ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер  260753                 11.12 Година 2020                    Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХVIII състав

На 11.12.2020г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър Стойчев

 

При секретаря                                         , като разгледа докладваното от Съдия Стойчев т. дело номер 267 по описа за 2020 година намери за установено следното:

        

При изпълнение процедурата по чл.374 от ГПК съдът установи, че производството е недопустимо, като такова изрично възражение е направил ответника.

По делото не се спори относно сложилите се факти, включително, че страните са съдружници в гражданско дружество, както и че са солидарни длъжници въз основа на постановените съдебни решения. В настоящия случай е безспорно по делото и обстоятелството, че единият солидарен длъжник е изпълнило изцяло общото задължение по отношение на кредитора, включително лихви и разноски.

В този аспект се поставя въпроса за допустимостта на предявените обективно съединени искове при наличието на изричната разпоредба на чл.429 от ГПК. Съобразно ал. 1 на цитираната норма наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

По този повод Върховния касационен съд е имал случай да се произнесе в Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. , с което еднозначно се приема, че когато частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл. 74 ЗЗД (със законна суброгация), само поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание, са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите права.

Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. Чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК предвижда и частните правоприемници да се възползват от изпълнителния лист на кредитора, но противопоставя (разграничава) поръчителя и солидарния длъжник, платили дълга, от всички останали случаи на частно правоприемство. В съдебната практика и в правната теория категорично се приема, че: 1) поръчителят и солидарният длъжник имат правен интерес да платят дълга, а когато притежават регресно право срещу длъжника, се суброгират в правата на удовлетворения кредитор (чл. 74, вр. чл. 146 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД) и 2) третото лице, което се е суброгирало в правата на кредитора, е негов частен правоприемник. От друга страна, законната суброгация настъпва ex lege, а издаденият изпълнителен лист е без значение за осъществяването на материалните й предпоставки.

Чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК ограничава проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респ. – до плащането на дълга. Съдебният изпълнител по правило е компетентен да установява плащането. Следователно функцията, която чл. 429, ал. 1, изр. 2 ГПК му възлага, е типична за него. От друга страна, поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, се суброгират в правата на удовлетворения кредитор, само ако притежават и регресно право срещу длъжника по изпълнителния лист. Регресното право е също материално-правна предпоставки на законната суброгация (то обосновава правният интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД извън изключението по чл. 56 ЗЗД), а чл. 429, ал. 1, изр. 2, пр. 2 ГПК освобождава съдебният изпълнител от правомощието да извърши проверка и по нея. Законодателят отчита, че подобна дейност е нетипична за изпълнителния орган. Следователно в хипотезите на законна суброгация правоприемството по чл. 429, ал. 1 ГПК принадлежи единствено на поръчителя, респ. на солидарния длъжник, които са платили дълга, а не на всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист. Само за тези случаи законодателят (изрично) включва и правото на принудително изпълнение сред онези права, които суброгиралото се трето лице придобива от кредитора, в случая – от кредитора по изпълнителния лист. За да събере дължимата сума, всяко друго трето лице (различно от поръчителя и от солидарния длъжник), което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да иницира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание - да предяви осъдителен иск или заявление за заповед за изпълнение.

         В конкретния случай е ясно, че е налице солидарно задължение, като страните в настоящия процес фигурират в изпълнителния лист, както е и налице плащане от единия съдлъжник. При това положение  и съобразно цитираната разпоредба няма никакъв правен интерес относно платилия да установява в нов съдебен процес вземането си. Обстоятелството, че квотата на задължението на ответника е по малка от ½ също не обосновава правен интерес, като в тежест на ответника е да охранява правата си, че следва да плати в размер на 44 .84 % от дълга, чрез предвидените за това способи.

На следващо място, по повод на твърденията на ищеца в ДИМ следва да се посочи наличието на изричната разпоредба на чл. 361 от ЗЗД, която обосновава правилото, че ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. В случая е налице именно реализиран пасив, който следва да се поеме от ответника съразмерно на дела, като изобщо не стои въпроса относно прекратяването на дружеството и получаването на някакъв дял по реда на чл.359, ал.3 от ЗЗД. Също така може да се припомни, че самият ищец в ИМ твърди, че всъщност с развалянето на договора за възлагане на обществената поръчка следва да се счита, че споразумението за консорциум следва да се счита за прекратено на основание чл.363, б.а от ЗЗД.

Поради всичко изложено съдът намира, че ищецът няма правен интерес от инициираната защита по главния и евентуално съединения иск.

С оглед на това и принципно ответникът има право да получи сторените разноски по реда на чл.78, ал.4 от ГПК, каквото и искане е отправено от него. В случая обаче не е представен договор за правна помощ, нито някакви други безспорни доказателства за наличие на такова правоотношение между пълномощника и страната и заплатен адвокатски хонорар. Приложеното с молбата от 10.11.2020г. писмено доказателство по своята форма и съдържание не може да докаже наличен договор за правна помощ и заплатен адвокатски хонорар.

Ето защо и Съдът

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ВРЪЩА исковата молбата на СБНД ЕАД с ЕИК ********* против КОМПЮТЪР ТИЙМ  АД със седалище РГърция с вх. № 10493/23.04.2020г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред ПАС.

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: