№ 6262
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20251100101037 по описа за 2025 година
искове с пр.осн. чл. 79, ал. 1, във вр. с 365, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „БЛУ СКАЙ ИНБЕСТ“ ООД, в исковата си молба и допълнителна
такава от 02.05.2025г., твърди, че имал търговски взаимоотношения с „СОФМЕТАЛ
ТРЕЙД” ООД, ЕИК *********, по повод извършване на доставки на арматурни заготовки,
съгласно заявка, като доставките през 2022г. били в значителен обем.
Заплатил по издадени от продавача („СОФМЕТАЛ ТРЕЙД“ ООД) проформа фактури
арматурните заготовки с подробно описани технически параметри съобразно поръчка си, за
което продавачът издал и фактури, както следва:
1. фактура № **********/10.11.2022г. на стойност 74 801,56 лева, платени на
10.11.2022г.;
2. фактура № **********/22.11.2022г. на стойност 42 943,73 лева, платени на
10.11.2022г.; и
3. фактура № **********/23.11.2022г. на стойност 48 017,23 лева, платена на
23.11.2022г.
Общо – 165 762,52 лв.
Ищецът заплатил цялата дължима сума по заявените стоки, но доставчикът не предал
изцяло фактурираното и заплатено количество стоки. Остатъкът за предаване бил 49 600 кг
желязо на обща стойност 97 612,80 лева с ДДС по всяка от фактурите.
На 19.12.2022г. било постигнато споразумение между ищцовото дружество и
ответниците – В. С. П. и С. В. С., съобразно което доставчикът и солидарните длъжници
1
(двете посочени ФЛ-а) признали точното изпълнение на паричното задължение, като
ответниците се съгласили и задължили да отговарят солидарно. Бил договорен краен срок от
10 месеца от подписване на споразумението при уговорен начин на погасяване - 9 месеца по
10 000 лева и 10 месец - остатъкът от 7 612,80 лева.
Била изпратена покана до ответниците, надлежно връчена на всеки от тях (съответно
- на 03.01.2024г. на В. П. и на 15.01.2024г. на С. С. чрез ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 от КЧСИ и
район на действие CГС) – но не последвало изпълнение. Със същите покани длъжниците
били уведомени, че при неизпълнение на задължението за предаване на стоките в указания
срок - писменото изявление е за разваляне на неформалните договори по издадените
фактури за предаване на описаните в тях стоки във формата на арматурни заготовки с
конкретни детайли, и сумите, за които не са извършени доставки.
Предвид неизпълнението в срок на задължението за връщане на заплатената сума за
недоставените арматурни заготовки, то и продавачът, - респ. солидарните длъжници били в
забава от датата на уговореното първо плащане - 19.01.2023г.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъдят ответниците да му заплатят при
условията на солидарност:
- сумата 50 000 лева, част от общо дължимата сума от 97 612,80 лева по споразумение
от 19.12.2022г. и представляваща неоснователно получена стойност на арматурни заготовки
от „СОФМЕТАЛ ТРЕИД“ ООД по следните фактури:
- фактура № **********/10.11.2022г. с остатък на стойност 6 651,84 лева,
- фактура № **********/22.11.2022г. на стойност 42 943,73 лева, и
- фактура № **********/23.11.2022г. на стойност 48 017,23 лева,
ведно със законната лихва
както и сумата 13 418,41 лева, представляваща размерът на изтеклата законна лихва
върху неизплатеното в срок парично задължение, претендирана като част от общо
дължимата изтекла законна лихва за забава в размер на 26 196,16 лева, считано от дата
19.01.2023г. до 27.01.2024г.
Претендира и разноски.
Ответниците – С. В. С. и В. С. П., оспорват иска:
- не били солидарно отговорни;
- не било ясно какво е доставено, а към 31.01.2023г. дружеството изпълнител нямало
задължения;
- ищецът можел да предяви вземанията си към „СОФМЕТАЛ ТРЕИД“ ООД;
- оспорват връчването на поканите;
- правят възражение за прихващане със сумата от 5 174,16 лева. Това било
задължение на ищеца по отношение на „СОФМЕТАЛ ТРЕИД“ ООД;
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
2
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за
установено следното:
от фактическа и правна страна:
I. На 19.12.2022г. е сключено споразумение, съобразно изложеното в исковата молба,
което включва и двете ФЛ-а (ответници). Изрично в т.т. 3-4 е посочено, че те са солидарни
длъжници, както и последния абзац на л. 17. Основният длъжник е „Софметал трейд“ ООД,
в несъстоятелност.
Страните са се съгласили, че има авансово плащане, втори абзац на стр. 1, л. 17,
отдолу нагоре.
Предвиден е 10 месечен срок за изплащане – л. 18.
До ответниците са изпратени нотариални покани (отново описани в исковата молба),
като е посочено, че при неизпълнение, сделките относно закупуването на желязо ще се
считат за развалени, а заплатената стойност се дължала солидарно.
Първата е връчена лично на ответника В. П. на 03.01.2024г. (л. 29 – има подпис
срещу получател), а втората на сестрата на втория ответник на 15.06.2024г. (ж.к. „******** –
л. 35).
1. солидарността е договорена изрично (чл. 121 от ЗЗД).
2. вида на сделките, представляващи причина за сключване на спогодбата, са без
каквото и да е значение. Страните са се съгласили, че е налице неизпълнение в определен,
конкретно посочен размер, поради което е договорен срок за изпълнение. В тази връзка
ССчЕ, която да установи размера на дълга към момента на сключване на спогодбата не би
следвало да се допуска.
С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,
като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и
правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в
определената за това форма (чл. 365, ал. 1, и ал. 2 от ЗЗД).
Подписите на ответниците не са оспорени, не се твърди някаква непозволена
принуда. Т.е. сделката, от която произтича задължението, е спогодбата, а не фактурите.
Изпълнена е хипотезата на чл. 101 от ЗЗД - трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника (в случая двамата ответници). Ако кредиторът е
одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие.
Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
3. Справката от 31.01.2023г. не може да установи нищо (л. 175). Трите фактури
въобще не фигурират в нея. Писането не доказва нищо в полза на този, който го е писал, но
то е доказателство против него - Scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem.
Самата спогодба не е оспорена относно авторството на подписите.
Разпоредбите на чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ установяват едно изключение от
посоченото правило относно редовно водените счетоводни книги на търговеца, които могат
да служат като доказателство в негова полза. Те не се ползват с някаква задължителна
3
доказателствена сила, а същата се преценява от съда с оглед на всички доказателства по делото -
Решение 2 от 20.01.2011г. по гр.д. № 478/2010г., III г.о. на ВКС; и Решение 218 от
05.07.2011г. по гр.д. № 775/2010г., III г.о. на ВКС. Следователно редовно водените счетоводни книги
не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ, тъй като са производни, т.е. те се изготвят на базата на първични счетоводни
документи. Именно и поради това, както чл. 182 ГПК, така и чл. 55 от ТЗ, изискват те да са редовни, т.е. всяко
вписване в тях да бъде надлежно удостоверено - Определение № 101 от 17.02.2009г. по т.д. №
652/2008г., І т.о. на ВКС.
В случая справката или е непълна, тъй като правоотношението, свързано с фактурите
е признато; или счетоводството е нередовно.
4. При солидарна отговорност, кредиторът може да претендира от всеки от солидарно
задължението поотделно или общо, съобразно собствената си преценка. Този избор не
подлежи на съдебен контрол (чл. 122, ал. 1 от ЗЗД).
Възможно е вземането да се предяви или не за приемане в производството по
несъстоятелност, но това би имало значение само при евентуално престиране от продавача.
5. Ответниците не могат да прихващат с чуждо вземане (или, ако става въпрос за
вземане на съдлъжник – чл. 122, ал. 3 от ЗЗД). „СОФМЕТАЛ ТРЕИД“ ООД е самостоятелен
правен субект.
6. Поканите са връчени, като относно втория ответник дори не се твърди, че сестра
му, по някаква причина, не му я е предала. Това, само по себе си е и без значение. В договора
е договорен погасителен план.
Срокът кани (Dies interpellat pro homine), а това не е банков заем, ако доводът е
свързан с т. 18 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Т.е. лихва се дължи на основание
чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Сделката е двустранно търговска, с оглед основните страни по нея, а и
предвид търговското качество на ответницитте (първият от тях има отношение към няколко
дружества, а освен това е и ЕТ - ЕТ "А. - С. С.", ЕИК *********; вторият е съдружник в
"ФУТУРА-СПОРТ" ООД, ЕИК *********).
Дължимата законна лихва за претендирания период, изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК (интернет калкулатор - Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013г., I т.о.,
ТК), възлиза на 26 196,16 лева, колкото и се претендира
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html)
II. 1. Производството се развива по реда на чл. 367 от ГПК – видно от
Определение от 31.01.2025г. (л. 152 – гръб).
2. Ответниците са уведомени на 03.04.2025г. (л. 172), като общият отговор е
депозиран на 17.04.2025г., според клеймото на пощенския плик (л. 173 от ГПК);
В този отговор отговора ответниците трябваше по силата на чл. 367, ал. 2, т. 3 от
ГПК, да осъществят защитата си по същество срещу основателността на иска, т.е. да се
позоват на всички известни им към този момент правоизключващи, правоунищожаващи,
4
правонамаляващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Позоваването на тях в един
по-късен момент е невъзможно поради преклудиращото действие на чл. 370 от ГПК.
В отговора си ответникците бяха длъжни да направят своите възражения по чл. 367,
ал. 2, т. 5 от ГПК, да посочат доказателствата в тяхна подкрепа (чл. 367, ал. 3 от ГПК) и да
направят своите доказателствени искания за доказването на твърдяните от тях факти. По
силата на концентрационното начало тези им процесуални права се преклудират, ако не
бъдат упражнени (чл. 370 от ГПК). Законът изисква също с отговора да се представят
писмените и електронните доказателствени средства, с които разполагат (чл. 367, ал. 3 от
ГПК), като по принцип те не могат да бъдат представяни по-късно.
В срока за отговор ответниците могат да подадат молба за привличане на
подпомагаща страна и да предяви срещу нея обратен иск (арг. чл. 210, ал. 1 от ГПК).
Посочените по-горе възможности се преклудират с изтичане на двуседмичния срок (чл. 367,
ал. 4 и Опр. № 1600 от 14.10.2010г. по ч.гр.д. № 1235/2010г., г.о., VIII с-в на САС; Опр. №
1149 от 5.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1034/2010г., г.о., САС; Разпореждане от 1.12.2008 г. по т.д. №
247/2008г. на ДОС).
Искане за привличане не е сторено.
3. Съответно е представяна допълнителна искова молба (л. 189), която е получена от
ответниците на 22.05.2025г. (л. 201).
4. Допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, не е депозиран (2 седмици,
считано от 30.07.2025г. - л. 208-9). Вторият отговор е депозиран едва на 13.10.2025г. и е
предоставен на съда в самото о.с.з. Той може да се възприеме само като своеобразна
писмена защита (арг. от изложеното относно преклузията на доводи, както и според
Решение № 130 от 26.06.2016г. по т.д. № 748/2015г., I т.о.: С писмената защита не могат да бъдат
направени процесуално валидни възражения относно за съществуването или несъществуването на материалното
право, предмет на иска, ако те се излагат за първи път в нея).
Недопустимо е в този момента да се правят нови възражения, например че:
- „СОФМЕТАЛ ТРЕИД“ ООД оспорвал дълга, макар да го е признал, в двустранната
сделка. Нито са изложени причини за оспорването, нито това е установено от ответниците
(чл. 154 от ГПК), тъй като, ако доводът бе допустим – доказателствената тежест да го
установят би падала върху тях;
- сестрата на С. С. живеела на различен адрес, поради което връчването било
нередовно. Връчването би било нередовно само ако г-жа М. е пропуснала да уведоми за това
брат си. Въпросът е дали информацията е достигнала до адресата си. Къде точно са адресно
регистрирани г-н С. и сестра му е без значение.
5. до момента на депозиране на втория отговор, не се твърди, че има престация от
страна на дружеството в несъстоятелност, а само, че по различни съображения ответниците
не дължали.
6. с втория отговор са представени няколко фактури:
- л. 213, документът № ********* е във връзка с фактура № **********/12.10.2022г.
5
Тя е различна от тези, описани в споразумението – т.е. тя е ирелевантна;
- л. 214 – на ишлеме (изработване с материали на клиента) е платено количество
материал на стойност 4 117,73 лева; и
- л. 215 – последната фактура е от 2021г.
Или проблемите са няколко:
- възможна преклузия за представяне на писмени доказателства, известни на страната
(или поне такива, с които ответниците са могли да се снабдят своевременно);
- документацията е неотносима, ако въобще се приеме, че това са документи,
материализиращ договори (те не са подписани); и
7. спогодбата и по-точно изтичането на срока по погасителния план новира
задължението. По нея вече се дължат пари, а не метал. Това би могло да се промени само
при изрична допълнителна договорка, а подобно твърдение не е изложено, а и установено от
ответниците.
III. Предвид посоченото, ответниците дължат главницата, а и лихвата, изцяло.
по разноските:
На ищеца се дължат съдебни разноски – 9 136,74 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 365, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, С. В. С.,
ЕГН **********, и В. С. П., ЕГН **********, общ съд.адр.: гр. София, ж.к. „********,
партер, да заплатят при условията на СОЛИДАРНОСТ на „БЛУ СКАЙ ИНБЕСТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ф. София, р-н Красно село ж.к.
“********, представлявано от управителя О.А.С., съд.адр.: e-mail: ******** 1000, чрез адв.
И. М.Б. – САК, следното:
- сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща част от общо дължимата
сума от 97 612,80 лева по споразумение от 19.12.2022г. и представляваща невъзстановена
стойност за арматурни заготовки от „СОФМЕТАЛ ТРЕИД“ ООД по следните фактури:
фактура № **********/10.11.2022г. с остатък на стойност 6 651,84 лева; фактура №
**********/22.11.2022г. на стойност 42 943,73 лева, и фактура № **********/23.11.2022г. на
стойност 48 017,23 лева), ведно със законната лихва, считана от 29.01.2025г. до
окончателното ù изплащане;
6
- сумата от 13 418,41 (тринадесет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и
четиридесет и една стотинки) лева, мораторна лихва върху главница от 50 000 лева, част
от общо дължимата такава от 26 196,16 лева, за периода от 19.01.2023г. до 27.01.2024г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 9 136,74 (девет хиляди сто тридесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за привличане на трето лице –
техен помагач - "СОФМЕТАЛ ТРЕЙД" ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7