№ 35576
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110168943 по описа за 2024 година
С молба №234883/4.7.2025г. Макроадванс АД прави искане за изменение, по реда
на чл.248 ГПК, на постановеното решение.
Ответникът по нея - ищец в производството , счита молбата за неоснователна.
С „въззивна жалба“ 248008/17.7.2025г., приета от СРС за молба за изменение на
решението, в частта по разноските, М. П. счита решението, в частта, в която е осъдена да
плати разноски по насрещния иск за неправилно и прави искане същото да се измени.
Ответникът по нея, и в производството, счита молбата за неоснователна.
СРС при произнасянето си, съобрази следното.
Двете молби са допустими - подадени са в срока за оспорване на съдебното
решение, и двете страни са представили списък по чл.80 ГПК.
С решението, СРС е уважил иска на М. П. за нищожност на договора на главното
основание и е оставил без разглеждане евентуалния иск за нищожност на определена
разпоредба от него, като е отхвърлил осъдителния иск по чл.55 ЗЗД. Насрещният иск на
Макроадванс АД е уважен.
По разноските, съдът е приел искането на Макроадванс АД да се приложи
разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК за неоснователно, като съдът е приел, че разноските следва
да се разпределят на двете страни. По първоначално предявените искове, разноските са
разпределени, като от платената от П. държавна такса, съдът е присъдил 80 лева, като е
определил съобразно фактическата и правна сложност на делото, възнаграждение на
процесуалния представител на П., по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, от 400 лева. По насрещния
иск, на ответника са присъдени 50 лева държавна такса и възражението на ищцовата страна
за прекомерност е уважено, като е присъдено възнаграждение 400 лева.
С цитираното и от молителите в производството по чл.248 ГПК решение на СЕС, се
прие, че при спор, иницииран от потребител, не следва същият да се осъжда на разноски,
съобразно отхвърлената част от претенцията му, защото се създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни правото на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорните клаузи.
При внимателен прочит на решението на СЕС по дела № С – 224/19 и С – 259/19, се
налага извод, че защитата на потребителя е предвидена по негова претенция – по предявен
от потребителя иск, основаващ се на неравноправност на разпоредби на договора или целия
договор. СЕС нито в това, нито в друго решение приема за противоречаща на целта на
Директива 2008/48/ЕО приетата постановка, че при нищожност на договора, потребителят
дължи чистата стойност на кредита / чл.23 ЗПК/, която, от своя страна, дава гаранция на
1
кредитора, че ще получи чистата стойност на даденото. От там, не може да се приеме, че
мотивите на СЕС / или на ВКС/ касаят иска на кредитора, с която търси събиране на чистата
стойност на вземането, са приложими.Това е мотивирало съдът да не присъжда разноски по
отхвърления иск на П., в полза на Макроадванс АД, и съответно- да приеме за неприложими
тези постановки по насрещния иск, поради което е възложил разноските по него на П..
Същото се отнася до искането на Макроадванс АД за намаляване наполовина на
присъдените разноски на П. и процесуалния й представител – съдът е разпределил таксата
въз основа на уважената част от исковете, при съобразяване на цената им, и е присъдил
минималното възнаграждение на адвоката.
Изложеното обуславя неоснователност и на двете молби.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба №234883/4.7.2025г. и „въззивна жалба“ 248008/17.7.2025г.,
приета от СРС за молба за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК-
Определението може да се обжалва от страните в едноседмичен срок от връчването
му, пред СГС, с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2