Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11 септември 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 01 септември 2020 год. в състав:
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева ………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 275…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР (Закон за Министерството на
вътрешните работи), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
след постъпила жалба от С.С.Ю. срещу Заповед №330з-915/22.04.2020г., издадена
от ст. комисар И. Й., на длъжност директор на ОД на МВР Разград. Със заповедта
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от четири месеца, на основание чл.197, ал.1, т.2,
вр. с чл.199, ал.1, т.5 от Закон за Министерството на вътрешните работи, за нарушение
на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебните задължения. Служителят е предупреден, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В жалбата оспорващият
се позовава на незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на
установената от закона форма, противоречие с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в производството по издаването й
и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание и в писмена защита адвокатът
на оспорващото лице поддържа същите оплаквания. Твърди, че нарушението е
резултат от липсата на актуализация на програмите, инсталирани в служебните
таблети на полицейските служители, поради което те работят със стари текстове
от Закона за движение по пътищата. В писмени бележки допълнително се правят
възражения за неспазване на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както
и за липса на виновно поведение у служителя, което навежда и на маловажност на
деянието. Всичко това сочи на основанията за оспорване на индивидуален
административен акт, разписани в чл.146, т.2, т. 3, т.4 и т.5 от АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорената заповед, претендират се и направените в съдебното
производство разноски.
Ответникът по жалбата, директор на ОД на МВР Разград, чрез процесуален
представител – гл. юрисконсулт С. М. я оспорва като неоснователна.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактите, установени от съда в настоящото производство са следните:
Към момента на
издаване на обжалваната заповед оспорващият С.Ю. е държавен служител от МВР по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От 05.09.2017 г. е назначен на длъжност младши автоконтрольор II степен в сектор "Пътна полиция", отдел ОП при ОД МВР Разград.
Съобразно представената
типова длъжностна характеристика (л.21-23 от адм. преписка), от младши
автоконтрольор II-I степен се изисква да познава Закона за движение по
пътищата и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове, да
познава нормативните документи свързани с контрола на автомобилния транспорт и
безопасността на движението. С. Ю. е запознат с типовата длъжностна
характеристика на 07.02.2020г., съгласно представения протокол № ЗЗ0р-4098 от 12.02.2020
г. (л.24 от адм. преписка).
Със справка рег.
№ ЗЗ0р-28686 от 08.11.2019 г. (л.40-48 от адм. преписка) началникът на Сектор
"Пътна полиция" при ОД МВР - Разград е уведомил директора на
дирекцията, че по повод на писмо на Главна дирекция "Национална
полиция" е извършена проверка в дирекцията за спазване на правилата при
издаване на фишове за налагане на наказание глоба за нарушения на ЗДвП, за
които се отнемат контролни точки. При проверката били констатирани данни, че
служители на ОД МВР Разград, сред които и оспорващия, са допускали нарушение на
правилата при издаване на фишове за този вид нарушения, в т. ч. и прилагане на
санкционни норми, които са отменени с изменението на ЗДвП през 2015 и 2017
година.
Във връзка с тази справка директорът на ОД МВР
Разград е издал заповед № Заповед № ЗЗ0з-491/27.02.2020 г. (л.16-17 от адм.
преписка), с която на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредил да се извърши
проверка за изясняване на постъпилите данни, за допуснато от С. Ю. нарушение.
Определил е дисциплинарно разследващ орган(ДРО) и срок за приключване на проверката.
Заповедта е връчена на служителя на 05.03.2020 г.
На 19.03.2020 г.
оспорващият е поканен от ДРО да даде обяснения във връзка с проверката чрез
покана л. 37 и съгласно протокол рег. № ЗЗ0р-7658 от 19.03.2020 г. (л.38) се е
запознал с всички материали, събрани в хода на проверката.
С докладна записка рег. № ЗЗ0р-8118 от
24.03.2020 г. (л.14) дисциплинарно разследващият орган е поискал от директора
на ОД МВР Разград да удължи срока на дисциплинарната проверка. Със заповед
ЗЗ0з-748 от 27.03.2020 г. (л.12) директорът на ОД МВР – Разград е удължил срока
на дисциплинарната проверка до 27.04.2020 г. Тази заповед е връчена на
оспорващия на 01.04.2020 г., видно от разписката на л.13 от адм. преписка.
Дисциплинарно
разследващият орган е приключил дисциплинарната проверка с изготвяне на справка
рег. № ЗЗ0р-9156 от 03.04.2020 г. (л.6-10 от адм. преписка).
В нея е
посочено, че на 12.03.2019г. оспорващият е съставил фиш сер. Н №613035/12.03.2019г.
срещу Ц. З. П., от гр. Разград, затова че като собственик на л.а. ”Хонда ЦРВ”,
рег. № РР***АХ е извършил нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. То се състояло в паркиране
посоченото МПС на тротоар в гр. Разград, на бул. "България" №5. На
основание чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП му е наложил глоба от 30 лева Фишът е
съставен по реда на чл. 186 от ЗДвП.
Дисциплинарно
разследващият орган е посочил, че приложената от оспорващия санкционна норма е
отменена с изменение на ЗДвП публикувано в ДВ бр. 37 от 22.05.2015 г. Според
ДРО за това нарушение е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП, приета със същото изменение на закона. Фишът е бил съставен на ръка от
служителя, а не е съставен и разпечатан чрез РСОД, зачислен му от ОД на МВР,
Сектор ПП.
ДРО е посочил
още, че служителят е запознат с изменението на ЗДвП, публикувано в ДВ бр. 37/22.05.2015
г., на 06.03.2020 г., съгласно протокол рег. № ЗЗ0р-23523/2019 г.
Съгласно
протокол за проведено занятие по професионално обучение с рег. № ЗЗ0р-2215 от
12.10.2018 г. (л.34 от адм. преписка), служителят е запознат с последните
изменения на ЗДвП, без да е конкретизирано, с кои точно изменения. При
проверката е установено, че към момента на съставяне на фиша системата за
управление на АНД е позволявала регистрация на глоби по фиш, съставен за нарушение
по чл. 98, ал. 2 от ЗДвП и санкционна норма чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП,
въпреки неговата отмяна и е отчетено като слабост на системата.
ДРО е приел, че
в случая оспорващият е допуснал нарушение по
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“ и
отчитайки цялостното поведение на служителя, обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и характеристичните му данни е приел, че налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за минимално предвидени в закона срок от 3 месеца
би изпълнило целите на закона и се явява съразмерно на извършеното нарушение.
Предложил да се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок
от три месеца, съгласно чл. 199, ал. 1, т.5 от ЗМВР. Оспорващият С. Ю. е запознат
със справката на 03.04.2020 г.
С покана рег. № ЗЗ0р-9284 от 06.04.2020 г. /л.
24/, връчена на оспорващия в 14. 00 часа на 07.04.2020 г., дисциплинарно
наказващият орган е поканил на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР С. Ю. в срок от
24 часа от момента на получаване на поканата да представи писмени обяснения,
посочи доказателства и факти във връзка с извършената проверка за допуснатото
от него нарушение.
Съгласно
протокол рег. № ЗЗ0р-9472 от 08.04.2020 г., (л.4 от адм. преписка), оспорващият
Ю. не се е възползвал от правото си да даде обяснения в дадения в поканата
срок.
Въз основа на представената справка директорът
на ОД МВР – Разград е издал Заповед №330з-915/22.04.2020г., с която е наложил
на С.С.Ю., на основание чл.204, т.3, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 194, ал. 2, т.
2 от ЗМВР дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от четири
месеца, за това, че е съставил фиш серия Н № 613035 от 12.08.2019 г. по чл.
183, ал. 3, т. 2- отменена разпоредба с ДВ бр. 37 от 22.03.2019г., в размер на
30 лева, при действаща санкционна разпоредба на чл. 178е от ЗДвП, със санкция в
нея в размер от 50 до 200 лева, съставомерно деяние по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност.
В заповедта са
посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
При така установената
фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени по т.3 от същата норма от „ръководителите
на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на
младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3“. В
настоящия случай, предвид вида на наложеното дисциплинарно наказание - по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР и длъжността, която заема дисциплинарно-наказващият орган(ДНО) - директора на ОДМВР –
Разград- ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е безспорно, че административният акт е издаден от компетентен орган.
Спазена е
установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
Заповедта е
издадена в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, според която
„Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му“.
Според чл.210,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
При издаване на
заповедта не са налице допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в
какъвто смисъл са наведени доводи от жалбоподателя.
Според чл.210,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Заповедта е
издадена в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, според която
„Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му“. Спор по спазване
на едногодишния срок няма. Възразява се от жалбоподателя, чрез неговия адвокат,
че не е спазен двумесечния срок от откриване на нарушението. Това възражение е
неоснователно. Според адвоката на С. Ю., от датата, на която е постъпила справка
рег. № ЗЗ0р-28686 от 08.11.2019 г., е налице хипотезата на чл.196, ал.1 и ал.2
от ЗМВР. Съответно според неговата теза, от този момент тече срока по чл.195,
ал.1 от с.з. за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът не споделя
съжденията на оспорващата страна.
Съгласно чл.
196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Това не е станало на рег. №
ЗЗ0р-28686 от 08.11.2019 г. - към тази дата не са били установени нито
извършеното нарушение, нито самоличността на извършителя.
Не е било
започнало и самото дисциплинарно производство. Справка, рег. № ЗЗ0р-28686 от 08.11.2019 г., подадена от началника на Сектор ПП при
ОД на МВР Разград до директора на ОД на МВР, не е оня документ, който дава началото
на теченето на 2-месечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Нормата на чл. 196, ал.
2 от ЗМВР посочва, че дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая това е станало с депозирането на справка
№ 330р-9156/03.04.2020г., противно на твърдяното от жалбоподателя. Ето защо, 2-месечния
срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР тече от нея дата, и след като заповедта е издадена
на 22.04.2020г., срокът е спазен. Друг е въпросът, че ДНО счита, че от датата
на поставената от него резолюция-06.04.2020г. тече този срок, което също е
погрешно. Да се приеме неговото становище, означава течението на
срока да се постави в зависимост от субективната преценка на дисциплинарно
наказващия орган, което противоречи на правилото на чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Важен е
моментът на постъпване на посочената справка в деловодството на ОД на МВР. Константната
практика на ВАС по идентични дела приема, че дисциплинарното производство
приключва с изготвянето на становище/предложение от разследващия орган до
дисциплинарно наказващия орган и именно запознаването с това становище и
приложените към него материали следва да се приеме за меродавния момент, който
представлява установяване на извършеното нарушение и самоличността на
нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, което от своя страна
поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание,
съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба преди налагане
на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения.
С правилото на
чл. 206, ал. 1 ЗМВР се гарантира правото на защита на дисциплинарно
привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане
означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по
вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното
наказание. Съгласно правилото на чл. 26 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015
година дисциплинарно наказващият орган не е длъжен да изслуша държавният служител,
извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Анализът на цитираните
разпоредби води до извод, че двата способа са алтернативни – или следва да се
приемат писмени обяснения или служителят да се изслуша.
Няма пречка
дисциплинарно наказващият орган да укаже и предостави на държавния служител
възможност да представи само писмени обяснения, без да укаже и предостави
възможност за неговото изслушване по аргумент от чл. 26 от Инструкцията,
каквото е сторено в случая. В настоящият случай оспорващият е бил поканен да
даде писмени обяснения в срок от 24 часа, считано от 14. 00 часа на 07.04.2020
г., т. е. до 14. 00 часа на 08.04.2020 г.
По преписката е
представен протокол, в който се сочи, че служителят не е представил такива
обяснения, в дадения срок. Този протокол е регистриран в деловодството на ОД МВР
Разград на 08.04.2020 г. Ответникът представя като доказателство извадка от
централизираната автоматизирана система за документооборот в МВР, от която е
видно, че този протокол е регистриран на 08.04.2020г., в 16.40 часа. Въпреки,
че в него липсва отбелязване в колко часът е съставен, регистрирането в
деловодната система е след изтичане на 24 часовия срок, което при липсата на
твърдение, че не му е дадена възможност за тези обяснения, води до извод за
законосъобразност и на тази процедура.
Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. По същество жалбоподателят не оспорва факта, че на 12.03.2019г. е съставил фиш сер. Н №613035/12.03.2019г. срещу Ц.З. П., от гр. Разград, затова че като собственик на л.а. ”Хонда ЦРВ”, рег. № РР***АХ е извършил нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП му е наложил глоба от 30 лева. Санкционната норма, която е посочена във фиша, е отменена с изменение на ЗДвП публикувано в ДВ бр. 37 от 22.05.2015 г. За това нарушение е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП, приета със същото изменение на закона. Фишът е бил съставен на ръка от служителя, а не е съставен и разпечатан чрез РСОД, зачислен му от ОД на МВР, Сектор ПП.
Спорен в случая е единствено въпроса дали това нарушение е извършено
виновно от дисциплинарно наказания служител. Съдът не споделя
довода на жалбоподателя, че дисциплинарното нарушение не е извършено виновно.
Несъвършенствата на АИС ПП и АИС АНД са способствали извършването на
нарушението, но не изключват вината на служителя, още повече, че той е знаел за
измененията в ЗДвП и е могъл да избира между актуалните и неактуалните санкции,
заложени в РСОД. В подкрепа на казаното тук е и факта, че АИС АНД е давала
възможност за налагане на наказание и по новата разпоредба на
чл. 178е от ЗДвП, още повече, че фишът е съставен на ръка. Прилагането на отменената
разпоредба сочи към непознаване на измененията, направени в ЗДвП, а това за
служител, извършвал контрол в насока спазване на правилата на закона и
правилника за приложението му, е недопустимо. Това поведение е в резултат на
неизпълнение на визирано в т. II от длъжностната му характеристика, рег. №
3286р-19539/11.11.2015г. задължение, а именно да познава ЗДвП и издадените на
негова основа подзаконови нормативни актове. Още повече, че служителите са
преминали съответните обучения и лекции досежно измененията на ЗДвП, но дори и
без такива, те са длъжни да познават закона и подзаконовите актове по
прилагането повече от всеки друг.
Всичко изложено по-горе, според настоящия съдебен състав, води до
безспорния извод, че е налице извършено дисциплинарно нарушение, при форма на вината
– непредпазливост, от страна на жалбоподателя С.С.Ю., като дисциплинарно-наказващият
орган правилно е преценил, че това съставлява нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, се налага
наказание "писмено предупреждение", в предвидените в чл. 199, ал. 2
от с. з. срокове. В тази връзка и предвид изложеното по-горе, съдът в настоящия
състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите
материалноправните разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни
актове и не са налице основанията, сочени от адвоката на оспорващата страна за
отмяната й, разписани в чл.146, т.2, т. 3, т.4 и т.5 от АПК. Видът на
наложеното наказание е правилно определен от дисциплинарно-наказващия орган,
като определянето на размера на това наказание е единствено в правомощията на
този орган. Следва да се посочи, че в оспорената заповед е отразено, че видът и
размерът на наказанието са определени и след като са взети предвид тежестта на
нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на
службата му, като наказанието е наложено малко над минимално предвидения,
съгласно чл. 199, ал. 2 от ЗМВР, срок на наказанието "писмено предупреждение".
Друг е въпросът, че това наказание е наложено в срока на влязло в сила друго
такова-отново "писмено предупреждение" но за срок от 5 месеца,
служебно известно на съда, касаещо нарушение от страна на Ю. на чл. 194, ал. 2,
т. 1, предл. 2 от ЗМВР. ДНО е можел да има друг подход и да приложи чл.199,
ал.2, изр. 2-ро от ЗМВР, според която разпоредба държавният служител се
предупреждава, че „при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1
в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание“. Случаят е бил именно такъв, налице е влязло в сила на
09.04.2020г. съдебно решение на АС Русе по адм. дело №22/2020г. по оспорване на
Заповед 330з-3394/20.12.2019 г. (с погрешно посочена дата 20.19.2019 г.) на
Директора на ОДМВР – Разград, с която на С.Ю. – младши – автоконтрольор ІІ
степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция" към
ОДМВР - Разград, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, чл. 197, ал. 1,
т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание "писмено предупреждение" за срок от 5 месеца. Със съдебния
акт жалбата е била отхвърлена, а заповедта оставена в сила. Съответно наказанието
в процесната Заповед №330з-915/22.04.2020г. е можело и да бъде завишено.
Тук съдът следва да отговори на важно обстоятелство, по което липсва и
възражение от страна на оспорващия, но то е от съществено значение в подкрепа
на гореизложените мотиви за законосъобразност на заповедта на директора на ОД
на МВР Разград. Няма спор, че съгласно типовата длъжностна характеристика(л.21-23
от адм. преписка), за С. Ю. е налице задължение да познава основите на
наказателното право, както и системата от наказателни и административни мерки
за въздействие върху правонарушителите, прилагани от органите на полицията. Задължението
за познаване на нормативната уредба, произтича пряко и от естеството на
изпълняваната от служителя дейност в системата на МВР. Без значение остава
фактът, че жалбоподателят е бил запознат с длъжностната си характеристика на
07.02.2020г., съгласно представения протокол № ЗЗ0р-4098 от 12.02.2020 г. (л.24
от адм. преписка). Това не води до извода, че Ю. не е бил наясно със служебните
си задължения. Обратното би означавало, че от датата на назначаването му- 05.09.2017 г., на длъжност младши автоконтрольор II степен в сектор "Пътна полиция", отдел ОП при ОД МВР Разград, служителят е работил в Сектор ПП, без да е запознат с
характерните за длъжността си изисквания, което е изключително нелогично. Това
обаче следва да бъде знак за ръководните служители в тази система (МВР, ОД на
МВР) и отговорните в тази насока да съставят съответните документи във връзка с
назначаването, запознаването с права и задължения на техните служители
своевременно.
Остава неоснователна и тезата на жалбоподателя за неправилно определяне на
вида на наложеното наказание, а именно „писмено предупреждение“. Нормата на чл.
199, ал. 1 от ЗМВР категорично определя, че в изброените в нея като отделни
точки хипотези се налага именно този вид дисциплинарно наказание. Противно на
твърденията на жалбоподателя, липсват каквито и да било основания да се приеме,
че в случая е налице маловажно нарушение по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР,
доколкото маловажността по смисъла на посочената норма не се обвързва с
настъпването или не на вреди за организацията или за трети лица.
Неоснователни са и твърденията на Ю., че в оспорената заповед липсват
мотиви относно размера на наложеното дисциплинарно наказания. Видно от
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
дисциплинарно-наказващият орган много подробно е обсъдил изцяло доказателствата
по преписката, изложил е и доводи защо прилага именно това наказание и в точно
определения му размер. Посочил е, че оспорващия от назначаването му до момента
е бил наказан вече с порицание за срок от 6 месеца, съгласно заповед №330з-475/28.02.2018г.
А реално, към датата на издаване на процесната заповед, вече е било налице и
друго такова-споменатото по-горе. ДНО е
спазил изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, развити чрез
посочване на множество други случаи на наложени дисциплинарни наказания на
полицейски служители за други дисциплинарни нарушения, с които жалбоподателят
застъпва теза за нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК. На първо място, както се
посочи, става въпрос за други по вид дисциплинарни нарушения, т.е. липсва
еднаквост на случаите. На следващо място дисциплинарната отговорност е лична и
дисциплинарното наказание за всяко дисциплинарно нарушение се преценява
индивидуално с оглед характеристиките както на самото нарушение, така и на
извършителя му, поради което наличието на идентичност между два случая е
изключително малко вероятно. На последно място следва да се посочи още, както
беше изяснено и по-горе, определянето на вида на налаганото наказание не се
извършва в условията на оперативна самостоятелност на дисциплинарнонаказващия
орган /дори и неговият размер следва да се мотивира/, поради което въобще не е
налице хипотезата на чл. 8, ал. 2 от АПК, а органът е длъжен да определи именно
този вид наказание, който законът посочва за конкретния вид нарушение.
С оглед на изложените по-горе мотиви, остава изцяло неоснователни
възраженията на оспорващата страна. Не са налице основания за
незаконосъобразност на Заповед №330з-915/22.04.2020г., издадена от директор на
ОД на МВР Разград.
Предвид изхода на спора, и с оглед своевременно заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. Възнаграждението следва да бъде присъдено в
минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля оспорването на С.С.Ю. срещу Заповед №330з-915/22.04.2020г.,
издадена от ст. комисар И. Й., на длъжност директор на ОД на МВР Разград, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от четири месеца, на
основание чл.197, ал.1, т.2, вр. с чл.199, ал.1, т.5 от Закон за Министерството
на вътрешните работи, за нарушение на
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения.
Осъжда С.С.Ю. *** да заплати
на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи – Разград направените
по делото разноски в размер на 100 (Сто) лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: