Решение по дело №1003/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 72

 

гр.Г. О., 16.03.2020 година

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав, в публично заседание на  четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при участието на секретаря С. Д., като разгледа гр.д. № 1003 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. 535 и сл. от ТЗ.

С.Н.И. *** е предявила иск за установяване, че И.С.И. *** ѝ дължи сумата 6727 лв. – главница, по запис на заповед от 18.08.2018 г., ведно със законната лихва считано от 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както ѝ направените разноски в заповедното производство в размер на 834,54 лв. и разноските в настоящото производство. В исковата молба се твърди, че записът на заповед е платим на падежа 30.11.2018 г., действителен е, и притежава всички законови реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ. Посочва, че за претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 597/2019г. на РС. Твърди се, че разпореждането за незабавно изпълнение е било отменено и отхвърлено с определение № 262/27.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 468/2019 г. на ВТОС, а изпълнителният лист издаден по заповедното производство обезсилен. Претендира разноски.  

Ответницата оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита исковата молба за нередовна, т.к. в записа на заповед било посочено, че сумата се дължи на падеж и на предявяване. Посочва, че процесният менителничен ефект не е редовен от външна страна, поради което не е валидноправен да породи претендираното парично задължение. Счита, че записът на заповед не съдържа задължителните реквизити на чл. 535, т. 3 от ТЗ, т.к. не е посочено еднозначно и редовно, кога е падежа на задължението. Цитира определение № 262/27.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 468/2019 г. на ВТОС,  с което е прието, че процесният запис на заповед е нищожен поради противоречие на закона и добрите нрави. В условията на евентуалност счита, че записът на заповед е унищожаем поради причинена принуда – психическо насилие, заплашване и принуда за издаването му. Без да посочва конкретно обстоятелствата, навежда, че за тях е образувана пр. пр. № 984/2019 г. по описа на ГОРП. Оспорва също и редовното предявяване на записа на заповед. Претендира разноски.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Предявен е иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът – издател.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане.  За отхвърляне на иска в тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на менителничното задължение или друг способ за погасяване на задълженията му по каузалното правоотношение, за чието обезпечаване е издаден записът на заповед. С оглед въведените възражения за унищожаемост на сделката в тежест на ответника е да докаже действия по психическа принуда (възбуждане на основателен страх за увреждане на лични или имотни блага), мотивирали подписването на процесния запис на заповед. 

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

На 18.09.2018г. ответницата е издала в полза на ищцата запис на заповед за сумата от 6 727 лв. Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ. Ответницата не оспорва да е автор на изявлението върху нея. С оглед на изложеното съдът приема, че представеният менителничен ефект установява в полза на ищеца годно за изпълнение вземане – установено по основание и размер, чиято изискуемост е настъпила.

Спорно между страните е обстоятелството дали и как страните са определили падежа на процесната книга. Ответницата се позовава на разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ, която посочва, че менителницата, издадена с падежи определена по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

Съдът намира, че страните ясно са посочили, че падежът на менителницата е на определена дата, а именно 30. 11. 2018 г. в гр. Г. О.. Изписването падеж на ПРЕДАВАНЕ, не означава падеж на „предявяване“, както се сочи в определение № 262/27.06.201 г. по в. ч. гр. д. 468/2019 г. на ВТОС. Страните ясно за изразили волята си, че сумата следва да се предаде на поемателя на 30. 11. 2018 г., когато е падежът ѝ. Приемане на нещо друго от изписаното в текстовата част на записа на заповед противоречи на правилата, както на формалната, така и на житейската логика. Вземането е станало изискуемо на определената от страните дата 30. 11. 2018 г.  Плащането на менителницата, респ. на записа на заповед, е регламентирано детайлно в Търговския закон - Раздел VI "Плащане". Предмет на тази изрична регламентация е също изискването за отбелязване на плащането. В чл. 492, ал. 1 ТЗ е предвидено, че при плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена. Именно цитираната специална норма, е приложима при преценката основателността на възражение за нищожност от ответника, посочващо че записът на заповед има два начина за плащане – на предявяване и на определен ден. Очевидно е, че записа на заповед е на определен ден, както беше посочено по-горе, а приложения към него документ издаден от телепоща с дата 11. 03. 2019 г. удостоверява, че на ответника е даден допълнителен срок за плащане на задължението му по записа на заповед. 

Неоснователно е и възражението на ответницата, че в текста на документа било посочено „при предявяването му в деня на падежа“, което водело до неяснота и непълнота на съдържанието в документа, поради което записа на заповед не отговарял на изискванията на чл. 536, ал. 1 от ТЗ. При тълкуване на волята на страните посочената текстова част от записа на заповед, оспорена от ответницата, се установява, че страните са уговорили да се предаде процесната запис на заповед при плащането на сумата/ищеца да я предаде на ответника/, каквото е и изискването на чл. 492, ал. 1 от ТЗ. Ето защо съдът намира, че и това възражение е неоснователно.

Записът на заповед съдържа и изявление, подписано от ответницата, което с противопоставима по отношение на нея доказателствена сила установява датата за плащане на 18.09.2018г.

Следва да се отбележи, че издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В конкретния случай такъв спор не е възникнал. Ответникът е въвел възражения относно нищожността на абстрактната сделка, както и възражение за унищожаемост поради осъществена принуда при подписването ѝ, но не и такива относно каузалното отношение /виж. т. III от писмения отговор на исковата молба/.

По отношение възражението за унищожаемост на записа на заповед поради действия по психическа принуда:

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че не са присъствали на твърдяната психическа принуда, а преразказват споделеното им от ответницата, т. е. нямат преки впечатления за принудата, т. е. показанията им са без доказателствена стойност. Приложеното постановление за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 984/2019 г. на ГОРП, макар и да не е задължителено за гражданския съд, също показва, че не са налице данни за осъществена от страна на ищцата принуда по отношение на ответницата. Ето защо съдът намира, че възражението на ответника остана недоказано и следва да се отхвърли.

При липса на ангажирани доказателства за плащания в погашение на изискуемото задължение по менителничния ефект (няма и твърдения в тази насока) съдът приема, че предявеният установителен иск е доказан по основание и за пълния му предявен размер от 6727 лв., което предпоставя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК на ищеца да бъде признато и правото на разноски за производството по издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

По разноските:

Предявеният установителен иск е доказан по основание и за пълния му предявен размер, което предпоставя по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК на ищеца да бъде признато и правото на законна лихва върху вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изтекла от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта, както и правото на разноски за заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските за исковото производство по предявения установителен иск. 

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца направено от процесуалния представител на ответника е неоснователно. В наредба  № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал. 2, т. 3 е посочено, че при интерес от 5000 до 10 000 лв., минималното възнаграждение е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В случая минималното възнаграждение е в размер на 666, 35 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение е близко до този минимум, а и следва да се отчете обстоятелството, че по делото са проведени три съдебни заседания, поради което е неоснователно.

При тези мотиви, Горнооряховски районен съд   

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че И.С.И., ЕГН **********, адрес: *** дължи на С.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 6727 лв. по запис на заповед от 18.09.2018г., ведно със законната лихва от 22.03.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 743 по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 597/2019г. по описа на РС.

ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на С.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***. О. сумата от 734, 54 лева разноски в настоящото производство и 834,50 лева разноски по ч.гр.д. № 597/2019г. по описа на ГОРС.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 597/2019г. по описа на ГОРС.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. В Т в двуседмичен срок от датата от връчването му.  

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: