Решение по дело №448/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 1
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20195210200448
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      

06.01.2020 год.,  гр.Велинград         

          

                             В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                    

             РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАНКА ПЕНЧЕВА

 

         при участието на секретаря Павлина Матушева, като разгледа докладваното от съдията  а.н. дело № 448 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

         Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

        Образувано е по жалба на С.С.К. против Наказателно постановление № 19-0367-001431 от 15.10.2019г. на Началника РУ МВР-Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на основание  чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи се отнемат 10 точки.

          Релевират се оплаквания срещу законосъобразността на обжалвания акт,  като се иска неговата отмяна.Твърди се, че отчетената концентрация на алкохол в издишания въздух се дължи на приеманото от него, непосредствено преди проверката, под формата на гаргара, лекарство по лекарско предписание, за което  представя рецепта от лекар, амбулаторен лист за извършен медицински преглед и ангажира гласни доказателства.

            В съдебно заседание жалбоподателя, чрез адв. Н.- САК,   поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

            Въззиваемата страна не изпраща представител. Заедно с админстративнонаказателната преписка е изпратено писмено становище, с което иска наказателното постановление  да бъде потвърдено.

             Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 15.10.2019г., а жалбата е подадена на 22.10.2019 г.-по пощата/, от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима.

 

         Съдът, след като съобрази становищата на страните и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,   прие за установено от фактическа страна следното:

         На 06.10.2019г., около 3,25 часа, в гр. Велинград, на ул. „Никола Вапцаров“, при осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата, служителите на РУ Велинград мл. автоконтрольор К. П.С. и М.А.Б., спрели за проверка лек автомобил БМВ Х 3, с рег. № РВ7710ТР, управляван от жалбоподателя С.С.К.. След установяване на самоличността на водача и проверка на документите, същият бил поканен да бъде изпробван за наличие на концентрация на алкохол в кръвта. След извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер 7510 с номер ARBA 0096, е отчетено наличие на алкохол от 0,71 промила. Резултатът от проверката бил показан на водача. Същият не го оспорил.  За констатираното нарушение, на място, е съставен АУАН № 108736 от 06.10.2019г., за това, че на 06.10.2019г., около 03,25 часа, в гр. Велинград, на ул. „Никола Вапцаров“ С.С.К. управлява лек автомобил БМВ Х 3, с рег. № РВ7710ТР, собственост на „МОГО България“ ЕООД, след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда, а именно 0,71 промила, установено по надлежния ред с техническо средство алкотест дрегер 7510 с номер ARBA 0096, като е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,71 промила и показанията на техническото средство били показани на водача. Прието е, че с деянието е осъществен състава на нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача К., а последният го подписал и получил без възражения.

          При съставяне на акта бил съставен и талон за изследване бл. № 0029194, в който били описани обстоятелствата по извършената проверка за употреба на алкохол с гореспоменатото техническо средство. На водача било разяснено, че трябва да се яви за кръвна проба, в срок до 45 мин. в ФСМП-Велинград, което било отразено и в талона. В талона жалбоподателят записал саморъчно, че приема показанията на техническото средство и се подписал.  По тази причина и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 3а, т. 2 във вр. с чл. 6, ал. 1 и, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в него не бил отразяван изборът на водача дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, т.к. това било безпредметно, предвид приетите показания на дрегера. Талонът бил връчен на жалбоподателя. В указания час К. не се явил за даване на кръвна проба, видно от приложеното по делото-л.32 Писмо изх. № РД 13-1337/ 05.12.2019г. от ЦСМП Пазарджик.

       В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили писмени възражения от жалбоподателя, в което поддържа теза, идентична с тази в жалбата, а  именно, че отчетената концентрация се дължи на предписаното лекарство за гаргара, съдържащо алкохол.

       Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното, в което фактическата обстановка е описана по идентичен начин с тази в акта. С  него, на основание чл. 174, ал.1, т. 1 ЗДвП,  на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

       Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя - св. К. С.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични и кореспондиращи на писмените.

      По отношение на показания на свидетелката Ф. съда счита, че същите не са в състояние да опровергаят  останалата доказателствена съвкупност в подкрепа на извършеното нарушение.   Показанията на свидетелката подкрепят изцяло  изградената от жалбоподателя защитна теза, че  не е приемал алкохол, което обстоятелство обаче, той не твърдял при проверката, когато е имал възможност  да се възползва от правото си да оспори показанията на техническото средство   по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г. / в сила от 29.09.2017 г./, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и да поиска установяването му по реда на чл. 3а от Наредбата.

            При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, следното

Съставеният АУАН № 108736 от 06.10.2019г. и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно т.1.3 т.2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Съдържат се описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено-време, място обстановка, данни за извършителя. Актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на специалните изисквания на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.  Посочени са нарушената и санкционна разпоредба. Тези обстоятелства са посочени по идентичен начин и в двата акта.

            Съдът счита за установено, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят К. е извършил вмененото му административно нарушение, а именно водач на МПС е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - да не управлява МПС под въздействие на алкохол, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно за шофиране с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, като в случая концентрацията е била със стойност от 0.71 промил.

             В тази насока са категоричните показания на свидетеля С., които съдът напълно кредитира,  предвид неговата незаинтересованост от изхода на спора. Свидетелят е категоричен, че след като е спрял водача К. го е изпробвал с горепосоченото техническо средство и то отчело концентрация на алкохол от 0.71 промила.

          Установи се от приетия като писмено доказателство списък на анализатори на алкохол в дъха, успешно преминали проверка за техническа изправност с рег. № 3286р-23588 от 23.05.2019г. /л.12 от делото/, че горепосоченото техническо средство, с което е била отчетена концентрацията на алкохол,  успешно е преминало проверка за техническа изправност на 21.05.2019г. със срок на валидност шест месеца, с оглед на което е било технически изправно към инкриминираната дата – 06.10.2019г.   

         Установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на действащата Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Проверката на водача е била надлежно извършена по предвидения ред с годно техническо средство алкотест "Дрегер 7510 с номер ARBA 0096". Жалбоподателят е приел показанията на техническото средство, при което именно с него следва да се счита за установена инкриминираната концентрация на алкохол. Начинът по който се извършва изследване, направено с техническо средство, е регламентиран подробно в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 повелява, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, като само в хипотезите на чл. 3а, т. 1-3 от наредбата, това става с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В  конкретния казус въпреки, че тези предпоставки не са били налице, след като водачът е приел показанията на техническото средство на същия е издаден и талон за медицинско изследване, на което той не се е явил. Водачът не се е възползвал от правото си да оспори резултатите от дрегера, при условие, че както сам твърди към момента на проверката се е лекувал с медикамент, съдържащ алкохол и този факт му е бил известен и  не се е явил, за да даде кръв за изследване. В този случай  приложима е хипотезата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата № 1 от 19.07.2017 г., която   повелява, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. По тези съображения съдът счита за неоснователни възраженията на защитата на жалбоподателя, че нарушението не е установено по безспорен начин.

        С оглед гореизложеното, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал.3,т.1 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

       При определяне размера на наложените административни наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС, наказващият орган се съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като ги е наложил в абсолютно установения от закона размер,   с който, според законодателя, ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН.

            

            По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград,  

 

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0367-001431 от 15.10.2019г. на Началник РУ МВР-Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на С.С.К., ЕГН: **********, основание  чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.  5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи се отнемат 10 точки.

      

       Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на съобщението на страните,  пред   Административен съд Пазарджик.

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                     /Иванка Пенчева/