№ 39
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210510 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Б. СТ., ЕГН **********, чрез адв. А. И.,
против електронен фиш серия К № 4237447, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения, че нарушението не е доказано и в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че не е посочен
елемент от състава на нарушението, тъй като не е посочено кое е лицето,
управлявало лекия автомобил, като се излагат съображения, че неправилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателката като управител на
юридическото лице - собственик на автомобила. Сочи се, че не са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., тъй като не е представена
снимка на разположението на уреда. Навежда се, че в съдържанието на
електронния фиш липсват реквизити, включително и не е посочен неговият
издател и дата на издаване, както и липсва пълно описание на нарушението и
на обстоятелствата по извършването му. Прави се искане електронният фиш
да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят В.С. - редовно уведомена, не се
1
явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. А. И., също редовно
призована.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда,
са изложени съображения, че електронният фиш е издаден в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила и се прави искане за
потвърждаването му.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш, поради което съдът
намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"Геа - Консулт" ООД, ЕИК *********, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България със седалище гр. София,
адрес на управление ж.к. "Лозенец", ул. "Горски пътник" № 51, вх. 1, ет, 5, с
управители жалбоподателката В. Б. СТ. и Й.Л.Д. с начин на представляване
заедно и поотделно.
Към 06.12.2020г. товарен автомобил марка "Дачия", модел "Дъстер" с
рег. № ****** бил собственост на "Сюжелиз - България" ЕООД и негов
ползвател било дружеството "Геа - Консулт" ООД.
На 06.12.2020г. в 15:34 часа неустановен водач управлявал товарния
автомобил марка "Дачия", модел "Дъстер" с рег. № ****** на територията на
гр. София, по бул. "Околовръстен път" в района на номер 13 с посока на
движение от бул. "България" към бул. "Братя Бъкстон". В коментирания
пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни
превозни средства от категория "В" към 06.12.2020г. била 50 км/ч. Въпреки
това неизвестният водач управлявал автомобила със скорост от 85 км/ч.
Нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR – 1- M с иден. № 560,
представляваща одобрен тип средство за измерване, която билa преминала
2
последваща техническа проверка на 30.10.2020г. в лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при ГДНП, сектор
"Управление на собствеността" - полицейска техника, със заключение, че
съответства на одобрения тип. Мобилната система за видеоконтрол била
разположена в служебен автомобил на СДВР с рег. № С2184МР и заснемала
приближаващите автомобили.
На 08.12.2020г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 4237447, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4
ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП на жалбоподателката като законен
представител на "Геа - Консулт" ООД било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № *********, заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 4-38-
20/30.10.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR-1M",
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка за
датата на издаване на обжалвания електронен фиш, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
58958/07.12.2020г., ежедневна форма на отчет, писмо от заместник - директор
на ГДНП рег. № 3286р-12416/12.03.2020г., отговор от СО изх. № СОА21-
ДИ11-13227/09.08.2021Г., ведно с копие от проект за организация на
движението по бул. „Околовръстен път“ в участъка между бул. „България“ и
бул. "Братя Бъкстон", техническо описание и инструкция за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол "TFR1-M", вещественото доказателствено
средство – снимков материал към клип № 15835, вещественото доказателство
- снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
3
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към клип № 15835
като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява
видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както
и измерената скорост - 88 км/ч.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда в служебния автомобил на СДВР при
осъществяване на контрола на режима на скоростта на 06.12.2020г.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. по тълк. дело №
1/2013г. на ОСК на ВАС легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
4
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Обжалваният пред съда електронен фиш серия К № 4237447 е издаден
от компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, ползвателя на моторното превозно средство,
вписан в свидетелството за регистрация, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Нарушението и обстоятелствата по извършването
му са посочени достатъчно детайлно, като е посочен пътят, отворен за
обществено ползване и конкретния административен адрес, където е
установено превишението на скоростта - бул. "Околовръстен път" № 13,
посоката на движение на автомобила, въведеното ограничение на скоростта и
измерената скорост.
Неоснователно е и възражението в жалбата за допуснато съществено
процесуално нарушение поради непосочване датата на съставяне на
електронния фиш. Датата на съставяне на електронния фиш не е сред
реквизитите по чл. 189 ал. 4 ЗДвП. Наред с това, датата на съставяне на
електронния фиш се установява от събраните писмени доказателства, като
посочването не е елемент за неговата редовност от външна страна. По
същия начин сред реквизитите на електронния фиш нямат място данните за
режима на работа на автоматизираната техническа система или средство, с
което е заснето нарушението, нито за датата на последната премината
проверка и за вписването й в регистъра на одобрените типове средства за
измерване. Това са все обстоятелства, които са относими към преценката за
доказаност на нарушението, но посочването им не е изискване за редовност
на електронния фиш.
Неотносими са и всички възражения в жалбата, касаещи
несъответствието на обжалвания електронен фиш с разпоредбите на ЗЕДЕУУ.
Приложима в случая с оглед и разпоредбата на чл. 37 от Указ № 883 от
24.04.1974г. за прилагане на ЗНА е легалната дефиниция в § 6 т. 63 ДР на
5
ЗДвП.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Не намират основание всички възражения за недоказаност на нарушението.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в който са посочени времето и мястото на
контрол - гр. София, бул. "Околовръстен път" № 13, за времето от 14.00 до
16.00 часа, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства - от бул. "България" към бул. "Братя Бъкстон", режима на
измерване - стационарен, както и посоката на задействане на мобилната
система за видеоконтрол - приближаващи, посочени са и номерата на първия
и последния видеозапис, сред които попада и клип № 15835, снимков
материал от който е приет като веществено доказателствено средство по
делото.
Съдът цени като веществено доказателство снимката на разположение
на уреда, макар в случая тя да не е била дължима, тъй като снимка на
разположението на уреда съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. следва да се изготвя само в случаите, когато се касае за
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи, а в случая автоматизираната техническа система, с която
е установено превишението на скоростта, е била разположена не на участък
от пътя, а в служебен автомобил на СДВР.
От писмените доказателства се установява, че АТСС, с която е
установено нарушението тип TFR – 1- M с иден. № 560 представлява одобрен
тип средство за измерване, като е вписана под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. В представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е посочен
срок на валидност до 24.02.2020г. Съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
6
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Ето защо съдът приема, че
средството за измерване, с което е установено нарушението, представлява
одобрен тип.
На следващо място, техническото средство, с което е установено
нарушението, е преминало последваща техническа проверка на 30.10.2020г. в
лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери при ГДНП, сектор "Управление на собствеността" - полицейска
техника, със заключение, че съответства на одобрения тип.
Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
В отговора от СО изх. № СОА21-ДИ11-13227/09.08.2021Г., ведно с копие от
проект за организация на движението по бул. „Околовръстен път“ в участъка
между бул. „България“ и бул. "Братя Бъкстон" е посочено, че приложеният
проект за организация на движението, с който са въведени нови знаци В26,
въвеждащи максимална разрешена скорост на движение от 80 км/ч, е приет с
решение на ПКТОБД от 25.05.2020г., а е реализиран със знаково стопанство
на 08.12.2020г., като преди реализирането със знаково стопанство на новия
проект за организация на движението, в коментирания участък максимално
разрешената скорост на движение е била 50 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство и от
писмените доказателства се установява и конкретната величина на
превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 88 км/ч. От протокола за проверка № 4-38-
20/30.10.2020г. се установява стойността на относимата възможна грешка
предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч.
Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на жалбоподателя,
като при измерена скорост от 88 км/ч, административнонаказателната й
отговорност е ангажирана за движение със скорост 85 км/ч (88 км/ч - 3 км/ч).
Не са основателни възраженията в жалбата, че не се установява с
категоричност дали измерената скорост е конкретно скоростта на движение
на товарния автомобил марка "Дачия", модел "Дъстер" с рег. № ******. От
7
вещественото доказателствено средство е видно, че на клип № 15835 няма
заснето друго ППС освен горепосочения автомобил, който е сам на пътя в
посоката на движение на контролираните пътни превозни средства. На
следващо място в раздел VIII "Валидност на клип при измерване на скорости"
от техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол "TFR1 -M" са посочени условията, на които трябва да отговаря
един клип, за да се счита за валиден: в момента на засичане на скоростта в
интервала на измерване на МПС-то, превишило ограничението, то трябва да
бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката, указана на
радара; от документационния снимков материал трябва еднозначно да се
определя нарушителя, т.е. регистрираната скорост да не може да се причисли
на друго МПС, за което е необходимо в случай на едно МПС в кадър, да е
изпълнено горепосоченото условие - МПС-то да е в кадър и посоката му на
движение да съвпада с посоката на контрол. Тези условия в съвкупност са
изпълнени в настоящия случай.
Предвид горното съдът намери за доказано с изискуемата
категоричност и несъмненост, че на 06.12.2020г., в 15:34 часа товарен
автомобил марка "Дачия", модел "Дъстер" с рег. № ****** се е движил
територията на гр. София, по бул. "Околовръстен път" в района на номер 13 с
посока на движение от бул. "България" към бул. "Братя Бъкстон" със скорост
от 85 км/ч при максимално разрешена скорост на движение 50 км/ч, с което
от обективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 21 ал. 1
ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото водачът е съзнавал, че управлява МПС със скорост, надвишаваща
разрешената за движение в населено място.
Ирелевантно за преценката осъществен ли е състава на нарушението
по чл. 21 ал. 1 ЗДвП е обстоятелството, че на 08.12.2020г. е реализирано
знаково стопанство, с което са въведени пътни знаци В26, указващи
максимално разрешена скорост на движение от 80 км/ч. Към 06.12.2020г.
максимално разрешената скорост на движение в пътния участък е била 50
км/ч и именно с тази скорост е следвало да се съобрази водачът на товарен
автомобил марка "Дачия", модел "Дъстер" с рег. № ******, както и всички
останали пътни превозни средства - участници в движението.
8
Не могат да бъдат споделени и възраженията в жалбата, че
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като не е установено кой е бил водачът на автомобила на
06.12.2020г. в 15:34 часа. Според чл. 188 ал. 1 ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като отговорността на собственика се
ангажира в случай, че не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Съгласно чл. 188 ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. От писмените доказателства
се установява, че макар към 06.12.2020г. товарен автомобил марка "Дачия",
модел "Дъстер" с рег. № ****** да е бил собственост на "Сюжелиз -
България" ЕООД, то негов ползвател е било дружеството "Геа - Консулт"
ООД, което обстоятелство е било и вписано в автоматизираната
информационна система на МВР. Управител на юридическото лице -
ползвател на автомобила е жалбоподателката В. Б. СТ., поради което и
правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност за
извършеното нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Най-сетне, нито пред
наказващия орган, нито пред съда жалбоподателката С. не навежда твърдения
да е предоставила автомобила на конкретно друго лице.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
с 35 км/ч в населено място.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване
от 31 км/ч до 40 км/ч се наказва с глоба 400 лв. Размерът на глобата е
абсолютно определен, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН същият не може да
бъде намаляван.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
При този изход на производството жалбоподателят няма право на
присъждане на разноски, а въззиваемата страна не претендира и не доказва
такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4237447, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на В. Б.
СТ., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10