РЕШЕНИЕ №419
гр.
Плевен, 27 Юли 2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – осми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юли две хиляди и единадесета година. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. Б.-К.
при секретар В.М. изслуша докладваното
от съдията Б.-К. административно дело № 433/2011г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.149, ал.5 от АПК, във вр. с §62, ал.3 от преходните
и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Постановление на Министерски съвет /ПМС/ №
456/1997г. за Изменение и допълнение на Правилника за прилагане закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по жалба
на М.А.М. ***, наследник на Л.
А. К., срещу
Заповед № РД-15-1831 от 03.11.2000г. на Кмета на Община Плевен. Със заповедта
на основание чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА във вр.с §62, ал.3 от ПЗР на ПМС
№456/1997г. е признато правото на ползвателя Ц. П.
Ц. *** да придобие право на собственост върху предоставения му за
ползване земеделски имот – масив 22, парцел 003 в местността “Плочата” по реда
на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 600 кв.м., и е наредено да се извърши оценка
на имота по реда на ПМС 234/1999г.
Жалбоподателят твърди
се, че Ц. е получил процесния имот с Решение №161/1982г. на ИК на ОбНС-Плевен,
но такова решение няма в Община Плевен, нито в Държавния архив – Плевен.
Следователно Ц. не е ползвател по силата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е
задължително условие за прилагане на ПМС 456/1997г., а Община Плевен е
злоупотребила с власт, като му е предоставила документ с невярно съдържание -
Удостоверение №15/10.01.1983г. Моли съдът да постанови решение, с което да
обяви Заповед №РД-15-1831 от 03.11.2000г. на Кмета на Община Плевен за нищожна.
Във последното
съдебно заседание, жалбоподателят М.А.М., редовно уведомена по реда на чл.137,
ал.7 от АПК, не се явява, представлява се от сина си М.М.М. с пълномощно на л.
47 от делото. Поддържа жалбата. Счита, че се е доказала неистинността на
Удостоверение №15/10.01.1983г. и моли да се обяви заповедта за нищожна. Възразява
срещу искането на ответната страна за присъждане на минимално юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата
- Кметът на Община Плевен - редовно уведомен от предходно съдебно заседание -
не се явява, представлява се от юрк. К. с пълномощно на л. 52 от делото. Счита, че жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна. Процедурата по придобиване на собственост от
ползвателя е преминала през всички фази. Каквито и пороци да съществуват при
първоначалните административни актове, същите са санирани с последващите, които
са издадени след приключване на процедурата. Наведените доводи за нищожност във
връзка с неистинността на удостоверяване на право на ползване на Ц.Ц. са
неоснователни, предвид че има влязъл в сила план на новообразуваните имоти
/ПНИ/, както и заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли да се съобрази
съдебната практика – решение № 3156/10.03.2009г. на ВАС по адм.дело
№13187/2008г. Иска да се отхвърли жалбата и да се присъди минимално юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите
страни: М.А.К. и К.Ц.Ц., редовно уведомени, не се явяват и не се представляват,
не са ангажирали становище по жалбата.
Административен съд –
Плевен, VIII състав, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените от страните доводи и изискванията на закона да
провери наличието на нищожност на оспорения административен акт, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от
лице, имащо правен интерес – М.А.М. се явява наследник на Л.
А. К., на която са
признати за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи – за
обезщетяване по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ 4,0 дка като наследник на А.
П. Г.. Не се
спори, че процесната заповед касае недвижим имот, понастоящем индивидуализиран
с идентификатор 56722.714.3, от 600кв.м., в местност “Плочата”, землище гр.Плевен
в обхвата на възстановеното право на собственост на жалбоподателката като
наследник на Л. А. К..
Заповедта е била обжалвана като незаконосъобразна пред областния управител –
като няма данни жалбата да е била уважена, а поради просрочие на последваща
жалба пред съда същата е оставена без разглеждане – Определение № 319/27.04.2009г
на Адм. съд Плевен по адм.дело №185/2009г., потвърдено с Определение
№2305/22.02.2010г. на ВАС по адм.дело №10352/2009г. С настоящата жалба се иска
обявяване на нищожност на заповедта, като съгласно чл.149, ал.5 от АПК
оспорване поради нищожност може да се прави без ограничение във времето, поради
което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна.
Предмет на
производството е Заповед №РД-15-1831 от 03.11.2000г. на Кмета на Община Плевен,
с която на основание чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА във вр.с §62, ал.3 от ПЗР на ПМС
№456/1997г. е признато правото на ползвателя Ц. П.
Ц. *** да придобие право на собственост върху предоставения му за
ползване земеделски имот – масив 22, парцел 003 в местността “Плочата” по реда
на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 600 кв.м., и е наредено да се извърши оценка
на имота по реда на ПМС 234/1999г. Не се спори, че заповедта за оценка е влязла
в сила - Решение №13085/04.11.2010г на ВАС по адм.дело 9709/2009г, потвърждаващо
Решение №266/11.05.2009г. на Адм. съд – Плевен по адм.дело №589/2008г.
Административните
актове са нищожни винаги когато някое от основанията за оспорване, посочени в
чл. 146, т. 1 -5 от АПК, не се е проявило или е засегнато в толкова голяма
степен, че прави акта недействителен и не можещ да породи прави последици. Във
всеки отделен случай действителността на административните актове се преценява
конкретно, като се оценява тежестта на порока, от който са засегнати и дали
актът е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите. Основанията
за обявяване на нищожност на административните актове са липса на
компетентност, липса на форма, пълна лиса на правно основание, невъзможен
предмет, несъществуващ адресат и др.
Заповедта е издадена
от Кмета на Община Плевен, който е компетентен орган по степен, място и материя
да издава актове на основание §62, ал.3 от ПЗР на ПМС №456/1997г. С оглед на
факта, че местността “Плочата“ се намира в землището на общ.Плевен /за което не
се и спори между страните/, именно Кметът на Община Плевен е компетентен да
издава административни актове с такъв предмет.
Оспорената заповед е
издадена в писмена форма, съгласно изискванията на чл. 15, ал.2 от Закона за
административното производство /ЗАП/, отменен, но действащ по време на нейното
издаване.
Заповедта е
съобразена с административнопроизводствените правила, подробно описани в §62,
ал.1 и 2 от ПЗР на ПМС №456/1997г. Видно от приложената административна
преписка, със заповед № РД-15-116 от 28.01.1998г. е назначена комисия по ал.1,
която на 09.12.1998г. е провела заседание, като в него под №6514 е дала
становище да се уважи молбата на Ц. П.
Ц. за придобиване на правото на собственост върху предоставената му
за ползване земеделска земя. На гърба л.18 от делото е отбелязано, че и
ползвателят, и наследникът на бившия собственик А.
П. Г. – Л.
А. К. са
получили процесната заповед на Кмета на 24.11.2000г.
По отношение спазването
на материалния закон при издаване на административния акт, съдът съобразява
следното: заповедта се оспорва във връзка с това, че не е налице решение
№161/1982 г. на ОбНС-Плевен, като такова няма нито в Община Плевен, нито в
държавния архив. Посоченото решение е основание за издаване на Удостоверение
№15/10.01.1983г, което е правопораждащия административен акт с адресат Ц.
П.Ц.. Такова решение обаче съществува в протокол №20/1982г. на Изпълнителния
комитет /ИК/ на Общинския народен съвет. По данни на Община Плевен,
съхраняваното в Държавния архив копие не подписано от председателя на ИК, а
само от секретаря, като се твърди, че има и други копия, които са подписани, но
само това се съхранява в Държавния архив. Този въпрос обаче е неотносим към
предмета на спора – нищожна ли е спорната заповед. Той може да е се изследва
само при направено оспорване на Удостоверение №15/10.01.1983г. по съответния
ред. Няма данни такова оспорване да е правено досега, не се твърди и от
страните. Видно от съдържанието на това удостоверение, то създава определени
права на Ц. Ц.. Към момента на издаването му - 10.01.1983г.
е в сила чл.2, ал.1 от ЗАП, в следната редакция: “Индивидуални
административни актове по смисъла на този закон са актовете, издавани от
ръководители на ведомства, от изпълнителни комитети на народни съвети и от
други изпълнително – разпоредителни органи, както и от други овластени за това
органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или
законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за
издаване на такива актове.” Като неоспорен и валиден от външна страна
административен акт това удостоверение правилно е зачетено от комисията и Кмета
на Община Плевен при издаването на заповедта предмет на настоящото
производство. Поради факта, че е редовно от външна страна, съдът е длъжен да
зачете неговата валидност, като не може инцидентно да изследва неговата
законосъобразност, за което не е и сезиран. Твърдението, че удостоверението е
документ с невярно съдържание, не може да бъде инцидентно установявано в
настоящето производство. Решението на комисията по §62, ал.1 от ПЗР на ПМС
456/1997г. и заповедта на Кмета на общината се основават не само на това
удостоверение, но и на регистъра на ползвателите при ОбНС-Плевен, извлечение,
от който е на л.13 от делото. Налице са стабилни административни и съдебни
актове, с които е признато правото на ползване на Ц.Ц. – заповед на областния
управител за утвърждаване ПНИ №РД-13-118/20.11.2007г., обн. ДВ, бр.101/2007г.,
която не е обжалвана /л.44, 45 от делото/, заповед за оценка, която е обжалвана
и потвърдена с решение №13085/04.11.2010г на ВАС по адм.дело №9709/2009г., заповед
по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - №РД-12-3036/29.12.2010г., която не е оспорвана
/л.15 от делото/, протокол за въвод във владение на бившия ползвател Ц. П.
Ц., след като е станал собственик след заплащане на сумата по
оценката /л.14 от делото/. Същият е починал след въвода във владение - на
29.01.2010г., видно от справка на л.31 от делото, затова като заинтересована
страна е конституиран единственият му наследник К.Ц.Ц..
Следователно
процедурата по придобиване собственост върху спорния имот от бившия ползувател
е приключила, след като е преминала през всички фази, завършващи с отделни
административния актове, които са влезли в сила. Каквито и пороци да са
съществували при издаването на процесната първоначална заповед, издадена при
условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, същите са санирани с последващите, издадени
след приключване на съответната процедура. В резултат на същите бившият ползвател
на имота е станал собственик на същия, легитимиращ се като такъв с надлежни
влезли в сила административни актове, като някои от тях са влезли в сила след
съдебно оспорване. Да се обсъжда и навежда като довод за нищожност - неистиност
на удостоверението, с което е предоставено право на ползуване, след като са
приключили всички последващи процедури - влязъл в сила план на новообразуваните
имоти, заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заплащане на влязла в сила
оценка и въвод във владение, е недопустимо. В същия смисъл е решение
№3156/10.03.2009г. на ВАС по адм.дело №13187/2008г.
Съдът намира при
изложените мотиви, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, съобразена
е с материалния закон и неговата цел, а при нейното издаване на са се проявили
пороци, които да дават основание да бъде обявена за нищожна.
При този изход на
делото, искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно и следва да бъде уважено, като се присъди такова в минимален размер
– 150лв. Искането е направено своевременно и е относно присъждане на
възнаграждение в минимален размер, какъвто се дължи съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Относно дължимостта на този вид разноски по
делото, съдът съобрази Тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. на ВАС, по
тълкувателно дело № 5/2009г. Възражението на жалбоподателя в тази връзка е
неоснователно.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен,
осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.М. *** срещу Заповед №РД-15-1831
от 03.11.2000г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание чл.44, ал.1,
т.8 от ЗМСМА във вр.с §62, ал.3 от ПЗР на ПМС №456/1997г. е признато правото на
ползвателя Ц. П. Ц. ***
да придобие право на собственост върху предоставения му за ползване земеделски
имот – масив 22, парцел 003 в местността “Плочата” по реда на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ в размер до 600 кв.м., и е наредено да се извърши оценка на имота по реда
на ПМС 234/1999г.
ОСЪЖДА М.А.М. ***, ЕГН **********,***
сумата от 150 /сто и петдесет/ лава като разноски по административно дело № 433
по описа на съда за 2011г.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни
от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/