Мотиви по НОХД № 560/2015 г. IV
състав, Софийски окръжен съд, изготвени
на основание чл.33, ал. 5 от НПК от съдебния заседател
Л.Е.
С.о.п. е внесла обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд срещу
подсъдимата С.П.Н., с установена по делото самоличност, с обвинение, че: на
03.02.2014 г. в гр. Е., Софийска област, на площадка за извършване на
товар-разтоварни работи, находяща се в двора на фирма „*******"АД, гр. Е.,
е причинила смъртта на В. П. Б. с ЕГН ********** поради немарливо изпълнение на
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
товаро-разтоварна дейност -натоварване на машина „шредер" с мотокар-
високоповдигач, марка „Тойота", управляван от П. М. П. на товарен
автомобил, марка „Мерцедес", с per. №******, като: в качеството си на
длъжностно лице, определено със заповед №8.3/17.09.2012 г., издадена от
управителя на фирма „*******"ЕООД, гр. Е., да изпълнява функциите на орган
за безопасност и здраве при работа към „********"ЕООД, гр. Е., немарливо е
изпълнила задълженията си по чл. 19 ал. 1 от Наредба №12 от 30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро-разтоварни работи /Обн. ДВ, бр. 11 от 03.02.2006 г./ и чл. 5 от
Инструкцията за извършване на товаро-разтоварни работи в предприятието
„********" ЕООД, който гласи: „Не се допуска присъствието на хора и
придвижването на подвижно работно оборудване и транспортни средства в зоната на
възможно падане на товари при извършване на товаро-разтоварни работи и
преместване на твари с повдигателни съоръжения", и е допуснала В. П. Б. в
зоната на възможно падане на товара - престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.
В съдебно заседание пред СОС представителят на С.о.п. поддържа
обвинението, така, както е повдигнато срещу подсъдимата Н., като счита, че
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт е доказана в хода на
съдебното следствие. Излага съображения, че подсъдимата Н. е работила във фирма
„*******"ЕООД, гр. Е., както и че към инкриминираната дата - 03.02.2014
година е изпълнявала функциите на орган по безопасност и здраве при работа,
като задълженията й по орган по безопасност на труда се изразявали в
„организиране и координация на дейността по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, както и контрол от името на работодателя за спазване
на нормите и изискванията на законодателството и изпълнението на задълженията
на работниците и служителите във фирмата". Прокурорът счита, че от събраните
по делото доказателства се установява, че единственото лице със задължение по
охрана на труда била подс. Н.. Излага, че на инкриминираната дата -02.03.2014
година пристигнал свидетеля Н.Г.Н., заедно с пострадалия В. П. Б., като двамата
пристигнали с управляван от св. Н.Н. товарен автомобил марка „Мерцедес", с
per. № *******, като е следвало да натоварят машина „шредер" за
натрошаване на пластмаса. При пристигане на автомобила на портала на фирмата,
подс. отишла на портала, за да посрещне камиона и го въвела в двора на фирмата,
като след въвеждането на камиона в двора подсъдимата разпоредила на мотокариста
П. П. и на общия работник св. Н.Л. да изчистят машината от снега и дала
указания товаренето да се осъществи на площадката за извършване на товаро-разтоварни
дейности, след което влязла в цеха, за да оформи документите. Представителят на
СОП излага съображения, че подсъдимата Н. видяла присъстващия пострадал В. П.
Б. и вместо да го отстрани и изведе извън територията на предприятието, влязла
в цеха, за да оформя документите, като не се поинтересувала кои лица
присъствали на товаро-разтоварната площадка. Поради неотстраняването на Б. от
работната площадка той се качил на каросерията на камиона, като по време на
товаренето машината се преобърнала, като повлякла пострадалия В. Б., затиснала
го и причинила смъртта му. Представителят на прокуратурата счита, че тази
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Г.Н.,
Н.М.Л. и тези прочетени от ДП на свидетеля П. М. П.. Представителят на СОП
счита, че показанията на св. М.Й. следва частично да се кредитират, само в
частта, в която тя излага начина на организация на дейността във фирмата, а да
не се кредитират, в частта относно инцидента, тъй като не е пряк очевидец. По
отношение на показанията на св. М.Д. представителят на СОП счита ,че
показанията му следва да се кредитират относно проведения инструктаж на
02.03.2014 година, но да не се кредитират относно инцидента, защото не е пряк
очевидец. По отношение на показанията на св. И.А. излага съображения, че
показанията му следва също да се кредитират частично, като счита, че
показанията му относно инцидента не следва де се кредитират, тъй като не е бил
пряк очевидец на инцидента. Относно обясненията на подс. Н. излага съображения,
че обясненията й следва да се кредитират, доколкото не противоречат на другите
доказателства, като следва да бъде съобразено обстоятелството, че обясненията й
освен източник на доказателства са и средство за защита. По отношение на
обясненията на подсъдимата Н. представителят на СОП в пледоарията си акцентира
на обстоятелството, че в дадените пред съда обяснения подсъдимата е заявила, че
е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието
„*******"ЕООД, както и с Инструкцията за извършване на товаро-разтоварни
работи в същото предприятие. В заключение Прокурорът пледира, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява факта на неизпълнение от
подсъдимата Н. на задълженията й по охрана на труда на 03.02.2014 г. като
счита, че подсъдимата не е предприела действия по недопускане на пострадалия на
товаро-разтоварната площадка, с което е нарушил задълженията си. Изтъква, че в
подкрепа на обвинителната теза са и заключенията на приетите и изслушани
експертизи. Счита че доказателствата безспорно установяват, че подс. Н. е била
запозната с правилата за безопасност на труда и се е отнесла немарливо към
задълженията си по Наредба №12 от 2005 година за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и Инструкция
за извършване на товаро-разтоварни работи във фирма „*******"ЕООД, гр. Е.,
утвърдена от управителя на фирмата. Представителят на СОП твърди, че
немарливото изпълнение на задълженията на подс. Н. е в пряка
причинно-следствена връзка с причиняване смъртта на пострадалия В. П. Б..
Прокурорът пледира, предвид изложеното подсъдимата да бъде призната за виновна,
като й бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, като за
смекчаващо отговорността й обстоятелство бъде отчетено чистото й съдебно минало,
а като отегчаващо липсата на критичност в поведението й. Прокурорът предлага на
подсъдимата да бъде определено наказание „лишаване от свобода" за срок от
три години, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
Повереникът на частното обвинение /С.Б./, адв. М. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение на подсъдимата Н. за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр.
2.от НК. Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие безспорно е
установено, че на инкриминираната дата подсъдимата е работила по трудов договор
във фирма „*******" на длъжност склададжия, като й е било възложено да
извършва и начален, периодичен, ежедневен и всякакъв вид друг инструктаж,
свързани с безопасността на работата във фирмата. Излага съображения, че
подсъдимата е имала задължение и да изпълнява функциите на орган за безопасност
и здраве при работа, включващи организиране и координация на дейността по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и контрол от
името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на
законодателството и изпълнението на задълженията на работниците и служителите
във фирмата. Относно фактическата обстановка излага съображения, че св. И.А.
имал договорка със св. Н.Н. за продажба на машина „шредер", поради която
на 03.02.2014 година св. Н.Н., заедно с пострадалия В. П. Б. пристигнали в гр.
Е., като на портала на предприятието били посрещнати от подсъдимата, която ги
въвела към мястото, където се намирала машината и наредила на работниците -
свидетелите П. П. и Н.Л. да разчистят машината и да извършат товаренето на
товарната площадка. Адв. М. изтъква, че след като дала тези нареждания
подсъдимата влязла в сградата да подготвя документите, а през това време
свидетелите Н.Н., Н.Л. и пострадалият В. Б. подготвили камиона за товарене на
машината. Повереникът излага съображения, че пострадалият се намирал на
площадката по време на инцидента в каросерията на товарния автомобил, тъй като
никой не го е отвел от площадката и не е разпоредил неговото премахване. Адв.
М. счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
злополуката, от която е причинена смъртта на пострадалия има организационен, а
не технически характер. Позовава се на приетата комплексна съдебномедицинска и
техническа експертиза, според която смъртта на пострадалия е настъпила
вследствие на предприети от водача на мотокара субективни действия при опита му
да освободи вилиците на мотокара от повдигнатия товар и допускането на външно
лице, необучено и неинструктирано да участва при извършването на
товаро-разтоварни работи с помощта на мотокар. Повереникът на частната
обвинителка счита, че всички събрани по делото доказателства безспорно
установяват, че подс. Н., в качеството си на длъжностно лице, определено със Заповед
№83/17.09.2012 година на управителя на фирма „*******" при изпълнение на
своите задължения по чл. 19, ал. 1 от Наредба №12 от 30.12.2005 г за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е нарушила тази
разпоредба, както и чл. 5 от Инструкцията за извършване на товаро-разтоварни
работи в предприятието и е допуснала пострадалия В. П. Б. в зоната на възможно
падане на товар. В заключение адв. М. моли съда да признае подсъдимата Н. за
виновна в извършено престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, като при определяне
размера на наказанието да бъде съобразена високата степен на обществена
опасност на престъпното деяние и тежкия резултат от злополуката - причиняването
на смърт на едно дете. Моли за налагане на ефективно наказание.
Защитникът на подсъдимата - адв. П. моли подсъдимата Н. да бъде
призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Счита, че събраните писмени
и гласни доказателства и експертни заключения установяват, че подзащитната й не
е извършила деяние, по смисъла на НК. Излага съображения, че установената
конкретна фактическа обстановка, включително и експертните заключения сочат, че
вина за настъпилия инцидент имат двамата водачи - водачът на мотокара - св. П.
П. и водачът на товарния автомобил св. Н.Н.. Излага че двамата водачи не са
спазили изискванията за безопасност при осъщественото от тях товарене на
машината
„шредер". Акцентира на
събрани по делото доказателства, които установяват, че водачът на мотокара П.
П. се е подписвал в книгата за проведен периодичен инструктаж, както и на
събрани гласни доказателства за това, че на водача на мотокара П. П. е
провеждан и ежедневен инструктаж. Акцентира, че по делото не са събрани
доказателства, дали водачът на товарния автомобил - св. Н.Н. има право да
управлява МПС от тази категория, че не са събрани доказателства дали камионът е
бил технически изправен, че не са събрани по делото доказателства дали водачът
на камиона е имал знания и умения да бъде водач на МПС от тази категория, дали
е имал знания и умения да го управлява, и дали е знаел какви са изискванията за
безопасно управление, товарене и разтоварване на този вид автомобили. Адв. П.
акцентира на това обстоятелство с оглед заключението на приета по делото
експертиза, според която за инцидента няма причина от технически характер.
Според адв. П. събраните по делото доказателства сочат, на това, че водачът на
товарния автомобил е възложил на пострадалия и на свидетеля Н.Л. преместването
на вещи в каросерията на камиона в момента на товаренето му. Позовава се на
протокола за оглед на местопроизшествие, в който е отразено, че в каросерията
на камиона има разпръснат сняг, а на ръцете на трупа са установени гумирани
ръкавици, кат счита, че тези факти-непочистения сняг в каросерията на камиона и
установените работни ръкавици, с които е бил пострадалият сочат, че водачът на
камиона е допуснал камионът да бъде необезопасен и неподготвен за предстоящото
товарене. Адв. П. се позовава на прочетените показания на починалия свидетел П.
П., водач на мотокара, че св. Н.Н. е възложил на пострадалия и на свидетеля
Н.Л. да извършат товаренето на машината.
Защитникът на подсъдимата адвокат П. в пледоариите си пред съда
прави подробен анализ на свидетелските показания на всички разпитани по делото
свидетели. Акцентира на прочетените показания на починалия св. П. П., който е
заявил, че шофьорът на камиона - св. Н.Н. е извикал починалото момче и го е
накарал да премести вещи в каросерията на камиона. Позовава се и на показанията
на св. И.А., според които водачът на камиона - св. Н.Н. е наредил на починалото
момче да се качи на каросерията на камиона, за да премести дървени палета, че
св. Н.Н. е наредил машината да се товари на талпи, а не директно върху
каросерията, както че в момента на падане на машината спускателния апарат на
мотокара е бил освободен. Счита, че натоварените вещи и талпи в камиона, както
и установеното по делото „хлъзване" на машината след като вече е била
натоварена, както и поставянето на машината на талпи, наличието на сняг са
причинили падането на машината, като излага съображения, че тези обстоятелства
не могат да се вменяват на подсъдимата. Излага съображения, че водачът на
камиона св. Н.Н. не е подчинен на подсъдимата и не е служител на
„*******"ЕООД, като счита, че подс. Н. не може да носи отговорност за
решението на св. Н.Н. да качи в каросерията по време на товаренето друго лице,
с работни ръкавици, както и че подсъдимата не може да носи отговорност за
решението на водачите на камиона и на мотокара да натоварят машината не на
собствената й основа, а на талпи, поради което машината е станала нестабилна.
Адв. П. се позовава на снимките от фотоалбума от протокола за оглед, от които
било видно, че основата на машината е метална конструкция от четири подпори,
свързани с рамка, която не позволява безопасното й поставяне върху талпи,
защото изместването им можело да доведе до промяна на центъра на тежестта и до
падане на машината. Защитата изтъква и че водачът на камиона, на който е
натоварен товара отговаря за безопасното натоварване на товара, както и след
натоварването на камиона товара да не създава опасност за други лица, като
счита, че отговорност за настъпилия инцидент имат двамата водачи -водачът на
товарния автомобил - св. Н.Н., а така също и водачът на мотокара - св. П. П.,
който не се е съобразил с проведения му инструктаж за безопасни условия на труд
и е допуснал товаренето в момент, в който е имало качено лице в каросерията.
Адв. П. изтъква, че указанията за качването на починалото момче са дадени от
св. Н.Н., като и че заключенията на експертизите са в подкрепа на изложените от
нея съображения. Адв. П. подробно се позовава на показанията на всички
разпитани по делото свидетели. По отношение на св. С.Б., майка на починалото
момче, адв. П. акцентира на показанията й, в частта им, че св. Н.Н. редовно е
викал сина й да му помага при извършване на товаро-разтоварни дейности. Адвокат
П. посочва противоречия в показанията на тази свидетелка, дадени пред съда и на
ДП, като обръща внимание на обясненията на свидетелката С.Б. за установените
противоречия в показанията - че св. Н.Н. й е казвал какво да казва на ДП, за да
няма проблеми със „закрила на детето". Адвокат П. излага подробни
съображения за различията в показанията на св. Н.Н. с показанията на останалите
свидетели, относно конкретни обстоятелства, като съпоставя неговите показания с
показанията на св. И.А., св. М.Й. и св. Н.Л.. Защитата на подсъдимата акцентира
на показанията на посочените от нея свидетели, според които подсъдимата е
казала на пострадалия да се маха много преди лицата да отидат на мястото за
товарене, че подсъдимата не е присъствала при самото товарене на машината, не е
била на мястото на товарене, когато св. Н.Н. е разпоредил пострадалото момче да
се качи на камиона, за да подлага талпи, че свидетелят Н.Н. е разпореждал как
да се извърши натоварването на машината, че камионът е бил заледен и със сняг в
каросерията, че всяка сутрин подсъдимата е повеждала инструктаж включително и в
деня на инцидента. Адв. П. изтъква, че според показанията на св. Н.Л., св. Н.Н.
е идвал много пъти и винаги е водил хора да му помагат, както и че подсъдимата
Н. не е била уведомена за това, че той /св. Н.Л./ и пострадалият са се качвали
на камиона и не е присъствала по време на самото товарене на машината. Адв. П.
се позовава и на показаната на св. М.Д., за това, че подсъдимата и в деня на
инцидента е провела инструктаж, както и на показанията му за това, че качването
на пострадалото момче в камиона е станало по разпореждане на св. Н.Н..
Защитата на подсъдимата излага съображения и по обвинителния акт,
като според адв. П. действията, за които подзащитната й е обвинена се изразяват
в това, че е допуснала през портала да влезе камион с две лица в пространство,
което е голямо и освен „Делта Хим" има и много други фирми. Според
защитата - адв. П. подсъдимата е обвинена за това, че е махнала от разстояние,
за да влезе камиона, като твърди, че махането, за да влезе камиона през портала
не е допускането му в опасната зона за товарене и неправилно в обвинителния акт
е прието това действие за допускане на пострадалото лице на товаро-разтоварната
площадка. Адв. П. се позовава на показанията на свидетелите, че не е забранено
влизането на територията на това предприятие, както и на другите предприятия,
които се намират в този общ двор, както и че пострадалото момче не е допуснато
на площадката, където е извършвано товаренето на машината, а дори преди
отиването му там подсъдимата му е казала да се маха. Счита че подсъдимата не
само, че не е допуснала пострадалия в зоната на възможно падане на товари, а
дори е направила опит да го отстрани, още преди пострадалия да отиде в зоната
на възможно падане на товари. Адв. П. счита, че показанията на всички разпитани
по делото свидетели, без свидетеля Н.Н. са еднопосочни, че именно той не само е
допуснал, а е наредил момчето да се качи в камиона. Адв. П. изтъква и че
подзащитната й не е мотокарист, нито водач на камион, че нейните функции във
връзка с безопасните и здравословни условия на труд се изчерпват с ангажимента
й да проведе инструктаж, че предприятието, в което е работила подсъдимата не е
източник на повишена опасност и провеждането на ежедневен инструктаж не е
задължителен за този вид дейност, но подсъдимата въпреки, че не е била длъжна е
провеждала такъв инструктаж всеки ден. Адв. П. счита, че двамата водачи - на
камиона и на мотокара не са изпълнили своите задължения да спазват безопасните
условия на труда, а подсъдимата е изпълнила задълженията си да проведе
инструктаж. Излага, че подсъдимата не само че не е длъжна, но дори няма право
да присъства в зоната на възможно падане на товари, защото ако присъства тя
самата ще наруши разпоредбата на чл. 19 от Наредбата. Адв. П. се позовава на
показанията на св. И.А. и на св. М.Й., в частта им, че подсъдимата е била
стриктна и съвестна в работата си, позовава се и на приложени по делото писмени
доказателства, че в предприятието е провеждан инструктаж и е имало залепени
правила за безопасност на труда. Адв. П. счита ,че в подкрепа на доводите й за
невиновност на подсъдимата е и заключението на приета по делото експертиза,
според която непосредствената причина за злополуката са субективните действия
на мотокариста при освобождаване на повдигнатия с помощта на вилицата на
високоповдигача товар върху платформата на товарния автомобил, при наличие на
външно лице в опасната зона и моли да бъде призната за невиновна подзащитната
й.
Подсъдимата Н. в личната с защита заявява, че има над 40 години
стаж и никога не е допускала грешки, всичко е изпълнявала както трябва, като
счита, че е обвинена за действията на двамата шофьори че е направила всичко
това да не се случи.
От фактическа страна - Подсъдимата С.П.Н. е родена на *** ***,
българка, българска гражданка, неосъждана, със средно образование, вдовица, с
ЕГН **********.
Тя била назначена с трудов договор на длъжност „склададжия"
в „*******"ЕООД, гр. Е.. Фирмата се занимавала с рециклиране на неопасни
пластмасови изделия.
Със Заповед №8.1/20.08.2012 година на управителя на фирмата
„*******"ЕООД - св. М.Й., на подсъдимата било възложено да извършва начален,
периодичен, ежедневен и всякакъв вид инструктажи, свързани с безопасната работа
във фирмата. Със Заповед №8.3/17.09.2012 г. на управителя на „*******"ЕООД
, гр. Е. - св. М.Й., на подсъдимата било възложено да изпълнява и функциите на
орган за безопасност и здраве при работа, включващ организиране и координация
на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/,
както и контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията
на законодателството и изпълнението на задълженията на работниците и
служителите. Дейността на „*******"ЕООД, гр. Е. се осъществявала в цех и
административна сграда, разположени в двор на фирма „*******"АД, гр. Е..
Пропускателният режим на територията на двора се осъществявал от външна охранителна
фирма, която контролирала влизането и излизането на територията на двора на
лица и транспортни средства.
В началото на 2014 година управителят на фирма „*******"ЕООД
- св. М.Й. била в отпуск по болест и управлението на фирмата се осъществявало
от св. И.А.. Св И.А. имал сключен договор с „*******"ЕООД, по силата на
който да извърши продажба на машина „шредер за натрошаване на пластмаса".
Във връзка с този договор св. И.А. имал договорка със св. Н.Н., който живеел в
гр. В. да му продаде машината. Във
връзка с договорката за покупко-продажба на машината „шредер" на
03.02.2014 г. св. Н.Н. тръгнал от гр. В. за гр. Е., с товарен автомобил марка
„Мерцедес", с per. № ********. Заедно със св. Н.Н. тръгнал и пострадалият
В. П. Б.. Когато свидетеля Н.Н. и пострадалият В. Б. пристигнали в гр. Е., св.
Н.Н. се обадил по телефона на св. И.А. и го уведомил, че е пристигнал на
портала, където бил входа за цеха на „*******"ЕООД. В това време св. И.А.
бил извън цеха и сградите на фирмата и се обадил на подс. С.Н., като й
разпоредил да посрещне товарния автомобил. В изпълнение на разпореждането на
св. И.А. подсъдимата Н. излязла от административната страда, която се намирала
срещу портала, в която изпълнявала задълженията си, видяла отдалече камиона на
св. Н.Н., който разпознала, тъй като бил идвал и друг път и махнала с ръка към
портала. Охраната на портала приела това действие на подсъдимата за
потвърждение, че товарният автомобил може да влезе и го пропуснала. Подс. Н. се
върнала обратно пеш по пътя към цеха на фирмата, а св. Н.Н. с управлявания от
него камион се придвижил по друг път, предназначен за автомобили до цеха на
фирмата. Когато подс. Н. пристигнала до цеха, възложила на общия работник - св.
Н.Л. да почисти още малко машината. Малко след като пристигнала подс. Н. пред
цеха на фирмата, там пристигнал и св. Н.Н. с управлявания от него автомобил.
Св. Н.Н. и подс. Н. разговаряли кратко как да стане товаренето на машината,
като през това време св. Н.Л. почиствал машината. Докато разговаряла със св. Н.Н.,
подс. Н. видяла едно момче /пострадалия В. Б./, близо до камиона, което
треперело от студ и го попитала: „Ти какво правиш тук, махай се от тук",
като св. Н.Н. казал на подсъдимата Н., че момчето е с него и момчето се качило
в камиона. Подс. Н. дала указания на свидетелите П. П., Н.Л. и Н.Н. да отидат
да извършат товаро-разтоварването на площадката за извършване на
товаро-разтоварни дейности, пригодена специално за такива. Тази площадка била
предназначена специално за извършване на товаро-разтоварни дейности, и е била
предварително допълнително засипана със сол и обезопасена за извършване на
натоварването на машината. Подсъдимата Н. дала указания на свидетелите П. П.,
който трябвало да придвижи машината с мотокар, да прегледа машината и да я
прегърне плътно с вилиците, а на св. Н.Л. дала указание да стои далече от
мотокара. След това подс. Н. влязла в помещението, в което бил офисът й, за да
подготви документите за продажба на машината. През това време свидетелят Н.Н.
преместил управлявания от него камион на площадката за товаро-разтоварни
дейности, а св. П. П., повдигнал машината шредер с управлявания от него мотокар
и я придвижил до камиона. На мястото за товарене на машината на камиона,
непосредствено преди товаренето св. Н.Н. разпоредил на доведения от него
пострадал – В. Б., както и на св. Н.Л. да се качат в каросерията на камиона и
да преместят налични вещи в каросерията в задния й край. Свидетелят Н.Н.
разпоредил машината да се постави на талпи, които били налични в камиона.
Поставянето на машината „шредер" от мотокара на камиона се водело и
напътствало от св. Н.Н., който указвал на мотокариста - св. П. П. как да
маневрира, какви действия да извършва и кога да постави машината. В момента, в
който машината е била поставяна от мотокара върху каросерията на камиона
пострадалият В. Б. бил на каросерията на камиона, като св. Н.Н. го е накарал
непосредствено преди поставянето на машината
да подложи талпи под нея. В момента, в който се е осъществявало
поставянето на машината от мотокара в каросерията на камина, машината се
подхлъзнала и пострадалият В. Б. направил опит да я задържи. Машината го
повлякла, съборила го на земята и го затиснала. Св. П. П. повдигнал машината с
мотокара от тялото на пострадалия и я отстранил. Присъстващите на
товаро-разтоварната дейност лица опитали да окажат помощ на пострадалия, но той
бил починал. Св. Н.Л. отишъл при подсъдимата, съобщил за инцидента, като тя
веднага се обадила на „бърза помощ" и отишла на площадката. Подс. Н. се
обадила и на св. А., за да го уведоми за инцидента. Малко време след това на
място дошли органи на полицията, Бърза помощ и св. И.А.. Бил направен оглед на
местопроизшествието, включително и на камиона на св. Н.Н..
В хода на досъдебното производство
са изготвени и приети няколко експертизи, включително е изготвена комплексна
съдебно-медицинска и техническа експертиза, според която:
В конкретния случай злополуката с
пострадалия има организационен /допуснато е необучено и неинструктирано лице да
участва при извършване на товаро-разтоварни работи с помощта на мотокар, качено
върху товарната платформа на автомобила в опасната зона на падане на товара/, а
не технически характер, както и
Непосредствената причина за
злополуката са субективните действия на мотокариста при освобождаване на повдигнатия
с помощта на вилицата на високоповдигача товар върху платформата на товарния
автомобил при наличие на външно лице в опасната зона на повдигнатия товар.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена от следните доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетелите: св. С.Б., дадени пред съда и тези, от ДП, които
бяха прочетени пред съда, показанията на св. Н.Л., дадени пред съда и тези от
ДП, които бяха прочетени пред съда, показанията на св. М.Й., дадени пред съда,
показанията на св. И.А., дадени пред съда и прочетените от съда показания на
свидетеля, дадени на ДП; показанията на св. П. П., дадени на ДП и прочетени от
съда, показанията на св. М.Д., дадени пред съда, показанията на св. Н.Н.,
дадени пред съда и на ДП, които бяха прочетени пред съда, обясненията на
подсъдимата Н., протокола за оглед на местопроизшествие и другите писмени
доказателства, приобщени към делото, заключенията на изготвените и приети
експертизи, свидетелство за съдимост на подсъдимата. Установената фактическа
обстановка безпротиворечиво се установява от показанията на посочените
свидетели, с изключение на показанията на свидетеля Н.Н.. Показанията на св.
П.Б., дадени пред съда и на ДП, прочетени от съда не съдържат конкретна
информация относно фактическата обстановка, но също бяха обсъдени от съда.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите - Н.Л. и И.А., както тези, дадени лично пред съда, така и тези на
досъдебното производство, които бяха прочетени. Съдът кредитира и показанията
на св. М.Й.. С оглед възраженията на прокурора да не бъдат кредитирани
показанията на св. И.А., дадени в хода на съдебното производство съдът счита,
че няма съществени противоречия в показанията на посочения свидетел дадени на
ДП и пред съда. Показанията на посочения свидетел, дадени пред съда не съдържат
различна информация от информацията, в показанията, дадени на ДП, а допълват
тази информация. Пред съда, както на св. И.А., така и на свидетелите Н.Л.,
М.Й., бяха задавани много въпроси, които не са били задавани да досъдебното
производство. Показанията на тези свидетели / Н.Л., М.Й. и И.А./ се
потвърждават и от показанията на св. П. П., дадени на ДП, които бяха прочетени
пред съда. Този свидетел не е разпитван пред съда поради това, че е починал. Съдът
констатира и че показанията на свидетелите Н.Л., М.Й. и И.А., дадени пред съда
се потвърждават и от показанията на св. М.Д., който не е разпитван на ДП, а е
разпитан от съда по искане на защитата на подсъдимата в хода на съдебното
следствие.
Установената от съда фактическа
обстановка се установява и от показанията на св. С.Б. - майка на починалото
момче. По отношение показанията на тази свидетелка, дадени пред съда в хода на
разпита й се установиха противоречия със заявеното от нея на ДП и при личния й
разпит пред съда, поради което показанията на свидетелката на ДП бяха прочетени
и свидетелката беше запитана, кои показания поддържа. Съдът кредитира
показанията на свидетелката С.Б., дадени пред съда, поради изрично заявеното от
нея, при прочитане показанията й дадени на ДП, че поддържа показанията си
дадени пред съда. Същата свидетелка заяви пред съда, че на ДП св. Н.Н. й е
казвал какво да говори на ДП, за да нямала проблеми със „Закрила на
детето". Свидетелката С.Б. при разпита си пред съда призна, че тя и синът
й са работили в цех за пластмаса на св. Н.Н., както и че синът й /починалият В.
Б./ и друг път е ходил със св. Н.Н., за да му помага при товарене на пластмаса
на камиона на св. Н.Н.. Св. С.Б. пред съда заяви, че на ДП св. Н.Н. й е казал да
каже, че синът й В. Б. и св. Н.Н. много пъти са ходили за дърва заедно, както и
че В. Б. не е работил с нея в цеха на св. Н.Н., а пред съда свидетелката заяви,
че това не е истина. В края на разпита си пред съда св. С.Б. заяви, че св. Н.Н.
редовно е викал сина й да му помага при извършването на товаро-разтоварни
дейности.
Съдът частично кредитира показанията
на св. Н.Н.. Съдът кредитира показанията му относно това, че заедно с
пострадалия са отишли в гр. Е., както и че подсъдимата в момента на товаренето
на машината не е била заедно с тях. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
Н.Н., че преди инцидента е ходил само веднъж до портала на „*******"ЕООД,
че друг път не е доставял нищо в цеха в гр. Е., както и че починалият В. Б. и
неговите родители не са работили при него, че не е викал друг път починалия В.
Б., за да му помага при извършването на товаро-разтоварни дейности, че не е
разпоредил на починалия В. Б. да се качи в камиона, че не го е виждал, качен на
камиона, в момента в който е извършвано товаренето. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Н.Н. и относно това, че не е имало талпи в каросерията
на камиона, че машината директно е натоварена на пода, а не върху талпи.
Дадените св. Н.Н. показания, в посочените части, които съдът не кредитира
противоречат на всички събрани по делото други доказателства. Показанията на
св. Н.Н. се опровергават от показанията на свидетелите Н.Л., П. П., М.Д., И.А.,
М.Й., а така също от показанията на майката на починалия В. Б.- св. С.Б., както
и от протокола за оглед на местопроизшествие.
Съдът частично кредитира и
показанията и на св. П.Б. - баща на починалия В. Б.. В съдебното заседание на
12.10.2016 година, в което той беше разпитан присъстваше в залата и свидетеля
Н.Н.. По искане на защитата на подсъдимата съдът удостовери присъствието му в
залата, като Н.Н. заяви, че е докарал св. П.Б. и съпругата му - частната
обвинителка С.Б., защото нямали с какво да пътуват. Св. П.Б. отрече пред съда
св. Н.Н. да е имал цех за производство на пластмаса и синът му и съпругата му
да са работили там, както и отрече синът му да е помагал на св. Н.Н. при
извършване на товаро-разтоварни дейности. Тези негови показания се опровергават
от показанията на съпругата му - св. С. Б., дадени пред съда, която потвърди че
тя и синът й са работили в цех за пластмаса на св. Н.Н., че синът й и друг път
е помагал на св. Н. при товарене на камиона му. Съдът при преценката на
показанията на св. П.Б. отчете и показанията на св. С.Б., дадени пред съда, че
св. Н.Н. я е карал на ДП да казва неверни неща. С оглед констатираните
противоречия между показанията на св. П.Б., дадени на ДП и тези пред съда бяха
прочетени показанията му от ДП, като св. П.Б. се отрече от дадените от него
показания на ДП. На зададения въпрос на св. П.Б. , кой го е докарал до съда в
гр. С. св. Б. отговори, че го е докарал един комшия, на който не знаел името. В
началото на разпита на св. П.Б. пред съда той заяви, че познава Н.Н.. Св. П.Б.
отрече че св. Н.Н. ***, което в началото на съдебното заседание лично заяви св.
Н.Н.. Обстоятелството, кой е докарал за разпита му в гр. С. пред съда св. П.Б.
няма отношение към предмета на доказване, но отричането от св. П.Б. на този
факт и твърдението му, че не знае името на съседа му, който го е довел поставят
под съмнение достоверността на неговите показания и дават основание на съда
частично да ги кредитира. Частичното кредитиране на показанията на св. П.Б. се
налага и поради заявеното от неговата съпруга, че св. Н.Н. я е карал на ДП да
не съобщава истината, за да няма проблеми със „закрила на детето".
Съдът при преценка на дадените
от подсъдимата обяснения се съобрази с искането на прокуратурата да ги прецени
внимателно предвид обстоятелството, че освен доказателствено средство те са и
средство за защита. Съдът кредитира показанията на подсъдимата, като счита, че
те се подкрепят от другите събрани гласни и писмени доказателства. Свидетелите,
които са били служители на „*******"ЕООД, / св. Н.Л., св. М.Д./,
включително и свидетелите И.А. и св. М.Й., които са изпълнявали функции,
свързани с управление на дружеството потвърдиха, че подс. Н. е изпълнявала
стриктно задълженията си, като е провеждала дори ежедневен инструктаж, какъвто
не е бил задължителен за това предприятие. Св. М.Д. и св. Н.Л. потвърдиха, че и
в деня на инцидента подс. Н. е провела инструктаж, свързан с безопасността на
труда, а св. Н.Л. потвърди и че непосредствено преди товаренето на машината
подсъдимата им е дала указания за безопасност. Обясненията на подсъдимата се
потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства, доказващи
провеждането на инструктаж на работниците и служителите в предприятието.
От правна страна - От посочените
по-горе гласни и писмени доказателства по делото се доказа, че подсъдимата Н.
не е извършила действие или бездействие, което да е престъпление.
Доказателствата установяват, че тя е изпълнила служебните си задължения да
проведе задължителния периодичен инструктаж. Дори по делото се установи, че без
да е имала такова задължение тя е провеждала и ежедневен инструктаж. Не се
установи, по делото ,че тя е допуснала починалото лице в зоната, където са се
извършвали товаро-разтоварните работи. От доказателствата по делото дори се
установи, че още преди свидетелите Н.Н., Н.Л. и П. П. да отидат на площадката,
където са извършвани товаро-разтоварните работи подсъдимата е направила опит да
отстрани пострадалия, като веднага след като го е видяла му е казала да се
маха. Събраните по делото доказателства, посочени по- горе доказват, че св. Н.Н. е допуснал пострадалия да бъде на
камиона при извършваното товарене на машината „шредер", като той /св.
Н.Н./ е наредил на починалия и на св. Н.Л. да се качат на камиона, за да
разчистят каросерията му, а така също е наредил на пострадалия В. Б. да подложи
талпи под машината. Подсъдимата не може да отговаря за действията на шофьора на
камиона и дадените от него разпореждания на водени от него лица. От значение за
обвинението на подсъдимата е обстоятелството, че тя не е допуснала пострадалото
лице на площадката за товаро-разтоварни работи, не е знаела, че лицето е отишло
там, не е знаела, че се е качило на камиона в момента на товаренето. От
показанията на свидетелите се установява, че мястото на което подсъдимата е
видяла починалото момче В. Б. и му е казала да се маха е отдалечено от
площадката, на която се е извършвала товаро-разтоварната дейност. Подсъдимата
не е имала задължение да присъства на товаро-разтоварните дейности, а освен
това, ако присъства там тя самата би нарушила- чл. 19 ал. 1 от Наредба №12 от
30.02.2006 г.
Всичко изложено по-горе обуславя
извода на съда, че по делото не само, че не се събраха категорични и безспорни
доказателства, но липсват въобще такива, които да свързват подсъдимата Н. с деянието,
за което е обвинена. Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК присъдата не може
да почива на предположения, а подсъдим може да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление, само когато обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин, което не е сторено по настоящото дело.
Тъй като по делото не е доказано,
че подсъдимата Н. е извършила деянието, за което е й е повдигнато обвинение,
съдът приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК и я призна за невиновна, поради
което я оправда.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Председател: /особено
мнение/
Съдебни заседатели:
1.
2.