№ 23385
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110149908 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано е по предявени при условията на обективно
съединяване от ищеца Д. Д. Г. срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД искове за
прогласяване за нищожността клаузата, предвидена в чл. 27 (в т.ч. чл. 27,
ал.1, ал. 2 и ал. 3) от Договор за потребителски кредит от разстояние №
825006 от 29.04.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9
%, и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 50,00
лева, частична претенция от пълния размер от 152,86 лева, представляваща
недължимо платени суми за неустойка по Договор за потребителски кредит
от разстояние № 825006 от 29.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба - 07.09.2023 г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2022 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 825006, като
отпуснатият кредит бил в размер на 200,00 лева, а срокът на погасяване 6
месеца, при месечен погасителна вноска, ГЛП - 25,20 % и ГПР - 28,32 %.
Сочи се, че размерът на общата дължима за връщане сума е 216,98 лева. В чл.
17 от Договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде
обезпечен с гарант, отговарящ на условия, посочени в Общите условия, или
банкова гаранция. Съгласно чл. 27 от Договора при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, била дължима неустойка в
размер на 0.9 % от стойността на кредита, платима наред с погасителните
вноски. Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 152,86
лева. Оспорва се договора за кредит като нищожен поради липса на форма
съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК. Поддържа се, че
договорът не е съставен по ясен и разбираем начин, не е във формат и шрифт
не по-малко от 12, а на ищеца не бил представен екземпляр от договора,
преддоговорната информация, Общите условия и СЕФ. Посочва се, че в
договора нямало ясно разписана методика на формиране на ГПР, като в
договора бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният многократно
надскачал допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага се, че е била
1
налице изначална невъзможност за предоставянето на поръчител, който да
отговоря на всички посочени от ответника критерии, в такъв кратък срок.
Аргументира се, че е било задължение на ответника, преди сключване на
договора, да направи оценка на кредитоспособността. Сочи се, че
неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява Д.те
нрави и излиза извън присъщите функции. Поддържа се, че е налице
заобикаляне по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗПК. Сочи се, че непредоставянето на обещани обезпечения е
предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание
чл. 71 от ЗЗД, а в настоящия случай ответникът променил последиците от
липсата на обезпечение. Счита се, че уговорената неустойка е следвало да
бъде част от ГПР, поради което излага, че е налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага се също и че посочването на ГПР
в размер, различен от действителния, представлява заблуждаваща търговска
практика. Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна и на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при
неизпълнение на задължения да заплати необосновано висока неустойка.
Оспорва се и клаузата за възнаградителна лихва, доколкото в нея се
включвала и начислената неустойка, като нищожна поради накърняване на
Д.те нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се спори, че е
сключен процесният договор за кредит, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 200,00 лева при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи се, че в настоящия случай
сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна
заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. С попълването на
заявлението за кандидатстване на ищеца била предоставена необходимата
преддоговорна информация, вкл. Стандартен европейски формуляр. След
одобрението на подадената заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ“ АД за
отпускане на сумата на електронна поща посочена от ищеца в заявката са
изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит -
кредитна линия сключен от разстояние № 825006 от 29.04.2022 г. с
приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен европейски
формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали
предвидената в законите преддоговорна информация за желания кредит,
предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на
приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и
приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният
размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на
лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на
обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на
2
29.04.2022 г. ищецът е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е
изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на договора. Сочи се,
че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, но въреки това
тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство. Сочи се, че неустойката представлява самостоятелен
договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като в настоящия случай същата
само била обективирана с другите уговорки по кредита в един и същи
документ, но за нея не следвало да се прилагат правилата на ЗПК и Директива
2008/48, а общите разпоредби на ЗЗД. Размерът на неустойката се определял
като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде
изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя.
Твърди се, че така договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер,
обхващал целия период на договора, изпълнявал предвидените в чл. 92 от
ЗЗД цели и не предвиждал неоснователно разместване на блага. Сочи се, че
неустойката имала стимулираща функция за изпълнение на задълженията на
кредитополучателя и превентивно действие. Нямало изискване относно
размера на неустойката, като доколкото същият се обуславял от
бездействието на длъжника, размерът не можел да бъде уговорен в
противоречие с Д.те нрави. Неустойката представлявала предварително
определено обезщетение, предвид което било нормално нейният размер да е
предварително уговорен между страните и като част от погасителните вноски,
като било уговорено, че тя се дължи само ако не се представи обезпечение.
Не била налице изначална невъзможност за предоставяне на обезпечение,
доколкото ищецът бил предварително запознат с условията. Нямало
определен в закона момент за предоставяне на обезпечение, поради което
било допустимо и след сключване на договора. Направено е искане за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът
намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
- по исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2, 3 от ЗЗД - сключването на Договор
за потребителски кредит от разстояние № 825006 от 29.04.2022 г. със
соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи;
- по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 о т ЗЗД - извършено
плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесните
договорни клаузи за неустойка.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на
основание за получаване и задържане на платените от ищеца искови суми, а
именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи
погасяване на задължението за неустойка по отпуснатия заем в размерите на
3
така извършеното плащане.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства за твърденията си за извършени плащания, вкл. за неустойка,
по процесния договор за кредит.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.07.2024 г. от 9,45
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ,
че на 29.04.2022 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит от
разстояние № 825006 между Д. Д. Г. и „СТИК - КРЕДИТ“ АД със соченото в
исковата молба съдържание на оспорените клаузи, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 200,00 лева.
ДОПУСКА събирането на представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, по чието приемане съдът ще се
произнесе в първо открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 от ГПК на ищеца,
предвид представените от страните писмени доказателства и разпределената
между страните доказателствена тежест.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото част от въпросите са неотносими с
оглед спорното право по конкретно предявените искове, а обстоятелствата, за
които се задават другата част от въпросите, подлежат на доказване чрез други
способи (напр. писмени доказателства относно плащанията).
ПРЕПИС от отговора на ответника и приложенията към него да се връчи
на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В тази
връзка указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на
спора. Към Софийския районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към
който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно, в
който случай на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на разноски
при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III” № 54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17:00 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5