№ 91
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. АСЕНОВА
в присъствието на прокурора Ася Борисова Николова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.03.2020 г., постановена по НОХД № 6406/2017 г.,
СРС, НО, 101-ви състав, е признал подсъдимия СТ. Ф. К. за НЕВИНОВЕН за
това, че на неустановена дата в началото на м.юни 2010 г. в гр.София,
ул.“*********, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у С.Д. П. - Й., че ще извърши строителство и ще продаде готов
строителен продукт - апартамент № 2 на първия етаж със застроена площ от
29,10 кв.м., находящ се в гр. В. Търново, ул. *******, за което имат подписан
договор за изпълнение, строителство и продажба на недвижим имот № 09-
001/05.11.2010 г., с което причинил на С.Д. П. - Й. имотна вреда в размер на
10 000 евро, при курс от 1,95583 лв. за едно евро - 19 558,30 лв., като
причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 304
от НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1, пр.1 от НК
1
На основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът е постановил направените по
делото разноски да останат в тежест на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
упълномощения повереник на частния обвинител – С.Д. П.-Й. - адв. К., в
която се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства се
доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК,
като изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия виновно при форма
на вината пряк умисъл. Сочи, че поради липса на мотиви към момента на
жалбата не може да изложи подробни съображения, като ще стори това след
запознаване с мотивите на съда. Иска се от въззивния съд да отмени
присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи справедливо
наказание. Алтернативно, моли въззивния съд да отмени
първоинстанционната присъда и да върне делото за разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на частния
обвинител.
В жалбата не се правят доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 23.06.2021 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, както и събирането на
допълнителни доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
оспорва подадената жалба, като намира, че атакуваната присъда е
постановена при спазване на материалния и процесуалния закон и не са
допуснати процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на присъдата
и връщането за разглеждане от друг състав. Счита, че присъдата е
постановена при изяснена фактическа обстановка, установена безспорно и
категорично от доказателствената съвкупност по делото, въз основа на която
са направени правилни правни изводи за липса на извършено от страна на
2
подсъдимия К. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Моли съда да остави жалбата на повереника на ЧО без уважение и да
потвърди обжалваната присъда.
Повереникът на частния обвинител – адв. С., поддържа въззивната
жалба и възраженията, изложени в нея. Излага становище, че от събрания по
делото доказателствен материал категорично се установява, че подсъдимият
К. изначално не е имал намерение да изпълни задълженията си по договора с
ЧО, поради което е въвел в заблуждение частната обвинителка и така е
осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Смята, че това безспорно се извежда от показанията на свидетелите С.П.-Й. и
С. П., видно от които подсъдимият е предложил на св. П.-Й. да прехвърли
собствеността върху процесния апартамент № 2, също така дори не е
направил опит да я уведоми за финансовите затруднения, в които е изпаднал,
а едва след доста дълъг период от време е признал, че е прехвърлил
апартамента на трето лице.Твърди също, че атакуваната присъда е
постановена при превратно тълкуване на доказателствената маса по делото, в
нарушение на основните принципи на наказателния процес.
Защитника на подсъдимия СТ. Ф. К. - адв. Д., моли въззивният съд да
потвърди оправдателната присъда, като счита, че мотивите на
първоинстанционния съд са убедителни и обстойни. Намира, че отношенията
между подсъдимия и пострадалата са гражданско-правни и съответно са
поставени пред граждански съд, където е постановено решение по
гражданско-правен ред. Изтъква, че в този смисъл прокурорът не е поддържал
обвинението пред СРС, тъй като е счел, че действията на подсъдимия не сочат
за наличието на предварителна нагласа да за недобросъвестност. Прави
възражение относно становището на първоинстанционния съд, който е приел,
че предаването на инкриминираната сума от ЧО подсъдимия К. се доказва от
доказателствения материал по делото, като счита, че показанията в тази
насока на свидетелите П.-Й. и П. са противоречиви, докато обясненията на
подсъдимия по отношение предаването на сумата се подкрепят изложеното от
свидетеля Х., поради което следва да се кредитират. Адв. Д. счита, че
независимо от обстоятелството дали е предадена инкриминираната сума,
деянието не е съставомерно от обективна и субективна страна, като счита, че
аргументите на СРС в това отношение са правилни и убедителни, с оглед на
3
което моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият С.К. поддържа заявеното от неговия защитник и в
последната си дума моли съда да остави жалбата без уважение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, като и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на
първоинстанционния акт.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени подробно в мотивите към присъдата. Въз основа на
този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимият СТ. Ф. К. е роден на ******* г. в гр.Велико Търново,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи като
складов работник, неосъждан, с ЕГН -**********, живущ в гр.Велико
Търново, ул.“*******
Свидетелката С.Д. П. - Й. и лицето Е.К.Д. били съсобственици на
урегулиран поземлен имот, УПИ IX-2361, кв.90, по плана на гр.Велико
Търново, с административен адрес гр.Велико Търново, ул.”******* с площ от
195 кв.м. През месец април 2009 г. С.П. - Й., която живеела в САЩ, си дошла
в България. Тогава същата чрез общ познат се запознала с подсъдимия СТ. Ф.
К. и разбрала, че същият заедно със съдружника му С.В. имат строителна
фирма, която се занимавала със строителство на жилищни сгради.
Свидетелката П. - Й., заедно с другият съсобственик на имота - Е.Д. и
подсъдимият започнали преговори за учредяване правото на строеж от страна
на П. - Й. и Дешев върху съсобствения им имот в полза на дружеството,
управлявано от подсъдимия, с оглед построяване на жилищна сграда върху
него.
След като свидетелката П. - Й. си заминала за САЩ, на 23.07.2009 г.
същата чрез пълномощника си свидетелката С. П. П. /майка на свид.С.П. - Й./
и лицето Е.К.Д. в качеството им на собственици на посочения поземлен имот
4
от една страна като учредители, сключили договор с „Е.Г.” ООД с ЕИК -
******* със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.”*******
представлявано от управителя подс.СТ. Ф. К. от друга страна, в качеството му
на приемател, съгласно който учредителите се задължавали да учредят в
полза на приемателя правото на строеж за построяването на жилищна сграда с
офиси и магазини върху посочения имот и да стане собственик на сградата, с
изключение на обектите, за които учредителите си запазват правото на строеж
и собствеността на имота. Учредителите се задължавали да си учредят
взаимно право на строеж върху посочените по-долу обекти от предвидената
за построяване сграда, съгласно одобрен архитектурен проект, виза и
разрешение за строеж. Срещу учреденото право на строеж приемателят се
задължавал да изгради за своя сметка и на свой риск в полза на учредителите
и да им предостави в степен на завършеност подробно описани в договора
следните имоти : за С.Д. П. - Й. - апартамент на трети жилищен етаж с площ
заедно с общите части от сградата от около 55 кв.м. и офис на първи
жилищен етаж с площ заедно с общите части от около 60 кв.м., а за Е.К.Д. -
идентични по площ апартамент и офис, както следва - апартамент на трети
жилищен етаж с площ, заедно с общите части от сградата, от около 55 кв.м. и
офис на втори жилищен етаж с площ, заедно с общите части, от около 60 кв.м.
Гореописаните обекти следвало да бъдат индивидуализирани допълнително,
съобразно установените в договора правила и срокове, с подписан от двете
страни протокол за избор, след изработването на работния проект.
Приемателят се задължавал да изработи работни проекти по всички части и
да ги внесе за одобряване до съответните инстанции в срок от 90 дни от
влизане в сила на промените в ПУП. В срок от 30 работни дни, считано от
одобряване на работния проект, страните се задължавали да сключат в
предвидената от закона нотариална форма окончателния договор за
учредяване право на строеж върху имота срещу задължението за построяване
и предоставяне на обекти в сградата, съгласно уговореното в настоящия
договор, като в нотариалния акт следвало да се бъде включена клауза, според
която с построяването на сградата всяка от страните става собственик на
полагащите й се обекти в сградата, както и на пропорционално полагащите
им се идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части
на сградата и може да се разпорежда с тях както намери за добре. Съгласно
договора в срок от 45 работни дни от учредяване правото на строеж
5
приемателят се задължавал да получи разрешение за строеж, както и да
построи цялостно сградата и да организира за своя сметка и на свой риск
въвеждането в експлоатация по реда на действащата нормативна уредба в
срок от 18 месеца, считано от датата на даване на строителна линия.
Договорът бил нотариално заверен от Р.М. - нотариус в район PC - Велико
Търново, рег.№ 405 на Нотариалната камара.
В края на месец май 2010 г. подсъдимият СТ. Ф. К. и ЧО С.Д. П. - Й.
постигнали съгласие, че освен апартаментите по обезщетението срещу
учреденото право на строеж, П. - Й. ще получи още един апартамент от
сградата, която следвало да бъде построена - ап.№2 на първи жилищен етаж
със застроена площ от около 29,10 кв.м., състоящ се от баня с тоалетна,
коридор и тераса за сумата от 10 000 евро. За целта в началото на месец юни
2010 г. подсъдимият дошъл в дома на ЧО П. - Й. в гр.София, ул.”*******,
където същата му заплатила в брой сумата от 10 000 евро, /при курс от
1,95583 лв. за едно евро - 19 558,30 лв./, представляваща цената за апартамент
№ 2, като двамата се уговорили, че след като подсъдимият изготви договора
за покупко-продажба и приложението към него, майката на ЧО С. П. ще ги
подпише като неин пълномощник, като в тях изрично ще бъде отбелязано, че
цената за закупуване на имота е изцяло платена и документите ще служат
като разписка за извършеното плащане.
На 05.11.2010 г. между свидетел С. П. П., действаща като
пълномощник на ЧО С.Д. П. - Й. и Е.К.Д. от една страна, наричани
учредители и от друга страна подс.С.Ф. К., в качеството му на управител на
„Е.В.Т.Г.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.”******* ЕИК - *******, наричан приемател – строител, бил подписан
договор за учредяване право на строеж срещу построяване на жилища и
магазини, обективиран в нотариален акт № 316, том II, рег.№ 3447, д.№ 215
от 2010 г. на Р.М. - нотариус с район на действие PC - Велико Търново,
вписана под № 405 в регистъра на Нотариалната камара, съгласно който С.П.
- Й. чрез пълномощника си С. П. П. и Е.К.Д. като собственици на недвижим
имот в гр.Велико Търново, ул.”******* подробно индивидуализиран с идент.
№10447.511.45 по кадастрална карта и регистри, представляващ по ПУП на
града, урегулиран поземлен имот IX -2361 със съответните граници, учредили
в полза на „Е.В.Т.Г.” ООД право на строеж, за построяването на жилищна
6
сграда с офиси и магазини, която ще се построи от фирмата -приемател в
описания УПИ, съобразно представените идейни архитектурни проекти и
одобрени работни инвестиционни проекти, съгласно одобрен подробен
устройствен план от Община Велико Търново, като учредителите взаимно си
учредяват и запазват за себе си право на строеж, съобразно застроената площ
на обектите, които за в бъдеще ще придобият безвъзмездно и без доплащане
право на собственост, както следва : за С.Д. П. - Й. - апартамент № 1 на първи
жилищен етаж със застроена площ 58,80 кв.м. заедно с маза № 7 със застроена
площ 3,40 кв.м. на сутеренен етаж на сградата, заедно с прилежащите
7.2540% идеални части от общите части на сградата и апартамент № 6 на
трети жилищен етаж със застроена
площ 84,70 кв.м. заедно е маза № 6 със застроена площ 3,80 кв.м. на
сутеренен етаж заедно с прилежащите 9.9033% идеални части от общите
части на сградата и за Е.К.Д. - апартамент № 5 на втори жилищен етаж със
застроена площ 61,40 кв.м. заедно с маза № 5 със застроена площ 4,40 кв.м.
заедно с прилежащите 7.9131% идеални части от общите части на сградата и
апартамент № 7 на трети жилищен етаж със застоена площ 59,80 кв.м. заедно
с маза № 4 със застроена площ 4,30 кв.м. заедно с прилежащите 7.7074 %
идеални части от общите части на сградата.
Подсъдимият СТ. Ф. К., действащ като управител на „Е.В.Т.Г.” ООД,
се задължавал да извърши строителството на посочената сграда в срок от 18
месеца, считано от датата на получаване на строителната линия за обекта,
като се съгласил и приел учреденото право на строеж срещу условията и
задълженията, посочени в разделите на договора, както и при условията и
задълженията, предвидени в предварителния договор за учредяване право на
строеж от 23.07.2009 г.
На същата дата - 05.11.2010 г. св.С. П. П. в качеството на
пълномощник на ЧО С.П. - Й. - възложител/купувач и „Е.Г. ВТ” ООД,
представлявано от управителя СТ. Ф. К. като изпълнител/продавач, бил
сключен договор за изпълнение на строителство и продажба на недвижим
имот № 09- 001 от 05.11.2010 г., по силата на който възложителят възложил, а
изпълнителят се задължил да извърши строителство срещу възнаграждение и
да продаде на възложителя готов строителен продукт, представляващ следния
недвижим имот, наричан за краткост в договора „обекта” - апартамент № 2 на
7
първи жилищен етаж със застроена площ около 29,10 кв.м., състоящ се от
стая, баня -тоалетна, коридор и тераса, при съответно описани граници,
заедно с маза № 8 на сутеренен етаж със застроена площ 3,30 кв.м., заедно с
прилежащите им 3,8656 % идеални части от общите части на сградата, която
ще се построи в недвижим имот, находящ се в гр.Велико Търново,
ул.”******* и съответните на обекта идеални части от правото на строеж
върху описания по-горе урегулиран поземлен имот. Съгласно чл.2 от този
договор, уговорената цена между страните за описания недвижим имот била
10 000 евро, като възложителят се задължавал да изплати на изпълнителя
сумата в брой или по банкова сметка, съгласно Приложение № 1 към
договора. В чл.15 от договора било предвидено, че докато договорът е в сила,
изпълнителят нямал право да прехвърля на трети лица обектите, отредени по
този договор за възложителя. В Приложение № 1 към договора в Раздел III
„Плащания - цени и срокове” било записано, че уговорената цена между
страните за описания недвижим имот е 10 000 евро, която сума е изцяло
платена от възложителя при подписване на настоящия договор, като същият
служи за разписка за платената сума, както и че приложението е неразделна
част от договора. Посоченият договор за изпълнение на строителство и
продажба на недвижим имот № 09- 001 от 05.11.2010 г. бил нотариално
заверен на същата дата от Р.М. - нотариус с район на действие PC - Велико
Търново, вписана под № 405 в регистъра на Нотариалната камара.
В началото на месец април 2011 г. било издадено разрешение за строеж
от Гл.архитект на Община В.Търново за процесната жилищна сграда с
магазини и офисив поземлен имот с идент. 10447.511.45, УПИIX- 2361, кв.90,
по плана на гр.Велико Търново, с административен адрес гр.Велико Търново,
ул.”*******, като от Общината били одобрени и инвестиционни проекти -
част „Архитектура”.
В края на 2011 г. между подсъдимия СТ. Ф. К. в качеството му на
управител на „Е.В.Т.Г.” ООД от една страна и свидетелите С.Н.Й. и И.П. Т.
като членове на Съвета на директорите на „Ж.И Б.И.” АД със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Изгрев”, бул.”******* офис 337, ЕИК -
******* от друга, започнали преговори за финансиране на строителството,
което „Е.В.Т.Г.” ООД следвало да извърши на процесната жилищна сграда с
магазини и офиси, като в замяна на това „Ж.И Б.И.” АД да получи
8
собственост върху индивидуални обекти от сградата. След постигнато
съгласие от двете страни на 30.12.2011 г. бил подписан договор за продажба
на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
542, том III, рег.№ 4213, дело № 211 от 2011 г. на Р.М. - нотариус с район на
действие PC -Велико Търново, вписана под № 405 в Регистъра на
Нотариалната камара, по силата на който „Е.В.Т.Г.” ООД, представлявано от
управителя СТ. Ф. К., действащ съгласно взето решение на Общото събрание
на съдружниците от 17.12.2011г., продава на „Ж.И Б.И.” АД,
представлявано от Съвета на директорите чрез пълномощника С.Н.Й.
собственото на дружеството - продавач ограничено вещно право на строеж за
следните недвижими имоти в „Жилищна сграда с магазини и офиси”, която
ще бъде изградена в гр.Велико Търново на ул.”******* съгласно Разрешение
за строеж №122/07.04.2011 г., издадено от Гл.архитект на Община Велико
Търново и работни инвестиционни проекти, одобрени на 07.04.2011 г. в
поземлен имот с идент. 10447.511.45, УПИ IX-2361, кв.90, по плана на
гр.Велико Търново, с административен адрес гр.Велико Търново,
ул.”*******, а именно : апартамент с номер по арх. № 3, находящ се на първи
жилищен етаж над партер, офис с номер по арх.проект № 1, находящ се на
първи жилищен етаж над партер, апартамент с номер по арх.проект № 4,
находящ се на втори жилищен етаж над партер, мансарда с номер по
арх.проект № 1, находяща се на втори жилищен етаж над партер, мансарда с
номер по арх.проект № 3, находяща се на четвърти жилищен етаж над партер,
магазин с номер по арх.проект № 2 и № 2А, както и маза №1, №2, №3, № 9, за
продажна цена в размер на 100 000 лв. Със същия договор продавачът се
задължавал да извърши изцяло строителството и да осигури издаване на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация за сградата, както и да предаде
на купувача в договорения между страните вид описаните по-горе обекти в
срок до 31.10.2012 г. В пункт IV на нотариалния акт било записано, в случай,
че купувачът бъде отстранен или някое от заявените в договора обстоятелства
се окаже невярно, то продавачът дължи на купувача платеното по настоящия
договор или действителната пазарна стойност на имота към възникване на
евентуални спорове, ведно с неустойка в размер на 30 000 лв., като страните
се съгласили, че настоящата уговорка има силата на изпълнително основание
и купувачът има право да се снабди с изпълнителен лист за дължимите суми,
съгласно чл.418 във вр. с чл.417, т.3 от ГПК.
9
След подписване на този договор от страна на „Е.В.Т.Г.” ООД не били
спазени предвидените в него срокове за извършване на строителството и
въвеждане на сградата в експлоатация, поради което „Ж.И Б.И.” АД
предявили по съдебен ред претенциите си за неустойка за забава. На
20.02.2014 г. по искане на „Ж.И Б.И.” АД била издадена Заповед № 297 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от PC - Велико Търново, ГК, 18 състав по ч.гр.д.№ 599/2014 г., по описа на
същия съд, с която било разпоредено длъжникът „Е.В.Т.Г.” ООД да заплати
на кредитора „Ж.И Б.И.” АД сумата от 30 000 лв., представляваща вземане за
неустойка по пункт IV от нотариален акт за продажба право на строеж върху
недвижим имот № 542, том III, рег.№ 4213, дело № 211 от 2011 г. на Р.М. -
нотариус с район на действие PC -Велико Търново, вписана под № 405 в
Регистъра на Нотариалната камара, както и сумата от 600 лв., направени по
делото разноски за платена държавна такса. Като основание на вземането в
заповедта било посочено, че същото произтича от следните обстоятелства - в
пункт IV от посочения нотариален акт е предвидена неустойка в размер на 30
000 лв., в случай, че продавачът /длъжникът/ не изпълни задължението си да
построи напълно сградата и да я въведе в експлоатация в срок до 31.12.2012
г., като това обстоятелство било установено по реда на чл.418, ал.З от ГПК с
изходящ от длъжника документ. Въз основа на заповедта бил издаден
изпълнителен лист в полза на кредитора.
По молба на „Ж.И Б.И.” АД било образувано изпълнително дело №
176/2014 г., по описа на Частен съдебен изпълнител С.К., рег.№ 809 с район на
действие Окръжен съд -Велико Търново, като на 25.02.2014 г. на основание
чл.449, ал.2 от ГПК във вр. счл.26 от Правилника за вписванията била
наложена възбрана върху недвижими имоти, находящи се в гр.Велико
Търново, собственост на длъжника „Е.В.Т.Г.” ООД, както следва: апартамент
№2, находящ се в гр.Велико Търново, ул.”*******, ет.1 с идентификатор
10447.511.45.2.2. с площ от 29,10 кв.м. заедно с прилежащите му 3,7443 върху
сто от общите части на сградата и от правото на строеж от поземления имот,
който апартамент се намира в „Жилищна сграда с магазини и офиси” в
процес на изграждане, в поземлен имот с идентификатор 10447.511.45, УПИ
IX-2361, кв.90, по плана на гр.Велико Търново и апартамент № 3, находящ се
в гр.Велико Търново, ул.*******, с идентификатор 10447.511.34.3.17, с площ
10
от 49,67 кв.м. заедно с прилежащите му 5,3525 % от общите части на сградата
и от правото на строеж от поземления имот, който апартамент се намира в
„Жилищна сграда с магазини и офиси” в процес на изграждане в поземлен
имот с идентификатор 10447.511.34 със стар идентификатор 2359,
представляващ УПИ V-2359, кв.90 по подробния устройствен план на
гр.Велико Търново. Възбраната била вписана по партида на „Е.В.Т.Г.” ООД
от Службата по вписванията -Велико Търново в Книга „Възбрани” вх.рег.№
1146/26.02.2014 г., акт № 110, т.1 от 26.02.2014 г.
С нотариална покана от 15.04.2014 г. „Е.В.Т.Г.” ООД, представлявано
към този момент от управителя С.М.М. уведомило ЧО С.П. - Й. чрез
пълномощника свидетелката С. П., че процесната жилищна сграда с офиси
и магазини е напълно изградена и завършена и са налице всички
предпоставки за издаване на констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа - Приложение № 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.,
като я поканило на 22.04.2014 г. за предаване на извършената работа и
строителната документация, както и за подписване на констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа.
На 29.04.2014 г. между св.С. П. П. в качеството на пълномощник на
ЧО С.П. - Й. и „Е.Г. ВТ” ООД, представлявано от управителя С.М.М. била
оформена спогодба, съгласно която /чл.1/ в изпълнение на договора за
строителство и продажба на недвижим имот № 09-001/05.11.2010 г. „Е.В.Т.Г.”
ООД се задължавало да прехвърли по съответния нотариален ред в 1 -месечен
срок на С.Д. П. - Й. следния недвижим имот - ап.№ 2, находящ се в гр.Велико
Търново, ул.”*******, ет.1, с площ от 29,10 кв.м., заедно с прилежащите му
3,7443 % от общите части на сградата и от правото на строеж от поземления
имот, който се апартамент се намира в жилищна сграда с магазини и офиси, в
поземлен имот с идент. 10447.511.45, УПИ IX-2361, стр.кв.90, по плана на
гр.Велико Търново, с административен адрес гр.Велико Търново,
ул.”*******, както и да извърши посочените в спогодбата довършителни
работи в останалите обекти, собственост на С.П. - Й. /чл.2 от спогодбата/.
Съгласно чл.5 от спогодбата С.П. - Й. се задължавала да подпише акт -Обр.15
за приемане на жилищна сграда с магазини и офиси, находяща се в гр.Велико
Търново, ул.”******* лично или чрез пълномощника си С. П. в срок до
30.04.2014 г.
11
На 05.06.2014 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 2, том II, рег.№ 2146, д.№ 136 от 2014 г. от 05.06.2014 г. на нотариус
С.К. с район на действие PC -Велико Търново, вписана под № 611 в Регистъра
на Нотариалната камара, подписан от подс.СТ. Ф. К., действащ като
пълномощник на С.М.М. - управител на „Е.В.Т.Г.” ООД като продавач и
С.Н.Й. в качеството си на член на Съвета на директорите на „Ж.И Б.И.” АД
като купувач, „Е.В.Т.Г.” ООД продало на „Ж.И Б.И.” АД следния собствен
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10447.511.45.2.2., находящ се в гр.Велико Търново, с адрес на имота
гр.Велико Търново, ул.”*******, ет*******, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 2, завършена в груб строеж към поземлен имот с
идентификатор № 10447.511.45 с площ 29,10 кв.м., с прилежащи части мазе
№ 8, заедно с 3,7443% идеални части от общите части на сградата, и от
правото на строеж върху гореописания поземлен имот, за продажна цена в
размер на 19 000 лв., изплатена на продавача от купувача по банков път.
В края на месец юни 2014 г. ЧО С.П. - Й. си дошла в България и се
срещнала с подсъдимия. Същата го попитала кога ще бъде прехвърлен
процесния ап.№2, тъй като срокът за това, съгласно подписаната спогодба от
29.04.2014 г. вече бил изтекъл. Подсъдимият се ангажирал веднага да
задейства процедурата по издаване на скица и данъчна оценка за имота.
В края на месец юли 2014 г. подсъдимият уведомил ЧО, че не може да
се снабди с данъчна оценка, тъй като дружеството „Е.В.Т.Г.” ООД имало
задължения към държавата, които не може да плати. Частната обвинителка
настояла подсъдимия да уреди публичните задължения на дружеството и
незабавно да изпълни поетия към нея договорен ангажимент за прехвърляне
на процесния ап.№2. Тогава подсъдимият й казал, че още в началото на месец
юни 2014 г. процесният ап.№ 2 е бил продаден на дружеството „Ж.И Б.И.”
АД, поради наличието на задължения към него.
На 31.07.2014 г. Главният архитект на Община - Велико Търново по
искане на „Е.В.Т.Г.” ООД с управител С.М. и на основание чл.177, ал.3 от
ЗУТ издал Удостоверение № 85/31.07.2014 г. за въвеждане в експлоатация на
процесния строеж „Жилищна сграда с офиси и магазини”, намиращ се в УПИ
IX-2361, кв.90, по плана на гр.Велико Търново, с идентификатор на имота
12
10447.511.45 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Велико
Търново, с административен адрес гр.Велико Търново, ул.”*******.
На 25.08.2014 г. частният обвинител С.Д. П. - Й. депозирала сигнал в Районна
прокуратура -гр.Велико Търново, в който описала така развилите се
договорни отношения и неизпълнение на поетите задължения към нея, с
оглед преценка за извършено от подсъдимия престъпление от общ характер.
С постановление на РП - Велико Търново от 11.09.2014 г. по пр.пр.№
2279/2014 г., по описа на РП - Велико Търново, на ОД на МВР - Велико
Търново била възложена проверка по повод изнесеното в сигнала.
След извършена проверка с постановление на РП - Велико Търново от
03.12.2014 г. материалите по посочената преписка били изпратени на РП —
София по компетентност.
С постановление на прокурор при СРП от 16.12.2014 г. по пр.пр.
№55674/2014 г., по описа на СРП, било отказано да бъда приета по
подсъдност преписката на РП - Велико Търново.
С постановление на ВКП от 14.01.2015 г. по пр.№ 177/2015 г., по описа
на същата прокуратура е разпоредено пр.пр.№ 2279/2014 г., по описа на РП -
Велико Търново да бъде приета от РП - София, която да извърши цялостна
проверка по сигнала и да се произнесе с акт по същество.
С постановление на прокурор при СРП от 22.01.2015 г. било
образувано досъдебно производство срещу подсъдимия СТ. Ф. К. за
престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване по досъдебното производство били
назначени и изготвени СИЕ и СТЕ. От заключението на СИЕ е видно, че към
инкриминирания период равностойността на 10 000 евро е 19 558,30 лв., /при
курс от 1,95583 лв. за едно евро/, което се равнява на 81, 49 минимални
работни заплати за страната и е в големи размери.
Съгласно заключението на изготвената СГЕ, обективирано в протокол
№ 124/22.06.2016 г. подписът в графа „За Е.В.Т.Г.” ООД в Спогодба от
29.04.2014 г. между „Е.В.Т.Г.” ООД и С. П. П. е положен от подс.С.Ф. К..
13
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства - обясненията на подсъдимия СТ. Ф. К., показанията на
свидетелите С.Д. П. - Й., С. П. П., С.Н.Й., С.М.М., И.П. Т. и С.В. Х., дадени в
хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите С.Д. П. - Й., С. П. П.
и С.М.М., дадени пред органа на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281 от НПК; заключенията на изготвените на досъдебното
производство съдебно-икономическа и съдебно-графическа експертиза, както
и писмените доказателства по делото -копие на нотариална покана от С.Д. П.
- Й. до „Ж.И Б.И.” АД от 02.10.2014 г., копие на нотариален акт за учредяване
право на строеж срещу построяване на жилища и магазини № 316, том II, рег.
№ 3447, д.№ 215 от 2010 г. на Р.М. — нотариус с район на действие PC —
Велико Търново, вписана под № 405 в регистъра на Нотариалната камара от
05.11.2010 г., копие на Удостоверение № 85/31.07.2014 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, издадено от Община - Велико Търново, копие на
Изпълнителен лист от 20.02.2014 г., издаден от PC -Велико Търново по ч.гр.д.
№ 599/2014 ,по описа на съда, копие на Заповед № 297 за изпълнение на
парично задължение въз онова на документ по чл.417 от ТПК от 20.02.2014 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 599/2014 г., по описа на PC - Велико Търново, ГК, копие
на нотариален акт за дарение на недвижим имот нот.д. от 1985 г., копие на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121, том 8, дело № 2818/1992
г., копие от договор за учредяване право на строеж, копие на договор за
изпълнение на строителство и продажба на недвижим имот № 09-
001/05.11.2010 г., ведно с Приложение № 1 към него, копие на нотариална
покана акт № 58, том II, рег.№ 3259/2014 г. на нотариус В.М. до С. П. П. от
„Е.В.Т.Г.” ООД, заверен препис на спогодба от 29.04.2014 г., заверено копие
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том II, рег.№
2146, д.№ 136 от 2014 г. от 05.06.2014 г., заверено копие на фактура №
********** от 05.06.2014 г., ведно със преводно нареждане от същата дата,
заверено копие на нотариален акт за продажба на право на строеж върху
недвижим имот № 54, том II, рег.№ 4213, д.№ 211/2011 г. от 30.12.2011 г.,
информация за банкова сметка за периода 01.01.2010 г. - 30.06.2010 г. на
името на С.Д. П. - Й., заверено копие на дебитно авизо от 05.06.2014 г. на
ОББ, клон Велико Търново, заверено копие на пълномощно, нотариално
заверено на 04.06.2014 г. от нотариус С.К. в район PC -Велико Търново с рег.
№ 611 с упълномощител С.М.М., заверено копие на изпълнително дело №
14
20148090400176/14 на частен съдебен изпълнител С.В. К. -рег.№ 809 с район
на действие ОС -Велико Търново, писмо на ОС - Велико Търново изх.№ гр.д.
№ 1220/2014 г., по описа на същия съд от 08.06.2018 г., ведно със заверени
копия на искова молба вх.№ 19380/24.09.2014 г., решение № 158/28.04.2017 г.
по гр.д.№ 1220/2014 г., по описа на ОС - Велико Търново, решение №
132/11.10.2017 г. по в.гр.д.№ 352/2017 г., по описа на Апелативен съд -Варна,
както и заверено копие на определение № 387/25.04.2018 г., постановено по
гр.д.№ 198/2018 г., по описа на ВКС, писмо на PC - Велико Търново изх.№
6105/19.07.2018 г. по гр.д- 2828/2014 г., по описа на същия съд ведно със
заверени копия на искова молба вх.№ 19379/24.09.2014 г., решение №
361/14.04.2014 г. по посоченото гр.дело № 2828/2014 г., по описа на PC -
Велико Търново, решение № 18/14.01.2016 г., постановено по в.гр.д.№
625/2015 г. по описа на ОС - Велико Търново и определение № 382/28.10.2016
г., по описа на ВКС, писмо изх.№ 19249/25.11.2019 г. на ТД на НАП -Велико
Търново, ведно със заверено копие на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2010 г. за
„Е.В.Т.Г.”ООД, писмо изх.№ 1832/21.11.2019 г. на Агенцията по вписванията,
ведно със справки от Търговски регистър и Регистър на ЮЛНЦ и ГФО за
2010 г. на „Е.В.Т.Г.”ООД, справка за съдимост на подсъдимия.
Този съдебен състав се солидаризира изцяло с анализа на
доказателствения материал, извършен от първостепенния съд. Районният съд
обстойно и задълбочено е обсъдил всички доказателствата по делото, поради
което въззивният съд не намира за нужно да ги подлага на повторно
обсъждане и изцяло възприема фактическата обстановка, установена от СРС.
Събрания доказателствен материал е еднопосочен и безпротиворечив,
но от доказателствата по делото не се установява деянието на подсъдимия да
субсумира признаците от обективната и субективна страна на престъплението
по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК.
От обективна страна, за да е осъществен съставът на измама по
смисъла на чл. 209, ал. 1 НК е необходимо извършителят да е предприел
действия за въвеждане на пострадалия в заблуждение, т.е. за формирането у
него на погрешна представа за конкретни факти, които не съответстват на
действителността. При това, същият следва да не е в състояние обективно да
15
изпълни това, с което е мотивирал пострадалия или изначално да не е имал
намерение да го изпълни. В резултат именно на тези действия, деецът следва
да е мотивирал пострадалото лице да се разпореди със свое имущество, като
по този начин същият причинява имотна вреда на заблудения.
От субективна страна съставът на престъплението измама изисква
деецът умишлено да въведе в заблуждение пострадалия посредством
конкретни действия, предприети от наказателно отговорното лице, чрез които
то се стреми да създаде погрешни представи у другиго с цел да го мотивира
да извърши някакво разпоредително действие със свое имущество.
Погрешните представи са пряко и непосредствено свързани с правното
основание или условията, при които се предприема актът на имуществено
разпореждане. Като допълнителен субективен признак на измамата е
предвидена и специална користна цел – да набави за себе си или за другиго
имотна облага. Тъй като става дума за субективен признак, достатъчно е
целта да бъде поставена, не е нужно тя да бъде и обективно постигната.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно
се установяват договорни отношения между управляваното от подсъдимия
към инкриминирания период дружество „Е.В.Т.Г.” ООД и ЧО С.Д. П. - Й. за
учредяване право на строеж върху съсобствен на П. - Й. имот в гр. Велико
Търново, както и за покупко-продажба на процесния ап. №2 от построената
сграда, които договорни отношения според повдигнатото обвинение са
използвани от подсъдимия като способ за извършване на измама като
престъпление по НК. Факт е, че съдебната практика не изключва
възможността договорните отношения да бъдат използвани като способ за
осъществяване на престъплението измама, но в такъв случай по безспорен и
категоричен начин следва да се установи, че изначално, към момента на
сключване на договора, подсъдимият не е имал намерение да се задължи,
респективно да изпълни задълженията си по него, а договарянето е било
единствено и само с цел ощетяване на насрещната страна по договора, за да
извърши тя съответното имуществено разпореждане, с което трайно да
намали своето имущество, извършвайки безвъзмезден разход. Доколкото
действителното намерение за задължаване се явява елемент от субективната
страна на състава и представлява факт от съзнанието на дееца, наличието или
липсата на такова намерение следва да бъде изследвано и установено въз
16
основа на действията, предприети от страна на подсъдимия, респективно
неговите бездействия, които съдържат и възпроизвеждат информация
относно наличието на такова намерение.
В настоящото производство обаче не се установяват конкретни
действия, с които подсъдимият да е въвел в заблуждение ЧО, че ще извърши
строителство и ще продаде готов строителен продукт – апартамент, за което
е налице договор за изпълнение, строителство и за продажба на недвижим
имот, без да има намерение или възможност да изпълни обещаното, а
обещанието да е направено с единствена цел подсъдимият да набави за себе
си имотна облага, като така да е мотивирал ЧО П.-Й. да извърши определено
имуществено разпореждане в негова ползва – да му предаде сумата от 10 000
евро.
На първо място безспорно е установено по делото, че управляваното от
подсъдимия дружество, към инкриминирания период, съгласно предметът му
на дейност, се е занимавало със строителство на жилищни сгради. На
следващо място, с необходимата категоричност е установено, че ЧО С.П. - Й.
и Е.Д. като учредители са сключили предварителен договор с „Е.В.Т.Г.”,
съгласно който учредителите се задължавали да учредят в полза на
приемателя правото на строеж за построяването на жилищна сграда с офиси и
магазини върху съсобствения им имот и да стане собственик на сградата, с
изключение на обектите, за които учредителите си запазват правото на строеж
и собствеността на имота. Срещу учреденото право на строеж приемателят се
задължавал да изгради за своя сметка и на свой риск в полза на учредителите
и да им предостави в степен на завършеност описани подробно в договора
обекти, които следвало да бъдат индивидуализирани допълнително,
съобразно установените в договора правила и срокове, с подписан от двете
страни протокол за избор, след изработването на работния проект.
След подписване на посочения договор между подсъдимия и ЧО П.-Й.
е постигнато допълнително споразумение, въз основа на което освен
договорените апартаменти по обезщетението срещу учреденото право на
строеж, П.-Й. ще получи още един апартамент от сградата, чийто строеж
предстои – апартамент № 2. В тази връзка в началото на месец юни 2010 г.
подсъдимият е посетил дома на ЧО в гр. София, където П.-Й. му е заплатила
сумата от 10 000 евро, представляваща цената за апартамент № 2, като
17
двамата се уговорили, че договорът за покупко-продажба и приложението
към него ще бъдат изготвени от подсъдимия и впоследствие подписани от
майката на ЧО – свидетелката С. П..
На следващо място безспорно е доказано, че към края на 2011 г.
подсъдимият К. в качеството си на управител на „Е.В.Т.Г.“ ООД е започнал
преговори със свидетелите С.Н.Й. и И.П. Т. като членове на Съвета на
директорите на „Ж.И Б.И.” АД за финансиране на строителството, което
„Е.В.Т.Г.“ ООД се е задължило да извърши. Постигнато е съгласие, че „Ж.И
Б.И.” АД ще финансира извършването на строежа, като в замяна получи
право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата.
След постигнатото съгласие от двете страни на 30.12.2011 г. бил
подписан договор за продажба на право на строеж върху недвижим имот, по
силата на който „Е.В.Т.Г.” ООД, продава на „Ж.И Б.И.” АД, ограничено
вещно право на строеж за конкретни недвижими имоти в процесната
жилищна сграда, в които не е включен инкриминирания апартамент №2.
Започнал строежът на сградата, но на 20.02.2014 г. е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
от PC - Велико Търново, ГК, 18 състав по ч.гр.д.№ 599/2014 г., по описа на
съда, с която било разпоредено длъжникът „Е.В.Т.Г.” ООД да заплати на
кредитора „Ж.И Б.И.” АД сумата от 30 000 лв., представляваща вземане за
неустойка. По молба на „Ж.И Б.И.” АД е било образувано изпълнително дело
и е била наложена възбрана върху два недвижими имота, находящи се в
гр.Велико Търново, собственост на длъжника „Е.В.Т.Г.” ООД, като един от
тях е процесният апартамент № 2, находящ се в гр.Велико Търново,
ул.”*******, ет.1 с площ от 29,10 кв.м. заедно с прилежащите му 3,7443 върху
сто от общите части на сградата и от правото на строеж от поземления имот,
който апартамент се намира в „Жилищна сграда с магазини и офиси” в
процес на изграждане. Възбраната е била вписана по партида на „Е.В.Т.Г.”
ООД от Службата по вписванията - Велико Търново в Книга „Възбрани”
вх.рег.№ 1146/26.02.2014 г., акт №110, т.1 от 26.02.2014 г.
На 05.06.2014 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 2, том II, рег.№ 2146, д.№ 136 от 2014 г. от 05.06.2014 г. на нотариус
С.К. с район на действие PC -Велико Търново, „Е.В.Т.Г.” ООД продало на
18
„Ж.И Б.И.” АД следния собствен недвижим имот - инкриминирания
самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр.Велико Търново, с адрес на
имота гр. Велико Търново, ул. ”*******, ет. 1, ап. №2, с прилежащи части
мазе № 8, заедно с 3,7443% идеални части от общите части на сградата, и от
правото на строеж върху гореописания поземлен имот, за продажна цена в
размер на 19 000 лв., изплатена на продавача от купувача по банков път.
С решение № 158 от 28.04.2017 г., влязло в сила на 25.04.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 1220/2014 г., по описа на Окръжен съд - Велико
Търново съдът е отхвърлил предявения от ЧО С.Д. П. - Й. срещу „Е.В.Т.Г.“
ООД и срещу „Ж.И Б.И.“ АД иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за
обявяване по отношение на нея за недействителен гореописания договор за
покупко-продажба, сключен между С.М.М. - управител на „Е.В.Т.Г.” ООД
като продавач и С.Н.Й. в качеството си на член на Съвета на директорите на
„Ж.И Б.И.” АД.
С влязъл в сила на 28.10.2016 г. съдебен акт - решение № 18 от
14.01.2016 г., постановено по в.гр.№ 625/2015 г., по описа на Окръжен съд -
Велико Търново, е отменено по реда на чл.271 от ГПК решението от
14.04.2015 г. по гр.д.№ 2828/2014 г., по описа на Районен съд - Велико
Търново и вместо него „Ж.И Б.И.“ АД е осъдено да предаде на ЧО П. - Й.
владението на апартамент № 2, находящ се в гр.Велико Търново, ул. ”Ал.
Стамболийски” № 5, ет. 1, идентификатор № 10447.511.45.2.2 с прилежащите
му идеални части от общите части на сградата, на основание чл.75 от Закона
за собствеността.
От проследяването на описаните дотук договорни отношения между
страните може да се направи категоричен извод, че подсъдимият не е
осъществил обективните и субективни признаци на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение. На първо място следва да се отбележи, че
управляваното от него дружество, което е сключило договорите от 05.11.2010
г. с ЧО С. Й.-П. чрез майка С. П., съгласно предмета му на дейност,
действително се е занимавало със строителство, още повече, след сключване
на договорите са започнали активни строителни дейности, включително
преговори за финансиране и издаване на необходимите разрешения за
19
строителство. От това следва, че подсъдимият не е сключил инкриминирания
договор с предварително намерение да не го изпълни или бивайки в
изначална невъзможност за изпълнение. Видно от доказателствата по делото,
финансовите затруднения, в които е изпаднало дружеството му, са настъпили
на значително по-късен етап – на 20.02.2014 г. е била издадена Заповед № 297
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК от PC - Велико Търново, ГК, 18 състав по ч.гр.д. № 599/2014 г., по описа
на съда, с която било разпоредено длъжникът „Е.В.Т.Г.” ООД да заплати на
кредитора „Ж.И Б.И.” АД сумата от 30 000 лв., представляваща вземане за
неустойка по пункт IV сключения между тях нотариален акт за продажба
право на строеж върху недвижим имот № 542. Въз основа на за заповедта е
издаден изпълнителен лист, а впоследствие и във връзка с нея е наложена
възбрана върху инкриминирания имот № 2.
По делото не са налице доказателства, сочещи, че подсъдимият е въвел
ЧО С.П.-Й. в заблуждение, с цел да набави за себе си имотна облага. В
действителност по един категоричен и безпротиворечив начин се доказва, че
подсъдимият е сключил договор за покупко-продажба на инкриминирания
имот с ЧО П.-Й.. За да бъде осъществен състава на измамата обаче, е
необходимо подсъдимият да е въвел в заблуждение пострадалата, че ще
изпълни задълженията си по договора. В случая е налице единствено
частично неизпълнение от страна на подсъдимия на договора за продажба на
инкриминирания апартамент № 2, в частта относно прехвърляне правото на
собственост върху него, като следва да се отбележи, че подсъдимият на първо
място е извършил обещаното строителство, както по обезщетението – на
апартамент № 1 и апартамент № 6, така и на инкриминирания недвижим имот
– апартамент № 2, а след построяването е предал на ЧО владението върху
апартамент № 2 на ЧО. Видно от изложеното, подсъдимият е сключил
договор с частната обвинителка с намерение да изпълни задълженията си по
него. Неизпълнението на част от договореното не обосновава наличието на
користната цел, предвидена в състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от
НК, което е резултатно, и действията по въвеждане в заблуждение
предхождат настъпването на вредата за пострадалия. От изложеното дотук е
видно, че подсъдимият не е извършил действия, с които да въведе в заблуда
частната обвинителка, тъй като по делото безспорно се доказва, че той е
сключил инкриминирания договор с намерението да го изпълни, а
20
невъзможността за изпълнение на част от договора е възникнала на по-късен
етап, вследствие на възбрана върху обещания имот. В тази връзка не е налице
и пряк умисъл от страна на подсъдимия да създаде и поддържа у
пострадалата невярна представа за факти от обективната действителност.
По отношение на изложените във въззивната жалба възражения, както
изнесените от адв. С. пред въззивния съд такива, настоящият съдебен състав
намира същите за неоснователни, поради следните съображения:
Изложени са твърдения, както в подадената въззивна жалба, така и от
адв. С. – повереника на ЧО П.-Й. в съдебно заседание пред въззивния съд, че
от събрания по делото доказателствен материал категорично се установява, че
подсъдимият К. изначално не е имал намерение изпълни задълженията си по
договора с ЧО, поради което е въвел в заблуждение частната обвинителка и
така е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Тези твърдения се оборват от доказателствата по делото, които
сочат, както бе споменато по-горе, че подсъдимият е сключил
инкриминирания договор с ЧО Й.-П. с намерението да го изпълни, а е имал и
възможност за такова изпълнение. Същият е извършил обещаните строителни
дейности както на процесния апартамент, така и на апартамент № 1 и
апартамент № 6, след което е предал владението на обещания апартамент № 2
на Й.-П.. Частичното неизпълнение на договора в частта относно
прехвърлянето на собствеността върху ап. № 2 на ЧО Й.-П. е обусловено от
финансови затруднения, в които управляваното от него дружество е
изпаднало, настъпили на значително по-късен етап, като причините за тях са
изяснени по делото и не сочат за предварително намерение на подсъдимия да
не изпълни обещаното.
Що се отнася до твърдението за превратно тълкуване на
доказателствената маса от първоинстанционния съд, като необходимо е да се
отбележи, че адв. С. не посочва конкретни примери за това в какво според
него се изразява това превратно тълкуване, настоящият съдебен състав
намира доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния съд, за
подробен, аргументиран и убедителен. Фактическите му констатации са
обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като
21
изводите му в тази насока се споделят изцяло от въззивния състав.
Първоинстанционният съд е разгледал доказателствата по делото поотделно,
както и в съвкупност с останалия доказателствен материал, като е посочил
кои от тях кредитира и в коя част, като се е аргументирал за това. В мотивите
на постановената присъда СРС по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил
правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В
този смисъл въззивният състав възприема изцяло извършения от
първоинстанционния съд доказателствен анализ и установената въз основа на
него фактическа обстановка.
В жалбата е изложено и възражение, че първоинстанционният съд при
постановяване на присъдата е допуснал съществени процесуални нарушения,
като не е конкретизирано какви точно са те. В тази връзка настоящият състав,
след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в
съответствие с чл. 314 от НПК, не установи да са налице допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения при постановяването ,
поради което и намира възражението за неоснователно.
Въззивният съд намира за необходимо да се произнесе и по
възражението на защитника на подсъдимия – адв. Д., която твърди, че от
доказателствения материал по делото не е доказано безспорно, че сумата от
10 000 евро действително е била предадена от частната обвинителка на
подсъдимия. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за правилен
извода на първоинстанционния съд, направен въз основа на задълбочен
анализ на доказателствената съвкупност, че сумата от 10 000 евро е била
предадена от частния обвинител на подсъдимия при негово посещение на
дома ѝ в гр. София, ул. „********* в началото на месец юни 2010 г. На първо
място, този извод се подкрепя от приложените по делото писмени
доказателства. В този смисъл относно предаването на инкриминираната сума
от ЧО, по делото е приложена справка - информация от разплащателната ѝ
сметка в УниКредит Булбанк за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г.,
видно от която на 08.06.2010 г. е регистрирано теглене на пари на каса. На
следващо място, съгласно приложения по делото договор за изпълнение на
строителство и продажба на недвижим имот № 09- 001 от 05.11.2010 г. и
Приложение № 1 към него, в него изрично е записано, че уговорената цена
между страните за описания недвижим имот е 10 000 евро, която сума е
изцяло платена от възложителя при подписване на договора, като същият
служи за разписка за платената сума. Посоченият договор и приложението
към него са подписани от св.С. П. като пълномощник на ЧО С.Д. П. - Й.
/Възложител/Купувач/ и от подсъдимия СТ. Ф. К. в качеството му на
22
управител на „Е.В.Т.Г.” ООД /Изпълнител/Продавач/, като подписите са
нотариално удостоверени от Р.М. - нотариус в района на PC -В.Търново, рег.
№ 405 на Нотариалната камара. В този смисъл са и показанията на ЧО С.П. —
Й., които първоинстанционният съд правилно е кредитирал. Същите са
изложени последователно, логично и убедително и кореспондират с
посочените писмени доказателства. В тази връзка обясненията на
подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, че не е получил
инкриминирата сума по договора за изпълнение на строителство и продажба
на недвижим имот от 05.11.2010 г., както и че същият се е съгласил да
извърши строителството на обекта и да го предаде на ЧО, както и че е бил
принуден за това от ЧО, се явяват изолирани и се опровергават от останалия
доказателствен материал по делото. Водим от горното, въззивният съд
намира, че от събраните по делото доказателства се доказва безспорно, че
подсъдимият К. е предал инкриминираната сума на ЧО Й.-П., поради което
счита възражението на адв. Д. за неоснователно.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че
искането на частния обвинител за признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение е неоснователно, тъй като осъщественото от него
деяние не осъществява признаците от обективната и субективна страна на
престъплението, за което е привлечен да отговоря наказателно, поради което
единственият възможен изход от делото е подсъдимият СТ. Ф. К. да бъде
признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК, както го е сторил
първостепенният съд.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови
своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл.
338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
23
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 04.03.2020 г., постановена по НОХД №
6406/2017 г., СРС, НО, 101-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24