Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1568
гр.
Пловдив, 21.08.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2492/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив,
ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № К-0047980/20.03.2019 г. на директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за
защита на потребителите, с което на „Амрест кофи“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Момин кладенец“ № 1, ет. 3, ап.
3, представлявано от К.Р.З., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложена имуществена санкция в
размер на по 1100 лв. за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.
Жалбоподателят „Амрест кофи“ ЕООД, моли
да се отмени НП като се приложи чл. 28 от ЗАНН. Не оспорва фактическата
обстановка, като сочи, че констатациите от НП отговарят на действително
фактическо положение. Твърди, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ нарушението е било отстранено и на 12.02.2019
г. в КЗП е представено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране на обекта 000318-И.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема,
че нарушението е доказано. Счита, че не е налице маловажен случай.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 07.01.2019 г. служители на КЗП –
Регионална дирекция Пловдив, сред които П.Х., извършили проверка в заведение за
хранене и развлечения, намиращо се в гр. Пловдив, бул. „Д-р Георги Странски“ №
3 – в МОЛ „Плаза Пловдив“. Обектът разполага с търговска зала с 63места за
сядане на закрито и 26 места за сядане на открито. Предлагали се топли напитки,
салати, сандвичи, кроасани, десерти, мъфини и друго ястия. На видно място в
обекта няма и след поискване не е представен документ за категоризация на
обекта – удостоверение за определена категория или временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране на обекта. Установява се, че „Амрест кофи“
ЕООД предоставя туристическа услуга ресторантьорство в проверявания туристически
обект - заведение за хранене и развлечения който не е категоризиран и на който
няма издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране
на обекта, с което е нарушен чл.114, т.1 от Закона за туризма (обн. Дв. бр.ЗО
от 26.03.2013г.) За тези обстоятелства бил съставен констативен протокол /КП/ №
К-2658519/07.01.2019 г. Служителите извършили контролна покупка на напитка, за
което е издаден касов документ фискален бон. Направили снимки на описаното в
протокола.
На 12.02.2019 г. в КЗП е представено
временно удостоверение № 000318-И от 08.02.2019 г. за открита процедура по
категоризиране на туристически обект – кафе-сладкарница „Старбъкс“, намираща се
в гр. Пловдив, бул. „Д-р Георги Странски“ № 3. Същото е издадено по подов на
подадено заявление вх. № 7000-9/08.01.2019 г. до кмета на Община Пловдив.
Жалбоподателят „Амрест кофи“ ЕООД в
качеството му на наемател сключил с „Пловдив Плаза“ ЕАД в качеството му на
собственик на МОЛ „Пловдив Плаза“ и наемодател договор за наем, а в последствие
и анекс към договора за наем от 03.10.2018 г., с които наемателят наемал
помещение 2.007, намиращо се на втори етаж на сграда Б на търговския център.
Договорът е придружен от Приложение № 1 и 1а – увеличение на помещението от плана на
сградата /чертеж/ и етажен план.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен АУАН № К-0047980/12.02.2019 г. срещу „Амрест
кофи“ ЕООД за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.
Актът е съставен в присъствието на свидетел и Н.Я.като пълномощник на
дружеството изрично овластен от името и за сметка на управителя на дружеството
да го представлява пред Комисията за защита на потребителите.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл. 206, ал.
1 от ЗТ имуществена санкция в размер на 1100 лв. за нарушение на посочената
норма.
Описаната фактическа обстановка се
установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, протоколи за проверка на документи №№ К-0114150 от 29.01.2019
г. и К-122509 от 12.02.2019 г., копия на пълномощни, договор за наем от
03.10.2018 г., анекс № 1 към договора за наем от 03.10.2018 г., приложения към
тях № 1 и 1а, констативен протокол № К-2658519 от 07.01.2019 г. ведно с
прикрепен към него фискален бон № 00069930015 от същата дата, писмо изх. №
2400-9 от 12.02.2019 г. от Район Източен към Община Пловдив, временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект №
000318-И от 08.02.2019 г., трудов договор от 10.12.2018 г., обратни разписки за
връчване, както и веществените доказателства 3 бр. снимки на двуезично
пълномощно, 6 бр. снимки на описаните в КП обстоятелства. Събраните
доказателства съдът намира за непротиворечиви, поради което им дава вяра.
Доколкото липсва оспорване на изложената фактическа обстановка от страна на
жалбоподателя, съдът не проведе разпит на актосъставителя.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
В акта и НП нарушението не е
изчерпателно описано и не са посочени подробно обстоятелствата, при които е
извършено то и по-конкретно мястото на нарушението и обекта, в който е
извършвана проверката от контролните органи.
Както в АУАН, така и в НП е описано, че
проверяваният обект се намира разположен в МОЛ „Плаза Пловдив“ на адрес гр.
Пловдив, бул. „Д-р Георги Странски“ № 3. Навсякъде в актовете той се споменава
като „обектът“, „туристически обект“ или „заведение за хранене и забавления“.
Не се открива и в КП кой в действителност е бил обектът на проверката, макар да
се прие за установено, че се стопанисва от жалбоподателя. Принципният въпрос
кой е обектът, който се проверява, съдът счита за съществен, и отговор на него
следва да бъде задължително даван във всеки един акт от
административнонаказателното производство. Той не просто е свързан с мястото на
нарушението, а пряко със самото нарушение, тъй като удостоверението за
категоризация не се издава на лицето стопанисващо обекта, а на самия обект,
като се посочва какъв е той, т.е. да е индивидуализиран по несъмнен начин, и
едва след това се посочват местоположението му, собственика на обекта и
наемателя. Именно до този извод води езиковото тълкуване на чл. 114, т. 1 от
ЗТ, който посочва, че лицата са длъжни да „предоставят туристически услуги в
категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране“.
Избраният начин на индивидуализация в
АУАН и НП с използването на термините посочени по-горе е твърде общ,
абстрактен, поради което и следва да се приравни на липса на посочване мястото
на извършване на деянието и липса на обект, във връзка с който се извършва
нарушението. Това е така в още по-голяма степен и като се съобрази, че
проверяваният обект може и да има собствено наименование, но същото не е
отразено в нито един от документите, които ангажират отговорността на
дружеството жалбоподател. Независимо, че последното не е оспорило фактическата
обстановка на НП, това не значи, че я признава безрезервно, нито пък че съдът
следва приеме изявлението му като самопризнание.
Мястото, където се намира обектът и
неговото наименование, както и всеки друг индивидуализиращ го признак, е
основен отграничаващ го белег от останалите обекти от същия тип, особено като
се има предвид, че проверката се е състояла в търговски център /МОЛ/, съдържащ
няколко етажа и поне десетки обекти от различно естество, включително и
заведения за хранене и забавления. Действително би могло да се предполага, че в
случая в МОЛ „Плаза Пловдив“ съществува обект, стопанисван от дружеството
жалбоподател и той да е кафе-сладкарница „Старбъкс“, но не може да се изключи,
че това е единственият негов обект, тъй като тази кафе-сладкарница, която
очевидно може да се индивидуализира по външни белези и наименование, не е
посочена нито в АУАН, нито в НП. От представеното по делото Удостоверение № 000318-И
се установява, тя именно е получила временно удостоверение за открита процедура
по категоризиране на туристически обект, но това не може категорично да се
свърже с констатираното от длъжностните лица, при положение че не са го
посочили.
При добросъвестно изпълнение на
задълженията на актосъставителя са съществували начини, по които точното място
на извършване на нарушението и обектът на проверка да бъдат индивидуализирани
по неподлежащ на съмнение начин - чрез посочване на етаж, наименование или
съседни обекти, с които граничи.
Мястото на извършване и описанието на
нарушението, включващо обекта на проверката, са задължителни реквизити на АУАН
и НП съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН и непосочването им е съществено процесуално
нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП. Посочените недостатъци на
АУАН и НП са безусловни основания за отмяна на НП, тъй като представляват
съществено нарушаване на процесуалните правила, което флагрантно ограничава
правата на дружеството жалбоподател, свързани със защитата му, нейното
своевременно, адекватно и пълно упражняване още от самото начало на
административнонаказателното производство. Те не могат да бъдат санирани едва в
производството пред въззивния съд, поради което влече след себе си и отмяната
на НП.
Следва да се посочи, че не са самоцелни
законовите изисквания за посочване мястото на извършване на деянието, а следват
от дефиницията за деянието, като акт подлежащ на санкциониране по ЗАНН, и на
същественото значение на туристическия обект като задължителен елемент на
вменената нарушена норма на чл. 114, т. 1 от ЗТ. В този смисъл при толкова общо
посочване мястото на извършване на нарушението по делото липсва сигурна
установеност, че дееца е наказан именно за деянието, установено с проверката,
нито кой е действително проверявания обект.
Съдът счита за необходимо да посочи, че
дори и извършването на нарушението да бе установено по несъмнен начин и да не
бяха допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, то НП отново
подлежи на отменяне, доколкото в случая приложение може да намери чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли
констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административнонаказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав споделя изцяло трайно
утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен
случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери чл. 93, т. 9 от НК, според който „маловажен случай“ е налице, когато с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според настоящия състав конкретното
нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от типичните нарушения санкционирани по чл. 114,
т. 1 от ЗТ.
На първо място като обстоятелство
значително смекчаващо обществената опасност, както на деянието така и на дееца
следва да се посочи, че веднага след констатиране на нарушението деецът
максимално добросъвестно е предприел действия по отстраняването му. На
следващия ден след проверката, а именно на 08.01.2019 г., в дадения срок за
представяне на документи и още преди издаване на АУАН, жалбоподателят е подал
заявление за категоризация, като надлежно е представил доказателства за тези си
действия. Още преди издаване на НП пък е представил издаденото вече Временно
удостоверение за започнала процедура по категоризация № 000318-И/08.02.2019 г.
С оглед на
изложеното съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, които са довели до ограничаване на правата на нарушителя, а
оттам и абсолютното основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № К-0047980/20.03.2019 г. на директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на „Амрест кофи“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Момин
кладенец“ № 1, ет. 3, ап. 3, представлявано от К.Р.З., на основание чл. 206,
ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ е
наложена имуществена санкция в размер на по 1100 лв. за нарушение на чл. 114, т. 1
от ЗТ.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.