Р Е Ш Е Н И Е
№….…/..….05.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1445 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от КЕЛ.ИНТ ЛТД, със седалище и
адрес на управление Великобритания, гр.Лондон, ул.Ладброук гроув 332, Студиа
Гранд Юниън, Студио 116, действащо чрез адв.В.Х., срещу СЕЛ ИНТ България ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Средец, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ №37A, ет. 5 / а към датата на подаване на
исковата молба- гр. Варна, р-н
Приморски, ул.Прилеп №30/, с която са предявени при условията на
обективно съединяване иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване
нищожността на всички решения на едноличния собственик на капитала на СЕЛ ИНТ България ЕООД, отразени като взети в
протокол от 09.07.18г. и протокол от 25.07.18г., а в условията на евентуалност
иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на всички решения на едноличния
собственик на капитала на СЕЛ ИНТ България
ЕООД, отразени като взети в протокол от 09.07.18г. и протокол от 25.07.18г.
Ищецът твърди, че e едноличен собственик на капитала на
ответното дружество, и като такъв на 05.09.18г. е приел решения за
освобождаване от длъжност на управителя на ответника Е.Д.Х. и е избран нов
управител – С. В. В.. Излага, че тези решения са заявени за вписване в ТР на
07.09.18г. със заявление рег.№ 20180907133021. Сочи, че на 10.09.18г. до
освободения управител е изпратена нотар.покана рег.№6965, том 2, акт 119 на Н-с
Л.Г.Ю, връчена на 12.09.18г., с която последният е уведомен за взетите на
05.09.18г. решения. Сочи, че на 13.09.18г. освободеният управител е заявил в ТР
със заявление Б6 рег.№20180913163827 за вписване прекратяване и ликвидация на
ответното дружество, прилагайки протокол за решения на еднолич.собственик от
09.07.18г. за взети решения за прекратяване работата на дружеството и
обявяването му в ликвидация; за избор на
Е. Д.Х. за ликвидатор и за извършване на ликвидацията за не по-малко от 6
месеца от датата на обявяването й. Твърди, че на 14.09.18г. освободения управител
е подал и заявление Ж1 без да са му давани указания, с което е представил
протокол за решения на едноличния собственик от 25.07.18г. с идентичен на
предходния протокол текст. Счита за недействителни решенията по протоколи от
09.07.18г. и 25.07.18г., тъй като едноличния собственик на капитала на
ответника не бил приемал такива решения, като оспорва истинността на
горепосочените протоколи относно тяхната автентичност и вярност, твърдейки , че
изявлението не е на лицето, посочено като автор, нито отговаря на
действителното положение. Сочи, че тъй като ищецът е едноличен собственик на
капитала на ответника, то само той може да взема решение за ликвидация, а
такова решение било от компетенцията на ОС на ищцовото дружество, а не от тази
на директора му, което обуславяло незаконосъобразност на решенията. В
допълн.искова молба оспорва възраженията в отговора.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът СЕЛ ИНТ България ЕООД, ЕИК *********, действащо чрез
особен представител адв.М.Н., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска. Счита, че след като протоколите изхождат от оправомощено лице – Й.Б.като
представляващ едноличния собственик на капитала, то те са били задължителни за
управителя. Счита за автентични представените протоколи, както и че те
удостоверяват вярно изложените в тях факти. Намира, че дали компетентния орган
е взел решение е вътрешен въпрос на ищцовото дружество, като ако управителя му
е взел такива решения, то отговорност носи самия той. С допълн.отговор поддържа
възраженията си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеният по делото
протокол от 05.09.18г. се установява, че от едноличния собственик на СЕЛ ИНТ България ЕООД - КЕЛ.ИНТ ЛТД, със седалище
Великобритания, са взети решения за освобождаване от длъжност на управителя Е.Д.Х.
и е избран за управител С. В. В., който управлява и представлява пред трети
лица отв.дружество.
Съгласно представените по делото удостоверения
за акт.състояние се установява, че КЕЛ.ИНТ ЛТД е вписано в регистъра на
дружествата на Англия и Уелс, със седалище Лондон, и негов директор е С. В. В.,
а предишен директор е Й.Б.Б. , подал оставка на 10.08.18г.
От представената по делото нотар.покана
рег.№6965, том 2, акт №119 на Н-с Л.Г.Ю, е видно, че КЕЛ.ИНТ ЛТД,
представлявано от директор С. В. В., в качеството си на едноличен собственик на
капитала е уведомил управителя Е.Д.Х. за взетото решение за освобождаването му
от длъжността управител на СЕЛ ИНТ България
ЕООД, като поканата е получена лично от последния на 12.09.18г. съгласно
нотар.удостоверяване и приложената разписка.
Видно от извършената служебна справка
в ТР се установява, че със заявление Б6 вх.№ 20180913163827
/ приложено и по делото/, подадено от Е.Д.Х. са заявени за вписване по
партидата на СЕЛ ИНТ България ЕООД
обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на дружеството. Към същото
заявление е представен и протокол от 09.07.18г. / приложен по делото/ ,
удостоверяващ приемането на следните решения от КЕЛ.ИНТ ЛИМИТИД, действащо чрез
своя директор Й.Б.Б., в качеството му на едноличен собственик на отв.дружество,
а именно: 1.Да прекрати работата на дружеството и да го обяви в ликвидация; 2.
За ликвидатор се избира директора на дружеството Е.Д.Х. и 3. Ликвидацията да се
извърши за не по-малко от 6 месеца от датата на обявяването й.
От справката се установява също, че
със заявление Ж1 вх.№ 20180914151443 / приложено и по
делото/, подадено от Е.Д.Х., е представен и протокол от 25.07.18г.
/приложен по делото/, удостоверяващ приемането на идентични на горепосочените решения
от КЕЛ.ИНТ ЛИМИТИД, действащо чрез своя директор Й.Б.Б., в качеството му на
едноличен собственик на отв.дружество.
Във връзка с така заявените за
вписване обстоятелства по решенията, приети с протоколи от 09.07.18г. и
25.07.18г., с определение по ч.т.д.
№1447/18г. на ВОС е спряно регистърното производство по вписване на тези
промени в ТР до приключване на спора по т.д.№1445/18г. на ВОС, на осн. чл.19,
ал.5 ЗТР.
От допуснатата по делото СГЕ,
изготвена от в.л. Е.А., се установява, че подписите, положени за „Представител-Й.Б.Б.“
в протоколи от 09.07.18г. и 25.07.18г. принадлежат като графичен обект на Й.Б.Б..
Дава заключение още, че в представените с молба вх.№4911/14.02.19г., подадена
от трето неучастващо в делото лице – Е.Х., протоколи от 25.07.18г. и от
09.07.18г., подписите за Й.Б.Б. са технически възпроизведени върху документите,
т.е. те не са първично положени върху протоколите, а същите представляват
изработен печат на подпис и положени върху документите, лицето не ги е положило
саморъчно с пишещо средство.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, а в условията на евентуалност с правно
основание чл.74 ТЗ.
Предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване нищожността на всички решения на едноличния собственик на капитала
на СЕЛ ИНТ България ЕООД, отразени като взети
в протокол от 09.07.18г. и протокол от 25.07.18г., съдът намира за допустим,
доколкото видно от извършената служебна справка обстоятелствата по тези решения
са заявени за вписване със заявление Б6 вх.№ 20180913163827
и заявление Ж1 вх.№ 20180914151443,
като с определение по ч.т.д. №1447/18г. на ВОС е спряно регистърното
производство по вписване на тези промени в ТР до приключване на спора по
т.д.№1445/18г. на ВОС, на осн. чл.19, ал.5 ЗТР. Към момента на подаване на
исковата молба не е било налице извършено вписване на тези обстоятелства, които
съгласно чл.140, ал.4 ТЗ имат действие от вписването им в ТР, т.е. от тогава
конститутивния ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо
трети за дружеството и съдружниците лица. Това обстоятелство обуславя
допустимостта на посочения иск.
Ищецът обосновава нищожност на решенията, които са
отразени в горепосочените протоколи като съществуващи с твърдението за липсващи
/невзети/ решения. Същият е оспорил автентичността на протоколите
от 09.07.18г. и 25.07.18г., представени
като доказателство за настъпване на
заявените обстоятелства, във връзка с което е открито
производство по чл.193 ГПК. От заключението на събраната по делото експертиза,
неоспорено от страните, се установи, че подписите, положени за Й.Б.Б. в
процесните протоколи принадлежат като графичен обект на Й.Б.Б., но те не са
първично положени върху представените като оригинали по реда на чл.192 ГПК от
трето неучастващо в делото лице Е.Х. протоколи от 25.07.18г. и 09.07.18г., а
представляват изработен печат на подпис и положени върху документите. Изрично и
в с.з. в.л. Е.А. заявява, че те принадлежат като графичен обект на това лице,
но не са положени саморъчно от него върху документа, а са технически
възпроизведени с печат от лицето. Подписът удостоверява авторството на
документа, а именно, че волеизявлението, обективирано в него принадлежи именно
на подписалото го лице. С оглед на това и в практиката е прието, че подписът представлява саморъчно изписване от
страна на подписващия на името му, стилизирана част от него или друг
индивидуален знак. В случая е безспорно установено, че соченото като издател
лице Й.Б.Б. не е подписало саморъчно процесните протоколи, а подписът е положен
механично чрез печат, поради което и не е налице годно удостоверяване на това кое
е лицето, извършило волеизявлението, респ. че именно лицето, посочено като
автор е това, чието волеизявление е обективирано. Доказателства в обратен
смисъл не са събрани по делото, поради което и изводът, че протоколите не са
подписани саморъчно от лицето Й.Б.Б., води до опровергаване на формалната
доказателствена сила на документите и същите се явяват неистински , в частност
неавтентични.
С оглед
на гореизложеното съдът приема, че оспорените протоколи не са годни
доказателства
за установяване на фактите, че на 09.07.18г. и 25.07.18г. са взети съответните решения от едноличния собственик на капитала. Неистинността на
тези документи обосновава нищожността на всички решения, обективирани в
процесните протоколи, в хипотезата на липсващо / невзето/ решение. Ето защо искът по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи. С оглед уважаването на главния иск
съдът не дължи произнасяне по предявения в евентуалност иск.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНИ всички решения на едноличния
собственик на капитала на СЕЛ ИНТ България
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Средец, ул. „Проф. Фритьоф
Нансен“ №37A, ет. 5 , отразени като взети в протокол от 09.07.18г. и
протокол от 25.07.18г., на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: