Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Враца 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, ІV - наказателен състав в публично заседание на 29.03.2021г.година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Цветелина Цекова като разгледа докладваното от съдията
НАХД№147 по описа за
2021 г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0967-000147 от 03.02.2021г. на Началник
група към ОДМВР Враца, с-р Пътна полиция Враца, с което на Ч.Й.К.,***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200/двеста/
лева, за извършено нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДВП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН.
РешенИЕТО подлежи на обжалване в 14/четиринадесет/дневен
срок от уведомяването пред
Врачански административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М
О Т И
В И
Ч.Й.К.,***, с ЕГН **********
е обжалвал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
21-0967-000147 03.02.2021 г. на Началник група към ОДМВР Враца, с-р
Пътна полиция, с което на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200/двеста/
лева, за извършено нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДВП.В жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуален представител адв.Л.Прокопиев се иска отмяна на НП, поради липса на
вина за настъпилото ПТП от страна на жалбоподателя.
Ответникът по делото не ангажира
становище по жалбата.
Производството по делото е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното:
На 26.01.2021г. жалбоподателя Ч.Й.К. *** пътувал заедно със съпругата
си Христина Костова с посока на движение от с.Девене към гр.Враца, когато към 08.15
часа движейки се по път ВТОРИ КЛАС №13 в община ВРАЦА/VRC1036/ на км. 12+000 с посока на движение от с.Чирен
към гр.Враца управлявайки собственият си лек автомобил марка „Опел“
модел „Зафира“ с регистрационен номер ВР 38 10 СВ с несъобразена скорост с
пътните условия /заснежен път/, изгубил контрол над управляваното МПС и се
преобърнал извън пътното платно в дясно по посока на движението си като претърпял
ПТП с материални щети. След удара МПС -то преустановило
движението си, а жалбоподателя останал на място до идване на екипи на ПП при ОД
на МВР – Враца, и ЦСМП Враца, като на помощ се притекъл водач движещ се
непосредствено след автомобила на жалбоподателя.
Според изложеното от жалбоподателя
в жалбата скоростта му е била съобразена, с пътните условия, тъй като се е
движил бавно със скорост, около 50 км/ч, като за причина за възникналото
ПТП се сочи натрупания сняг и кал под
него, в следствие на ремонти дейности, които са били причина автомобила му да занесе,
и да катастрофира.
За установяване на настъпилото ПТП били изпратени
служителите на ОД на МВР - Враца свидетелите К.П.К. и колегата му М. Р.Ц. и
двамата на длъжност мл. автоконтрольор
към ОДМВР ВРАЦА, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ВРАЦА. При пристигането на място те
установили, че ПТП-ТО е настъпило около 08.15 часа на посоченият пътен участък от второстепенен
път ІІ -13/VRC1036/ в община ВРАЦА на
км. 12 +000 в посока от с.Чирен към гр.Враца, при лошо време снеговалеж,
заснежено и на места заледено пътно платно с изнесена на него кал от
извършваните ремонтни дейности в отсечката. След проведен разговор с
жалбоподателя, и намиращият се на място св.Бисер
Ц. Газдов, както и след извършеният оглед
на мястото на ПТП – то и на участвалия в ПТП – то
автомобил, служителите на СПП констатирали причинените материални щети по
автомобила и извършили заснемане на същите след, което бил изготвен Протокол от
ПТП.
За констатираното нарушение К.П.К. на длъжност
„младши автоконтрольор” при С-ПП-ОДМВР гр.Враца в присъствието на св. М. Р.Ц. и на жалбоподателя съставил АУАН серия- GA №310420/26.01.2021г. за това, че: на
същата дата около 08,15 часа жалбоподателя
Ч.Й.К.,***, като водач на лек автомобил, в община Враца, на път с номер
VRC1036 в района на км. 12+000 с посока на движение от с. Чирен към гр. Враца
управлява собствения си лек автомобил Опел
Зафира с регистрационен номер ВР3810СВ,
с несъобразена скорост с пътните условия /заснежен път/, губи контрол над
управляваното МПС и се преобръща извън пътното платно в дясно по посока на
движението си. Реализира ПТП с материални щети, което нарушение
квалифицирал по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Преписи от АУАН и Протокола за ПТП били
връчени на жалбоподателя без възражения.
В три дневният срок по ЗАНН жалбоподателя подал възражение с per. №
967000-1250/27.01.21г. до АНО, което обаче небило възприето от наказващият
орган.
Последвало издаването на атакуваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 21-0967-000147 от
03.02.2021г. на Началник
група към ОДМВР Враца, с-р Пътна полиция Враца в което дословно са пренесени констатациите от АУАН, като за
извършеното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание на чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200/двеста/
лева на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Р.Ц., Бисер Ц. Газдов, Т.Г.Т. и К.М.А., както и
от доказателства приложените с
административно-наказателната преписка и събрани в хора на съдебното
производство.
Съдът намира
жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
На първо
място съдът приема, че както АУАН,
така и НП са издадени от компетентните органи и в рамките на техните правомощия
и компетенции и при спазване на предвидената в ЗАНН процедура. От описаната в
АУАН и впоследствие в Наказателното постановление фактическа обстановка е
видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от служителите на ОД на МВР
Враца, сектор „Пътна полиция” Враца административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършването му,
описано е нарушението и от фактическа страна, посочена е конкретната законова
разпоредба, нарушена с деянието и съответната санкционна норма, въз основа, на
която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменени във вина на нарушителя.
В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършването на
нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място,
жалбоподателят, като водач на лек автомобил, е управлявал с несъобразена с
пътните условия /заснежен път/ скорост, при което е загубил контрол над МПС,
излязъл е в дясно по посоката си на движение извън пътното платно и се е обърнал
по таван, с което е реализирал ПТП с материални щети по лекия автомобил. В
случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото
/реализираното ПТП с материални щети/ разкриват висока степен на обществена опасност
/за здравето и живота на участниците в движението, за целостта на превозните
средства и изградените по пътя инфраструктурни обекти/, следователно не е
налице маловажност на случая.
При така установените факти от контролните органи
основните възражения на жалбоподателя, касаят установената фактическа
обстановка, в частност механизма на настъпване на ПТП-ТО,
констатациите на контролните длъжностни лица за пътната ситуация и изводите им
довели до ангажиране на административно наказателната му отговорност.
Жалбоподателят чрез процесуалният си представител възразява срещу констатациите
на контролните органи и твърди, че се е движил със съобразена с атмосферни условия скорост, тъй като е карал с ниска скорост, около 50
км., но не е имало как да съобрази поведението си с изнесената на пътният
банкет, кал покрита със сняг при провежданите ремонтни дейности, нито с липсата
на поставени предупредителни знаци, в следствие на което е предприел действия
по овладяване на автомобила, но е последвало възникналото ПТП.
Според показанията
на тримата свидетелите водени от защитата на жалбоподателя в посоката от
гр.Враца към с.Чирен имало поставена табела указваща, че пътя е в ремонт със
задължителни 40км, а що се отнася до обратната посока /т.е. посоката на движение на
жалбоподателя/ според показанията на свидетеля Б.Ц.Г.нямало табела, според
К.М.А. имало преносими табели, които
вечер се прибирали от хората извършващи ремонтни дейности, а св.Т.Г.Т.,
сочи че незнае дали е имало указателни табели.
От друга страна от
приложената административна преписка е видно, че във връзка с подаденото от
жалбоподателя възражение, е била извършена допълнителна проверка от ст.инспектор
Светослав Николов, съвместно с актосъставителя мл.автоконтрольор К., при която
седмица след инцидента е било посетено мястото на ПТП, като от проверяващите е
направен обход, като е огледан целият път от края на с.Чирен до кръстовището му
с път II-15 и обратно, като са направени и приложените снимки. При извършеният
оглед е било установено че в края на с.Чирен, в посока гр.Враца е била
установена постоянно позиционирана
табела, за която не е личало да е
новопоставена – видно и от снимки /л.11 и 12/ със съответни знаци, а именно:
Пътен знак - А23/Участък от пътя в ремонт/,
Пътен знак - В26 /Забранено
е движението със скорост, по висока от означената/ , която е била 30км/ч. и,
Пътен знак - Г10 /Преминаване от ляво на знака/.
Установено било и
че до мястото на ПТП-ТО няма, нито налично кръстовище, нито установен друг пътен знак,
който да оказва край на забраната, установена от посочените пътни знаци.
Било установено, че
целият път от с.Чирен до разклона с път II-15
е в ремонт, в недобро общо състояние, което всъщност е и причината да се
извършва ремонта. На самото място на ПТП-ТО било установено скорошно
заравняване на банкета, както и че в района на кръстовището с път II-15 с посока от гр.Враца към с.Чирен е
установен трайно прикрепен пътен знак, /който също не е новопоставен/ с надпис -“Участък
от път VRC 1036 е в ремонт“ снимки
/л.15 и 16/
. Пътен
знак - В26 /Забранено е движението със
скорост, по висока от означената/ която била - 40км/ч и съответното разстояние за което се отнася, а именно „8 км“/Колкото е и разстоянието до с.Чирен/.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че се е движел със ниска скорост от около 50км., която се е
явявала съобразена с пътните условия, тъй като тя е била в разрез указаните за
движение пътни знаци и в двете посоки за движение и по конкретно с посочената в
тях скорост на движение. Съответно от гр.Враца към с.Чирен - 40км/ч., а в обратната посока /тази на
движение на жалбоподателя, тя е била още по ниска /- 30км/ч.
Видно включително и от приложеният снимков материал, е
че по посока към село Чирен на 8 км от него е имало поставена голяма масивна табела /л.15 и 16/,
обозначаваща, че пътя е в ремонт. Също така и противно на твърденията на свидетеля
Газдов, според който: „нямало табела“, и според св.Ангелов според който: „имало
преносими табели, които вечер се прибирали от хората извършващи ремонтни
дейности“, в посоката на движение на жалбоподателя тоест от село Чирен към гр.Враца, също е
имало поставена масивна трайно
прикрепена табела /л.11 и 12/, с указани на нея задължителни максимални 30км/ч. Предвид изложеното
съдът не възприема за достоверни твърденията, както на свидетелите, така и на
жалбоподателя, че е липсвала пътна табела указваща задължителната скорост на
движение, като такава от 30км./ч., в
посоката на движение на жалбоподателя, тъй като и от извършената непосредствено
след ПТП – то проверка от наказващият орган и от приложеният по
делото снимков материал ясно личи, че наличната табела не е новопоставена, и да
се твърди обратното е просто защитна позиция на недоволната страна.
При това положение при снеговалеж, заснежен, мокър и
заледен на места пътен участък, при който под снега е имало и кал - дори ниската скорост от около 50км., се е явявала по висока от задължително указаните 30км/ч. и съответно несъобразена с
пътните и атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя.Включително
несъобразена и с възрастта на водача/71г./ с неговите умения и рефлекси на
водача/та дори и с дългогодишен опит/, съотнесени към наличната метрологична
обстановка в конкретиката на казуса.
Вярно е че част от разпитаните свидетели не са били очевидци на
случая, но и четиримата свидетелите са единодушни, че пътните условия са били
изключително лоши - хлъзгав, заледен и
кален път, снеговалеж. Нещо повече св. Газдов,
който
е и очевидец сочи, че е бил задминат
от автомобила на жалбоподателя, че именно поради наличните лоши атмосферни
условия този свидетел е намалил скоростта си и е оставил по голяма дистанция
между своя и на жалбоподателя автомобил и
че на „около километър или два посока
гр.Враца на десен завой автомобила на
жалбоподателя завил на ляво след това рязко на дясно, след което излезе от пътя
и се обърна“ Категорично от кредитираните свидетелски и писмени
доказателства се установява, че именно несъобразената с пътните условия
скорост, с която е управлявал жалбоподателя, е причина последният да загуби
контрол над МПС – то си и да не може да го овладее и спре навреме, а да излезе вдясно от пътя по
посока на движението си и да се обърне извън пътното платно спирайки в
крайпътна канавка и така да осъществи ПТП с материални щети по собственото си
МПС.
Административно – наказателната отговорност на
жалбоподателят е ангажирана за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба, „водачът на пътно превозно
средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. „
Изводимо от изложеното, е че водачите следва да
управляват с такава скорост, която във всеки един момент да им позволи в случай
на необходимост да спрат, пред всяко предвидимо препятствие, казано
с други думи когато възникне опасност за движението. Предвидимо препятствие
може да е както случайно излязъл на пътя добитък или дивеч, така също
неправилно движещ се пешеходец или пък паднали клони, хлъзгав/заледен/ участък,
отломки и части върху пътното платно и т.н.
Правилно е при възприемане на обстановката с оглед
всички установени обстоятелства – пътната обстановка, метеорологични
особености, влажна, кална, хлъзгава и заснежена настилка, неблагоприятните
условия на видимост –– снеговалеж и др. водачът да се съсредоточи, да предвиди
възможността за опасност, да намали скоростта и при необходимост да реагира.
Задължението му за предвиждането на тези общественоопасни последици е
произтичало от задължението да знае и да спазва Закона за движението по
пътищата и конкретно разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДвП, въвеждаща задължения за водачите на моторни превозни средства
при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретни
обстоятелства, между които и конкретните атмосферни условия и условия на
видимост, несъобразяването с които обстоятелства води до реална опасност от
възникване на пътнотранспортно произшествие. В случая жалбоподателя обективно е
имал възможност да се движи със скорост от около 50 км/ч., която скорост обаче
и при установените условия не би му позволила при възприемане на опасност да
предотврати произшествие, като спре. С оглед квалификацията и стажа си като
правоспособен водач на МПС – над 24
години към датата на инцидента, жалбоподателя е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като е бил наясно,
че при избраната скорост на движение и конкретната далечина на видимост при
движение на автомобила му в установените атмосферни условия, няма да е в
състояние да спре при възприемане на опасност за движението. Дългогодишният
стаж на жалбоподателя като шофьор, управлението на процесния автомобил, а и
задължението му да познава правилата за движение по пътищата, предполагат жалбоподателя
да познава добре собствените си задължения, собствените си възможности и тези
на управляваното от него МПС и да съобрази поведението си като водач с
правилата и посочените особености. Установената по делото конкретика не
позволява да се направи извод, който да обоснове извод за несъставомерност на деянието,
както от обективна, така и от субективна страна, така както защитата пледира.
В случая не е на лице и разпоредбата на чл.15 от НК.В правната доктрина и
съдебната практика еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновно
поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки:
първо деецът да е съобразил
предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при
управлението на МПС.
Второ да са налице условия, при които той да е поставен в невъзможност
да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици.
С оглед общият правен принцип, че: „Никой
неможе да черпи права от собственото си неправомерно поведение“ - водачът
на МПС не би могъл да се позове успешно на случайното
деяние, щом е допуснал нарушение на правилата за движение на пътя, намиращи
се в пряка причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат в следствие, на
които нарушения, сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици.
Поради това, че жалбоподателя е допуснал нарушение на правилата за
движение относно режима на скоростта, които са довели до настъпване на
съставомерните последици, то и разпоредбата на чл.15 от НК в разглеждания случай е неприложима.
Възраженията в тази насока
съдът неприема за основателния и подкрепени от събраният доказателствен
материал напротив, ако жалбоподателя беше съобразил своето поведение с
задълженията въведени от закона, то той и при положение, че е управлявал както
твърди със скорост съобразена със всички посочени в чл.20
ал.2 от ЗДвП, предпоставки е щял да „бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие“ в това число и при заснежен и кален пътен
участък.
И макар да отчита както възрастта така и факта, че до
този момент жалбоподателя няма нарушения на ЗДВП, то тези обстоятелства не са
от категорията да доведат до отпадне на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя К., за
извършеното нарушението, напротив съдът намира, че правилно и с оглед
компетенциите на АНО е била ангажирана отговорността му поради което и правилно е бил санкциониран на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП съгласно, която норма „които поради движение с несъобразена
скорост ….. причини ПТП се наказва с глоба 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление”; - с глоба в
абсолютно предвидения размер, при което за настоящата инстанция не са налице
основания и възможности за нейното изменение.
С оглед изложеното съдът счита, че НП като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 21-0967-000147 от 03.02.2021г. на Началник група към
ОДМВР Враца, с-р Пътна полиция Враца, на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: