№ 17450
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря С. К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110101336 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника Т. М. А. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №21, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено
от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410
от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
поради което съдът му е указал да предяви установителен иск за установяване на
претенцията си, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с
които се иска от съда да признае за установено, че Т. М. А. му дължи сумата от 630,60
лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим
имот, сумата от 139,05 лв. – лихва за забава от 15.09.2019 год. до 21.06.2022 год.,
сумата от 19,14 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
01.06.2019 год. до 30.04.2020 год. и сумата от 4,43 лева-лихва за забава върху
претендираната главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 год. до
21.06.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.07.2022
год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите.
Претендира и сторените разноски.
1
Ответникът-Т. М. А. е депозирали в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание. Оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия.
Третото лице помагач-„ТС” ЕООД не изразява становище относно
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай ответникът
оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за апартамент №21, находящ
се в гр. /////, за който са им начислени процесните суми. Съдът приема възражението за
основателно. Това е така, защото ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока,
въпреки указаната му доказателствена тежест. От страна на ищеца е представена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която е посочено, че данъчнозадължено лице е И.С.
А.а, а като собственици ползватели фигурират Т. М. А. и И.С. А.а. Съдът приема, че
представената по делото декларация обвързва съда с материална доказателствена сила
само относно обстоятелството, че такава е подадена, но тя не установява право на
собственост, респ. на вещно право на ползване по отношение на процесния имот, нито
може да се третира като извънсъдебно признание на факт по чл. 175 ГПК, доколкото не
се установява същата да е подадена лично от ответника. Дори и да беше представена
декларация попълнена лично от ответника, то попълването и подаването на данъчна
декларация, само по себе си, не е основание нито за придобиване, нито за загубване на
правото на собственост. Предвид изложеното съдът приема, че ищецът не е доказал
пълно и главно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, поради което искът е
2
неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за
недължимост на процесните суми.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат С. К. К. сумата от 700 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. //// искове против Т. М. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. /////, чрез адв. К.
за признаване за установено, че Т. М. А. му дължи сумата от 630,60 лв.– главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 год. за недвижим имот-апартамент №21, находящ се в гр.
/////, сумата от 139,05 лв. – лихва за забава от 15.09.2019 год. до 21.06.2022 год., сумата
от 19,14 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2019
год. до 30.04.2020 год. и сумата от 4,43 лева-лихва за забава върху претендираната
главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 год. до 21.06.2022 год.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да заплати на адвокат С. К. К., на основание чл. 38 от ЗА,
сумата от 700 лева /седемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3