№ 16245
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110100780 по описа за 2023 година
Предвид обективното съединение на искове извън посочените в чл. 310 ГПК делото следва
да бъде разгледано по общия ред.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Съдът счита, че следва да укаже на ищеца да уточни на какво основание, от къде
произлиза, претендираното допълнително възнаграждение за храна, като съобрази
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от НСОРЗ, съгласно която допълнителните трудови
възнаграждения са: определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения,
които се изплащат задължително или договорените с индивидуален и/или с колективен
трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.
По искането на ответника за задължаването на ищеца на осн. чл. 183 ГПК да
представи в оригинал документите приложени към исковата молба – същото оставя без
уважение, доколкото не е обоснована необходимост от това.
След извършена служебна проверка по чл. 129 и чл. 130 ГПК съдът намира, че
исковата молба, след направеното от ищеца уточнение от 23.02.2023г., е редовна, а
производството по нея допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищцата в срок до съдебното заседание да уточни на какво основание
претендира допълнително възнаграждение за храна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за представяне на документи в
оригинал на осн. чл. 183 ГПК.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 16.06.2023г., от 11,00 часа , за когато
да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 128, т.2 КТ
и чл. 221, ал. 1 КТ за следните суми: сумата в общ размер от 4298,75 лв., представляваща
незаплатени трудови възнаграждения за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2022 г., както и
сумата от 1000 лв., представляваща допълнително възнаграждение за храна за периода от
01.06.2022г. до 31.10.2022г. и сумата от 910,00 лв., обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 20.10.2021 г. се е намирал в
трудово правоотношение с ответника, по което е заемал длъжността „Бояджия превозни
средства", както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед
№ 315/31.10.2022 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Твърди, че работодателят не е
изплатил дължимите трудовите възнаграждения за периода от 01.08.2022 г. до 31.10.2022 г.,
допълнително възнаграждение предоставяно в натура чрез ваучери за храна за периода от
01.06.2022г. до 31.10.2022г., както и обезщетението, дължимо на основание чл.221, ал.1 КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Навеждат се доводи за нередовност на исковата молба. Оспорва
съществуването, дължимостта и размера на вземанията. Поддържа, че през процесните
периоди ищецът не е полагал труд, поради което не му се дължи и трудово възнаграждение.
По иска по чл. 128, т.2 КТ в тежест на ищецът е да докаже наличието на трудово
правоотношение, по което за процесния период е престирал труд, както и размера на
уговореното трудово възнаграждение, както основно, така и допълнителни трудови
възнаградения с постоянен характер, включително и претендираното такова за храна. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на възнаграждението,
както и всички други твърдяни от него обстоятелства, а именно, че за процесния период
ищецът не е полагал труд в предприятието му.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ в тежест на ищецът е да докаже прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото основание, а в тежест на ответника – или че не са
били налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2
КТ, или че е заплатил дължимото обезщетение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2