Решение по дело №2817/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260003
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20204520102817
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                             РЕШЕНИЕ

                                                                         

                                                                гр.Русе, 07.01.2021г.

                                                   

 

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 07 декември през двехиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2817 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

            Производството е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ********* срещу М.Й.М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 170,45 лева по договор за потребителски заем № CREX-15895190/05.04.2018г. за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 234 /04.02.2020г. по ч.гр.д. № 556/2020г. по описа на РС-Русе.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 556/2020г. по описа на РРС се установява, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София, против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите описани в исковата молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Видно от приложения по делото договор за потребителски стоков кредит № CREX-15895190/05.04.2018г. на ответника е предоставена сумата от 202,74 лева.

Приобщена към доказателствения материал по делото е и отправена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД до длъжника покана, като в същата е посочено, че поради преустановено плащане по процесния договор, вземането на дружеството е обявено за предсрочно изискуемо. По делото липсват доказателства горната покана да е достигнала до адресата си.  

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В проведеното по делото съдебно заседание от 07.12.2020г., за което ответника е бил редовно призован, не е изпратил представител.  

Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения на 21.07.2020г. лично на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит за покупка на стоки или услуги, че дружеството е заплатило на търговеца, избраните от ответника стоки и че същите са получени от последния и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни пера.

Коментираните по-горе писмени доказателства налагат извода, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция /тогава „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София и ответника е сключен договор за потребителски стоков кредит по силата на който кредиторът е финансирал избрана от кредитополучателя стока.

Първият спорен по делото въпрос е относно действителността на договора с оглед въведеното от ответника възражение същият да противоречи на изискването на чл. 11 от ЗПК.

От коментирания договор за предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в чл.10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения заем, общ размер на плащанията, стоката или услугата и нейна цена – раздел финансирани стоки и услуги; лихвения процент по кредита.  

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се установява, че страните са се намирали в договорни отношения.

Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че исковете са вероятно основателни. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

            При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 75,00 лева, от които 25,00 лева внесена държавна такса и 50,00 лева, юрисконсултско възнаграждение, както и всички сторени от ищеца разноски в настоящото исково производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 125,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

            Водим от горното, съдът 

 

 

                                  РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, че М.Й.М. с ЕГН:********** *** дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 144,83 лева главница по договор за потребителски стоков заем № CREX-15895190/05.04.2018г., 4,37 лева възнаградителна лихва, 21,25 лева мораторна лихва за периода 05.08.2018г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 234 /04.02.2020г. по ч.гр.д. № 556/2020г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА М.Й.М. с ЕГН:********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 75,00 лева, разноски по заповедното производство както и сумата от 225,00 лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: