№ 179
гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000288 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от П. Б. И. срещу Решение №
76/ 22.07.2022 г. по т.д. № 89/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен в частта, с която съдът
е отхвърлил предявения от нея иск за осъждане на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
й заплати застрахователно обезщетение за разликата над 20 000 лв. до претендирания
размер от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на
26.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2021 г. до окончателното
изплащане. Счита решението в тази му част за неправилно, като постановено при
допуснати нарушения на материалния закон и необосновано. Съдът не отчел всички
критерии по прилагане на принципа за справедливост при определяне размера на
обезщетението: не преценил фактите, установени по делото с приетите експертизи и
медицински документи, и не отчел в достатъчна степен характера, тежестта и
последиците на причинените й увреждания – наличието на загрозяващ белег,
ограничение на сгъването на ръката с 10 градуса, прогнозиран дегенеративен артрит и
нарастване на ектопичните осификации около имплантите в бъдеще, възможност за
повлияване на имплатните върху бъдещи изследвания; не се съобразил с трайната
практика на ВКС за необходимостта да се прецени обществено-икономическата
конюнктура в страната към датата на увреждането, промените на която намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие. Моли решението в тази
1
му част да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
е подала отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност.
Счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя за присъждане на обезщетение
в размер, който не отговаря на изискванията за справедливост. Съдът преценил всички
релевантни към определянето на размера обстоятелства. Моли решението да бъде
потвърдено. Претендира присъждането на разноски за производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира
със събрания доказателствен материал и релевантните факти не са спорни по делото:
Ищцата П. Б. И. – жалбоподател пред ВТАС – е пострадала на 26.07.2020 г. в гр.
Плевен при ПТП, осъществено между автомобила, в който тя е била пътник, и
автомобил „Пежо 306“, управляван от Радослав Миленов Н.. По отношение на
автомобила, управляван от Н., има сключена валидна към датата на инцидента
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД. С влязло в сила решение по АНД № 163/ 2021 г. по описа на
РС – Плевен водачът Н. е признат за виновен в извършването на транспортно
престъпление с причинена телесна повреда, освободен е от наказателна отговорност и
на основание чл.78а НК му е наложено административно наказание „глоба“. В
резултат на пътния инцидентна И. е получила счупване на дясната раменна кост с
раздробяване и наличие на множество фрагменти, като медико-биологичните
характеристики на травмата, проведеното лечение, възстановителния период,
търпените болки и страдания и последиците за здравния статус на ищцата са изяснени с
приетата съдебно-медицинска експертиза. Не е спорно, че на 07.01.2021 г. ищцата е
отправила искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение и по
образуваната претенция по щета застрахователят й е превел обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
2
ВТАС напълно споделя формираните въз основа на така изяснената фактическа
обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно
поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда
по НОХД /решение по чл.78а НК/ е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, досежно извършването му, неговата противоправност и
виновността на дееца. Застрахованият водач е нарушил разпоредбата на чл.37 ал.1 и
чл.47 ЗДвП и вследствие на неговото поведение на ищцата са причинени вреди. При
наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят
следва да заплати застрахователно обезщетение, за да репарира вредоносния резултат.
Застрахователят очевидно е съгласен с така формирания извод, тъй като е извършил
извънсъдебно плащане, при което страните са преустановили спора по този
материалноправен въпрос, а пред настоящата инстанция спорът е сведен само до
справедливия размер на дължимото обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване начина на получаване на уврежданията,
претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност,
проведеното лечение, отражението върху бита, социалния и професионален живот,
степента на възстановяване и цялостните последици за здравето, при следване на
принципа, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на вредите, а
не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия,
което налага отчитане на икономическата обстановка в страната. В тази връзка,
съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г.
на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус
отчете следните фактори:
На ищцата, която към датата на ПТП е била на 36 г., е причинена една средна
телесна повреда – счупване на дясната раменна кост в дисталната трета на костта,
довело до трайно затруднение движението на горния крайник. Твърдението в исковата
молба, че е причинена и втора средна телесна повреда – счупване на лакътната кост –
не отговаря на констатираното с медицинската документация фактическо състояние.
Счупването на раменната кост е в дисталната трета на костта, т.е. в частта, която се
свързва с лакътната кост, видно и от снимките от рентгенографията към заключението
на приетата съдебно-медицинска експертиза, поради което обяснимо ищцата е имала
субективни оплаквания от болки в лакътната област. Веднага след инцидента на
3
ищцата е извършена оперативна интервенция за открито наместване на костта и
фиксация с плаки и винтове, а шест месеца по-късно е направена втора операция за
отстраняване на част от остеосинтезния материал. Общо болничният й престой е бил 6
дни. В периода след първата операция ищцата не е носила гипсова имобилизация,
която би й създала допълнителен дискомфорт и неудобства, а ръката й е била
поставена за 30 дни в специална фиксираща и стабилизираща превръзка. Вещото лице
дава заключение, че проведеното лечение е успешно и е постигнат целеният резултат –
наместване на фрактурата в добра анатомична позиция, фиксирането на костта с
метални импланти, зарастване на костта и възстановяване функцията на крайника най-
близо до нормата. Възстановяването на И. е протекло поетапно при липса на
усложнения за около 8 месеца, който период се включва и проведена рехабилитация.
Експертът сочи, че ищцата е преминала през продължителен период на рехабилитация
– провела осем курса за възстановяване функцията на ръката, за което тя му
представила осем броя амбулаторни листове, каквито обаче не са ангажирани като
доказателства по делото. Въпреки това съдът приема, че И. е положила адекватни
усилия за подобряване на състоянието си чрез извършена рехабилитация, защото
очевидно е постигната целта й – възстановяване в пълен обем на движенията в дясната
раменна става. През целия оздравителен период ищцата не е имала оплаквания,
свързани със съдови-неврологични смущения. Според вещото лице възстановяването е
в рамките на нормалната продължителност при такава травма. Следва да се държи
сметка, че пострадалата е млада жена, при което способността на организма да се
възстановява е много по-ефективна отколкото при по възрастни хора, още повече че
при нея не са констатирани дегенеративни промени в костната й структура /съгласно
заключението/, които да се отразят на възстановителния процес.
Травматичното увреждане несъмнено е причинило на И. сериозни болки и
страдания както непосредствено след ПТП, така и съпътстващи възстановителния
период, като нормално е най-голяма интензивност негативните изживявания да са
имали в началото на периода и след втората операция. Съдът отчита, че втората
операция е направена шест месеца след първата, когато болките на ищцата са били
отшумели в значителна степен, при което новата операция е довела до нови болки и
страдания. Видно от епикризите, тя е приемала обезболяващи лекарства за редуциране
на болковата симптоматика, но липсват данни за продължителността на тази
медикаментозна терапия.
Инцидентът безспорно е влошил качеството на живот на ищцата, като й е създал
сериозни затруднения при самообслужването, накърнил е възможността й да извършва
обичайни ежедневни дейности, да полага грижи за малолетните си деца, да полага труд
по трудовото си правоотношение. В тази насока са събраните гласни доказателства –
показанията на съпруга й св. И. и свекърва й св. Г.. Съдът кредитира техните
показания, защото те отразяват техни непосредствени възприятия. Те излагат, че
4
ищцата е имала нужда от чужда помощ, като съпругът й ползвал болничен, а след това
и отпуск – общо около месец и половина, за да може да се грижи за нея. Свекърва й й
помагала и в грижите за децата. И. изпитвала страха за себе си и от коли и шофиране,
затворила се в себе си, сама преценила, че има нужда да сподели преживяното и
провела терапия при психолог. Това се установява от приложена психологична оценка.
Заключението на изслушаната по делото психиатрична експертиза е, че ищцата
вследствие на ПТП е преживяла остра стресова реакция – краткотрайно, но със
значителна тежест психическо разстройство, което при нея довело до
психотравматична криза. В клиничен аспект е отчетено, че излизането от тази криза е
станало поетапно от четвъртия месец след ПТП, като към датата на експертизата –
м.10.2021 г. според вещото лице – психиатър тя е овладяла безпокойството и макар да
не е преориентирана напълно от травмата, е с нараснали възможности да говори за
случилото се, продължава живота си без да се затваря в миналото и няма изявени
симптоми на свързано със стрес психическо разстройство. От свидетелските показания
се установява, че ищцата се е върнала към нормалния си живот, след изтичане на 8-
месечния период на временна нетрудоспособност се е върнала на работа. Изложени са
твърдения, че тя е продължила да чувства болка при физическо натоварване. Съдът
взема предвид, че от изготвянето на заключението и от показанията на свидетелите до
датата на приключване на устните състезания пред ВТАС е изминала повече от година
и не са ангажирани никакви доказателства И. да продължава да търпи някакви
негативни емоции и последици от травматичното увреждане.
ВТАС намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката, че
първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен последиците от причинените
й увреждания. Относно наличието на загрозяващ белег от операцията – такава
негативна последица е налице предвид оперативните интервенции, но тя не е заявена с
исковата молба за обезщетяване и по делото не са събирани доказателства нито за
състоянието на белега, нито за рефлектирането на наличието му върху
неимуществената сфера на ищцата, нито за възможността за отстраняването му чрез
различни методи. Вещото лице е констатирало и контузия на гърдите, за каквато
споделят и свидетелите, но и вреди от такава травма не са предмет на исковата
претенция. Относно ограничението при сгъване на дясната лакътна става вещото лице
е посочило, че то касае анатомичния обем на движение, но не и физиологичния такъв,
който се отнася до движения, извършвани с ръката в 80 % – 90 % от функцията й.
Дадено е заключение, че възстановяването на функциите на крайника е в пълен обем и
съществуващото ограничение не създава никакъв проблем, като поначало дефицитът
може да бъде намален при продължаване на физиотерапията и балнеолечението.
Относно прогнозираното от вещото лице в средносрочен план около 10 г. настъпване
на дегенеративен артрит и нарастване на ектопичните осификации /образуване на
костно вещество/ около имплантите, както и възникване на нужда от изваждане на
5
последните, при определяне размера на обезщетението съдът не може да оценява
болки, страдания, дискомфорт и медицински интервенции, които ищецът не е
претърпял към датата на приключване на устните състезания и чието настъпване се
сочи само като евентуално, теоретично възможно. Бъдещи усложнения и интервенции,
ако са пряко обусловени от претърпяното ПТП, биха били основание за нов иск,
основан на търпените вследствие на тях нови болки, страдания, негативни
изживявания, ограничения, възстановителен период и пр., както и на направените във
връзка с тях разходи, съставляващи имуществена вреда.
При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства и съобразяване на
ценовата конюнктура в страната към датата на ПТП, когато минималната работна
заплата е 610 лв., а средната по данни на НСИ – 1437 лв., при установените в КЗ
лимити на застрахователните обезщетения и присъжданите от съдилищата при сходни
увреждания обезщетения в рамките между 30 000 лв. и 50 000 лв., съдът в настоящия
му състав счита, че обезщетение в размер на 35 000 лв. е годно да обезщети
причинените на И. неимуществени вреди. По-високи размери на обезщетенията при
сходни травми съдилищата са присъждали при съчетаването им с други травматични
увреждания в различни части на тялото, при усложнено лечение с множество
оперативни интервенции, затегнат период на възстановяване, липсата на обичайното за
съответния вид увреждания възстановяване, трайни остатъчни последици за здравето,
каквито обстоятелства в настоящия казус не са налице. Като е достигнал до същия
извод относно справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение. Той е отчел изплатената доброволно, извънсъдебно, от
застрахователя сума от 15 000 лв., приспаднал я е от общия размер и е присъдил
допълнително още 20 000 лв. Решението му следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
направените от него разноски пред въззивния съд за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 430 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76/ 22.07.2022 г. по т.д. № 89/ 2021 г. по описа на
ОС – Плевен.
ОСЪЖДА П. Б. И. с ЕГН ********** от гр. Плевен, *********, да заплати на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1 430 /хиляда
четиристотин и тридесет/ лв. – разноски пред въззивния съд за заплатено адвокатско
възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7