РЕШЕНИЕ № 1317
гр. Пловдив, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно
гражданско дело № 1579 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 251 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 30198/15.10.2019г. по описа ПОС от И.Й.И., с искане за тълкуване на
Решение № 1100/01.10.2019г., постановено по възз. гр. д. № 1579/2019 г. по описа на ПОС в частта за
изключенията, които въпреки забраната детето може да контактува с майка си И..
С молбата се прави запитване дали изключение прави времето, в което майката има
лични контакти с детето, както и срещи, провеждани на територията на КСУДС „Св.
Георги“ – гр. П., ул. „***, с което молителката има договор.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на посочената молба от насрещната страна.
Окръжен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на
страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.
251 от ГПК, приема следното:
Молбата за тълкуване е допустима като подадена от
процесуално легитимирана страна, но разгледана по същество е неоснователна. На
тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила
решения и приравнените на тях определения, които са неясни или двусмислени и
този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да
бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до
невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, и
по този начин обуславят невъзможност от прилагане на правните последици на
акта.
В разглеждания случай подобна неяснота отсъства.
Волята на съда, материализирана в диспозитива на
решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и
обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт, а именно:
изменено е първоинстанционното решение в частта
относно срока на наложените мерки за защита от домашно насилие, като е бил
намален срокът на изпълнение на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
от една година на 6 месеца, считано от 29.05.2019г. – датата на постановяване
на първоинстанционното решение. В диспозитива
на решението ясно е посочено и че забраната за приближаване не обхваща времето,
мястото и останалите условия, при които се осъществява определения режим на
лични отношения между майката и детето.
По съществото си молбата за тълкуване обективира искане за разясняване на правните последици на
посоченото решение. Направеното искане е за тълкуване на конкретна ситуация и
дали тя представлява нарушение на заповедта. Предвид разпоредбите на чл. 4 и
чл. 213 от Закона за съдебната власт, съдът не може и не е длъжен да дава
подобни разяснения, представляващи по съществото си правни консултации. Такива
жалбоподателят може да получи от адвокат или друго лице с юридическо
образование, което не изпълнява служебни задължения в системата на органите на
съдебната власт.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх. № 30198/15.10.2019г. по описа ПдОС, подадена от
И.Й.И., ЕГН: **********, с искане за тълкуване на Решение № 1100/01.10.2019г.,
постановено по възз. гр. д. № 1579/2019 г. по описа
на ПдОС, IX гр. с.
Решението е окончателно на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.