповед № Л-1136 от 19.10.2023 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ на държавен служител.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон. Счита се, че фактическата обстановка не съответства на наложеното дисциплинарно наказание. Моли се да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена молба вх. № 841/29.01.2024 г. от адв. Н., с приложени писмени бележки, в които по изложени съображения, моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът – Началникът на Затвора гр. Пазарджик, се представлява от юрк. Р., който моли съда да остави без уважение подадената жалба. Счита атакувания административен акт за правилен и законосъобразен, издаден в съответната форма, при спазване на относимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, както и е съобразен с целта на закона.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № Л-1018 от 13.09.2023 г. на изпълняващ длъжността Началник на Затвора – Пазарджик, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредено, да бъде извършена проверка на постъпили данни за евентуално допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР от мл. инспектор И. И. Б., надзирател Първа степен, по време на наряда на 25.08.2023 г. Назначена е поименно дисциплинарна комисия с председател гл. инспектор Ф..

В хода на проверката е представено Сведение рег. № ИВ-1655 от 18.09.2027 г. от И. И. Б., в което е заявено, че на 25.08.2023 г., като постови на пост 19, около 22:00 часа, на първо колело в корпуса на затвора са се били събрали няколко колеги и са се почерпили с безалкохолно по случай раждането на дете на техен колега мл. инспектор С. П.. На събирането е присъствал и дежурният главен надзирател. Жалбоподателят сочи, че „.. колегата мл. инсп. И. П. нещо се заяде с мен с думите „кажете сега какъв е редът за болничните в това отделение, да се знае“, и сочи мен с ръка с думите „такива педераси да знаят. Аз му направих забележка, след което се спречкахме“.

По административната преписка са приложени ежедневна ведомост и кадрова справка относно мл. инспектор И. Б., от която е видно, че от момента на назначаването му като служител в Затвора – Пазарджик на 20.10.2008 г. не е наказван и не е награждаван, като на последната оценка на постигнатите резултати за периода 01.12.2022 г. до 31.05.2023 г. е получил оценка „много добър“. Срещу служителя няма образувано дисциплинарно производство по реда на ЗМВР. Същият не е временно отстранен от длъжност. Общият стаж на младши изпълнителска длъжност по ЗМВР е 14 години и пет месеца. Приложен е и CD, съдържащ видеозапис от системите за наблюдение в Затвора – Пазарджик за периода от 21:00 часа до 22:15 часа на 25.08.2023 г.

За резултатите от осъществената проверка от назначената дисциплинарна комисия е изготвена Обобщена справка № ИВ-1753 от 03.10.2023 г., в която е посочено, че от системите за видеонаблюдение между 21:00 часа до 22:15 часа на 25.08.2023 г. се установява, че мл. инспектор И. Б. е в района на пост № 2, на първи етаж, като е седнал около бюрото на пост № 2 и с останалите служители се черпят със сладки и безалкохолно по повод раждането на дете на мл. инспектор С. П.. Около 22:13 часа възниква словесна разправа (употреба на обидни думи) между мл. инспектор И. И. Б. и мл. инспектор И. И. П.. Причината за саморазправата е че мл. инспектор П. е споменал, че някои колеги си взимат болнични без основателна причина и е посочил с ръка мл. инспектор Б. с думите „е такива педераси да знаят“, вследствие на което мл. инспектор Б. му прави забележка и го нарича „мърльо“. Служителят П. става от стола и хваща служителя Б. за гушата и двамата започват да се бутат и боричкат и политат върху бюрото на пост № 2, а около тях пада стол, след което са разтървани от колеги и ситуацията е приключена.

Счетено от дисциплинарната комисия е, че мл. инспектор Б., в качеството си на длъжностно лице, виновно е нарушил чл. 16, чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 64, във връзка с чл. 3, т. 6 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Прието е, че действията на Б. съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т 2 от ЗМВР.

Последвало е издаването на обжалваната Заповед № Л-1136 от 19.10.2023 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която за нарушение на чл. 16, чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 64, във връзка с чл. 3, т. 6 от Етичния кодекс, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР, на мл. инспектор И. И. Б., на длъжност надзирател І степен в Затвор – Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Обжалваната заповед е връчена лично на лицето срещу подпис на 20.10.2023 г., което е удостоверено с подпис върху самата заповед.

По делото е разпитан свидетелят Г. И. Г., чиито показания съдът приема за последователни, достоверни и съответстващи на останалите събрани по делото писмени доказателства. Свидетелят заяви пред съда, че на посочената дата с разрешение на дежурния главен надзирател и командир на отделение са се събрали с колегите му на втори пост, първо колело, да се почерпят за раждане на дете на колега. Както са стояли и разговаряли, колегата И. П. и колегата И. Б. станали и се хванали за гушите. Докато се държали един друг, политнали към масата с почерпката. Свидетелят посочи, че не е разбрал какво са си казали и дали изобщо нещо са си казали. Според друг колега са се нарекли „педераст“, но свидетелят Г. лично не е чул тези думи. От показанията му става ясно, че не е имало удари и конфликт, който да е продължил и след това. Работният процес е продължил без усложнения и разправии или разногласия. Б. и П. не са си правили забележки през деня, а са си вършили служебните задължения. При т. нар. „прегръдка“ според свидетеля не е имало агресия, нито се е стигнало до по-сериозен конфликт.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:

Според чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Въпреки че по делото не се представи Класификаторът на длъжностите в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и нейните териториални служби, утвърден от министъра на правосъдието по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, от Постановление № 184 на Министерски съвет от 23.08.2012 г. за привеждане в съответствие на длъжностите на служителите по Закона за Министерството на вътрешните работи, ранговете на служителите по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ от резерва и по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ от резерва със званията на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (в редакция от ДВ, бр. 56 от 2018 г., в сила от 6.07.2018 г.), може да се направи обоснован извод, че „началник на затвор“ е ръководна длъжност по смисъла на по-горе цитирания текст от ЗМВР. Това ще рече, че процесната заповед е издадена от надлежен дисциплинарнонаказващ орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Съответно, според чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като съответно дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган.

Както се посочи в предходния раздел на решението, дисциплинарното производство е започнало със Заповед № Л-1018 от 13.09.2023 г. на изпълняващ длъжността Началник на Затвора – Пазарджик, оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 19.10.2023 г., т.е. в рамките на двумесечния срок.

По делото не са установени безспорно описаните в обжалваната заповед факти и обстоятелства, а именно по делото липсват каквито и да е доказателства П. и Б. да са си разменяли фразите „…е такива педераси да знаят…“ и „…мърльо…“, както се твърди в оспорената заповед. На представения по делото видеозапис е видно, че между двамата е имало съвсем краткотраен физически контакт, но доколкото записът е без звук, не е възможно да се установи, че преди това, те са си разменили въпросните реплики. Всъщност, освен без звуковия видео запис и обясненията на Б., други доказателства не са събрани в хода на дисциплинарното производство. Не са събрани обяснения нито от другия участник в твърдения инцидент мл. инсп. П., нито пък от останалите служители, които са присъствали на място.

По делото е разпитан свидетелят Г., който заяви пред съда, че действително е имало кратко спречкване между двамата служители, но лично той не е чул същите да са си разменили обидни думи и реплики. Работният процес е продължил без усложнения и разправии. Двамата служители не са си правили забележки, а са изпълнявали служебните си задължения.

Казано с други думи, в случая не е възможно да се формира еднозначен и несъмнен извод, че фактите и обстоятелствата са се проявили така, както са описани в обстоятелствената част на процесната заповед.

На следващо място, съобразно изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Тук е необходимо да се поясни, че обясненията които безусловно трябва да бъдат изискани от дисциплинарнонаказващия орган и които служителят има право да даде по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, са различни от допълнителните обяснения, които привлеченият към дисциплинарна отговорност служител има право да даде по реда на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР (в този смисъл виж Решение № 467 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018 г., V о., докладчик председателят Д. Д.).

В случая нито се твърди, нито пък се установява дисциплинарно-наказващият орган да е поканил и изслушал жалбоподателя или пък да е приел неговите писмени обяснения по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Това представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, засягащо в значителна степен правото на лицето на участие и защита в производството.

С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се съобрази, че според чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Императивното изискване на закона за точно и конкретно обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично, доколкото налагането на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност по отношение на конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които същият следва да претърпи, очевидно във всички случаи засягат в съществена степен неговата правна сфера.

В случая обаче, дисциплинарнонаказващият орган, макар формално е изложил приетите за установени от него факти и обстоятелства, не е формирал ясни и конкретни съображения относно кой да е от критериите, посочени в закона, за определянето по вид и размер на процесното дисциплинарно наказание.

По никакъв начин не е съобразено обстоятелството, че в процесния случай става въпрос за едно единствено нарушение, евентуално допуснато в работата на Б., както и че в резултат от същото не са настъпили никакви вредни последици. Не се твърди и не се установява Б. да е допускал каквито и да е други нарушения при осъществяване на служебната си дейност, нито пък да са му налагани някакви други дисциплинарни наказания.

При това положение, съвършено неясно е защо, при липсата на каквито и да е други нарушения, констатираното едно единствено нарушение на служебните задължения, свързано с твърдения инцидент с мл. инспектор П., както и че от това евентуално деяние не са настъпили каквито и да е негативни последици, дисциплинарно-наказващият орган е счел, че е необходимо на жалбоподателя да бъде наложено именно дисциплинарно наказание „порицание“ по чл. 199 от ЗМВР, а не например „мъмрене“ по чл. 198 от ЗМВР, което е най-леко по степен или пък да приеме, че случаят е инцидентен и не може да бъде вменен изцяло във вина на Б., поради което не следва да се пристъпва към прилагането на такава радикална мярка, а именно налагане на дисциплинарно наказание.

С оглед на горното, жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя сума в размер на 910 (деветстотин и десет) лева, от които 10 лева – държавна такса и 900 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 211 от ЗМВР, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и т. 5 не подлежи на касационно оспорване.

С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-1136/19.10.2023 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на И. И. Б. – на длъжност надзирател І степен в Затвор – Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Началника на Затвора – Пазарджик да заплати на И. И. Б., [ЕГН], от с. Дебръщица, общ. Пазарджик, [улица], направените по делото разноски в размер на 910 (деветстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.