О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1786 Година 2020,26.06. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести юни Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
номер 1037
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.И.Д. с посочен в исковата молба съдебен адресат: гр. Пловдив, бул. „Шести спетември“ №152, ет.1, оф. 108 –адв.Стефан Харизанов, е предявил обективно и субективно съединени искове против ОД на МВР – Бургас и Прокуратурата на Република България за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства в следните размери: 30000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатата, която би получавал като инж. химик-диспечер и тази на сегашната му длъжност – оператор на пулт в ЕОЗ в Лукойл Нефтохим Бургас ЕАД за срок от 5 години /60 месеца/; лихва от 500 лв. на месец върху всеки изтичащ месец, считано от 01.01.2017 год. до окончателното изплащане на това обезщетение; 50000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Бургаски окръжен съд като обсъди данните по делото намира следното:
Предявените искове са недопустими.
В исковата молба са наведени множество фактически твърдения относно проведено срещу ищеца досъдебно производство и наказателно преследване, завършило с постановяване на акт по чл. 78а от НК. Въпреки множеството изложени факти обаче, с които е разводнена исковата молба, от изложението на л. 4 от делото досежно надлежната легитимация на ответниците „по иска ми по чл. 2, ал. 1, т.7 от ЗОДОВ“, както и от формулираните на л. 5 от делото твърдения за търпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконно използване на СРС, съдът намира, че е сезиран с искове за обезщетение на вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
Предмет на иска с правна квалификация в чл. 2, ал. 1, т.7 от ЗОДОВ е прилагането на специални разузнавателни средства в разрез с изискванията на закона, както и наличието на произтекли от това вреди, в случай на констатирана незаконосъобразност. Легална дефиниция на понятието специални разузнавателни средства се съдържа в чл. 2 от ЗСРС.Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети. Не всяко използване на техническо средство за създаване на звукозапис,включително и от органите по Закона за специалните разузнавателни средства, представлява „специално разузнавателно средство“. Фактът на използване именно на специални разузнавателни средства с белезите по чл.2 от ЗСРС е условие за допустимост на иска по чл. 2, ал. 1, т.7 от ЗОДОВ.Следователно,в изложението на обстоятелствата в исковата молба следва да се съдържат такива факти и обстоятелства,а не правни квалификации,логически заключения и предположения от страна на ищеца ,от които да се направи извод,че претенциите му са основани именно на разпоредбата на чл.2,ал.1,т.7 от ЗОДОВ и му дават право именно по този специфичен ред да търси обезвреда.
За да се приеме,че се касае за иск по чл.2,ал.1,т.7 от ЗСРС в настоящия случай е необходимо да има данни в наказателното производство,което ищецът посочва и на което се позовава,да са събрани веществени доказателствени средства,изготвени именно чрез използване на специални разузнавателни средства,като извлечените от тях данните да са използвани като доказателства за установяване на престъплението,за което по отношение на ищеца е приложен чл.78а от НК,т.е. в книжата в наказателното производство-в досието в досъдебната и съдебната фаза, изрично следва да е записано,че приобщено към доказателствения материал веществено доказателствено средство е изготвено чрез използване на специални разузнавателни средства.В противен случай основание за търсене на отговорност по ЗОДОВ,при наличие и на останалите предвидени там предпоставки ,не е налице.В настоящия случай видно от изложението на обстоятелствата,в наказателното производство са били приобщени веществени доказателства,иззети от самия ищец и е била използвана съдържащата се в тях информация,която е била извлечена чрез приложение на технически средства.Фактическите твърдения на ищеца,че е извлечена информация от веществени доказателства,които не са били иззети от него,а са представени като иззети от него от органите на МВР,респ. от Прокуратурата на Република България,респ.,че от веществени доказателства,иззети от него е извлечена информация,която не се е съдържала в тях,а е била създадена и добавена от съответните органи в периода от време,когато доказателството е съхранявано от тях, и е представена като създадена от него, не съответстват на петитум по ЗОДОВ,тъй като ищецът не твърди,че в наказателния процес тази информация изрично е посочена като събрана чрез използване на специални разузнавателни средства.
В останалите случаи,когато са изготвени веществени доказателствени средства чрез използване на специални разузнавателни средства,но те не са приобщени към наказателно производство,отговорността по ЗОДОВ може да бъде реализирана само,ако е налице официално удостоверяване от органа за контрол,създаден със специалния ЗСРС ,на този факт. В този смисъл Решение № 166 от 3.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2017 г., IV г. о., ГК, в което съдът приема, че правното значение на акта на националното бюро, с който е констатирано нарушението се изчерпва с поставянето на началото на давностния срок по иска за обезщетение за вреди, тъй като преди съобщаването на този акт, пострадалият не е имал правна възможност да реализира правата си.
В настоящия случай обаче, от изложеното в исковата молба не се установява, ищецът да е бил уведомяван от Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства по реда на чл. 34ж от ЗСРС, че по отношение на него е налице неправомерно използване на специални разузнавателни средства. Липсват и приложени към исковата молба доказателства в тази насока,като с оглед изричните указания на съда, с уточняващата молба ищецът е заявил, че до настоящия момент не е получил отговор от Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства по повод негов сигнал от 2018 год., за незаконосъобразно използване на СРС, а и изобщо такива средства да са били използвани.
В обобщение, всички кумулативно съединени искове са недопустими,тъй като ищецът не излага конкретни факти и обстоятелства,нито твърди,че по отношение на него за използвани специални разузнавателни средства.Използването на правната квалификация „специални разузнавателни средства“ не може да замести изложението на обстоятелствата по иск по чл.2,ал.1,т.7 от ЗОДОВ.
При това положение ,тъй като описаните факти в исковата молба не водят до правна възможност да се търси отговорност от ответниците именно по специалния ред на чл.2,ал.1,т.7 от ЗОДОВ,предявените искове се явяват недопустими и производството по делото следва да се прекрати.
По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1037 по описа за 2020 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от ищеца.
Съдия: