РЕШЕНИЕ
№ 1285
гр. Русе, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:М. Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от М. Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520101421 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от Ш. И.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ю***, обл. Р***, чрез адв. М. Г.,
против Л. Х., турски гражданин, роден на 16.06.1978 г., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на бракът им, сключен на 13.10.2008 г.,
в гр. Истанбул, от който нямат деца, без съдът да се произнася за брачната
вина. Ищцата твърди, че от м. Януари 2021 г. са във фактическа раздяла с
ответника и не поддържат връзка по между си, тъй като семейството им се
увеличило с още една жена. Не претендира ползването на семейното жилище,
нито издръжка за себе си. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име
И.. Твърди, че имат родено общо дете от преди сключване на брака си А. Х.,
родена на 13.09.2008 г., за която е предявила първоначално иск с правно
основание чл. 127 ал. 2 от СК, който последствие оттегля, тъй като
обичайното местопребиваване на детето не е в България, а е в Турция.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез
назначеният му особен представител адв. Д. К., е дал писмен отговор, с който
се съгласява да се прекрати бракът между страните, поради настъпило
1
дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася за брачната
вина.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. М. Г.,
която поддържа исковете и моли да се уважат, като се прекрати брака с
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните
отношения, без съда да се произнася относно вината.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от
назначеният му особен представител адв. К., който счита за установено от
свидетелските показания настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и
моли да бъде допуснат развода.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Страните са сключили граждански брак в гр. Истанбул, Турция, на
13.10.2008 г., съгласно Акт № 0026/13.08.2021 г. изд. от гр. Сливо поле, обл.
Русе. От брака си нямат родени деца. Имат родено общо дете от преди
сключване на брака си А. Х., родена на 13.09.2008 г., за която е предявен
първоначално иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, който последствие
ищцата оттегля, тъй като обичайното местопребиваване на детето не е в
България, а е в Турция. Това е отразено и в изготвеното писмено становище
от ДСП „Закрила на детето“ Русе.
От показанията на изслушаната по делото свидетелка А. И. А., сестра на
ищцата, се установява, че Ш. заминала за Турция през 2001 г. Оказало се, че
живота й там не е добре. Върнала се през 2008 г., но разбрала, че е бременна и
се наложило пак да влезе в Турция нелегално. Миналата година се върнала в
България и казала, че не може да ходи в Турция, защото има черен печат.
Свидетелката не познава мъжа й в Турция, той не идвал никога в България.
Ищцата избягала от него, имал втора жена и нямали добри отношения.
Постоянно я тормозел и я биел. Ищцата в момента работела в кухня в
Норвегия. Свидетелката си поддържала връзка с нея, тъй като имала само
една сестра. Племенницата й А. не е идвала в България, нямало как да се
съберат сестра й със съпруга й, той не я търсил. Не е мислила да прави опити
да види племенницата си, тъй като смята, че няма да е възможно. Мъжът на
сестра й бил кюрд и живеел в Турция.
Не се установява наличието на семейно жилище между съпрузите и
2
няма претенции за предоставяне ползването върху такова.
Установената продължителна фактическа раздяла, липсата на
разбирателство, уважение и всякаква комуникация продължаващи почти
десет години и липсата на желание у съпрузите за помирение и заздравяване
на брака, обуславят извода за дълбоко и непоправимо разстройство на брака
между страните. На това основание същият следва да се прекрати.
Двете страни са изразили съгласие съдът да не се произнася по въпроса
за вината. С оглед липсата на претенция в тази насока съдът намира, че не
следва да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Страните нямат искания за заплащане на издръжка по между си. Нямат
имуществени претенции един спрямо друг.
След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно
име - И..
На основание чл. 7 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна ДТ по иска за развод в
размер на 50 лв., от които 25 лв. са внесени по делото от ищцата и се дължи
остатъка, както и 30 лв. държавна такса по първоначално предявеният иск по
чл. 127 ал. 2 от ГПК, по който производството е прекратено по молба на
ищцата в с.з.
По делото не са претендирани разноски от страните и съдът не следва
да се произнася.
По изложените съображения, на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 49 ал. 1 от СК ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК
между Ш. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл. Р***, ул.
„Ц***“ № 2, с настоящ адрес: Н***, апартамент 421, С*** 10, Л*** 1473, чрез
адв. М. Г., и Л. Х., турски гражданин, роден на 16.06.1978 г., чрез адв. Д. Н.,
сключен в гр. Истанбул, Турция, на 13.10.2008 г., съгласно Акт №
0026/13.08.2021 г. изд. от гр. Сливо поле, Община Сливо поле, обл. Русе, като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
Не се установява наличието на семейно жилище между съпрузите.
3
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
брачното си фамилно име И***.
Страните НЕ ДЪЛЖАТ заплащане на издръжка един спрямо друг.
ОСЪЖДА Ш. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ю***, обл.
Р***, ул. „Ц***“ № 2, с настоящ адрес: Н***, апартамент 421, С*** 10, Л***
1473, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща допълнителна държавна такса по иска за развод и 30 лв.
/тридесет лева/ по иска по чл. 127 ал. 2 от СК, по който производството е
прекратено на осн. чл. 232 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд
Русе, в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4