№ 503
гр. Перник, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20241720106890 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „МКИ билдинг Груп“ ЕООД твърди, че от 2008 г. до 10.09.2023 г. Н. П. М. и
ответникът С. П. М. били съдружници в ищцовото дружеството с предишно наименование
„Никслав монтаж“. На 11.09.2023 г. С. М. бил изключен като съдружник с решение на
общото събрание на съдружниците. За да защити членствените си правоотношения, той
предявил иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание, вследствие на което
процедурата по вписването му в Търговския регистър (ТТТРЮЛНЦ) била спряна.
Впоследствие С. М. направил отказ от иска си по чл. 74 ТЗ и производството по това дело
било прекратено с определение на съда от 02.07.2024 г. Причината за този отказ било
сключено споразумение на 30.05.2024 г., с което С. М. се съгласил да бъде изключен като
съдружник и освободен като управител, а дружеството се задължило да му заплати
ликвидационен дял в общ (брутен) размер от 285371,53 лв., в която сума се включвали и две
цесии на обща стойност 59164,24 лв. (29858,96 лв. +29305,28 лв.). Цесиите били извършени
още със споразумението на 30.05.2024 г. Плащанията на остатъка били извършени със
следните плащания от банковата сметка на дружеството по банкова сметка на С. М.:
41835,76 лв. на 06.06.2024 г.;
40000 лв. на 10.06.2024 г.;
30000 лв. на 17.06.2024 г.;
48000 лв. на 25.06.2024 г.;
40000 лв. на 27.06.2024 г.;
26331,53 лв. на 28.06.2024 г.
Въпреки че с тези плащания дългът на дружеството бил изпълнен, на 26.07.2024 г. С.
М. изтеглил лично на каса в банка от сметката на дружеството сумата от 14220 лв. и по този
1
начин се обогатил неоснователно, като получил с 14220 лв. повече от договорената брутна
сума на ликвидационния му дял. При тези доводи „МКИ билдинг Груп“ ЕООД моли съда да
признае за установено, че С. П. М. му дължи следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 3799 от 09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5898/2024 г. на Районен съд Перник:
14220 лв., претендирана като получена при неоснователно обогатяване вследствие на
неправомерно изтеглени от ответника парични средства от банковата сметка на
дружеството на 26.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2024 г., до окончателното заплащане на вземането;
398 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 26.07.2024 г. до 07.10.2024 г.
Претендира и разноски.
Ответникът С. П. М. оспорва исковете с отговора на исковата молба. Сочи, че
изтеглената на каса от банка на 26.07.2024 г. сума в размер на 14220 лв. представлява част от
ликвидационния му дял, макар това да не е изрично посочено в основанието за тегленето .
Поддържа, че това обстоятелство може лесно да бъде установено при проследяване на
входящите и изходящите транзакции по банковата сметка на ищеца. Прави възражение за
прихващане между остатъка от вземането си за ликвидационен дял и претенцията на ищеца
за получените на каса парични средства в размер от 14220 лв. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По правната квалификация на основната претенция:
Независимо от различните правни понятия, с които ищецът е квалифицирал
претенцията си – материална щета, получено без основание, на неосъществено или на
отпаднало основание, окончателната правна квалификация, под която трябва да се
подведе искът, е чл. 55 ЗЗД. Това е така, защото спорът между страните е дали ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца, а не дали му е нанесъл вреди като управител, още повече,
че в откритото съдебно заседание на 14.05.2025 г. процесуалният представител на ищеца
изрично оспорва към 26.07.2024 г. ответникът да е имал качеството управител на
дружеството. (Искът по чл. 55 ЗЗД е един, а различните хипотези на нормата не формират
претенции с различна правна квалификация - Решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр.д.
1144/2010 г. на ВКС, IV ГО.)
По връзката на настоящия иск с предмета на делото по гр.д. № 6889/2024 г. на Районен
съд Перник, V състав:
Спорът по настоящото дело е дали ответникът е получил с 14220 лв. в повече от
следващия му се съгласно подписаното между страните споразумение от 30.05.2024 г.
ликвидационен дял от 285371,53 лв. Тоест спорът е дали вместо да получи ликвидационен
дял в размер от 285371,53 лв. ответникът се е обогатил с 14220 лв. неоснователно,
получавайки вместо това ликвидационен дял в размер от 299591,53 лв.
Макар на две места в исковата молба ищецът да пояснява, че има предвид брутната
стойност на ликвидационния дял, той не въвежда като предмет на делото спорът дали
ответникът е следвало да получи ликвидационен дял в нетна или в брутна стойност, тоест
2
дали ищцовото дружество е следвало да удържи дължимия данък върху този ликвидационен
дял при изплащането му. Съчетанието на тези пояснителни определения в исковата молба с
изявленията на процесуалния представител на ответника в откритото съдебно заседание на
14.05.2025 г. навеждат на извода, че житейският спор между страните се изразява именно в
спора за това дали страните са договорили със споразумението от 30.05.2024 г. нетна или
брутна стойност на ликвидационния дял. Независимо от евентуалния действителен
житейски спор между страните, рамките на правния спор (предметът на делото) се
определят от фактическите твърдения и петитума в исковата молба. В случая спорът за това
дали получавайки пълния размер на договорената сума на ликвидационния дял по
споразумението - 285371,53 лв., ответникът се е обогатил със стойността на дължимия от
дружеството данък – 14266,57 лв., е въведен чрез конкретни фактически твърдения не по
настоящото дело, а по гр.д. № 6889/2024 г. на Районен съд Перник, V състав. В обобщение,
спорът по настоящото дело е дали ответникът се е обогатил за сметка на ищеца чрез
изтеглянето на 26.07.2024 г. от сметка на дружеството на сума в размер на 14220 лв. и по
този начин е получил ликвидационен дял на стойност 299591,53 лв. вместо 285371,53 лв., а
спорът по гр.д. № 6889/2024 г. е дали същият ответник се е обогатил за сметка на същия
ищец, като е получил ликвидационния си дял в брутен, а не в нетен размер – 285371,53 лв.
вместо 271104,96 лв., тоест без да му бъде удържан данък в размер на 14266,57 лв. Ето защо,
между двете дела не е налице идентитет, както е съобщено на страните и в откритото
съдебно заседание на 14.05.2025 г., видно от изготвения за това протокол.
По същество на спора:
Страните не спорят, че ответникът е бил съдружник в „МКИ билдинг Груп“ ЕООД,
като при изключването му като съдружник от дружеството са се съгласили със споразумение
от 30.05.2024 г. същият да получи ликвидационен дял на стойност 285371,53 лв. Не е спорно,
че С. М. е получил чрез банкови преводи следните суми:
41835,76 лв. на 06.06.2024 г.;
40000 лв. на 10.06.2024 г.;
30000 лв. на 17.06.2024 г.;
48000 лв. на 25.06.2024 г.;
40000 лв. на 27.06.2024 г.;
26331,53 лв. на 28.06.2024 г.
Освен чрез банкови преводи, въз основа на клауза в споразумението, С. М. е получил част от
ликвидационния си дял под формата на цесии на обща стойност 59164,24 лв. (29858,96 лв.
+29305,28 лв.). Безспорно е още, че на 26.07.2024 г. С. М. е изтеглил в брой на каса от
банковата сметка на дружеството сумата от 14220 лв. Признато е и е отделено също за
безспорно между страните в откритото заседание на 14.05.2025 г., че на 24.07.2024 г.
ответникът е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 14228,58 лв. с посочено
основание възстановен грешно преведен ликвидационен дял. Всички тези обсъдени като
неспорни между страните факти се установяват и от събраните по делото доказателства –
протокол от извънредно общо събрание на дружеството на 13.09.2023 г. (л. 9), извлечение от
банковата сметка на дружеството за периода от 01.07.2023 г. до 08.09.2024 г. (л. 10-11),
споразумение от 30.05.2024 г. (л. 34-35; 46-49).
При извършване на рекапитулация на посочените изходящи от дружеството банкови
3
преводи в полза на С. М., на извършените в негова полза цесии, на изтеглената процесна
сума от 14220 лв. на 26.07.2024 г., но и на върнатата от последния в полза на дружеството
сума от 14228,58 на 24.07.2024 г. се установява, че С. М. е получил ликвидационен дял от
285322,95 лв. (=29858,96 лв.+29305,28 лв.+41835,76 лв.+40000 лв.+30000 лв.+48000
лв.+40000 лв.+26331,53 лв.+14220 лв.-14228,58 лв.), тоест с 48,58 лв. по-малко от
договорената сума в размер на 285371,53 лв. Следователно не е налице твърдяното от ищеца
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, тъй като чрез изтеглената сума
на 26.07.2024 г. в размер на 14220 лв. ответникът е получил следваща му се част от
договорения ликвидационен дял.
С оглед на изложеното искът по чл. 55 ЗЗД подлежи на отхвърляне, а заедно с него и
акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 55 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. П. М., ЕГН **********, дължи на
„МКИ билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 14220 лв., претендирана като
получена при неоснователно обогатяване вследствие на неправомерно изтеглени от
ответника парични средства от банковата сметка на дружеството на 26.07.2024 г., както и
сумата от 398 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 26.07.2024 г. до 07.10.2024 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение № 3799 от 09.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5898/2024 г. на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МКИ билдинг Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на С. П. М., ЕГН **********, сумата от 1800 лв., представляваща
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните чрез имейлите, посочени в исковата молба и в
отговора на исковата молба.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4