РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Разград, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20233330200668 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Бонев” ООД гр. Разград против наказателно постановление № 17-
2300148 от 26.10.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с
което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото
дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че
нарушението, визирано в НП не е извършено.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на
жалбата и се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.09.2023г. около 13,39 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по
работни места за спазване на трудовото законодателство на обект - строеж „премахване на
сграда общинска собственост с идентификатор 61710.504.3175.2 в гр. Разград“ намиращ се в
гр. Разград, ул. Н.Й. Вапцаров. Контролните органи установили, че на посочената дата, по
време на проверката, в проверявания обект трудова дейност като работник в строителството
осъществява лицето Д К М. Последният декларирал пред проверяващите, че работи в обекта
в условията на трудово правоотношение с “Бонев” ООД гр. Разград с работно време „от 9
до 6“ срещу договорено трудово възнаграждение от 780 лв месечно. Посочил изрично в
1
декларацията, че има сключен трудов договор. Впоследствие на 28.09.2023г. била
извършена и проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и била представена
документация по осъществяване на трудовите правоотношения с наетите в дружеството
лица. Бил представен и трудов договор №353/12.09.2023г., сключен между “Бонев” ООД гр.
Разград и Д К М за работа на последния на длъжност „работник в строителството“, в
условията на пълно работно време, срещу договорено месечно трудово възнаграждение в
размер на 800 лв. Приложена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ от която е видно, че на 12.09.2023г. е изпратено уведомление в ТД на НАП за
сключен трудов договор с посочения работник, което е регистрирано в ТД на НАП на
12.09.2023г. в 14:27:02 часа /л.34 от делото/. Приложена е разпечатка и от самото
уведомление /л.34 на гърба/ която също удостоверява, че на 12.09.2023г. е изпратено
уведомление за трудов договор на посоченото лице. В същата разпечатка като дата на
договора се сочи 12.09.2023г.. Така се установило, че всъщност уведомлението за трудовия
договор е било регистрирано на датата на проверката по работни места /12.09.2023г./, но в
по-късен час - 14:27:02. Това означавало, че на същата дата по време на проверката по
работни места, извършена около 13.39 часа, Д К М е допуснат до работа в обекта без да му е
връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор,
заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на
работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-2300148 / 29.09.2023г.,
съставен от гл. инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на разпитаната в хода на съдебно производство свидетелка - актосъставителя А.
М., която потвърждава обстоятелствата по акта. В момента на проверката работникът Д М
работел- заедно с други работници участвал в дейността по разрушаване /демонтаж/ на
сградата. В този смисъл са и показанията на свидетелката по акта А. С.. Съдът намира за
логични и в този смисъл явно достоверни показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта. Разпитани са и свидетелите В. Тодоров, също работил на обекта процесния ден и
самия Д М, като двамата твърдят, че Д М бил в каросерията на камион където поемал и
подреждал подавани му от други работници греди от демонтираната сграда. Самият Д. М
сочи, че подписал трудовия договор същия ден преди проверката. С оглед и на това съдът
приема за доказано, че трудовият договор с лицето действително е бил сключен преди
проверката /макар и същия ден/ и работникът очевидно е започнал работа и това са
установили проверяващите. Съдът не приема доводите, че някой бил наставлявал Д. М какви
обстоятелства да пише в декларацията си – даването на разяснения от проверяващите /което
е нормално/ не е указание какви конкретни параметри да се посочват. А и отразените от
работника обстоятелства в тази декларация са явно съотносими с параметрите на трудовия
му договор, който той, както се каза, вече е бил подписал. В този смисъл приложените
2
граждански договори за услуги явно нямат релевантен характер и съдът не намира нужда да
ги обсъжда, доколкото, както се каза, към момента на проверката вече е бил наличен трудов
договор и също към момента на проверката работникът е извършвал именно трудова
дейност /и според собствените му показания/, което е констатирано от проверяващите. При
това съдът приема, че към момента на проверката по работни места с лицето Д М е бил
сключен трудов договор – това посочил той самия в попълнената от него декларация /л.30
от делото/ и в същата декларация е посочен и час на попълване – 13.39. Работникът
очевидно е постъпил на работа по силата на процесния трудов договор и същия ден е
установен като работещ в обекта. С оглед на това е явно, че към момента на проверката на
12.09.2023г. трудов договор бил подписан с наетото лице, но към същия момент нямало
справка от НАП и на работника не му е било връчено копие от уведомлението за
регистриране на този договор, заверено от ТД на НАП, тъй като справката за това
уведомление е била генерирана по – късно, след началото на проверката /на същата дата/ от
компетентния орган, което се установява от приложената разпечатка. При това съдът
намира за несъмнено, че работникът е допуснат да осъществява трудова дейност в
предприятието, без да му се предостави копие от заверено уведомление, поради което и
намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ
на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от
закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Не са
налице допуснати нарушения в административнонаказателната процедура. Конкретно съдът
намира, че от текста на НП е налице пълна яснота относно обстоятелствата на нарушението
– ясно е описано какво са констатирали проверяващите и каква дейност е извършвал
работника. Отразено е именно, че работникът е установен като извършващ работа, без към
този момент да му е връчено уведомление за регистриране на сключения трудов договор.
Друга конкретизация в случая не е необходима. Съдът намира, че санкционираното
дружество е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана
наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за
осъществено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на основание
чл.414, ал.3 от КТ - за това, че на 12.09.2023г. Д К М е осъществявал трудова дейност в
предприятието на работодателя без последният да му е предоставил копие от уведомлението
за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата
на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат
само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на
чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов
договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния
работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа,
3
работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от
уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП.
Работникът/служителят не може да бъде допускан до работа без работодателят да е
изпълнил някое от тези си задължения. Работодателят обаче е допуснал Д. Маринов до
работа без да му предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не му е
предоставил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов договор,
съответно заверено, защото такова уведомление, не е било налично към момента на
проверката в обекта, а към този момент работника вече е осъществявал трудовата си
функция. Деянието е осъществено с допускане на лицето да осъществява трудова функция,
без да са му предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл.
63, ал.2 от КТ. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия
орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работника/служителя
до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било издадено, не променя
извода по същество за съставомерност на деянието. С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2
от КТ нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не могат да са маловажни. Ето защо и
законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от
КТ. На обжалващото дружество е наложена санкция в размер малко над минималния и с
оглед масовостта на този тип нарушения и явно безрезултатната към момента борба с тях,
съдът намира, че санкцията е справедлива и не следва да се поставя въпрос за намаляването
й. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва
да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 100 лв за съдебни разноски – полагащо се
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2300148 от 26.10.2023г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ
във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество “Бонев” ООД гр. Разград на
основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА “Бонев” ООД гр. Разград ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Разград сумата от 100 лв за деловодни разноски – юрисконсултско
4
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5