№ 185
гр. ******, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130100729 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молби вх. № 4576/07.10.2020 г. и вх.
№ 4704/21.10.2020 г., подадена от Г. М. ЯНК., ЕГН: **********, против М. Ч. КР., ЕГН
********** и Х. Х. ХЮС., ЕГН ******, с която е предявен положителен установителен иск
за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, обективно и субективно
съединен с иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт.
Ищецът твърди, че живее в с. *****, община ******, област **** в имот, съставляващ
УПИ VII-255, в квартал 52, по плана на село *****, с пространство от 1882 кв.м., при
граници: улица, УПИ IX-258; VIII-257; VI-255 и Х-255, ведно с изградените в него
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 59.20 кв.м. и полумасивна жилищна
сграда със застроена площ от 37.80 кв.м. Жилището имал от дядо си В. Й. Ч., който го
закупил от своя съселянин К.В. чрез неформална сделка още преди той да се роди. Всички
негови роднини си имали други жилища и той живеел в това жилище заедно със
семейството си от тринадесет години, като владеел имота заедно със семейството си от 2007
г., което продължавало до момента. Неговото семейство се състояло от жената, с която
живеел на семейни начала, той и двете им деца. По-големият му син също вече бил семеен с
дете и живеел с тях. Твърди, че никой от роднините му или друг човек не е имал досега
претенции към имота му.
В края на миналата година подал до Кмета на Община ****** молба - декларация за
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота си. Бил много изненадан,
когато получил от Община ****** уведомително писмо, че неговият вуйчо (брат на майка
му) Х. Х. ХЮС. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка на 04.12.2019 г.
за собственост на двете съседни дворни места - УПИ VII -255 , в което живеел ищецът и
УПИ VI-255, което е съседно до него. Неговият вуйчо Х. Х. ХЮС. живеел също в с. *****,
но в друго жилище и не владеел нито един от двата имота, за които се бил снабдил с
нотариален акт. След като подал до Районен съд - ****** искова молба с правно основание
чл. 124 от ГПК срещу Х. Х. ХЮС., учредила производството по г. д. № 619/2020 г., получил
1
по пощата писмо, което съдържало лист, озаглавен „Покана за доброволно изпълнение” от
М. Ч. КР. - дъщеря на Х.Х. и негова братовчедка. В него тя го уведомявала, че вече е
собственик на дворното място, което той обитава заедно с постройките в него и настоятелно
го приканвала да напусна имота спешно. Макар че в него пишело, че е УПИ VII-255 в
квартал 55, а неговото жилище било в квартал 52, той се чувствал несигурен в жилището си
и неговото владение било обезпокоено, поради което за него се пораждал правен интерес от
завеждане на иск срещу ответниците с правно основание чл. 124 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
М. Ч. КР. и Х. Х. ХЮС., че Г. М. ЯНК. е собственик на основание давностно владение,
продължило от 2007 г. до днес, на следния недвижим имот: УПИ VII-255 в квартал 52 по
плана на село *****, с пространство от 1882 кв.м., при граници: улица, УПИ IX-258; VIII-
257; VI-255 и Х-255, ведно с изградените в него полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 59.20 кв.м. и полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 37.80 кв.м. Моли
съда на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени констативен нотариален акт № 78, том VI,
peг. № 6288, дело № 789/2019 г., на нотариус Илко Кънев, рег. № 255 на НК, в частта
относно урегулиран поземлен имот УПИ VII-255, в квартал 52, по плана на с. ***** с
пространство от 1882 кв.м.
С молба вх. № 2170/08.06.2021 г., подадена в изпълнение на указанията на съда,
уточнява, че ищецът и семейството му обитават целия имот – дворното място и двете
постройки в него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Х. Х. ХЮС., в който
изразява становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за ищеца от
водене на същия, тъй като той не бил собственик на имота нито чрез правна сделка, нито
чрез наследяване, макар и да твърди, че имотът му бил оставен от дядо му, нито от друга
страна твърди съсобственост, поради което той, като ответник не бил оспорил нито
собственическите права на ищеца, нито бил застрашил надлежното им упражняване. Излага,
че при установителните искове правният интерес от исковата защита бил посочен изрично в
закона, като процесуална предпоставка за предявяването им. Позовава се на ТР № 8/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при положителните установителни искове правният
интерес винаги бил налице, когато ищецът притежава самостоятелно право на собственост
или друго вещно право, което се оспорва от противната страна. Излага, че според
утвърдената съдебна практика правният интерес от предявяване на установителен иск
винаги бил налице, когато чрез фактически или правни действия ответникът отрича
претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца право или по какъвто и да е
начин смущава нормалното упражняване на правата на ищеца, поради което и липсвал
правен интерес от настоящия иск, поради обстоятелството, че той нямал каквито и да било
права по отношение на имота, вкл. и на собственик на целия или на части от процесния
имот, а реално държал имота без правно основание. Никъде в обстоятелствената част на
исковата молба не било уточнено от ищеца какво значи „жилището имам....”- завещано ли е,
дарено ли е, наследено ли е, цялото ли и защо цялото, съсобствено ли е и защо се
претендира целия имот, след като се посочвало, че е бил на дядо му. Ищецът в исковата
молба основавал правото си да обитава жилището единствено, че всички други роднини
имали свои жилища и ищецът живеел в това, като досега никой не е имал претенции към
имота. Претенции на роднини и други липсвали, поради обстоятелството, че няма
собственост от страна на ищеца по отношение на процесния имот. Последният бил на Х.Х.,
който на добра воля е допуснал ищеца- негов племенник, да живее в имота. Но липсата на
претенции не означавало наличие на необезспокояваност. Отделно от горното, се искала
отмяна /недействителност/ на нотариален акт № 78, том VI, peг. № 6288, дело № 789/2019 г.
в частта, касаеща УПИ VII-255, в квартал 52 по плана на с. *****, общ. ******, а в
обстоятелствената част на ИМ, ищецът излагал доводи само по отношение на къщата
/жилището/, която не била предмет на горецитирания нотариален акт. Горното
2
несъответствие и противоречие между констатациите, посочени в ИМ и петитума, водели до
недопустимост на исковите претенции. На следващо място посочва, че към датата на
образуване на делото се бил разпоредил с имота и счита, че установителният иск по
отношение на него се явява и на това основание недопустим. Освен недопустим искът бил и
неоснователен, като по - горе били изложени част от съображенията му за това, но също
така, по отношение на твърдението на ищеца, че обитава имота от известно време, заявява,
че то отново заобикаля обективната действителност. Това било така, защото той бил човека,
който му предоставил възможност да живее със семейството си в къщата, за да не плаща
наеми, а той пък от друга страна ще бъде спокоен, че няма да се разграби имота, но Г. бил
там едва от три - четири години. Това, че имал и друг имот не го лишавало от правото и
възможността да притежава и процесния и друг такъв, както и не го задължавало да живее
във всичките имоти едновременно, за да упражнява фактическо владение върху тях. Когато
прехвърлил имота на дъщеря си, тя решила да прави ремонти, да го отдава под наем или при
добра цена да го продаде и поискала Я. да освободи имота. Друг бил въпросът доколко
ищецът бил добросъвестен и благодарен, за направения жест от него, че живее в къщата му
без да му заплаща никакъв наем близо четири години, когато зад гърба му е решил да се
снабди с нотариален акт за неговото дворно място и неговата къща. Не отговаряло на
истината и твърдението, че ищецът не е знаел, че ответникът ще узаконява къщата си и
дворното място, тъй като се наложило да бъде заснет имота от геодезическа фирма, за да се
снабди с удостоверение за търпимост на сградите и бил водил лично инженерите да
извършат необходимите действия. Сградите били допълнени в кадастралния план на с.
***** по негова инициатива със заповед № 2018 от 13.07.2020 г. на Кмета на Община
****** въз основа на удостоверение за търпимост изх. № УТЕ 18-1/3/ от 03.06.2020 г.,
издадено от гл. архитект на Община ******. Твърди, че често ходи в имота и преди да
обтегнат отношенията си с ищеца са разговаряли, включително и за това. Все пак били
роднини. След това вече водил многократни разговори с Г. да напусне имота и гледал да не
е срещу зимата, за да има достатъчно време да си намери друго жилище под наем и да се
устрои. Изпращал му, а по-късно и дъщеря му, писмени покани до него и писали жалби до
полицията, но всички те безуспешни по отношение на освобождаване на имота. Счита, че
въз основа на изложеното, както и всички негови действия по отношение на имота,
владението на Г.Я. не е било спокойно и необезспокоявано, че той никога не се е чувствал
собственик, а държател на имота му.
С оглед горното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан, при алтернативност - да прекрати производството по отношение на Х. Х.Х.,
поради липса на правен интерес от ищеца. Претендира разноски, вкл. и при условията на чл.
78, ал. 4 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Ч. КР., в който изразява
становище за допустимост на иска, но счита, че същият е неоснователен.
Излага, че преди да стане нейна собственост, имотът принадлежал на нейния баща
Х.Х. Ю.. Твърди, че последният бил собственик на имота, но не от момента на снабдяването
му с нотариален акт, а още, когато заплатил на В.К. продажната цена на дворното място и
къщата през 1978 г. Твърди, че по онова време хората, особено в малките населени места, са
се разпореждали с имотите си повече на доверие и на „мъжка дума”. Баща решил да
прехвърли имота, а заплатената от нея продажна цена да даде на брат . Действията на
ищеца по отношение на техния имот довело до влошаване на отношенията им, до
комуникиране чрез писма и органите на реда, за да освободи имота им.
Оспорва предявените искове, като заявява, че ищецът не е живял тринадесет години в
имота, а около четири и то по волята на баща , който му позволил да живее там със
семейството си, за да не заплаща на хората наеми в тези трудни години. Твърди, че никога
имотът не е бил на дядо им В., макар да е живял там в един период от време, докато баща
3
се грижел за него и баба , а още по – малко ищецът да го имал от него. Счита, че това
твърдение давало основание за друг извод, който е, че имотът, според ищеца, има
наследствен характер и при това положение фактическата власт върху процесните имоти е
била упражнявана от същия без намерение за придобиване на собствеността. Излага, че за да
се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на
един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в
период по – дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ
/corpus/, без противопоставяне и без прекъсване за време по – дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик
/animus/, т.е., че упражнява собственически правомощия единствено за себе си. Липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва
придобиването на собствеността /решение № 59/12.05.2004 г. по г.д. № 500/2003 г. на ВКС, I
г.о./.
По отношение на твърдението, че баща живее в друг имот и не владее нито един от
имотите, за които се е снабдил с нотариален акт, съществувала непротиворечива съдебна
практика, че постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент от времето, като фактическата власт върху имота може да се
упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. На следващо
място твърди, че процесният имот е придобила изцяло добросъвестно на правно основание
и че е заплатила продажната цена за същия.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
Във връзка с молбата на ищеца с вх. № 2170/08.06.2021 г., ответниците чрез техния
процесуален представител, депозират молба вх. № 2289/16.06.2021 г., в която изразяват за
неоснователност на иска. Позовава се на съдебна практика, според която изграденият без
строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни
сделки, както и за придобиване право на собственост по давност едва след издаването на
удостоверението за търпимост по реда на §16 ПР от ЗУТ. В тази връзка навежда, че към
момента на подаване на молбата – декларация от ищеца, процесните сгради са съществували
фактически, но същите са били изградени незаконно, без строителни книжа. Това е накарало
ответникът Х. да заснеме сградите с помощта на геодезическа фирма, да се изготвят и
подадат необходимите документи, с цел узаконяване на постройките. Според ответниците,
гореизложеното давало основание да се направи извод, че давността по отношение на ищеца
за процесното „жилище” би могла да започне да тече не по – рано от 03.06.2020 г., когато е
било издадено удостоверението за търпимост на сградите и съответно допълването на
кадастралния план на с. ***** със заповед № 2018/13.07.2020 г. на кмета на Община ******.
По възражението на ответниците за недопустимост на иска, съдът е изразил
становището си в мотивите на определение № 364/28.05.2021 г., поради което не намира за
нужно да го повтаря.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба и уточненията към нея. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват исковата молба и уточненията
към нея. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират разноски. Представят
писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения нот. акт № 78, том VI, рег. № 6288 дело № 789/2019 г. от 04.12.2019
4
г., на нотариус Илко Кънев, рег. № 255 на НК, е видно, че с него ответникът Х.Х. е признат
за собственик по давностно владение на процесното дворно място, а именно: дворно място с
площ 1882 кв.м., съставляващо УПИ VII-255, в квартал 52, по регулационния план на с.
*****, одобрен със заповед № 1622 от 22.06.1927 г. при граници: УПИ Х-255, улица, УПИ
IX-258; УПИ VIII-256 и УПИ VI-255, съгласно скица № 424 от 08.07.2019 г., издадена от
Община ******. С нот. акт № 171, том I, рег. № 1315, дело № 110 от 20.07.2020 г. на
нотариус Сияна Желева, рег. № 663 на Нотариалната камара, с район на действие РС -
****** за покупко продажба на недвижим имот ответникът Х.Х. е продал на дъщеря си -
ответника М.К., следния процесния недвижим имот, а именно: УПИ VII-255, в квартал 52,
по плана на с. *****, одобрен със заповед № 1622 от 22.06.1927 г., попълнен кадастър,
одобрен със заповед № 2018/13.07.2020 г. с площ 1882 кв.м., при граници: улица, УПИ №№
IX-258; УПИ VIII-257 и УПИ VI-255 и Х-255, ведно с изградените в имота полумасивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ 59.20 кв.м. и полумасивна едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 37.80 кв.м.
Представено е уведомление от кмета на Община ******, с което на основание чл. 26 и
чл. 61, ал. 3 от АПК Община – ****** – отдел „УТЕОС” е обявила на заинтересованите
лица, че на 29.01.2020 г. е започнало административно производство за заверка на молба –
декларация и издаване на удостоверение за снабдяване на констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, инициирано от Г. М. ЯНК. със заявление № СД 01-14/29.01.2020
г. за недвижим имот, находящ се в с. *****, а именно дворно място с площ от 1650 кв.м.,
представляващо УПИ VII-255, в квартал 52 по плана на селото, ведно с построените в това
дворно място жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: улица, УПИ №№ Х-255,
VIII-257, IX-258 и VI-255. В уведомлението е посочено, че на основание чл. 34, ал. 3 от АПК
в 7-дневен срок от получаване на писмото или от поставянето му на таблото за обявления в
сградата и на интернет страницата на Община ******, заинтересованите лица могат да
правят писмени искания и възражения.
С писмо изх. № СД 01-14/1/ от 18.02.2020 г. ищецът е уведомен във връзка с
подаденото от него заявление № СД 01-14/29.01.2020 г., че за описания в горепосоченото
уведомление имот има вписан в СВ – ****** нотариален акт № 78, том VI, рег. № 6288 дело
№ 789/2019 г. издаден на 04.12.2019 г. по обстоятелствена проверка, с който се признава за
собственик по давностно владение Х. Х. ХЮС..
Представено е удостоверение за търпимост на жилищни сгради, разположени в УПИ
VII-255 в квартал 52 по плана на с. ***** с изх. № УТ 18-1/-3/ от 03.06.2020 г., издадено от
Община ******, според което жилищните сгради, разположени в УПИ VII-255 в кв. 52 по
плана на селото отговарят на условията за търпими строежи, посочени в § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, като същите могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
Със заповед № 2018/13.07.2020 г. на кмета на Община ****** е одобрено допълването
на кадастралния план на с. *****, община ******, област **** с полумасивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 59.20 кв.м. и полумасивна едноетажна жилищна сграда
със застроена площ 37.80 кв.м., построени в УПИ VII-255 в квартал 52 по регулационния
план на с. *****, одобрен със Заповед № 1622/22.06.1927 г.
Представена е покана от М.К. до Г.Я. /без дата и доказателства за връчването /, с
която същата поканила Я. в срок до 28.08.2020 г. да освободи като наемател придобития от
нея недвижим имот, както и да предаде ключовете от имота, тъй като не възнамерява да го
отдава под наем.
С молба УРИ 324000-7813, подадена от М.К. и адресирана до началника на РУП –
******, в която е посочила, че е собственик на процесния имот, но и след проведените
разговори с Г.Я. и изпратената до него покана за доброволно освобождаване на имота, той и
семейството му отказвали. Помолила е полицейските органи да извършат действия по
освобождаване на имота от неправомерно държане на същия.
5
По делото е изискано и приложено заверено копие от нот. дело № 789/2019 г. на
нотариус Илко Кънев /л.84-л.99/. Според приложеното към делото удостоверение изх. № СД
01-58/9/ от 14.10.2019 г. на кмета на Община ****** в законоустановения срок по чл. 34, ал.
3 от АПК има постъпили писмени възражения от Ж.Н.З., В.В.В., Й.Г.П. и К. Я.а Т.. В
удостоверение № ОП-19-9400-473/1/ от 13.11.2019 г., издадено от областния управител на
Област **** е посочено, че в скица № 424/08.07.2019 г., издадена от отдел УТЕОС,
Дирекция „СА” към Община ******, поземлените имоти, включително и процесният, са
записани на К.В., без посочен документ за собственост, и В. В.ов К. с нот. акт № 153, т. II, д.
№ 803/65 г. Описаната в удостоверението скица също е приложена към нотариалното дело.
Подадено е възражение от наследниците на Я.Д.Я. от с. ***** с вх. № СД 01-58 /8/ от
25.09.2019 г., но подписано от К. Т., посочена като представител на продавачите, в което се
твърди, че преди няколко години са продали къща в с. ***** на Х.Х.. При заплащането в
нотариата в гр. ****** той изплатил 200 лева по – малко от договорените. Това било
отразено в делото в нотариата. Деловодството издало бележка, че Х. имал да дава още 200
лева. Моли се да не бъде издаван нотариален акт на Х. преди да е изплатил въпросната сума
на продавачите. Няма данни към възражението да са приложени доказателства.
Представено е удостоверение за наследници на В. Й. Ч., ЕГН **********, издадено на
07.01.2021 г. от Кметство с. *****, от което се установява, че същият е починал на
14.07.1990 г., а неговата съпруга П.И.А. – на 05.03.1998 г. Ищецът по делото е техен внук –
син на починалата на 18.09.1976 г. тяхна дъщеря Х. Х.ова Ш., а ответникът по делото Х. Х.
ХЮС. е техен син.
От представената от МВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, Регионална служба – ******, с вх. № 2963/23.07.2021 г. се установява, че за
периода от 2000 г. до настоящия момент службата е реагирала на общо 5 произшествия в с.
*****, като под № 4 в списъка е посочено, че на 06.09.2004 г. в 15725 часа е получено
съобщение за пожар в къща, собственост на М. Я. И. на адрес: с. *****. Унищожено е 70
кв.м. покривна констукция, 45 бали фураж и навес 50 кв.м. Предполагаема причина – късо
ел. съединение.
С писмо вх. № 2853/16.07.2021 г. на РУП – ****** се уведомява съда, че за периода от
01.01.2021 г. до настоящия момент в полицейското управление не са постъпвали жалби от
лицата М. Ч. КР. и Х. Х. ХЮС..
Представена е скица на имота и данъчни оценки. Според представената скица № 847 от
13.12.2019 г. на отдел УТЕОС при Община ****** процесният имот е записан на К.В., без
посочен титул за собственост. Направени са служебно справки в НБД „Население” за
страните.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, като са разпитани две групи
свидетели, а именно: свидетелите на ищеца - АХМ. АХМ. ИДР. и З.С.А., без родство със
страните, и свидетелите на ответниците – В.Й.К., съпруг на ответника М.К., и М.М. И.,
съпруг на внучката на ответника Х.Х..
Свидетелят А.И. заявява, че е кмет на с. ***** и познава населението на селото. Дава
сведения, че преди 6-7 години Г. гледал в двора животни. Преди това бил жив баща му.
Баща му живеел при него. Те живеели от над 15 години там. Преди това те имали къща, зад
тази къща, през двор, но тя изгоряла. В тази къща, в която живее Г., живеели баба му и дядо
му, но мисли, че когато се изместили само баба му била жива. Тогава се прехвърлили да
живеят в тази къща с майка си, но тя не му била истинска майка, а леля и се омъжила за
баща му. Повече от 15 години там живеели. В тази къща живеел баща му, Г. и семейството
му и жената на баща му. Твърди, че не е чувал Г. да има спорове за тази къща с роднините
си. Миналата година чул, че претенции имал за тази къща вуйчото. Г. му казал, че е
наплатил преди години някаква сума на вуйчо си Х., а лелите му се съгласили, но свидетелят
не е присъствал. Вуйчо му живеел на 30 метра от него, а М.К. – в с. ****. Свидетелят си
6
спомня, че в тази къща първо са живели дядото на Г. – В. Ч. със съпругата си, но не е чувал
волята на В. да е била тази къща да остане на Г.. Не си спомня някой от роднините на Х. да е
живял в тази къща. Г. преди работел във ****, но мисли, че от миналото лято или есента
работи в чужбина.
Според показанията на свидетеля З.А., съсед на страните, имотът на Г. бил двуетажна
къща – неизмазана. Там имало и плевня, но тя се съборила. В имота имало нещо като
сайвант, където си слагали дървата. Сега отстрани имало дам, където се гледали коне и там
си слагали дървата за зимата. Отзад имало тоалетна и около декар – декар и половина двор.
Жена му на Г. сеела в двора, но свидетелят не знае какво. Имало и засята люцерна. Къщата
отпред имала ограда, която била с камъни, а отстрани с мрежа, но свидетелят не знае кой е
поставил мрежата. Знае, че Г. е правил покрива миналата или по – миналата година. Той
живеел там с децата си, внуците си и жена си. Само те живеели в тази къща. Старите хора
починали. Откакто Г. живеел там са минали 15-16 години. Когато изгоряла тяхната къща, те
отишли да живеят в тази къща. Там живеели на Г. баба му и дядо му по майчина линия.
Майката на Г. била починала отдавна. Те останали сираци и леля им ги гледала. Тя била
сестра на майка му. Така станало, че Г. имал преродена сестра от тази леля. Тази сестра се
оженила и заминала да живее на друго място. В къщата останали баща му на Г. и леля му.
После те починали и Г. останал да живее там със семейството си. Свидетелят не е чувал и не
е видял Г. и чичо му да се карат. Не е виждал или чул чичото да иска да влиза в къщата.
Посочва, че преди тази къща била на дядото на Г. по майчина линия, но свидетелят не е
чувал дядото да казва, че тази къща я дава на някой. В изгорялата къща живеели Г., леля му
и баща му. Тези всички хора след това се преместили в тази къща, където сега живеят.
Според свидетеля, Г. считал, че тази къща му е останала от баща му, майка му и дядо му.
Тази къща е била на баща му. Не е чувал някой да има претенции за тази къща. Преди да
отиде Г., тази къща Х. я поддържал. После след като станал пожара баща му на Г. и лелята
отишли да живеят там. Преди Х. влизал и излизал от тази къща, нямало друг. Тогава в нея
никой не живеел. Когато Х. влизал и излизал от тази къща, родителите му не били живи. Те
като починали, понеже Х. е един син, за него я оставили. Заявява, че не знае как са се
разбрали.
Свидетелят В.К., съпруг на ответника М.К. от 32 години, твърди, че познава процесния
имот и че Х. го имал от 1978/80 г. Той го купил и след това го оставил на баща си, и си взел
друга къща. Не знае дали има документ за този имот. Ходил на гости в имота и го
посрещали бабата и дядото. Тогава в тази къща не живеели други хора освен тях. Понякога
Х. им носел храна. Когато възрастните хора живеели в тази къща, тя тогава била паянтова
къща около 60-70 кв.м. Имало и постройки за животни около 10 метра. В двора имало и
дръвчета – сливи, ябълки и лозе на редове, около 40-50 корена. Къщата била на два етажа.
На първия имало две стаи и една маза и на втория етаж - 2-3 стаи. Почти всяка седмица
ходили на гости на старите хора. От тях първо умрял дядото и бабата останала сама. Тя
останала сама 1986-87 г. Тогава свидетелят бил в *****. Тази жена живеела сама и майката
на жена му носила храна. Свидетелят стоял в ***** около 3 години. Посочва, че живее в с.
****. Твърди, че те продължавали да ходят на гости в Х.. Около 1990 г. се върнал от *****.
Бабата починала или 1991, или 1990 г. След като починала бабата в къщата не живеел
никой. Х. живеел в съседна къща. Къщата на Г. изгоряла, след като вече бабата била
починала. Когато изгоряла къщата, те нямали къде да живеят. Х. ги оставил да живеят в тази
къща, защото там била и сестра му. Сестрата на Х. била леля на Г. и сестра на майка му.
Майката на Г. починала. Х., майка му на Г. и леля му били брат и две сестри. След това
лелята се оженила за бащата на Г. и те имали едно дете – момиченце. Х. казал, че не може да
остави сестра си да живее на улицата и затова им дал къщата да живеят. После след известно
време лелята на Г. починала и останал в тази къща да живее мъжът . Г. по това време
живеел в с. **** и си продал къщата там и дошъл да гледа баща си, когато му отрязали
крака. Това станало 1994-95 г. Може би 3-4 години живели заедно и баща му умрял. Не
7
минало година и нещо след като починала жена му, и бащата на Г. починал, и Г. останал да
живее в къщата. Той си купил друга къща в с. *****, но я продал и нея. Той си мислил, че
завинаги ще си остане в тази къща. Свидетелят не знае Х. с каква уговорка е дал къщата на
Г.. Той направил жест на сестра си, да отиде да живее с мъжа си в тази къща. Не знае в
момента този имот на кое име се води, дали на В. или на Х.. Твърди, че Х. е купил къщата
от В., но не е присъствал на това плащане. Всичко това го е чувал от Х.. М. и Х. пускали
жалби за тази къща до полицията и до Г., но той не освобождавал къщата. Когато направили
тези жалби, мисли, че са дошли полицаи, но не знае какво са казали, тъй като не е бил там.
Х. казал на свидетеля, че е казвал на Г. да напуска къщата. Те от около две години
започнали да се мразят. Х. казал на Г., че си е купил тази къща. Г. му казвал, че има право да
стои в тази къща и ще стои. Х. искал да влезе в тази къща, но Г. не го пускал.
При разпита свидетелят М. И. посочва, че се е оженил за внучката на Х. през 2002 г. и
че живеят в с. *****. Сега бил със семейството си в чужбина, но преди 5-6 години по – често
посещавали дома на Х.. Когато се връщали в България, 2-3 пъти в годината, всеки път
посещавали Х.. Посочва, че къщата на Х. и тази, за която се води делото, били на 100 м.
разстояние. Тази къща сега не се поддържала. Имало кирпичена ограда отпред, а в страни
навремето имало мрежа. Свидетелят не е виждал някой да е слагал тази мрежа. Като гледал
отвън двора, не мисли, че някой го обработва. Посочва, че откакто племенникът е влязъл в
къщата, той не е влизал вътре. Преди племенникът да се нанесе в къщата, ходили там да
берат сливи за ракия. Преди около 4 години Г. се нанесъл в тази къща, защото къщата му
изгоряла. Тя изгоряла преди четири години или четири години и половина. Заявява, че Г. и
Х. са се разбрали Г. да не ходи по квартири, понеже Х. имал две къщи, да живее в къщата и
да я поддържа и да си плаща тока и водата. Не е ставал свидетел те да се карат за къщата, но
е чувал от Х. и от баба си, че са пускали жалби до полицията, за да се изнесе Г.. Баба му
искала да прави ремонти в тази къща, за да може да се съхрани къщата. В двора имало
отстрани сайвант и къщата се състояла от 3 стаи, но не можел да си спомни точно, тъй като
не е влизал отдавна. Дворът бил около 4 дка. Къщата била на 2 етажа. Имало приземен етаж
и горен етаж. В момента не знае дали къщата е измазана отвън. Тя никога не е била
измазана. Постройката била стара. Имало дървета в двора. Не знае дали покривът е
поправян. От два дена бил в България и не е ходил в Х.. Не знае кой живее в тази къща сега.
Х. имал две къщи. В едната в момента живеел Г., а в другата живеел Х.. Доколкото знае
някой живее там и че Г. сега е в Германия. Доколкото знае Г. не искал да излиза от тази
къща и те се карали, но свидетелят не е присъствал на караниците. Откакто бил зет на Х.,
той си живеел в тази къща, в която е в момента.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е наличието на правен интерес от провеждането на
производството. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се
оспорва претендираното от ищеца право. В исковата молба и уточненията съм нея ищецът
твърди, че живее в процесния имот от тринадесет години, който владее заедно със
семейството си от 2007 г., което продължавало до момента, че жилището имал от дядо си В.
Й. Ч., който го закупил от своя съселянин К.В. чрез неформална сделка още преди той да се
роди, както и че ответникът Х. Х. ХЮС. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за имота и прехвърлил същия на другия ответник - М. Ч. КР., с договор за покупко
– продажба, а последната му изпратила покана да напусне имота. В настоящото
производство ответниците оспорват правото му на собственост върху процесния недвижим
имот и претендират, че те са собственици на същия, както следва: Х. – въз основа на
давностно владение, а К. – въз основа на договор за покупко – продажба, сключен с
праводателя Х.. Следователно съществува спор за материално право между страните, който
засяга твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния имот и обуславя правния
му интерес от предявяване на положителен установителен иск за решаването му по съдебен
8
ред. По изложените съображения съдът приема иска за допустим и дължи произнасяне по
неговата основателност.
За основателност на положителния установителен иск за собственост, при условията
на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи правопораждащ правото му на
собственост върху процесния недвижим имот фактически състав – давностно владение -
упражнявана спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху
вещта с намерение да я свои, в продължение на повече от 10 години, както и фактите, които
изключват или погасяват правата на ответниците.
Ответниците следва да докажат правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, вкл. за наличието в правната им сфера на субективни материални права на
собственост въз основа на сочените в отговорите на исковата молба основания, респ.
наличието на пречки за осъществяване на придобивното основание на ищеца.
С доклада по делото на основание чл. 153 от ГПК, като безспорни са отделени
обстоятелствата, че: ответникът Х. Х. ХЮС. се е снабдил с нот. акт за собственост върху
процесния недвижими имот по давност № 78, том VI, peг. № 6288, дело № 789/2019 г., на
нотариус Илко Кънев № 255 на НК, че с договор за покупко – продажба, обективиран в нот.
акт № 171, том I, рег. № 110 от 2020 г. от 20.07.2020 г. на нотариус Сияна Желева, рег. №
663 на НК, с район на действие РС – ******, сключен между Х. Х. ХЮС. и М. Ч. КР.
събствеността върху имота е била прехвърлена от ответника Х. на ответника К., както и че
първият ответник е баща на втория.
Защитата на собствеността се състои на първо място, в съдебното установяване, че
ищецът е собственик. Това изисква доказването на всички елементи от фактическия състав
на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ
доказателствени средства. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът
ще подлежи на отхвърляне.
С оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Ищецът претендира, че е
придобил правото на собственост върху процесния имот на основание явно, спокойно и
непрекъснато давностно владение, което е започнало от 2007 г. и продължава и
понастоящем, поради което съдът изследва наличието на това придобивно основание.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, поради което, с оглед твърдяно от ищеца основание - придобивна давност, в тежест
на същия бе да установи, че е упражнявал непрекъснато владение върху процесния имот в
посочения срок.
Владението е едно фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на власт
върху една вещ (недвижим имот), която владелецът държи, лично или чрез другиго, като
своя. Въз основа на цитираните по-горе разпоредби на ЗС, основните елементи или
признаци на владението са два: обективният елемент (corpus) - държането на вещта и
субективният елемент (animus) – намерението да се свои вещта, да се държи със съзнанието,
че вещта е собствена.
В исковата молба ищецът твърди, че има жилището от дядо си В. Й. Ч., който го
закупил от своя съселянин К.В. чрез неформална сделка още преди той да се роди. Въпреки
дадените от съда указания да конкретизира твърдението, че има жилището от дядо си В. Й.
Ч., ищецът не е сторил това нито в дадения от съда едноседмичен срок, нито в първото по
делото съдебно заседание. От представената скица № 847/13.12.2019 г., издадена от
Дирекция „СА”, отдел „УТЕОС” при Община ****** е видно, че процесният имот е записан
на името на К.В., без посочен документ за собственост. В приобщената нотариална преписка
на нотариус Илко Кънев е приложена и скица № 424/08.07.2019 г., издадена от Отдел
9
„УТЕОС”, Дирекция „СА” към Община ******, на процесния имот и на съседния УПИ VI-
255, за които ответникът Х. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Във
втората скица е отразено, че имотите са записани на К.В., без посочен документ за
собственост, и на В. В.ов К. с нот. акт. № 153, том II, дело 803/65 г. По делото не са
ангажирани доказателства, установяващи твърдения факт, че имотът е придобит именно от
дядото на ищеца чрез неформален договор за покупко продажба, сключен с трето за спора
лице – К.В., а още по – малко, че това трето лице е било действителният собственик на
имота. Не се установява и твърдението на ответника К., че имотът е бил закупен от баща
чрез неформален договор за покупко продажба, сключен през 1978 г. с трето за спора лице –
В.К.. Единствено в тази насока са показанията на свидетеля В.К. в частта, в която посочва,
че ответникът Х. купил процесния имот през 1978/80 г. и след това го оставил на баща си, и
си взел друга къща. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази част, тъй като,
освен че са заинтересовани, предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК, а и поради това, че
същите са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани доказателства. Твърдението
на ответника К. не се установява и приложеното към нотариалната преписка на нотариус
Илко Кънев възражение от наследниците на Я.Д.Я., подписно от лицето К. Т. с посочено
качество - представител на продавачите. По делото не се твърди, а и не са представени
доказателства, от които да се установява, че процесният имот е бил записан на името на
лицето Я.Д.Я. или на неговите наследници, нито между последните и ответника Х. да е бил
сключен в нотариална форма договор за покупко – продажба на същия имот или нотариално
заверен предварителен договор, предвид твърденията в направеното възражение. От
събраните по делото гласни доказателства обаче безспорно се установи, че първоначално в
имота са живели само В. Й. Ч. и неговата съпруга П.И.А. – дядо и баба на ищеца по майчина
линия, което дава основание да се приеме, че фактическата власт върху процесния имот е
установена именно от тези лица. Доколкото по делото не е установено противното, по
отношение на тях е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС. Не се установи обаче дали
преди смъртта им е изтекла в тяхна полза предвидената в закона 10 – годишна давност, а и
това обстоятелство е ирелевантно доколкото ищецът и ответникът Х. не се позовават на
наследствено правоприемство и давност, а на придобиване на имота само за себе си чрез
свое владение по давност, което основание се поддържа от тях през целия процес,
включително и в хода на устните състезания.
В правната теория и съдебната практика се приема, че владението като фактическо
отношение е част от наследството и по силата на общото правоприемство преминава към
наследниците на владелеца. В този смисъл са и ТР № 1/2012 г. и ТР № 4/2014 г. на ОСГК на
ВКС, където е посочено, че владението е част от имуществото на наследодателя и при
приемане на наследството то продължава от наследниците по право. Ако едно лице е
владяло имота и е починало преди да се позове на придобивна давност, това право се
наследява и на изтеклата давност могат да се позоват и наследниците му, ако те са
продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от
момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще
се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Само ако към
момента на откриване на наследството владението като фактическо състояние не влиза в
масата на наследството, тъй като е предадено от наследодателя на друго лице, то не
преминава по силата на общото правоприемство и към неговите наследници /така решение
№ 11/29.02.2016 г. по г.д. № 3942/2015 г. на ВКС, I г.о./.
При извършване на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна
фактическа власт върху притежаван или владян от общия наследодател недвижим имот,
съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на
наследодателя за предаване на владението в случай, че такава се твърди и е установена. Ако
наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой
родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да
10
се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна
фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността /така решение №
32/08.02.2016 г. по ********* г. на ВКС, I г.о./. В този смисъл е и становището, изразено в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 3/25.01.2016 г. по гр.д.№ 3973/2015 г. на
ВКС, I г.о., в което е прието, че когато владението е установено по този начин /чрез
предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата
власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 от ЗС и на чл. 83 от ЗС –
приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 1/2012 г., в
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна
давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях
е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако приживе едно
лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че
последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да
придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало
владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 от ЗС срок, фактът на наследяването не
променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил
самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.
По делото не се спори между страните, а и от представеното удостоверение за
наследници на В. Й. Ч., починал на 14.07.1990 г., се установява, че той и съпругата му
П.И.А., починала на 05.03.1998 г., са общи наследодатели на ищеца - техен внук /син на
дъщеря им Х. Х.ова Ш., починала на 18.09.1976 г./ и на ответника Х. Х. ХЮС. – техен син.
Не се установи обаче приживе наследодателят В. Ч. да е изразил воля да предаде владението
върху имота на своя внук Г.Я., ако се приеме за такова твърдението на ищеца, че има
жилището от дядо си В. Й. Ч., при липса на съответната конкретизация, за което, както вече
се посочи, на ищеца са били дадени съответните указания. При това не се твърди такава
воля да е изразила наследодателят П.А., починала след своя съпруг. Напротив, в показанията
си свидетелят В.К. твърди, че след тяхната смърт до пожара в къщата на М. И. – баща на
ищеца, в процесния имот не е живял никой. В тази част съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите кореспондират с показанията на свидетеля З.А., който също
посочва, че преди Х. влизал и излизал от тази къща, нямало друг; тогава в нея никой не
живеел; когато Х. влизал и излизал от тази къща, родителите му не били живи. Всички
свидетели са единодушни в показанията си, че именно поради пожар в къщата, в която е
живял ищецът, той, баща му М. Я. И., починал на 21.01.2019 г. и леля му Ю. Х. Ш.,
починала на 07.05.2011 г. /дъщеря на общите наследодатели, сестра на ответника Х.Х. и на
майката на ищеца – Х. Х.ова Ш., починала на 18.09.1976 г., както и втора съпруга на баща
му/, се преместили да живеят в процесния имот, а според получената информация,
обективирана в писмо вх. № 2963/23.07.2021 г. от Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” – ******, съобщение за пожар в къща, собственост на М. Я. И. в с.
*****, е получено на 06.09.2004 г., който факт не се оспорва от страните. Освен това в
показанията си свидетелят А.И. посочва, че не е чувал волята на В. да е била тази къща да
остане на Г.. В този смисъл са и показанията на свидетеля З.А., който посочва, че не е чувал
дядото да казва, че тази къща я дава на някой.
Не се установява някой от останалите наследници, включително и ответникът Х., да се
е противопоставил на настаняването на семейството на тяхната сестра в процесния имот
след погиването на дома им. Напротив, макар ответниците да твърдят, че Х. е предоставил
имота на ищеца Г.Я., за да не плаща наеми и същият да не се разграби, в показанията си
свидетелят Кръстев твърди, че когато изгоряла къщата, те нямали къде да живеят, че Х. ги
11
оставил да живеят в тази къща, защото там била и сестра му и че направил жест към сестра
си. Същевременно в показанията си свидетелят А.И. посочва, че не е чувал Г. да има
спорове за тази къща с роднините си и че миналата година чул, че претенции имал за тази
къща вуйчото, а свидетелят З.А. - че не е чувал и не е видял чичото да иска да влиза в
къщата. Анализът на горните гласни доказателствени средства, които взаимно се допълват,
поради което в тези им части се кредитират, дава основание да се приеме, че още от момента
на настаняването им в имота ищецът, неговата леля и нейният съпруг – баща на ищеца, са
установили владение върху процесния имот, продължено след нейната смърт от бащата на
ищеца и самия ищец. Същото е явно – ответникът Х. е знаел и не се е налагало ищецът да
демонстрира пред него намерение за своене. То няма и инцидентен характер, предвид
специфичните обстоятелства, при които е установено – погиване на дома им при пожар и
липса на друг собствен дом, в който да се настанят. Владението е спокойно, явно,
необезпокоявано и непрекъснато предвид поведението на останалите наследници, за които
от настаняването на семейството на тяхната сестра в имота няма данни да са заявили, а и
към настоящия момент да заявяват претенции към имота, с изключение на ответника Х.,
който е заявил такива пред ищеца едва през 2019 г., снабдявайки се през същата година и с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. По делото не се установява
твърдяното наличие на уговорки и тяхното съдържание между ищеца и ответника Х.
относно ползването на имота от ищеца. Единствено свидетелят М. И. твърди, че Г. и Х. са
се разбрали Г. да не ходи по квартири, понеже Х. имал две къщи, да живее в къщата и да я
поддържа и да си плаща тока и водата. Съдът не кредитира казаното от свидетеля,
преценявайки го с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК и вероятната му заинтересованост
от изхода на делото, както и предвид обстоятелството, че същият не възпроизвежда лични
възприятия, а предава факти, които са му станали известни впоследствие след разговор с
ответниците и които не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Така
свидетелят твърди, че от 5-6 години живее със семейството си в чужбина, че си идват в
България 2-3 пъти в годината и тогава посещават дома на Х.. Освен това твърди, че къщата
на Г. е изгоряла преди около 4 години и тогава той се нанесъл в процесната къща, което е в
пълно противоречие с останалата доказателствена съвкупност.
От друга страна, съдът не кредитира показанията на свидетеля А.И. в частта, в която
посочва, че Г. му казал, че преди години е наплатил някаква сума на вуйчо си Х., а лелите му
се съгласили, тъй като свидетелят не възпроизвежда лични възприятия, а пресъздава
разказано от ищеца. Твърдения за този факт не само, че не са наведени в исковата молба, но
и не се установяват от останалите събраните доказателства. Дори да се приемат за
достоверни така цитираните показания, на които в хода на устните състезания ищецът, чрез
процесуалния си представител, се позовава, визирани и в писмената защита, депозирана от
ответниците, чрез техния процесуален представител, това би било основание да се приеме,
че по този начин между ищеца и ответника Х. е извършена неформална делба на процесния
имот, при която последният е получил сума във връзка с нея. Останалите наследници не
оспорват правата на ищеца и ответниците по отношение на процесния имот, поради което за
ищеца не е налице правен интерес да установява правото си на собственост по отношение на
тях. Спрямо тях той не дължи нито установяване на правото си на собственост, нито на
основанието, на което го е придобил. Спорът е само между него и ответниците, единият от
които се е снабдил самостоятелно с титул за собственост и върху този имот, като е
прехвърлил същия с договор за покупко – продажба на втория. Ако хипотетично се приеме
наличието на неформална делба между Г.Я. и Х.Х., следва да се посочи изразеното в
решение № 16/17.04.2015 г. по г.д. № 5652/2014 г. на ВКС, II г.о., в което съдът се позовава
на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при съсобственост,
независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
12
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си. Споделено е приетото с решение № 549/30.12.2010 г. по
г.д. № 217/2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието,
че сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във
владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред
останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота.
Същевременно в същото решение е прието, че тези разрешения са неприложими в хипотези,
в които владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота по давност, е
установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на
т.нар. неформална делба. След като сънаследниците са взели решение за разпределяне
помежду си на собствеността върху наследствените имоти, то установеното от този момент
владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на
срока по чл. 79 от ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение. Следователно в
случай на доказано извършване на такава неформална делба, при която ответникът Х. е
получил парично уравнение на своите идеални части, неговото изявление би имало
значението на зачитане на владението на ищеца върху спорния имот. От този момент
осъществяваното от Я. държане на идеалната част на Х. би се превърнала във владение.
Поради това не би било необходимо той да демонстрира по друг начин на този ответник, че
владее неговите части с намерение за своене и да отблъсква неговото владение.
В случая обаче същественото е това, че при наличието на нотариален акт по
обстоятелствена проверка, в тежест на ищеца е да обори констатациите му, а не на
ответника да доказва владението си. Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата
на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Според показанията на свидетеля В.К.
в един период от време, който не е установен, ищецът е живял в с. ****, където имал къща.
Когато лелята на Г. починала, в къщата останал да живее мъжът . Г. си продал къщата там
и дошъл да гледа баща си, когато му отрязали крака. Това станало 1994-95 г. Около 3-4
години живели заедно и баща му умрял. Не минало година и нещо след като починала жена
му, и бащата на Г. починал, и Г. останал да живее в къщата. Той си купил друга къща в с.
*****, но я продал и нея. От така предадената информация не може да се направи извод кога
и в какъв период от време ищецът е живял в с. **** и кога се върнал в с. *****, за да гледа
баща си. Посочените от свидетеля години и периоди не кореспондират с останалите
доказателства по делото, доколкото от представеното удостоверение за наследници на В. Ч.
се установява, че втората съпруга на бащата на ищеца е починала на 07.05.2011 г., а баща му
- на 21.01.2019 г. Независимо от това, от обстоятелството, че някакъв период от време
ищецът е живял в друго населено място или че е притежавал имот в това населено място, а
после и в с. *****, не може да се направи еднозначен извод за прекъсване на владението или
за липса на намерение за своене на процесния имот. Свидетелят не твърди, че по време на
престоя му в с. **** ищецът не е посещавал имота, при това в него по това време са жевеели
леля му и баща му. Съгласно приетото в решение от 02.05.2012 г. по гр.д. № 83/2011г. на
ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, владението може да се осъществява и
чрез периодични посещения в имота, без да е необходимо той да бъде обработван и
облагородяван. Освен това притежаването на други имоти е ирелевантно за владението на
конкретния спорен имот. Напротив, тяхната продажба е показателна за факта, че ищецът е
считал имота за свой и като такъв той и семейството му ще има къде да живеят след
разпореждането с другите имоти. В тази насока показателно е и заявеното от свидетеля
Кръстев, че Г. си мислил, че завинаги ще си остане в тази къща.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответниците, че давността по
отношение на ищеца за процесното „жилище” би могла да започне да тече не по – рано от
03.06.2020 г., когато е било издадено удостоверението за търпимост на сградите и съответно
13
допълването на кадастралния план на с. ***** със заповед № 2018/13.07.2020 г. на кмета на
Община ******. По въпроса може ли да се придобие по давност сграда, която е незаконен
строеж, съдебната практика приема, че тя е обект на правото на собственост и може да се
придобива по давност, ако не подлежи на премахване. В този смисъл са решение №
1065/16.03.2009 г. по г.д. № 3428/2007г., на ВКС, ІV г.о. и решение № 1159/24.09.2008 г. по
г.д.№ 4293/2007 г. на ВКС, ІV г.о. С оглед изложеното, съдът намира, че процесните сгради
могат да бъдат придобити по давност, още повече, че по делото е представено
удостоверение за търпимост, издадено на 03.06.2020 г. от Община ******.
От установените по – горе факти се установява по несъмнен начин, че ищецът владее и
стопанисва процесния имот повече от 10 години. Владението му е несъмнено, с ясното
съзнание, че този имот е негова собственост. Ищецът не е прекъсвал владението си на имота
и до момента, поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 79 от ЗС и
същият е придобил правото на собственост по отношение на целия имот. Ето защо
предявеният от него установителен иск за собственост е основателен и следва да се уважи.
Доколкото ответникът Х. се позовава на придобивна давност като основание на
правото си на собственост, но легитимиращият ефект на издадения в негова полза
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е оборен от ищеца, то последният
следва да бъде отменен в частта досежно процесния имот.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Същите са документално
установени, като е представен и списък на разноските, според който се претендират 50 лева -
държавна такса за завеждане на делото, 18 лева – държавна такса за издаване на преписи от
исковата молба, 20 лева – държавна такса за вписване на исковата молба, 20 лева – депозит
за призоваване на свидетел и 400 лева – за адвокатско възнаграждение. Ето защо на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 508 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. ХЮС., ЕГН ******, с адрес: с.
*****, община ******, област **** и М. Ч. КР., ЕГН **********, с. *****, община ******,
област **** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на Г. М. ЯНК., ЕГН: **********, с адрес: с.
*****, община ******, област **** на основание давностно владение върху следния
недвижим имот: УПИ VII-255 в квартал 52 по плана на село *****, община ******, област
****, одобрен със заповед № 2018/13.07.2020 г., с площ от 1882 кв.м., при граници: улица,
УПИ IX-258; VIII-257; VI-255 и Х-255, ведно с изградените в него полумасивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 59.20 кв.м. и полумасивна едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 37.80 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 78, том VI, рег. № 6288,
дело № 789/2019 г. от 04.12.2019 г., на нотариус Илко Кънев, рег. № 255 на НК, в частта, с
която Х. Х. ХЮС., ЕГН ******, с адрес: с. *****, община ******, област **** е признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Дворно място с площ от
1882 кв.м., представляващо УПИ VII-255, в квартал 52, по регулационния план на с. *****,
община ******, област ****, одобрен със заповед № 1622 от 22.06.1927 г., при граници на
урегулирания поземлен имот: УПИ Х-255, улица, УПИ IX-258, УПИ VIII-256 и УПИ VI-
255, съгласно скица № 424 от 08.07.2019 г., издадена от Община ******.
ОСЪЖДА Х. Х. ХЮС., ЕГН ******, с адрес: с. *****, община ******, област **** и М.
Ч. КР., ЕГН **********, с. *****, община ******, област **** да заплатят на Г. М. ЯНК.,
14
ЕГН: **********, с адрес: с. *****, община ******, област **** направените в
производството пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 508 лева /петстотин и
осем лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС – ****.
Същото подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в сила.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
15