Р Е
Ш Е Н
И Е № 194
гр.
Пловдив, 08.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 379/2018 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 13324 / 03.05.2018
г. от „О.Б.„ ЕООД ,представляван от адв.Т.
против решение № 435 / 28.03.2018 г. ,постановено по гр.д. 2480/ 2016 г. по описа на Пловдивски окръжен
съд ,с което е отхвърлен иск ,предявен
от жалбоподателя против „К.А. „ЕООД и
Прокуратура на Р.Б. иск за установяване ,че първият е собственик на 162 736 литра дизелово гориво ,придобито на основание правни сделки с
„П.С.А.Р.„ ,“Н.П.“ЕООД и „О.Р.е.М.„Г. – В.,което представлява част от общо
изтегленото от ответника „К.А.“ЕООД през
периода 01.04.2010 г.- 05.04.2010 г. дизелово гориво в размер на
350 499,84 литра на обща стойност 732 789лв. с ДДС.
По съображения,подборно изложени във
въззиваната жалба жалбоподателят счита ,че
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон
,че изводите на съда по повдигнатите от него възражения са необосновани и
неправилни и че същото е постановено при допуснати поцесуални нарушения ,поради
което е заявил искане да бъде отменено и
постановено друго ,с което
предявеният от него иск бъде уважен.Претендира присъждане на разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна „К.А.“ ЕООД ,представляван адв.С. ,с к който отговор оспорва въззивната
жалба ,счита решението за правилно и законосъобразно и заявява искане същото да бъде потвърдено
.Претендира присъждане на разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна Прокуратура на Р.Б.,с който счита обжалваното решение,в частта на
предявените против нея иск за недопустимо и заявява искане в тази част да бъде
обезсилено.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира,
че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова претенция от
„О.Б. „ООД против Прокуратура на Р.Б.и „К.А.“ЕООД за установяване ,че същият е
собственик на 162 736 литра дизелово гориво ,изтеглено от
последния от бензиностанции на О** на територията на страната за периода 01.04.2010 г. –
05.04.2010 г. като се легитимира като
собственик с договори за доставка на гориво ,сключени с негови съконтрагенти. Твърдял е ,че на
07.01.2010 г. е сключил договор с дружеството „К.Б.”
ЕООД за издаване и ползване на карти с рутекс функция, която карта дава право
на това дружество да купува стоки и да ползва услуги от обектите на „О.Б.” ООД
без да ги заплаща в наличност в момента на покупката, като уточнява, че въз
основа на договора са издадени общо 22 карти с кредитен лимит 18 000 лв.
със заявени месечни нужди от 8 500 л. дизелово гориво. Заявил е ,че на 31.03.2010
г. „К.Б.” ЕООД на свой ред е сключило договор за доставка на течни горива с
ответника „К.А.” ЕООД, въз основа на който е предоставило на второто дружество
картите с рутекс функция, получени от „О.Б.” ООД, с които карти ответникът
заредил /изтеглил / процесното количество гориво .Във връзка с образувана
прокурорска преписка процесните литри гориво били иззети като веществено
доказателство от склад на ответника в с.Б. ,обл.П.,а впоследствие предоставени на ищеца .Така ищецът е взел
становище, че ответникът „К.А.” ЕООД никога не е бил, не е и към момента
собственик на процесното дизелово гориво, тъй като предаване на горивата от
„К.Б.” ЕООД на „К.А.” ЕООД никога не е
настъпвало. Освен това, според сключения с „К.Б.” ЕООД договор за издаване и
ползване на О**-карти с рутекс функция от 07.01.2010 г. и Общите условия към
него, възможността за прехвърляне на правата на купувача на трето лице
(ответното дружество) не само не е била договорена, но е и изключена в
отношенията между страните по договора за продажба на гориво с отложено
плащане. Отделно ищецът оспорва сключения договор за доставка между посочените
две дружества с твърдения за това, че същия не съдържа минимално необходимите
елементи, за да бъде определен като такъв за покупко – продажба, както и че
същия е с недостоверна дата. В случай, че съдът не приеме тези възражения
ищецът е заявил, че договора за доставка от 31.03.2010г. е нищожен, като
сключен в нарушение правилата на добрите нрави и при нарушение принципа на
еквивалентност на престациите, като целта е увреда на ищеца, без получателя на
доставката да заплати цената на получената стока.
Във връзка с
процесното дизелово гориво ,иззето от прокуратурата и впоследствие
предадено на настоящия ищец е образувано
гр.д.326 / 2016 г. по описа на ПОС по
иск на „К.А.”
ЕООД против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД с цена на иска 43 125,17 лв., представляващи 12 % от
дължимото обезщетение на имуществени вреди в размер на общо 359 376,42 лв.
- стойността на иззето и невърнато веществено доказателство (162 736 л.
дизелово гориво), ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.12.2011
г. до окончателното плащане. По това дело като трето лице помагач на
ответника Прокуратура на Р.Б.е привлечен „О.Б.„ООД .Към настоящия момент това дело е решено в полза на ищеца и по въввизна жалба
същото е висящо пред ПАС ,а към настоящия момент е спряно до приключване на производство по гр.д. 2480/2016 г . по описа
на ПОС ,решението по което е предмет на обжалване по настоящето производство.
Паралелно с това пред СРС е образувано гр.д. № 56 430/2016г.,което
има за предмет регресен иск на
Прокуратура на Р.Б.против „О.Б. „ ООД за заплащане на парична сума ,представляваща част от
равностойността на върнатото на „О.Б.“ ООД
дизелово гориво.
При това положение и доколкото
ответникът Прокуратура на Р.Б.е считала предявения иск против нея за недопустим
поради липса на правен интерес съдът приема
,че ищецът има интерес да установи правото си на собственост по
отношение на процесното гориво против
този ответник с цел
противопоставяне на тези права на претенцията на последния спрямо него
,предмет на посоченото по -горе гр.д.56430 / 2016 г. по описа на СРС .Предвид това искът против Прокуратура на
Р.Б.се явява допустим ,допустимо в този смисъл
се явява и обжалваното решение,което е дал отговор по същество за
заявения спор.
Ответникът „К.А. „ЕООД не е оспорвал
фактическите твърдения на ищеца във връзка със сключения между ищеца и „К.Б. „
ЕООД договор за издаване и ползване на
карти с рутекс функция , сключения между
него и дружеството „К.Б.“ЕООД договор за доставка на горива ,както и че рутекс
картите са му били предоставени и в
периода м.април – м.май 2010 г. същият е заредил с тях дизелово гориво ,което обаче е било
фактурирано от неговия доставчик „К.Б.“ЕООД
и заплатено от ответника с две преводни нареждания.Не оспорва ,че в
хода на прокурорската проверка
процесното количество гориво е било иззето от неговата складова база в
с. Б., обл.П.и впоследствие предоставено на ищеца . Същият обаче е заявил
,че поцесното гориво е негова
собственост като същата е преминала с
факта на зареждането на горивото в бензиностанции на О** като е без значение
,че между него и ищеца не съществува облигационна връзка . Направил е и
възражение за това ,че не може да се
направи идентичност между горивото ,което е заредено с рутекс картите на бензиностанции на О** и
иззетото такова доколкото ответникът
е закупувал гориво и от други търговци.
С обжалваното решение съдът е приел ,че процесното
гориво е придобито от ответника с факта на предаването му,т.е. със
самото зареждане и по силата на
сключения с „К.Б.“ЕООД договор , а във връзка с възраженията на ищеца против
този договор е приел ,че същият има белезите на договор за покупко- продажба
,че договорът е съставен на посочената
там дата ,а възражението досежно достоверността на същата е неоснователно ,тъй
като ищецът няма качеството на „трето лице“ по смисъла на чл.181 от ГПК като се
е позовал на касационна практика ,постановена по реда на чл.290 от ГПК.Приел е
,че договорът не е нищожен като противоречащ на добрите нрави, а като
допълнителен аргумент е посочил ,че събраните по делото доказателства
не установяват по категоричен начин идентитет между горивото ,заредено от ответника на бензиностанциите на О** и
иззетото от Прокуратурата такова и върнато на ищеца при положение ,че се
установява ,че ответникът е закупувал гориво и от друго лице и същото е било
съхранявано общо с това ,заредено от О**.
Релевираните в жалбата оплаквания са
за неправилни и необоснован изводи на
съда относно действителността на договора между ответника и неговия
съконтрагент и произтичащите от това вещно правни последици в отношенията между
страните по него ,така и в тези между ищеца и ответника,както и относно
транслативния ефект, настъпил със самото
зареждане на гориво въобще и в частност
в светлината на уговорения в договора между ищеца и „К.Б.“ЕООД кредитен лимит,а
също и относно приетата от съда липса на идентитет между зареденото гориво и
иззетото такова от базата на ответника.
Безспорно е по делото ,че с договор за издаване и ползване на О** Карта с Рутекс
функция, сключен на 07.01.2010 г., „О.Б.” ООД, заедно с „О** И.С.Г.”, като
издател на картата, е предоставил на „К.Б.” ЕООД, като клиент, карти с рутекс
функция , които дават право на клиента да купува стоки и да ползва услуги от
обектите на „О.Б.” ООД без да ги заплаща в наличност към момента на
продажбата.В т.3.1,3.2. и 3.2.1 от договора е уговорен кредитен лимит от
18 000 лв., като с оглед обезпечаване на задължението на клиента за заплащане на доставките тази сума същият
го внася еднократно като депозит.С договор за доставка от 31.03.2010 г. „К.Б.“ЕООД и ответника „К.А. „ЕООД са се
споразумели за следното : доставчикът се задължава да достави ,а купувачът да
приеме и заплати течни горива ,които купувачът ще зарежда сам на бензиностанции
на О. с предоставени карти за зареждане с отложено плащане като договореното количество е според нуждите на
купувача , а цената на горивата,която
купувачът ще плаща на продавача ,е в зависимост от моментната цена на петрола.
Установява
от заключението на ССЕ ,неоспорено от страните,че за периода 01.04.2010 г.-
05.04.2010 г.с предоставените карти с рутекс функция на „К.Б.“ЕООД е заредено
дизелово гориво от различни бензиностанции на О** в страната общо
350 499,84 литра от видовете
„спринт дизел“,“премиум дизел“ и „алпин
дизел“ на обща стойност 732 789 лв. с ДДС.
Ищецът
възразява срещу този договор като счита
същия за нищожен поради накърняване на добрите нрави,тъй като е сключен само и
единствено с цел да увреди ищеца без намерение да му бъде платено ,както и
поради липса на еквивалентност на престациите ,а във въззивната жалба се
въвежда и аргумент ,че е нищожен и поради липса на плащане.
Съдът не споделя
тези възражения.По делото липсват каквито и да е доказателства ,сочещи ,че към
момента на сключване на договора 31.03.2010г.
страните по него са действали с намерение да увредят ищеца по един или
друг начин.Не е доказателство и индиция в тази насока безспорният факт ,че
ищецът не е получил плащане от своя съконтрагент „К.Б.“ЕООД доколкото неизпълнението на един договор не
води до неговата нищожност ,а поражда само и единствено облигационни права за изпарваната страна.Не е налице и несъразмерност на насрещните престации
доколкото, видно от уговорките в договора, цената ,дължима от купувача по него е моментната такава на горивото ,която уговорка
съдът намира за напълно съобразена с естеството на стоката ,предмет на
договора,чиято цена не е константа ,а е функция на различни и търпящи промени
фактори .
Предвид
казаното съдът намира,че между „К.Б.“ЕООД и ответника „К.А.“ЕООД е възникнало
правно валидно правоотношение ,произтичащо от договор за доставка на горива
,която доставка е осъществена съобразно условията в договор, а именно чрез
зареждане директно от страна купувача на бензиностанции на О** чрез използване
на карти за отложено плащане. Както се посочи по-горе за процесния периода с
предоставените карти с рутекс функция на „К.Б.“ЕООД е заредено дизелово гориво
от различни бензиностанции на О** в страната общо 350 499,84 литра като липсват твърдения друго лице ,различно
от ответника да е сторил това.
Горивата са
родово определени вещи и съобразно
разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността
върху тях се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а
при липса на такова, когато бъдат предадени.В случая съдът приема ,че с факта
на зареждането същите са преминали в
патримониума на ответника като е напълно ирелевантно дали същият е заплатил
тяхната цена на своя съконтрагент
„К.Б.“ЕООД ,респ.последния на ищеца ,с който е договарял.Във връзка с
плащане от ответника на „К.Б.“ЕООД на
признатото от първия заредено количество от 247 529 литра гориво се представиха два броя фактури и платежни
нареждания към тях ,но доколкото същите касаят гориво от вида “евродизел“
,каквото гориво експертизата не посочи да е зареждано с процесните рутекс карти
,съдът счита ,че това плащане не касае
процсните в настоящия спор горива. Това
обаче не променя факта ,че вещно правния ефект по отношение на същите е
настъпил , а неплащането на тяхната цена поражда облигационни правоотношения
било между ищеца и неговия съконтрагент
на плоскостта на договорната отговорност ,било между ищеца и ответника -
на плоскостта на неоснователното обогатяване ,но не рефлектира по никакъв начин
върху вещното право на собственост .
Повдигнат е във
въззивата жалба въпросът за това ,че произтичащите права за ползвателя на
картите с рутекс функция за закупуване на горива на бензиностанциите
на О** са ограничени от размера на уговорения месечен лимит от 8 500 литра дизелово гориво ,1 500 л. бензин и 400 литра
газ на обща стойност 18 000 лв. и следователно собствеността върху горивата над тези
посочени количества не може да премине
към ответника ,доколкото неговия праводател не е техен титуляр, а си оставят за ищеца.
Съдът не споделя това становище доколкото правото на собственост върху зареденото гориво с ползване на рутекс картите е преминала със
самото зареждане на количествата горива и
транслативният ефект е настъпил директно в правната сфера на ответника и
в този смисъл негов праводател се явява ищеца ,а не „К.Б.“ЕООД ,с което лице е
възникнала само и единствено облигационна връзка.
Както
с каза по горе релевирано е и оплакване
,че съдът неправилно и необосновано е приел ,че липсва идентитет между
зареденото гориво от бензиностанции на О** и иззетото такова от Прокуратурата
,респ. върнато на ищеца доколкото ответникът е твърдял ,че е търгувал и с други
доставчици на гориво.По делото са представени писмени доказателства за
установяване на доставки на гориво и от друг търговец, които са оспорени от
ищеца с твърдения ,че са фиктивни, тъй като реално доставките не са извършени.Във връзка с това оспорване и
съобразно тежестта за доказване ответникът не е ангажирал доказателства за
пълно доказване на твърденията си ,но дори и
да бъде прието за недоказано
обстоятелството, че в процесния период ответникът е закупувал гориво и от друг
търговец и респективно е налице пълен идентитет между зареденото гориво и
иззетото от Прокуратурата ,това не променя по никакъв начин изложените по горе
правни изводи досежно настъпилия вещно правен ефект по отношение на процесните вещи.
Гореизложеното сочи ,че предявеният установителен иск за
собственост на процесното количество гориво е неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
До тези изводи и стигнал и
първоинстанционният съд с обжалваното решение ,което с явява правилно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна „К.А.“ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на
7 000 лв. ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Предвид гореизложените мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 435 /
28.03.2018г. ,постановено по гр.д.2480/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен
съд.
ОСЪЖДА „О.Б. „ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление *** да заплати на К.А.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***
И.**, ЕИК
********* сума в размер на 7 000 лв., представляваща направени разноски по
заплащане възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.