Решение по дело №1470/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 412
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20221100601470
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601470 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С разпореждане от 07.12.2021 г., постановено от СРС, НО, 19-ти състав
по НЧХД № 14390/2021 г., съдът е прекратил наказателното производство по
делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила срочна жалба от
частния тъжител по делото С. ИВ. ЯР., чрез неговия повереник - адв. Р.К. – П.
от САК. В иницииращата настоящото производство жалба се излагат
съображения, че обжалваният първоинстанционен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Навежда се, че съдията докладчик неправилно е приел
надлежно съобщаване указанията на съда касателно липсата на подпис върху
молба – уточнение от 15.11.2021 г. Освен това се позовава на разпоредбата на
чл. 178, ал. 11 НПК, твърдейки, че уведомяването по телефон от деловодителя
на съдебния състав не представлява надлежно такова, доколкото случаят не е
бърз по смисъла на цитираната правна норма. В заключение се прави искане
за отмяна на разпореждането, респективно връщане делото на първата
инстанция за продължаване на производството.
Въззивният съд с оглед предмета на делото, е намерил, че не е
необходимо провеждането на въззивно съдебно следствие, за правилното му
решаване и обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл.
313 и чл. 314 от НПК. Настоящият въззивен контрол е ограничен единствено
и само до изложените в тъжбата и допълнително уточняващата я молба
обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на оценката им от
1
първия съд, направена на плоскостта на разпоредбите на чл. 250, ал. 1 от
НПК.
Видно от приложена по делото молба за даване ход в отсъствие на
повереник, частният тъжител С. ИВ. ЯР. поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена.
Софийски градски съд, НО, X-ти въззивен състав, като се запозна с
жалбата, атакуваното разпореждане на СРС, обсъди доводите на
жалбоподателя и неговия процесуален представител и се запозна с
приложените материали по делото, и след като извърши преценка по реда
на чл. 327 от НПК, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява и основателна.
Производството по НЧХД № 14390/2021 г., СРС, НК, 19-ти състав е
било образувано по тъжба от С. ИВ. ЯР. срещу И.Т. за извършени
престъпления по чл. 130, ал. 2 НК, по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и по чл. 146,
ал. 1 НК. В частната жалба и допълнението към нея се излага фактическа
обстановка, съобразно която С. ИВ. ЯР. и И.Т. са съседи с подчертано
влошени отношения. На 06.07.2021 г., около 19:00 часа лицето срещу, което е
насочена тъжбата – И.Т., отишъл при частния тъжител Я., крещейки, че
последният му унищожава апартамента. Господин Т. приканил частния
тъжител да слезе в апартамента, за да се убеди сам в окаяното му състояние.
Макар С. ИВ. ЯР. да изпитвал сериозен страх за възможна физическа агресия
спрямо него, същият слязъл заедно с Т. в апартамента му. В този момент Т.
нападнал словесно и физически частния тъжител, изричайки „ще видиш какво
ще ти се случи, ще те пребия“, „в ковчег ще излезеш оттук“, „никой няма
право да ме безпокои, циганин, педераст“, „ще ме запомниш“, „ще те убия“,
като в същото време започнал да го удря по главата и лицето с юмрук. В
подкрепа на наведените твърдения, частното обвинение е представило
съдебномедицинско удостоверение, видно от което на С. ИВ. ЯР. са
причинени разкъсно-контузни рани по лигавичната повърхност на горния
клепач и дясна тъка; подкожен хематом в тилна теменна област и в областта
на дясна скула; кръвонасядания в областта на дясна скула.
Първоинстанционният съд е приел, че частната тъжба е нередовна,
доколкото, макар и след частично поправяне на констатираните пропуски,
същата не отговаря на изискванията, разписани в разпоредбата на чл. 81, ал. 1
от НПК, а именно не са посочени трите имена на лицето, срещу което е
насочена тъжбата, както и неговото ЕГН. Следващ аргумент за
първостепенния съд да приеме частната тъжба за нередовна е фактът на
неподписване на уточняващата молба от 15.11.2021 г., с която несъмнено
частният тъжител е конкретизирал девиантната проява на лицето И.Т..
Настоящият състав на въззивния съд намира така формирания извод на
първата инстанция за неправилен, при съображения, както следва.
В новелата на чл. 81, ал. 1, изр. 1-во от НПК са регламентирани
изискванията към съдържанието на тъжбата, с подаването на която в
2
законовия 6-месечен срок се поставя началото на наказателното преследване
на обвиненото лице за престъпление от частен характер. Подобно на
обвинителния акт – за престъпленията от общ характер, тя следва да очертае
рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса, тоест в нея
следва да се посочат обстоятелствата на престъплението, в които са включени
времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са
неправомерно извършени от дееца. Съгласно правилото на чл. 81, ал. 2 НПК
тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.
На първо място, не отговаря на обективната истина твърдението на СРС,
че частният тъжител не е посочил адрес за призоваване на лицето, срещу
което предявява частната си тъжба, видно от изначално депозирания
документ, а именно частна тъжба с вх. № 68566/13.10.2021 г. Същият адрес е
повторен и в молбата – уточнение от 15.11.2021 г.
На следващо място, в последно споменатата молба, частният тъжител
изрично е посочил, че не разполага с достатъчно данни за пълна
индивидуализация на лицето Т. (три имена и ЕГН), предвид което моли да му
бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с актуалните
данни на И.Т.. Конкретизирано е, че съдебното удостоверение следва да
послужи пред ЕСГРАОН – ГД ГРАО, Столична община, р-н Слатина и пред
01 РУ-СДВР-МВР. По така депозираното доказателствено искане,
първоинстанционният съд не се е произнесъл, с което е лишил частния
тъжител от възможността да изправи констатирания по смисъла на чл. 81, ал.
1 НПК недостатък – неналични данни за лицето, срещу което се подава
тъжбата. Ето защо въззивният съд счита, че неизпълнението на указанията на
съда в тази им част се държи единствено на пропуск на самия съд, предвид
което е недопустимо това неизпълнение да рефлектира неблагоприятно върху
правната сфера на частния тъжител.
Другият аргумент, на който почива извода на съда за прекратяване на
наказателното производство, а именно неподписването на конкретизиращата
тъжбата молба, също се явява несъстоятелен, по преценка на настоящата
инстанция. Предвид изправянето на другите констатирани пропуски чрез
депозирането на конкретизиращата молба, липсата на подпис върху
последната не следва да се разглежда като достатъчно силен аргумент за
прекратяване на цялото наказателно производство. Тоест, при все, че е налице
такова, несъответствието на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК не е
съществено и не може да предопредели прекратяване на наказателното
производство. Съгласно решение № 356/17.06.1970 г. по н.д. № 296/1970 г., I
н.о. на ВС неподписването на тъжбата може да се поправи и във втората
инстанция.
Направеният от СРС прочит на процесуалния закон би имал място само
ако съдът бе сезиран по начин, отклоняващ се толкова съществено от
стандарта на чл. 81, ал. 1 от НПК относно формата и съдържанието на
тъжбата, че не би могъл да формира ясна представа за волята на подателя.
Съгласно обвързващите указания на Тълкувателно решение № 34 от
03.08.1990 г. по н.д. № 29/90 г. , ОСНК ,т. 3 , поправка на тъжбата е
допустима и след преклузивния шестмесечен срок по чл. 81 , ал. 3 от НПК,
3
ако съдът констатира , че се касае до фактическа или техническа грешка /в
този смисъл и решение № 143 от 31.03.2011 г. на ВКС, II н. о./. Доколкото
иницииращата производството тъжба е надлежно подписана от частния
тъжител, а само молбата от 15.11.2021 г., характеризираща се като такава с
конкретизиращ и допълващ характер, не е подписана в срока на указанията,
то за въззивния съд констатираният пропуск не е от естество да предизвика
прекратяване на наказателното производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, Софийски
градски съд, НО, X-ти въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 07.12.2021 г., постановено по н.ч.х.д. №
14390/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4