№ 839
гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20224110100644 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 1
т. 3 КЗ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че със застрахователна
полица № *** е застраховал отговорността на водача на л.а. „***“ с рег. № *** по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на
действие 13.07.2018г. – 13.07.2019г. Ищецът посочва, че на 16.12.2018г. в гр. ***
ответникът, при управление на застрахованото МПС, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, избирайки скорост на движение несъобразена с релефа на
местността и състоянието на пътя /мокра настилка/, допуска поднасяне на л.а. в зона на
дясна крива, вследствие на което преминава вляво на платното за движение и блъска
паркирания л.а. „***“ с рег. № ***, който от своя страна се измества напред и се удря в
контейнер за боклук. Ищецът допълва, че след настъпване на ПТП с материални щети,
ответникът напуска местопроизшествието без да има съгласие на участниците в
пътния инцидент относно обстоятелствата по реализирането му и без да уведоми
полицията. Ищецът уточнява, че с тези си действия ответникът е осуетил възможността
да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества от
органите за контрол, за което му е съставен АУАН № 501359. Ищецът твърди, че за
причинените по л.а. „***“ вреди при него е образуван преписка по щета, по която след
опис, експертиза и оценка на уврежданията, на правоимащия е изплатена сумата от
1472, 43 лв. с преводно нареждане от 02.01.2019г. Ищецът смята, че със заплащане на
1
застрахователното обезщетение, на основание чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ, за него е
възникнало регресно вземане срещу ответника за платената сума, както и за 20 лв. –
ликвидационни разноски. Ищецът твърди, че за платеното от него обезщетение в общ
размер на 1492, 43 лв. се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника по
ч.гр.д. № 3360/2021г. на ВТРС, която е връчена на ответника при условията на чл. 47
ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното правя искане до съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че му дължи горепосочената сума представляваща
заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0004-
5060-18-307106, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
исковото и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Същият се явява в първото по делото съдебно заседание като признава иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото не е налице спор по фактите, а и те се установяват от представените
от ищеца доказателства и признанията на ответника. На 16.12.2018г. в гр. ***,
последният, при управление на л.а. „***“ с рег. № ***, застрахован при ищеца със
застрахователна полица № *** от 13.07.2018г. /лист 6/ по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие 13.07.2018г. –
13.07.2019г., е причинил ПТП. От КП за ПТП 1702983/16.12.2018г. се установява, че
ответникът при движение със застрахования автомобил по мокра пътна настилка в
зоната на дясна крива при избиране на скоростта си на движение не се съобразява с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, вследствие на
което същия поднася, преминава в ляво на пътното платно и с предната част блъска в
задната част паркирания л.а. „*** ***” с рег. № ***, който в резултат на удара се
премества напред и с предната си част се блъска в контейнер за боклук. В протокола за
ПТП изрично е отразено, че ответникът е напуснал местопроизшествието без да има
съгласие на участниците в пътния инцидент относно обстоятелствата по реализирането
му и без да уведоми органите за контрол на движението на МВР.
От изисканата и приложена по делото АНП на ОДМВР В. Търново се
установява, че на ответника е съставен АУАН № 2039/16.12.2018г. за извършените от
него нарушения на правилата за движение по пътищата, при управление на
застрахования автомобил - причиняване на ПТП, поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия скорост и напускане на местопроизшествието без да има
съгласие на участниците в пътния инцидент и без да уведоми органите на полицията.
Актът е подписан от ответника без възражения и същият е санкциониран за описаните
в него нарушения по чл. 20 ал. 2 ЗДвП и по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ ЗДвП с НП № 18-
2
1275-002112 от 20.12.2018г., връчено му на 15.01.2019г., което е влязло в сила. Факт,
който не е спорен по делото. От дадените в хода на АНП обяснения от ответника,
ценени в качеството им на извънсъдебни признания, се установява, че същият е
причинил процесното ПТП и че не е останал на мястото на инцидента.
От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че
собственика на увреденото МПС е заявил пред ищеца застрахователна претенция, по
която е образувана преписка по щета № 0004-5060-18-307106/1. От опис – заключение,
експертиза и доклад по щета /листи 7-9/ е видно, че разходите за отстраняване на
щетите по увредените части на л.а. „***“ възлизат на 1472, 43 лв. с ДДС. Тази сума е
изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 02.01.2019.
/лист 11-12/.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че рег. табела на
автомобила управляван от ответника е намерена в багажника на блъснатото от него
МПС и че същият е избягал от мястото на инцидента, преди да дойдат полицаите.
Застрахователят - ищец, позовавайки се на правото си на регрес спрямо
ответника, се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3360/2021г. на ВТРС за изплатено от него застрахователно обезщетение в размер на
1472, 43 лв. и за ликвидационни разноски в размер на 20 лв. сумата от 1492, 43 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В
случая това означава ищецът да докаже пълно и главно всички елементи от
фактическия състав на предявеното от него регресното вземане по чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, което е напуснало
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е било задължително по
закон /чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ/. Следователно възникването на регресното право на
застрахователя предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и
3
собственика на л.а., плащане от първия на дължимото застрахователно обезщетение за
причинените от водача на застрахованото МПС вреди, осъществено от водача
противоправно поведение при настъпване на застрахователното събитие, вид и размер
на щетите, както и напускане на местопроизшествието от страна на деликвента преди
пристигането на контролните органи, когато тяхното посещение е задължително.
В производството по делото безспорно се установи наличието на предпоставките
по чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника.
Категорично се установи, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. „***“ с
рег. № *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със застрахователна полица
№ *** от 13.07.2018г. със срок на действие 13.07.2018г. – 13.07.2019г. Със
сключването на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.
Доказва се по делото, че в срока на застрахователното покритие е настъпило
застрахователно събитие /16.12.2018г./, изразяващо се в причиняване на ПТП, при
което ответникът като водач на застрахования автомобил, поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над него, неуспява да спре,
преминава в ляво на пътното платно и блъска паркирания л.а. *** ***” с рег. № ***,
който се предвижда напред и се блъска с предната си част в контейнер за смет. Това
поведение на ответника е противоправно по своя характер, тъй като сочи на нарушение
на правилата за движение по чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Същият е избрал скорост за движение
несъобразена с пътната обстановка и при възникнала опасност не е успял да спре, за да
предотврати пътния инцидент. Посочения механизъм на настъпване на ПТП не е
спорен по делото, признава се от ответника, а и се установява от съвкупният анализ на
събраните в хода на производството писмени доказателства. За да достигне до този
извод съдът съобрази, че протокола за ПТП от 16.12.2018г. е издаден от служител на
МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и ред, поради което
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
Протоколът се ползва със задължителна материална доказателствена сила и съставлява
доказателство за факта на направените пред съставителя му изявления или за
извършените от него и пред него действия. В случаят съставителят на протокола е
посетил местопроизшествието, което изрично е отбелязано в бланковата форма. По
този начин той е възприел и удостоверил пряко местоположението на участвалите в
ПТП автомобили, характера и вида на нанесените щети, пътната обстановка в този
участък от пътя към датата на настъпване на инцидента. Ответникът е подписал
протокола за ПТП без да е възразил срещу описания в него механизъм на
4
произшествието. Идентично описание на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП
се съдържа в АУАН № 2039/16.12.2018г., подписан отново без възражения, както и в
издаденото въз основа на него НП № 18-1275-002112 от 20.12.2018г., необжалвано и
влязло в сила. Макар и по аргумент на противното от чл. 300 ГПК, същите да не са
задължителни за гражданския съд, ценени в своята съвкупност и взаимовръзка,
позволяват на съда да приеме, че пътният инцидент е настъпил по посочения в
протокола за ПТП начин. В тази насока са и направените от ответника съдебно и
извънсъдебно признания, поради което и в съответствие с чл. 175 ГПК, същите служат
за достоверно установяване на релевантни за доказване факти.
От удостовереното в КП за ПТП, от показанията на разпитания свидетел и от
признанията на ответника категорично се установява, че последният е напуснал
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движението
по пътищата. Явяването на същите на мястото на инцидента е било задължително по
арг. от чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ вр. чл. 125 т. 7 ЗДвП, тъй като липса постигнато съгласие
между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него. В тази връзка
напускането на местопроизшествието от ответника, преди пристигането на
служителите на полицията сочи на осъществяване на специфичните изисквания на
регресната отговорност по чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ.
Безспорно се установи по делото, че в резултат на ПТП са причинени вреди на
трето лице – собственика на л.а. *** ***” с рег. № ***, като разходите за поправянето
им възлизат на 1472, 43 лв. Тази сума е изплатена от ищеца на увреденото лице,
поради което същият е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Платеното
обезщетение съответства на стойността на действителните разходи, необходими за
възстановяване на увреденото МПС, доколкото нито вида, нито размера им е оспорен
по делото. Наред с тази сума в полза на застрахователя е възникнало вземане и за
ликвидационни разноски в размер на 20 лв., съгласно чл. 500 ал. 1 вр. чл. 410 ал. 1 КЗ.
При това положение съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало право на
регресно вземане в заявения размер от 1492, 43 лв., поради което предявения иск по чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва върху главницата от 29.11.2021г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява изцяло основателна. За настоящоято
производство на ищеца му се следват разноски за платена държавна такса в размер на
29, 90 лв., за депозит за свидетел – 30 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по
чл. 25 ал. 1 НЗПрП или общо 159, 90 лв. В негова полза следва да се присъдят и
сторените разноски в заповедното производство в размер на 79, 90 лв., включващи
платена държавна такса от 29, 90 лв. и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
5
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. К. Н., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ СУМАТА от 1492, 43
лв. /хиляда четиристотин деветдесет и два лева и 43 стотинки/, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за настъпили имуществени вреди по л.а. „*** ***” с
рег. № ***, вследствие на ПТП, реализирано на 16.12.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2021. до
окончателното й изплащане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение №
1414/30.11.2021г. по ч.гр.д. № 3360/2021г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, СУМАТА от 159, 90 лв. /сто петдесет и девет лева и 90
стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски,
както и СУМАТА от 79, 90 лв. /седемдесет и девет лева и 90 стотинки/,
представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3360/2021г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6