№ 19504
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110135020 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищецът П. Ц. В. твърди в исковата и уточнителна молба, че при справка в
Централен Кредитен Регистър при БНБ е установил, че е налице подадена информация до
Регистъра от ответното дружество, за задължение от 5895,59 лева. Твърди, че не знае от кое
вземане се формира задължението, затова поискал от ответника информация затова, като му
било отговорено, че с договор за цесия от 18.1.2016г., „Юробанк България“ АД е
прехвърлило на ответника вземанията си по отношение на ищеца по договор за кредит от
26.3.2005г., Сочи, че не е уведомяван за прехвърлянето, както и че до предявяване на иска,
евентуалното вземане на ответника е в погасителна давност, като предявява установителен
иск, за признаване недължимостта, чрез принудително изпълнение, поради изтекла давност,
на сумата 5895,59 лева на ответното дружество, уточнена, с молба, от които 5332 лева
главница и 653,59 лева лихва, като в молбата от 4.9.2023г. изрично сочи, че по отговора на
ответника, неясен е видът и периодът на лихвата.
В срока за отговор на исковата молба, „ ЕОС Матриск“ ЕООД е подал писмен
отговор, в който сочи, че искът е недопустим, по твърденията на ищеца. Сочи, че вземането,
дори в погасителна давност, не би било заличено от регистъра. Сочи, че не е претендирал
вземането от ищеца принудително. Счита, че възраженията могат да се релевират само с
осъдителен иск. В случай, че съдът приеме искът за допустим, правят признание на иска и
претендира да му се присъдят разноски по реда на чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
1
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че че към 18.1.2006
ищецът е имал неплатено към „Юробанк България“ АД задължение по договора за кредит, в
размер 5332 лева главница и 653,59 лева лихва, че към предявяване на иска, соченото
задължение е вписано в ЦКР, при кредитор – ответното дружество.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
Ответникът оспорва допустимостта на иска, с довод, че и признаването, че вземането
е недължимо няма да доведе до заличаването му от ЦКР. Този довод е неотносим към
допустимостта на иска, тъй като касае евентуалното му уважаване, последващо поведение /в
частност –бездействие на ответника по заличаването на вземането като претендирано пред
ЦКР/ и евентуалната му отговорност затова.
При липса на твърдения от ответника, че преди предявяване на иска е уведомил
ищеца за прехвърлянето / или че уведомяването е сторено от кредитора – банка/, се налага
извод, че ищецът е узнал за претенцията на ответника от справка в публичния ЦКР.
Респективно, вписването на кредитна задлъжнялост със сигурност би повлияла на следващи
правоотношения по получаване на кредит от страна на ищеца.
Обстоятелството, че ответникът не е пристъпил към принудително събиране на
вземането си, следва да се разгледа на плоскостта на разноските, доколкото твърдението за
погасителна давност е признато с отговора на исковата молба. С признанието на основния
факт по делото – че вземането е погасено по давност, и липсата на доказателства, че от
прекратяването на изпълнителното производство, до предявяване на иска, ответникът е
2
пристъпил към събиране на вземането, удовлетворява правния интерес на ищеца от
предявяването на иска. Едновременно с това, ответникът не е станал повод за завеждането
на делото – няма представени никакви доказателства, че преди предявяване на иска, ищецът
е направил пред ответното дружество извънсъдебно изявление, че вземането е в погасителна
давност – в представения по делото имейл от 23.5.2023г. е видно запитване, изпратено от
процесуалния представител на ищеца, до ответното дружество, с искане за предоставяне на
информация относно ищеца, но не е представено, адресирано до ответника, негово
изявление, че ищецът счита част от вземането за погасено по давност, и кани ответника да
извърши някакви действия в тази връзка. Ето защо, последващото поведение на ответника в
отговор на запитването на ищеца – поканата да се сключи споразумение, не може да се
приеме за повод за завеждане на делото.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи, с което интересът на ищеца е
удовлетворен, но предвид на обстоятелството, че основният факт по делото е признат, и
ответникът не е станал повод за завеждане на делото, разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК е
неприложима. Не следва да се присъждат разноски и на ответника, тъй като няма
представени никакви доказателства за сторени разноски, въпреки направената претенция за
присъждането им.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. Ц. В. ЕГН ********** с адрес град София,
ж.к.Люлин, блок 513, вход А, етаж 3, ап.11 не дължи чрез принудително изпълнение на
„ЕОС Матрикс” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.Малинова долина, улица „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, общата сума 5985,59 лева,
от които 5332 лева главница и 653,59 лева възнаградителна лихва от 26.3.2005г. до
18.1.2016г., по договор за кредит, сключен на 26.3.2005г. с „Юробанк България” АД,
вземанията по който са били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 18.1.2016г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3