№ 450
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110105500 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба вх.
№29124/29.04.2022 г. от И. К. З., ЕГН **********, с адрес в гр. В., чрез адв. К. О. от
АК - Варна срещу К. Ж. К., ЕГН ********** гр. В., с искане с правно основание
чл.439 от ГПК да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 500,00 (петстотин) лв., предмет на изпълнително дело №
20183110401034 на ДСИ с район на действие СИС - Варна в размер на 500,00 лева,
представляваща разноски по НЧХД №2436/2016 г. на PC Варна, обективирани в ИЛ №
105/21.12.2017г. - 45с. на ВРС, поради това, че ищецът изцяло е погасил задължението
си. Претендира присъждане и на съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че на 21.12.2017г. ответницата се е снабдила с
изпълнителен лист срещу И. З. въз основа на подлежаща на изпълнение Присъда №
148/05.05.2017 г. по НЧХД № 2436/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, н.о., за
сумата от 500.00 лв. Въз основа на цитирания изпълнителен титул К. чрез
пълномощника си адв. Басаров пристъпила към принудително събиране на вземането,
като подала молба за образуване на ИД до ДСИ Красимир Петков, при СИС - ВРС. По
подадената молбата с рег. №4872/16.02.2018г. било образувано изп. дело №
0183110401034 по описа на СИС-гр. Варна.
Ответницата е била длъжник по изпълнително дело № 910/2016г. по описа на
ЧСИ 808 - ЧСИ с район на действие ОС Варна, със страни взискател Т. Д. Д. и
длъжник К. Ж. К.. Вземането на Д. към 19.02.2018г. по изпълнително дело №
910/2016г. е в размер на 678.78 лв. и 70.22 лева - Такси по Тарифата към ЗЧСИ. Със
запорно съобщение с изх. №4323/19.02.2018г. по ИД №910/2016г. по описа на ЧЗИ 808
1
- ВОС бил наложен запор на вземането по Присъда №148/05.05.2017 г. по НЧХД №
2436/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, н.о., (обективирано по- късно в ИЛ №
1105/21.12.2017г. - 45с. на ВРС) на К. К. от И. З..
Ответницата К. била известена от ЧСИ 808 - ВОС за това, че върху вземането й
по Присъда №148/05.05.2017 г. по НЧХД № 2436/2016 г. по описа на Районен съд -
Варна, н.о., (обективирано в ИЛ №1105/21.12.2017 г. на ВРС) е наложен запор по
искане на взискателя по изп.д.№ 20168080400910 по описа на ЧСИ 808 - ВОС.
Съобщение за това, че е бил наложен запор върху вземането на К. К. по Присъда №
148/05.05.2017 г. по НЧХД № 2436/2016 г. по описа на Районен съд -Варна, н.о.,
(обективирано в ИЛ № 1105/21.12.2017 г. - 45с. на ВРС) по изпълнително дело №
20168080400910 по описа на ЧСИ 808, К. е получила на 02.03.2018 г. лично от нея.
Запорираната сума в размер на 500 лева била заплатена по посочената банкова сметка
в запорното съобщение по изп.дело № 20168080400910 по описа на ЧСИ 808 — ВОС и
по този начин от 19.02.2018г. З. вече не бил длъжник на К.. Вносната бележка
№014ПI80501RYL/ 19.02.2018г. на „Юробанк България" АД със заплатената сумата по
запора по Присъда № 148/05.05.2017 г. по НЧХД № 2436/2016 г. по описа на Районен
съд - Варна, н.о., била депозирана от З. с молба пред ЧСИ 808 I - ВОС с цел намаляване
на общия дълг на длъжника К. К. и във връзка със задължението, което З. има на
основание чл. 508, ал.З от ГПК „Ако третото лице (в случая З.) не оспорва своето
задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител."
Поради посоченото основание по-горе не е необходимо знанието, съгласието
и/или настояването на ответника К., тя единствено следва да бъде уведомена за
наложения запор и да „търпи последиците" от същия.
Задължението на З. е било заплатено в полза на К. преди датата 22.02.2018г.,
когато З. е бил уведомен с ПДИ за образуваното ИД срещу него от I К. (ИД 1034 по
описа на ДСИ - СИС Варна).
К. е била уведомена на 02.03.2018г. за наложения запор върху вземането й в
размер на 500 лева от З., както и че запорираната сума е била преведена от З. на
19.02.2028г. в полза на К..
При тези релевирани факти и обстоятелства ищецът твърди, че към датата на
получаване на ПДИ по образуваното изп. дело № 20183110401034 по описа на ДСИ с
район на действие СИС - Варна, взискателната К. не е имала вземане към ищеца З. по
представения от взискателната К. ИЛ №1105/21.12.2017г. - 45 с. на ВРС предвид
наложения, предхождащ тази дата ЗАПОР върху вземането по друго изпълнително
дело, както и поради погасяването на дълга по Присъда №148/05.05.2017 г. по НЧХД
№ 2436/2016 г. по описа на Районен съд-Варна, н.о., (обективирано в ИЛ
№21.12.2017г., 45с. на ВРС), чрез плащане в полза на К. Ж. К. след наложен запор от
ЧСИ 808 - ВОС по изп.д.№ 20168080400910 по описа на ЧСИ 808 - ВОС по служебна
2
сметка на ЧСИ 808 - ВОС , където средствата се считат, че са на длъжниците в случая
К..
Вносната бележка № 014П80501RYL/19.02.2018г. на „Юробанк България" АД
със заплатената сумата по запора по Присъда № 148/05.05.2017 г. по НЧХД
№2436/2016 I г. по описа на Районен съд - Варна е депозирана и пред ДСИ по изп. дело
№ 0183110401034 по описа на СИС -гр. Варна.
Излага, че ответницата К. недобросъвестно поддържа висящността на
образуването изпълнително дело № 20183110401034г. по описа на СИС - Варна и към
настоящия момент, въпреки че З. е извършил всички необходими действия, за да
изпълни доброволно задължението си.
Плащането може да се извърши по всички възможни начини, стига да бъде
установено по несъмнен и категоричен начин, че плащането реално е достигнало и се
обладава от кредитора, намира се в неговия патримониум и той може да се разпорежда
за напред с него така, както сметне за добре, включително и да погасява с него свои
задължения, които има към кредитори, дори и да се е договорил със съответния свой
кредитор от сметката, в която е приведена процесната сума, без него съгласие за
извършва плащания, които му се следват по повод задължения, които той /титуляра на
банковата сметка/, има към други физически или юридически лица.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
в който изразява становище за недопустимост, като излага следното: Твърди, че за
ищеца не е налице правен интерес от предявения иск, доколкото към момента на
подаване на исковата молба не е висящо изпълнително дело №1034/2018г. по описа на
СИС - Варна и твърдяното поддържане висящността на производството, тъй като е
било прекратено и спрямо ищеца нито се провежда принудително изпълнение, нито
главницата се изисква под каквато и да е друга форма. Позовава се на т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК,
според която изпълнителното производство се прекратява по силата на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, когато взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години. Счита, че тъй като прекратяването поради
перемпция настъпва по силата на закона, без да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител, то тъй като последното изпълнително действие е извършено на
25.02.2020г., то следователно, считано от 25.02.2022г., ищецът не е адресат на
процесната имуществена претенция. Освен това в депозираното пред органа по
изпълнението становище с вх. №6516/07.03.2018г. е посочено от взискателя, че
единственото притезание, поддържано от него, е това за разноските, сторени в
изпълнителното дело. Погасяването на главницата не се оспорва, поради което не е
необходимо и изрично произнасяне на съда в този смисъл.
В условията на евентуалност, в случай че съдът прецените, че съществуват
3
процесуалните предпоставки за разглеждане на иска, то прави признание на същия,
като потвърждава заявената и пред съдебния изпълнител позиция, че вземането е
погасено след иницииране на изпълнителното производство. Разноските по същото,
обаче са останали невъзстановени. Именно това е и причината да не дадат съгласието
си за прекратяването му, поискано с молба с вх. №5376/22.02.2018г. (л. 9). Отделно от
това излага, че съществуват и неудовлетворени публични вземания. Напълно
ирелевантно е обстоятелството, че длъжникът по изп. д. №1034/18г. е получил
поканата за доброволно изпълнение след превеждане на процесната сума, а от значение
счита единствено факта, че към датата на подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство (16.02.2018г.), кредиторът е разполагал с нереализирано
притезание към длъжника. Последното било изплатено с платежно нареждане от
19.02.2018г. Счита, узнаването от страните за предприетите от процесуалния им
противник действия без правно значение в настоящия случай, като именно по тази
причина, с постановление от 16.03.2018г. (л. 34) били определени разноски в полза на
взискателя. Въпросът за разноските обаче няма никакво касателство към дължимостта
на главницата, а ответницата по никакъв начин не е дала повод за иницииране на
съдебен процес досежно същата, след като изплащането й не е било поставяно под
съмнение. По тази причина счита, че съдебно-деловодните разходи по настоящото
дело следва да бъдат поети от ищцовата страна.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира предявеният иск за допустим. Същият е предявен при наличие на
предпоставките по чл. 439 от ГПК, а именно: ищецът се домогва да установи, че не
дължи изпълнение на погасено вземане, за което е налице изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, като погасяването на вземането е
настъпило след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Правният интерес на ищеца да търси защита по реда на чл. 439 ГПК не е
обусловен от наличие на висящо изпълнително производство за събиране на вземането
по издаден изпълнителен лист, щом се твърди то да е погасено, тъй като
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, поради изтичане на двугодишният преклузивен срок от последното поискано или
предприето изпълнително действие, не води до погасяване на правото на
принудително изпълнение. Не може да се отрече правото на ищеца на защита,
доколкото неговата правната сфера се явява накърнена и само въз основа на
4
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, защото няма пречка след
прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание въз основа на
същия изпълнителен лист да бъде образувано ново изпълнително дело. В този смисъл
е Решение № 60282/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС,
Определение № 513/24.11.2016 г., постановено по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС,
Решение №42/26.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1812/2015 г. на ВКС, Решение
№37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС.
По същество на спора Съдът намира следното:
С Определение № 14388/28.12.2022 г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че вземането на ответника по изпълнителен лист №1105/21.12.2017 г.,
издаден по НЧХД №2436/2016 г. на ВРС в размер на 500,00 лв. е погасено от длъжника
след наложен запор върху това вземане по изпълнително дело №20168080400910 по
описа на ЧСИ 808 с район на действие района на Окръжен съд-Варна с вноска бележка
на 19.02.2018 г.
От ищеца е направено искане за постановяване на решение при признание на
иска, на осн. чл. 237 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал.1 от ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно с признанието, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Поради което съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, поради извършеното признание от
страна на ответника и направеното искане от ищеца за постановяване на решение при
признание на иска.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Ответникът е признал основателността на предявения срещу него иск, с което е
изпълнил първата предпоставка на цитираната разпоредба.
В настоящото производство е спорно дали ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на настоящото дело и от там, на кого следва да бъде възложена
тежестта за заплащане на разноски.
Видно от приложеното изпълнително дело №1034/2018 г. на ДСИ при ВРС е, че
с молба от07.03.2018 г. кредиторът е заявили, че взискателят в изпълнителното
производство не е уведомен от страна на длъжника във връзка с предприетите
действия за доброволно изпълнение на задължението,, в следствие на което вече са
направени разходи за образуване на изпълнителното дело, които счита че се дължат и
изпълнителното производство не следва да бъде прекратявано, а изпълнителните
действия следва да бъдат продължени до събиране на пълния размер на сумите,
съгласно представените доказателства/ за платена държавна такса за образуване на
5
изпълнително дело, държавна такса за налагане на запор на банкова сметка, както и
възнаграждение за адвокатски услуги по настоящото производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че взискателят е признал извършеното
след образуване на изпълнителното производство плащане по запорното съобщение,
във връзка с изпълнително дело №910/2016 г. на ЧСИ Захари Д., ВОС, като е изразил
становище, че дължими са само разноските, тъй като изпълнителното дело е заведено
преди получаване на запорното съобщение от ищеца и преди плащането на главницата
от 500,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото, и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Поради изложеното съдът намира, че са налице и двата елемента от
фактическия състав на чл. 78, ал.2 от ГПК за възлагане на отговорността за разноски в
настоящото производство в тежест на ищеца, а не на ответника.
Доколкото обаче, въпреки отправеното искане от ответника за присъждане на
разноски в негова полза, по делото няма представени доказателства за извършени
такива, то в този случай и на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът И. К.
З., ЕГН **********, с адрес в гр. В. не дължи на ответника К. Ж. К., ЕГН **********
гр. В. сумата от 500,00 (петстотин) лв., предмет на изпълнително дело №
20183110401034 на ДСИ с район на действие СИС – Варна, представляваща разноски
по НЧХД №2436/2016 г. на PC Варна, обективирани в ИЛ №105/21.12.2017г. - 45с. на
ВРС, поради това, че ищецът изцяло е погасил задължението си, на основание чл.439,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6