Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........06.2020
г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на втори юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 591 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТР.
Образувано е по
жалба, подадена от Й.Г.У. с ЕГН **********, Г.К.П. с ЕГН ********** и В.Е.К. с
ЕГН **********, против Отказ №20200504134047/05.05.2020г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20200504134047 за вписване на
заличаването им като съдружници в „ГО-ФОР-КАТ“ООД, гр.Варна с ЕИК *********.
В жалбата се съдържат
доводи за незаконосъобразност на постановения отказ с искане да се отмени и
преписката да се върне с указания за удовлетворяване на заявеното за вписване
обстоятелство. Независимо че не е изрично
предвидено, съдружникът е легитимиран да иска вписване на заличаването си, по
аналогия с управителя по чл.141, ал.5 от ТЗ, тъй като прекратяването на
членството настъпва с упражняване на потестативното право на чл.125, ал.2 от ТЗ
и това обстоятелство задължително следва да бъде отразено в ТР. В противен
случай при бездействие на дружеството няма да е възможно съдружникът да се
освободи от това си качество, а настъпилото прекратяване на членството няма да
е противопоставимо спрямо трети лица. Огласяването на прекратеното членство в
ТР е в обществен интерес, тъй като обратно би създало привидност за
съществуването на членствено правоотношение на напусналия съдружник, което би
могло да рефлектира върху интересите на евентуалните кредитори на дружеството.
Прекратяването на участието на съдружник е израз на конституционно гарантираното
право на сдружаване, поради което никой не може да бъде държан против неговата
воля като съдружник.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР,
доколкото е подадена два дни след постановяване на отказа, поради което е
процесуално допустима.
С Отказ №20200504134047/05.05.2020г. длъжностното лице при Агенция по Вписванията е
отказало на заявителите Й.Г.У. с ЕГН **********, Г.К.П. с ЕГН ********** и В.Е.К. с ЕГН ********** вписване на заличаването им като съдружници в
„ГО-ФОР-КАТ“ООД с ЕИК *********. В мотивите към отказа е посочено, че като съдружници
в дружеството заявителите не попадат в кръга на оправомощените лица по смисъла
на чл.15 от ЗТР.
Съобразно разпоредбата на
чл.21 ал.1 от ЗТР длъжностното лице следва да извърши проверката за
законосъобразност на искането за вписване/обявяване единствено въз основа на
представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от
външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените доказателства,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона.
В ЗТР и ТЗ не
е предвидена възможност съдружниците сами да подават заявления за
вписване на промени в обстоятелствата, касаещи дружеството, включително и
прекратяване на тяхното участие като съдружници по реда на чл. 125, ал.2 от ТЗ.
Изрична възможност е уредена в чл. 141, ал.5 от ТЗ, но тя касае искане от
управителя за вписване на заличаването му в ТР по реда на посочената
разпоредба, ако дружеството не заяви това обстоятелство за вписване. Очевидно
е, че настоящият случай не попада в тази хипотеза. Подаването на заявление от
съдружника не е предвидено в закона, като в случая е недопустимо прилагането по
аналогия на разрешението, дадено за напусналия управител по реда на чл. 141,
ал.5 от ТЗ или чл.30, ал.2 от ЗТР. За съдружника в отношенията му с дружеството
от значение са правните последици, свързани с неговото напускане, като за
тяхното настъпване не е необходимо нищо друго, освен подаването на заявление до
дружеството и изтичането на предвидения в закона тримесечен срок или друг,
по-дълъг, ако такъв е предвиден в дружествения договор. Вписването на това
обстоятелство има значение за отношенията на дружеството като правен субект с
третите лица, поради което възможността да се заяви това вписване е
предоставена на изрично и изчерпателно изброени лица в чл. 15, ал.1 от ЗТР, представляващи
дружеството пред агенцията. Напускащият съдружник не е овластен за това, поради
което и не може сам, респ. чрез упълномощено от него лице, да подаде заявление
за вписване на посоченото обстоятелство по партидата на търговеца, поради което
правилно е постановен отказ за вписване на заявените обстоятелства от
длъжностното лице.
Отделно от това при отправено заявление за вписване на
исканата промяна – прекратяване на членството на напускащ съдружник, ДЛР и
съдът следят за охраняване интересите на третите лица, вкл. на кредиторите на
дружеството досежно размера на вписания в ТР дружествен капитал. В тази връзка
е необходимо да бъдат представени доказателства за съдбата на дружествения дял
на напусналия съдружник, като тези въпроси са от компетентността на ОСС, а
доказателства за взети решения в тази насока не са представени включително и
пред настоящата инстанция.
След прекратяване на
членството между напусналия съдружник и дружеството възникват облигационни
отношения с оглед правото на първия да получи
паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводния баланс
към края на месеца, през който е настъпило прекратяването - чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Упражняването на това право може да доведе до намаляване на капитала на
дружеството – чл. 149, ал.3, т.2 ТЗ, със съответно задължение
за изменение на дружествения договор и вписване в ТР. Отделно от това законът
предоставя правото оставащият съдружник/ци да поеме освободените дялове или
същите да бъдат изкупени от трето лице. Следователно в настоящия казус се поставя въпросът за
изпълнение на изискванията на закона с оглед запазване размера на капитала на
дружеството. Съответно, за да станат противопоставими не само на
дружеството, но и на дружествените кредитори последиците от напускане на
съдружника (намаляване на чистото имущество поради възникването на вземането
за изплащане на дела), е необходимо
самото дружество да предприеме допълнителни действия, насочени към защита на
дружествения капитал (намаляване на уставния капитал или внасяне на нови вноски
срещу записване на освободените от напуснали съдружник дялове; или преценка за
нецелесъобразност на продължаване на търговията от останалите съдружници и
прекратяване на цялостната дейност с пълна ликвидация).
С оглед исканото заличаване
на съдружник не е представен и препис от дружествения договор/учредителен акт,
съдържащ направените изменения, заверен от органа, представляващ дружеството,
съобразно изискванията на чл.119, ал.4 ТЗ, която има изричен характер и изключения в
приложението й не са предвидени.
На следващо място следва да
се има предвид, че прекратяването на членственото правоотношение на съдружник,
няма единствено за последица уреждане на имуществените отношения във връзка с
прекратяването и изменение на дружествения договор досежно капитала. То поставя
и въпросите за статута на дружеството, след напускането, вкл. промяната в
правноорганизационната форма на дружеството. В разглеждания случай, заличаване
на членство са заявили трима от четиримата вписани в ТР съдружници, което на
практика има за последица промяна на правноорганизационната форма от ООД в
ЕООД, без тази промяна да е заявена за вписване и да са представени съответните
доказателства – решение на едноличния собственик на капитала и Учредителен акт.
Изложеното по-горе
обосновава извода за законосъобразност на постановения отказ, поради което
същият следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ №20200504134047/05.05.2020г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция
по вписванията, постановен
по Заявление с вх.№20200504134047/04.05.2020г.
за вписване на заличаването на Й.Г.У. с ЕГН **********, Г.К.П. с ЕГН **********
и В.Е.К. с ЕГН **********, като
съдружници в „ГО-ФОР-КАТ“ООД, гр.Варна с ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред
Варненски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на жалбоподателя.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: