О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260424
24.03.2021г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №212 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на с чл.274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „М.- И. С.“ ЕАД, представлявано от М.Е.Е.,
със седалище и адрес на управление: гр.С. 1202, Община С., район О., бул.“С.“
№180, ет.4, ап.55, с ЕИК ********* против Определение №260136 от 30.11.2020г.,
постановено по гр.д.№792/2020г. по описа на РС- Пещера.
Твърди се в същата, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В тази насока се
излагат подробни съображения.
Искането е след като се установи от
приложените по гр.д.№792/2020г. по описа РС- Пещера платежни документи, че по
сметка на съда е внесена дължимата държавна такса в размер на 954,24лв.,
изчислена като 4% върху предявеното от „М.“ вземане и че същата е внесена още
преди да бъдат връчени указания за плащането й, да се отмени обжалваното
определение за прекратяване на производството и се върне делото на
първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия по гр.д.№792/2020г.
В срок от другата страна в
процеса- „Б.П.“ ООД е постъпил писмен отговор в указания срок. В същият се
твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. По същество се
приема, че жалбата е неоснователна. В тази насока се излагат доводи.
Пазарджишкият окръжен съд намира, че частната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по
делото и намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите по
гр.д.№1668/2019г. по описа на РС- Пещера се установява, че същото е образувано
по повод на подадено заявление от страна на „М.- И. С.“ ЕАД, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с вх.№7586/17.12.2019г.
срещу длъжника „Б.П.“ ООД, ЕИК ********* за сумата в размер на 20 903,82лв.-
главница, представляваща стойността на извършени, но незаплатени строително-
монтажни работи и сумата в размер на 2955,57лв.- лихва за забава за периода
26.07.2018г.- 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса /в размер на 477,12лв., изчислена като 2%
от претендираните със заявлението суми/.
Видно от Платежно нареждане-
л.18 от заповедното производство, представено с молба от 15.01.2020г., във
връзка с оставяне без движение на заявлението с разпореждане на съда от
17.12.2020г. се установява, че „М.- ИС“ ЕАД е довнесъл по сметка на РС- Пещера,
държавна такса в размер на 452,12лв., като преди това последния е внесъл ДТ в
размер на 25лв.
Във връзка с така подаденото
заявлението от страна на заповедния съд е издадена Заповед №6 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.01.2020г. за посочените в заявлението
суми.
В срок е постъпило възражение
от „Б.П.“ ООД, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане №372 от
02.03.2020г. е указано на заявителя, че може да предяви иск, относно вземането
си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно от Молба с
вх.№3782/23.07.2020г. подадена от „М.- И. С.“ са представени доказателства за
заповедното производство, че е предявен иск за установяване на вземането,
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
16.01.2020г., издадена по ч.гр.д.№16682019г. по описа на РС- Пещера.
Въз основа на подадената искова
молба с вх.№3783/23.07.2020г. от страна на „М.- И. С.“ ЕАД против „Б.П.“ ООД, с
която са предявени искове по чл.415, ал.4, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК е
образувано гр.д.№792/2020г. по описа на РС- Пещера.
Видно от Разпореждане №1063 от
27.07.2020г. е оставена исковата молба, предмет на гр.д.№792/2020г. по описа на
Пещерския районен съд „без движение“, с указание в едноседмичен срок от
съобщението, ищецът да внесе по сметка на съда, ДТ в размер на 929,37лв., като
представи доказателства за внасяне на сумата в същия срок. Указано е, че препис
от разпореждането следва да се връчи на страната с указания, че при неизпълнение
на дадените указания производството по делото ще бъде прекратено.
Видно от Молба с вх.№261303 от
10.11.2020г. от „М.- И. С.“ ЕАД се установява, че към нея се представя платежен
документ за довнесена държавна такса по сметка на РС- Пещера- 2% държавна такса
в размер на 477,12лв. за разглеждане на предявения по реда на чл.422 от ГПК иск,
но такъв на практика, реално не е представен.
От Определение №260136/30.11.2020г.
се установява, че първоинстанционният съд е прекратил производството по
гр.д.№792/2020г. по описа на РС- Пещера, на основание чл.129 от ГПК.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено следното:
За да постанови съдебния си акт,
първоинстанционният съд е приел, че дадените от него указания във връзка с
констатирани нередовности на исковата молба не са отстранени в указания срок. В
тази насока е и прекратил образуваното пред него производство.
В конкретният казус, настоящата
инстанция намира, че няма основания да сподели възприетите изводи от страна на първоинстанционния
съд.
В случая, възраженията на
жалбоподателят са в насока, че вече е бил заплатил по сметка на РС- Пещера общо
сумата в размер на 954,24лв. държавна такса, изчислена като 4% от вземането
върху 20 903,82лв.- главница и 2955,57лв.- лихва, за които суми са представени
и платежни в съда и затова не са изпълнени указанията за плащане на още 929,37лв.,
тъй като вече бе отпаднало основанието за тяхното плащане.
Тези възражения би следвало да
се приемат за основателни, единствено при условие, че с подадената от страна на
„М.- И. С.“ ЕАД е представено платежно нареждане за внесена от последния
държавна такса в размер на 477,12лв.
В тази аспект следва да се
посочи, че съгласно задължителните указания, обективирани в т.18 на TP №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, относно исковете по чл.422 вр. чл.415 от ГПК няма
специални правила за определяне на цената им, нито относно начина, по който се
изчислява размерът на дължимата държавна такса. Следователно приложение намират
общите правила по чл.69 от ГПК за цената на иска и по чл.72 от ГПК за
държавната такса, която следва да се определи върху цената на всеки един
кумулативно съединен иск в размера по чл.1 от ТДТГПК. От тази сума се приспада
вече платената такса в заповедното производство и разликата формира размера на
държавната такса за довнасяне.
Разпоредбата на чл.1 от ТДТГПК
изрично предвижда, че дължимата държавна такса по искова молба е в размер на 4%
върху цената на иска. Тъй като исковото производство по чл.422 от ГПК се
предхожда от заповедното производство по издаване на заповед за изпълнение то
дължимите за тези две производства държавни такси са изрично разграничени. В чл.12
от ТДТГПК е регламентирано по заявлението да бъде внесена държавна такса в
размер на 2% върху интереса, а остатъкът до 4% върху цената на всеки иск ще
бъде довнесен съобразно чл.415,ал.1 от ГПК при завеждане на иска по чл.422 от ГПК.
В настоящия случай, държавната
такса от 4% върху материален интерес от 20 903,82лв.- главница и 2955,57лв.- лихва
е в общ размер на 954,38лв. От тази сума се приспада вече платената такса в
заповедното производство /477,12лв./ и разликата формира размера на държавната
такса за довнасяне /още 477,12лв./.
Не може да има спор, че „М.- И.
С.“ ЕАД е заплатил, видно от материалите по ч.гр.дело №1668/2019г. сумата в
размер на 477,12лв., представляваща 2% от претендираните със заявлението суми.
В тази връзка следва да се
отбележи, че въпреки твърдението изложено в подадената частна жалба, че след
депозиране на исковата молба и преди да получи
Разпореждане от 27.07.2020г. за внасяне на ДТ в размер на 929,37лв., от страна
на ищецът са довнесени още 477,12лв. по гр.дело №792/20г., то платежен документ
не е представен по делото и към настоящия момент.
При тези данни следва да се
приеме, че по сметка на PC- Пещера е внесена единствено сумата в размер на
477,12лв.- държавна такса в образуваното пред него заповедно производство,
изчислена като 2% от вземането върху всеки един от кумулативно предявените
искове /20 903,82лв.- главница и 2955,57лв.- лихва за забава за периода
26.07.2018г.- 16.12.2019г./. Съответно не са налице данни за внесена дължима се
държавна такса в размер на 929,37лв., по сметка на РС- Пещера от страна на „М.-
И. С.“ ЕАД в исковото производство, каквито са указанията на районния съд,
както и не са налице такива за твърдяната от жалбоподателя сума от 477,12лв.
Действително неизпълнението на дадени указания
на съда да бъде внесена държавна такса е основание за прекратяване на образуваното
вече дело.
В случая следва да се посочи,
че първоинстанционният съд, с оглед на съображенията на настоящата инстанция за
точно определяне размера на ДТ, който следва да е в размер на 477,12лв. на
практика не е дал точни указания, тъй като е задължил ищеца да заплати ДТ в
един по- висок дължим размер, а именно 929,37лв.
Тази порочност на действията му
е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение за прекратяване
на производството, като неправилно и незаконосъобразно, с уважаване на жалбата,
като основателна на непосочени в нея съображения.
В последица от това, делото
следва да се върне на районният съд, който да даде указания на „М.- И. С.“ ЕАД
да внесе ДТ в размер на 477,12лв., представляваща 2% върху интереса по сметка
на РС- Пещера и с указания за последиците от неизпълнението на това задължение.
Водим от изложеното,
Пазарджишки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение №260136 от 30.11.2020г., с което
е прекратено производството по гр.дело №792/2020 г. на PC- Пещера.
ВРЪЩА делото на РС-
Пещера за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, съобразно
указанията дадени в мотивната част на определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.