Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 23.06.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 53 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. чл. 432,  ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и следв. ЗЗД

 

              Предявен е иск от К.Е.А., ЕГН **********,***, представляван от адв. В.Н., САК, срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от ПТП.

Ищецът твърди, че на 01.07.2020 год., в гр. Лом, на ул. Славянска е настъпило ПТП между мотоциклет, м. Хонда ЦБР 900 РР с рег. № *****, управляван от него и л.а., м. Опел Корса с рег. № *****, управляван от третото лице Б.Т.Б..

Лекият автомобил бил паркиран в лявата, насрещна за него пътна лента и като предприел маневра за излизане от реда на паркираните автомобили, отнел предимството на управляваният от ишщеца мотоциклет. При последвалият удар ищецът претърпял телесни увреждания: изгубил съзнание и бил хоспитализиран по спешност. Изписан е от болничното заведение с диагноза: Травматичен шок. Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми. Охлузвания в областта на гърдите и двете подбедрици.

При извършеният същия ден медицински преглед били установени: Шоково състояние. Болка в гърдите. Затруднено дишане. Болки в малък таз, корем и долни крайници. Охлузвания в областта на гърдите и двете подбедрици.

Твърди се, че травмите обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Твърди се, че в резултат от ПТП-то ищецът бил белязан за винаги. Претърпял болки и страдания и ще изпитва негативните последици до края на живота си.

Към датата на ПТП виновният водач е имал действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилиста с валидност от 08.01.2020 год. до 08.01.2021 год., сключена  с ответника и по силата на закона той дължи обезвреда за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Такива били потърсени, но отказани.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 01.07.2020 год. събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на събитието до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва на отделно основание и претенцията за лихви.  Моли да бъдат отхвърлени, евентуално намалени и претендира разноски.

Въвежда три основни възражения.

На първо място твърди, че ищецът е бил неправоспособен водач, движел се е с несъобразена скорост , без включен фар и технически неизправно МПС, без поставена предпазна каска и/или екипировка. Т.е. – вината за настъпилото ПТП е негова или евентуално е налице съпричиняване, което следва да се има предвид. Евентуално се касае за случайно деяние, тъй като водачът на лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди последиците – ПТП е било технически непредотвратимо.

На второ – твърди се липса на деликт във всички негови елементи, като се оспорват механизма на ПТП, противоправност и вина на застрахованото лице, претърпените вреди и причинно-следствената връзка с претърпяната от ищеца  травма.

На трето място предявеният иск се оспорва и по размер като силно завишен и несъответен на принципите за справедливост, предвид получените незначителни телесни увреждания, откоито се е възстановил бързо и без усложнения.

В съдебно заседание ищецът К.Е.А. не се явява. Не се явява и пълномощникът му, адв. Н.Н., САК, който не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, а в писмено становище поддържа предявеният иск, моли да бъде уважен като основателен и доказан и претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД не се представлява. Чрез ю.к. Б. М., който в писмено становище оспорва исковете по основание, а евентуално и по размер, като ги счита за недоказани и моли да бъдат отхвърлени. На отдело основание изтъква, че ищецът не е представил банкова сметка, ***, че не следва д асе присъждат лихви за забава. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и по присъждането на ДДС върху него.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 01.07.2020 год., в 15,30 часа от служителя на РУ Лом мл.автоконтрольор В.С.е съставен Протокол за ПТП № 1369923, за ПТП, възникнало в 11,00 часа на 01.07.2020 год. в гр. Лом, на ул. Славянска, между л.а. Опел Корса, рег. № *****, собственост на Б.Т.Б. от с. Сталийска махала, обл. Монтана  и управляван от него от една страна и мотоциклет, м. Хонда CBR-900-RR с рег. № *****, собственост на М.Р.М.от гр. Лом, управляван от ищеца К.Е.А. ***. В протокола е отразено, че само автомобилът, участник в ПТП е имал валидна застраховка ГО за автомобилиста, при ответника, валидна от 08.01.2020 год. до 08.01.2021 год., с посочени номера на застрахователната полица.

Като механизъм на ПТП е посочено, че управляваният от застрахованото лице Б.Б.автомобил (участник № 1), при излизане от реда паркирани МПС отнел предимството на движещият се срещу него мотоциклет (участник 2) и последвал челен сблъсък.

На водача на лекия автомобил, м. Опел Корса бил съставен АУАН № 256373/01.07.2020 год. за това, че паркирал собствения си автомобил в насрещна пътна лента, след което предприел маневра за излизане от реда на паркирани МПС, за включване в движението, посока към ул. Хан Омуртаг, като отнел предимство на движещия се срещу него мотоциклет и се блъснали челно. Нанесени били материални щети на двете МПС, а водачът на мотоциклета, ищеца К.А. *** без опасност за живота. Пробата за алкохол и на двамата водачи била отрицателна.

На ищеца К.Е.А. са издадени 3 НП от Началника на РУ Лом във връзка с процесното ПТП: с НП № 20-0294-001595/30.07.2020 год., му е наложено адм.нак. глоба 400 лв. за това, че управлява МПС без сключена ЗЗГОА (чл. 638, ал. 3 КЗ), НП № 20-0294-000343/30.07.2020 год. – за същото нарушение му е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС за срок до представяне на валидна застраховка и НП № 20-0294-001594/30.07.2020 год. – глоби от по 10 лв. за неносене на СУМПС и на свидетелство за регистрация на управляваното МПС.  

От приложената епикриза № 4188/03.07.2020 год., издадена от МБАЛ Лом, е видно, че ищецът е постъпил с болки в гърдите и двата долни крайника. Контактен и адекватен, без видими следи от нараняване по главата, с охлузвания на двете подбедрици и палпаторни болки в горната централна част на корема (епигастриума). Изписан е с добро общо състояние и препоръки за щадящо натоварване на десен крак.

На 15.07.2020 год. е издадено медицинско свидетелство, в което са описани установените при прегледа, проведен на тази дата травматични увреждания: охлузвания на гръден кош и долни крайници.

При ответника подадено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение вх. № 3155/11.09.2020 год., с претендирани 26 000 лв. неимуществени вреди – болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. В заявлението е посочена банкова сметка ***.

Подадени са и две допълнителни заявления (уточняващи), съответно вх. № 3470/07.10.2020 год. и № 3803/27.10.2020 год. при ответника, тъй като, видно от приложената с исковата молба кореспонденция, с писмо, изх. № 3905/02.10.2020 год. изх. № 4270/23.10.2020 год., изх. № 4636/13.11.2020 год., изх. № 5042/09.12.2020 год. ответникът е изисквал допълнителни доказателства.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л., д-р П.Г. се установява, че при процесното ПТП на ищеца е причинена контузия на тялото и крайниците, изразяваща се в оток и охлузвания, която контузия е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период 2-3 седмици до месец при нормален процес на процес на заздравяване, без настъпване на усложнения, за каквито няма и данни в представените документи.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че от описаните наранявания не се очаква да останат трайни увреждания.

Ищецът е правоспособен водач, притежаващ СУМПС, издадено на 27.08.2015 год., с придобита правоспособност, категории АМ, А1, А2, В1 и В. 

Превозното средство – мотоциклет, м. Хонда CBR-900-RR с рег. № *****, собственост на М.Р.М.от гр. Лом, дата на първа регистрация 19.11.1997 год.  е с прекратена регистрация от 15.03.2021 год.

В  показанията си свид. И.Е.А., брат на ищеца заявява, че отишъл на местопроизшествието веднага след като му съобщили за станалото. Брат му вече бил в болницата. Мястото на ПТП не било запазено – било разместено, автомобила бил издърпан отстрани на пътя, все още имало части от мотоциклета, движението било спряно. Отишъл в болницата и видял ищеца в коридора. Имало много кръв по ръцете и краката му, на единия крак имал „буквално дупка“ и се виждала костта. Бил стресиран, казал, че го боли цялото тяло. После го вкарали в реаничация. Там вече само храна му носел. Било по време на ковид-мерките и достъпът до болните бил ограничен. Научил, че му отделят внимание, налага се да го водят до тоалетната. Изкарал 3-4 дни в реанимация, а в болницата като цяло 5-6 дни. Вкъщи се налагало да му помагат постоянно, защото не можел да става. При изправяне раните се отваряли и започвало кървене. Доколкото си спомня нямало шевове, само охлузвания и дълбоки рани. Не можел да ходи, защото глезените му били зле. Това продължило около 20 дни преди да се възстанови до толкова, че поне да прави основни неща сам – да се изправи, да си сложи да яде, да отиде до тоалетна. Помагали му да се къпе. Постоянно говорел, че много се е изплашил от катастрофата, не очаквал да се случи. След катастрофата се променил. Започнал много плахо да шофира автомобил, особено на кръстовища, а мотоциклет изобщо спрял да управлява.

В заключението на приетата по делото САТЕ са дадени отговор на малка част от поставените 23 въпроса, поради недостатъчност на данните.

Според установеното от в.л. М.Ц., механизмът на ПТП е бил следният: л.а., м. Опел Корса, управляван от третото лице Б.Б.паркирал неправилно, в нарушение на ПЗДвП в крайна лява част на платното за движение. При маневра „излизане“ от редицата паркирани автомобили, навлязъл в лентата за насрещно движение и отнел предимството на управлявания от ищеца мотоциклет, м. Хонда, в следствие на което последвал челен удар. От данните по делото не може да се установи скоростта на мотоциклета. Пътната настилка е била асфалт, а разрешената скорост на движение – 50 км./ч. Не е установено каква е била пътната маркировка и знаци към процесната дата. Не може да се определи и мястото на удара спрямо платното за движение.

Мотоциклета се е ударил с предното си колело в предна лява част на автомобила. Липсват данни за спирачен път. Не може да се даде отговор и на въпроса за скоростта на движение на автомобила. За това не може да се изчисли и т.нар. „опасна зона“. Вероятно водачът на мотоциклета е реагирал преди удара, но не е разполагал с достатъчно време да го предотврати. Не може да се установи каква е била реакцията и имало ли е такава на всеки от водачите спрямо опасността. Не може да се отговори на въпроса могъл ли е ищеца да спре или избегне ПТП по друг начин. Към момента на ПТП няма данни дали мотоциклета е бил премирал редовен годишен технически преглед. Липсва информация относно използваната от ищеца предпазна каска. Липсата на придобита правоспособност за управление на МПС от категорията – „А“ би оказала влияние върху поведението на водача за контрол над мотоциклета и за безопасността на движение.

В с.з. вещото лице М.Ц. заявява, че при липса на образувано ДП и липса на оглед на местопроизшествие, само по косвените данни от настоящото дело, не е възможно да се даде конктен отговор на въпросите, на които той не е отговорил в заключението си. По делото няма никакви данни, от които да се установи скоростта на двете МПС.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 01.07.2020 год. събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на събитието до окончателното плащане.

Искът е допустим, доколкото пред ответника е проведено рекламационно производство по чл. 496 КЗ – видно от приложеното на л. 13 подадено от ищеца заявление за заплащане на застрахователно обезщетение вх. № 3155/11.09.2020 год., с претендирани 26 000 лв. неимуществени вреди – болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и писмените уведомления за отстраняване на нередовности по образуваната пред него щета № 0801-004342/2020-01.

За възникване на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо осъществяването на следния фактически състав: 1/ застрахованият виновно да е увредил лицето, 2/ от това да са причинени неимуществевни вреди, 3/ тези вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 4/ наличие на валидна застраховка  «Гражданска отговорност» на увреждащия при ответника.

В разглеждания случай, макар пестелив, от съставения от органите на МВР Протокол за ПТП, се установява, че такова е настъпило в 11,00 часа на 01.07.2020 год. в гр. Лом, на ул. Славянска, между л.а. Опел Корса, рег. № *****, собственост на Б.Т.Б. от с. Сталийска махала, обл. Монтана  и управляван от него от една страна и мотоциклет, м. Хонда CBR-900-RR с рег. № *****, собственост на М.Р.М.от гр. Лом, управляван от ищеца К.Е.А. ***.

Като механизъм на ПТП е посочено, че управляваният от застрахованото лице Б.Б.автомобил (участник № 1), при излизане от реда паркирани МПС отнел предимството на движещият се срещу него мотоциклет (участник 2) и последвал челен сблъсък.

На водача на лекия автомобил, м. Опел Корса – Б.Т.бил съставен АУАН № 256373/01.07.2020 год., а въз основа на него – издадено и НП № 20-0294-001627/27.07.2020 год. – за това, че е паркирал собственият си автомобил в насрещна пътна лента, след което предприел маневра за излизане от реда на паркирани МПС, за включване в движението, посока към ул. Хан Омуртаг, като отнел предимство на движещия се срещу него мотоциклет и се блъснали челно.

Нарушените норми на ЗДвП са: чл. 94, ал. 3, регламентиращ спирането за престой и паркиране и чл. 25, ал. 2, предл. 1 – правилата за извършване на маневра, свързана изцяло или отчасти с навлизане в съседна пътна лента. Нанесени били материални щети на двете МПС, а водачът на мотоциклета, ищеца К.А. *** без опасност за живота.

От заключението на приетата САТЕ се установява, че При маневра „излизане“ от редицата паркирани автомобили водачът на л.а., м. Опел Корса Борислав Тодоров, навлязъл в лентата за насрещно движение и отнел предимството на управлявания от ищеца мотоциклет, м. Хонда, в следствие на което последвал челен удар.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л., д-р П.Г. се установява, че при процесното ПТП на ищеца е причинена контузия на тялото и крайниците, изразяваща се в оток и охлузвания, която контузия е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период 2-3 седмици до месец при нормален процес на процес на заздравяване, без настъпване на усложнения, за каквито няма и данни в представените документи. От показанията на свид. И.Е.А., брат на ищеца се установява, че след изписването на ищеца от болничното заведение, вече в дома му, се налагало да му помагат постоянно, защото не можел да става. При изправяне раните се отваряли и започвало кървене. Доколкото си спомня нямало шевове, само охлузвания и дълбоки рани. Не можел да ходи, защото глезените му били зле. Това продължило около 20 дни преди да се възстанови до толкова, че поне да прави основни неща сам – да се изправи, да си сложи да яде, да отиде до тоалетна. Помагали му да се къпе. Постоянно говорел, че много се е изплашил от катастрофата, не очаквал да се случи. След катастрофата се променил. Започнал много плахо да шофира автомобил, особено на кръстовища, а мотоциклет изобщо спрял да управлява.

От съвкупната преценка на доказателствата се установява по несъмнен начин, причинно-следствената връзка между претърпените от ищеца К. А. увреждания с противоправното поведение на водача на процесното МПС, извършено в нарушение правилата за движение по чл. 25, ал. 2 и чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Вината се предполага, съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД и тази презумпция остана необорена чрез обратно доказване от ответника.

Следователно, в случая са налице всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – увреждане, вина, противоправност, вреда и причинна връзка, представляващи една от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Неоснователно е възражението на ответника във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и отразени в констативния протокол. От констативния протокол, който по правната си същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на ПТП-то, причините за неговото настъпване и наличието на задължителна застраховка Гражданска отговорност за участниците в ПТП-то, се установяват по несъмнен начин по делото обстоятелствата, при които същото е настъпило, а и те се установяват по безпротиворечив начин и от останалите доказателствени средства.

Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца К. А. срещу ответника, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност.

По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на л.а. Опел Корса, рег. № *****, собственост на Б.Т.Б. от с. Сталийска махала, обл. Монтана. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а се доказва и от представените по делото констативен протокол и застрахователна полица № BG/30/120000170960 от 08.01.2020 год. (л. 69).

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото.

Настоящият състав на съда, при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на вида на увреждането, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на около месец след произшествието, до края на възстановителния период, психологическите неудобства от преживяното (страх и безпокойство при пътуване) и младата му възраст към момента на настъпване на увреждането – 24 години, следва да му бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 4000 лева.

Така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищеца К.А., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди.

Съпричиняването на вредоносния резултат е поведение на самия пострадал, с което той обективно е допринесъл за неговото настъпване, създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно.

Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищецът със своите действия да е нарушил правилата за движение по пътищата относно използването на предпазна каска (доколкото и ищецът не твърди да е получил увреждания в областта на главата), както и да е управлявал МПС без да притежава необходимата правоспособност (което се опровергава от представеното от ищеца копие на СУМПС), и така да е съпричинил настъпването на вредоносния резултат.

По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищеца К.Е.А. на процесните вреди, което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 4000 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 10000 лева – отхвърлен, като неоснователен.

По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. При липса на данни по делото, а и на твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищеца К.Е.А. – 11.09.2020 год., когато е заявена застрахователната претенция пред ответника, а не от датата на увреждането 01.07.2020 год., до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от  ГПК и реално заплатените по производството разходи.

В случая обаче, ищецът е освободен от такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а процесуалното представителство пред първата инстанция е предоставено от пълномощника, адв. В.Н., САК безплатно, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на пълномощника.

Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно:

Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.

Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Й.Н., ЕГН **********,***, сумата от 510 лв.  за предоставената на ищеца безплатна правна помощ, определена съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год.

На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ,  на ответника следва да се присъди сумата 150 лева, представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение, определена съразмерно на отхвърлената част на иска.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 694 лева, следващата се държавна такса съобразно уважената част от иска – 160 лв., 234 лв. за СМЕ и 300 лв. за САТЕ.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на К.Е.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 4000 лева (четири хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причиненото му травматично увреждане – контузия на тялото и крайниците, изразяваща се в оток и охлузвания, която контузия е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат от осъществено в 11,00 часа на 01.07.2020 год. в гр. Лом, на ул. Славянска пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Опел Корса, рег. № *****, собственост на Б.Т.Б. от с. Сталийска махала, обл. Монтана  и управляван от него, чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез Договор № BG/30/120000170960 от 08.01.2020 год. за застраховка Гражданска отговорност със ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2020 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 10000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на адв. В.Й.Н., ЕГН **********,***, сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева) за предоставената на  К.Е.А., ЕГН **********,*** безплатна правна помощ, определена съразмерно на уважената част на иска.

 

ОСЪЖДА  К.Е.А., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на Районен съд Лом, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 694 лв. (шестстотин деветдесет и четири лева) – разноски пред първата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: