Определение по дело №2592/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 145
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20223100502592
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145
гр. Варна, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502592 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Е. С. М. срещу протоколно определение,
постановено в хода на проведеното на 05.10.2022г. публично съдебно заседание по ч.гр.д. №
8781/2022г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с което е прекратено производството по чл.51 от
ЗН инициирано от жалбоподателката за определяне на срок на ответника да заяви дали
приема или се отказва от наследството на М. А. М..
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на определението, с коeто
производството по молбата й е било прекратено поради нередовното уведомяване на
соченото като наследник лице. Счита, че след изчерпване на процедурата по чл.47, ал.1 от
ГПК и неоткриване на призованото лице на постоянния и настоящия му адрес е следвало да
бъде проведено призоваване чрез залепване на уведомление на адреса както и призоваване
чрез Държавен вестник. Отделно от това излага, че в хипотезата, при която лицето не се е
явило в съдебното заседание и не е заявило дали приема или се отказва от наследството на
наследодателя, то следва да бъде извършено вписване в книгата по чл.49 от ЗН, че това лице
е загубило правото си да приеме наследството. Моли прекратителното определение да бъде
отменено.
СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
1
Производството пред ВРС е образувано по повод молба на Е. С. М. с правно
основание чл.51 от ЗН за определяне срок на Е. К. Х. да заяви дали приема или се отказва от
наследството на М. А. М.. В молбата се излага, че М. М. е починал на 23.10.2016г. в
гр.Варна и негови наследници по закон са Е. М.-съпруга и Анна–Мария М. – дъщеря.
Последната е направила отказ от наследството на своя баща, поради което молителката
желае да бъде проведена процедура по чл.51 от ЗН спрямо едноутробната сестра на
наследодателя Е. Х..
Към молбата е представено удостоверение за наследниците на М. М., издадено от
Община Варна, изх.№ АУ053898ОД/07.06.2022г., видно от което такива са съпругата му Е.
М. и дъщеря му Анна-Мария М.. Представено е и удостоверение за родствени връзки, видно
от което Е. К. Х. е сестра на М. А. М..
Видно от удостоверение изх.№ 8701/12.04.2022г. на ВРС, в особената книга водена в
съда под № 212 е вписан отказът на Анна-Мария М. М. от наследството останало от смъртта
на М. А. М..
След проведено призоваване на посоченият за наследник Е. Х. по постоянен и
настоящ адрес по реда на чл.47 от ГПК, включително чрез залепване на уведомление, в
проведеното съдебно заседание на 05.10.2022г. съдът е приел, че последната е нередовно
уведомена и предвид на това, че наследникът следвало да се яви лично пред съда, за да заяви
дали приема или не приема наследството и недопустимостта назначаването на особен
представител е намерил, че молбата е недопустима и производството по нея е прекратено с
обжалваното определение.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия, след
като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли
наследството или се отказва от него. Понятието „всеки заинтересован“ дава легитимация за
подаване на молба по чл.51 от ЗН на широк кръг правни субекти – това е не само наследник
на починалото лице, но и всяко друго, което има пряк или косвен интерес от
волеизявлението на наследника, в т.ч. кредиторите на наследството, кредиторите на
наследниците, останалите сънаследници и други заинтересовани лица /общини, държавни
органи и т.н./. Ответникът по молбата Е. Х. също е легимитимирана в производството по
чл.51 от ЗН, доколкото след отказът от наследство на дъщерята на починалия М. М.,
преживелият съпруг Е. М. наследява със следващия децата ред, в случая това е трети ред –
братя и сестри на наследодателя. Така ТР № 148/10.12.1986г. на ОСГК на ВС на РБ.
Призоваването на ответника в производството следва правилата на чл.47 от ГПК
лицето се призовава на посочения в молбата адрес, а ако не бъде намерено там – на
постоянния и настоящ адрес посочен в НБД, включително призоваване по месторабота или
по място на осъществяване на стопанска дейност. В случая с оглед характера на
производството, което предполага лично уведомяване на наследника, даване на срок за
заявяване дали приема или се отказва от наследството и указване на последиците от
2
неизпълнението, е неприложила процедурата по чл.47, ал.6 от ГПК за назначаване на особен
представител. Неприложими са и фикциите на чл.40 и чл.41 от ГПК, както и призоваването
чрез Държавен вестник, тъй като последното също предполага назначаване на особен
представител, който не може да заяви дали приема или се отказва от наследството,
доколкото същото изцяло зависи от личната преценка на призования наследник и се
отразява в неговата имуществена сфера. В този смисъл Определение № 315/23.06.2015г. по
ч.гр.д.№ 3092/2015г. на Първо ГО на ВКС.
По възражението в жалбата, че съдът е следало да разпореди вписване в книгата по
чл.49 от ЗН, че призованият наследник е загубил правото да приеме наследството, следва да
се посочи, че същото е неоснователно. В особената книга по чл.49 от ЗН се вписват
изявления на страните за това дали приемат или се отказват от наследство, а последиците по
чл.51, ал.2 от ЗН обвързват призования към наследяване само в хипотезата, при която
същият е бил редовно уведомен с указанията по чл.51, ал.1 от ЗН и в указания му срок не е
отговорил.


Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд









ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. С. М., ЕГН ********** срещу
Определение № 4630 от 05.10.2022г. по гр.д. № 8781/2022г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с
което е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от жалбоподателя
на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
3

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4