Решение по дело №9964/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 март 2024 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20221110109964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3765
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110109964 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу К. И. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 686,56 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Суха река, бл. 17, вх. Б, ап. 22, аб. №
168521, ведно със законната лихва считано от 25.02.2022г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 132,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 14.02.2022г., сумата от 29,93 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва считано
от 25.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7,19 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода
от 03.03.2019г. до 14.02.2022г.
В исковата молба са изложени твърдения, че К. К. Е. е била клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. С оглед настъпилата й смърт
ищецът насочва претенцията си срещу нейните наследници. Сочи, че ответникът е
употребил топлинна енергия за процесния имот и период на процесната, стойност, но не я е
заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. С. чрез
назначения му от съда особен представител- адв. И. Ш., с който се оспорват предявените
искове като неоснователни и необосновани. Релевирано е възражение за изтекла
погасителна давност. Прави възражение за пасивната легитимация на ответника. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
1
С молба от 04.07.2023г. третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД заявява, че не оспорва предявените искове, както и че дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спирането или прекъсването на
давността.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.
В настоящия случай от приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 19.08.1988г. се установява, че К. К. Е. е придобила собствеността
върху апартамент № 22, находящ се в гр. София, кв. „Ботевгрдско шосе“, бл. 17, вх. Б, ет. 8.
От приетото удостоверение за идентичност издадено от СО, район „Подуяне“ се установява,
че ж.к. „Ботевградско шосе“, бл. 17, е идентичен с ж.к. „Сухата река“, бл. 17. От приетото
удостоверение за наследници на К. К. Е. се установява, същата е починала на 11.04.2006г. и
е оставила за единствен свой наследник ответника К. И. С.. От приетата справка от
особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН се установява, че ответникът не е вписал отказ от
наследството на К. Е., а от приобщените протоколи за отчет се установява, че ответникът е
подписал отчетните документи за процесния имот и период, с което е потвърдил приемането
на наследството.
2
Следователно, от гореописаната съвкупност се установява по безспорен начин, че
ответникът е страна по неформалното правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот и период.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство е обявено за безспорно
между страните с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен безспорния
му характер, това обстоятелство се установява по категоричен начин от представените от
третото лице – помагач протоколи за отчет за процесния период, от които се установява, че
потреблението на топлинна енергия в имота е разпределено на база реален отчет на трите
уреда за дялово разпределение. От представените от третото лице изравнителни сметки пък
е видно, че и за двата отоплителни сезона, включени в процесния по делото период, е
извършено дялово разпределение, като при отчитане на изравнителните резултати,
стойността на реално доставената топлинна енергия е 686,56 лева, колкото се претендира.
Този извод се потвърждава и от приетото експертно заключение по съдебно-счетоводна
експертиза. От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза също
така се установява, че липсват извършени от ответника плащания на процесната сума, както
и че с изравнителния резултат за възстановяване не са погасявани стари задължения извън
процесния период.
Следователно от доказателствената съвкупност по делото се установява по категоричен
начин, че дължимата цена на доставената в имота топлинна енергия за периода от
м.11.2018г. до м.04.2020г. е 686,56 лева.
На следващо място от представеня от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за
дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се установява,
че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо“ ЕАД, като видно от
представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение и
протоколи за отчет, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.01.2019г. до м.04.2020г.
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 29,93 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
3
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е
уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се
извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е
издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за
който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия срок за
плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на
чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща фактура. Докато трае забавата на кредитора,
тя освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Затова в този случай
кредиторът не би могъл да иска плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата
на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава
лихва – лихвата е претендирана след изтичане на срока за плащане считано от датата на
издаване на всяка от общите фактури. Следователно задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2019г. до 14.02.2022г. върху главницата от 686,56 лева се равнява на 132,95 лева,
какъвто е и претендираният размер.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата 7,19 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
03.03.2019г. до 14.02.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
4
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на исковата молба
/25.02.2022г./ няма погасени по давност вземания за цена на топлинна енергия. Най-старото
процесно вземане за м.11.2018г. е станало изискуемо на 14.01.2019г. с изтичане на 45-
дневния срок считано от 01.12.2018г., и тригодишната давност за него е следвало да изтече
на 14.01.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през
който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният
срок изтича на 21.03.2022г. – след датата на исковата молба. Липсват и погасени по давност
вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 14.02.2022г., както и погасени по
давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до
04.2020г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е възникнало на
01.02.2019г. /тук 45-дневният срок не се прилага/ и след прилагане на чл. 2, т. 3 ЗМДВИП,
давността за него изтича на 08.04.2022г. – след датата на исковата молба.
Ето защо следва да бъдат уважени изцяло предявените осъдителни искове за сумата от
686,56 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2018г.
до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Суха река, бл. 17, вх. Б,
ап. 22, аб. № 168521, ведно със законната лихва считано от 25.02.2022г., до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 132,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019г. до 14.02.2022г. и сумата от 29,93 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
считано от 25.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането. Предявеният осъдителен
иск за сумата от 7,19 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово
разпределение за периода от 03.03.2019г. до 14.02.2022г. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, т.к. е бил представляван от особен представител, поради което разноски не
5
му се дължат. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева, за съдебно
удостоверение в размер на 5 лева, за депозит за възнаграждение на особен представител на
ответника в размер на 400 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250
лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100
лева съобразно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 855 лева. С оглед уважената част от исковете, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 847,82 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 17,
вх. Б, ет. 8, ап. 22, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 686,56 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.11.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 17, вх. Б, ап. 22, аб. № 168521, ведно със законната лихва
считано от 25.02.2022г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 132,95 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 14.02.2022г., сумата от 29,93
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва считано от 25.02.2022г., до окончателното изплащане
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 847,82 лева, представляваща
сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за сумата от
7,19 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение
за периода от 03.03.2019г. до 14.02.2022г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6