Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….07.2019
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за
разглеждане в. гр. дело № 815 по
описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна,
подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 1074/15.03.2019 год.,
постановено по гр. дело № 16782/2018 год. по описа на РС-Варна, с което
дружеството – въззивник е осъдено да заплати на М.Г.М. ЕГН ********** ***,
сумата от 432, 64 лева, представляваща получена от ответника без основание сума
по начислена корекция на сметка за ел. енергия за обект с абонатен номер
**********, находящ се в гр. Варна, кв. Чайка, бл. 192А, ап. 8, за периода
05.03.2016 год. – 02.06.2016 год., за която е издадена фактура №
*********/20.06.2016 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба –
05.11.2018 год. до окончателното и́ изплащане.
В
жалбата са наведени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ
на събраните доказателства. Твърди се в жалбата, че неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че горната сума е начислена като „корекция“ на
доставените за процесния период количества ел. енергия на ищеца. В случая
процесната сума съставлява цена на реално доставено от дружеството – въззивник
и реално потребено от въззиваемия количество електроенергия, тъй като е
установено точното количество доставена от доставчика и потребена от абоната,
но неотчетена при периодичните месечни отчети ел. енергия, стойността на което
количество ел. енергия ищецът дължи на дружеството-въззивник – чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Поради това и плащането на процесната сума от ищеца към
ответника не е основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да се отхвърли, ведно с присъждане на сторените за двете инстанции
съдебни разноски.
В
съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата.
В писмен
отговор насрещната страна М.Г.М., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да
бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
При
извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата си молба ищецът М.Г.М. *** твърди, че е потребител на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Чайка“ № 192А, ап. 8, с аб. № **********. Уведомен
е от ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, че дължи сума в
размер на 432, 64 лева за периода 05.03.2016 год. – 02.06.2016 год. по фактура
№ *********/20.06.2016 год. и че ако не плати, ще бъде прекъснато ел.
захранването в обекта му. Ищецът оспорил пред дружеството дължимостта на сумата
и бил уведомен, че въз основа на извършена проверка
от служители на „Енерго-Про Мрежи" АД и на база констативен протокол е
начислена допълнителна сума в размер на 432, 64 лева за периода 05.03.2016 год. – 02.06.2016 год. за кято е издадена
фактура от 20.06.2016 год. За да не бъде
прекъснато ел. захранването в обекта му, на 30.06.2016 год. ищецът заплатил на
ответното дружество горната сума. Твърди, че сумата е платена без основание, поради следното: не е
потребявал начисленото му количество
ел. енергия; начинът и методиката, въз основа на които е начислена
сумата по партидата му, са неправилни и незаконни; размерът на сумата е
произволно определен и същата е начислена без каквото и да е правно основание и
в нарушение на нормите, уреждащи предоставянето и потреблението на ел. енергия;
в договора за продажба на ел. енергия, скл. с ответното дружество, не се
съдържа действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума;
ищецът не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие
преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена чрез
СТИ ел. енергия; констативният протокол, въз основа на който е била начислена
процесната сума, е с невярно съдържание; в случай, че протоколът е подписан от
свидетел, последният не е присъствал на самата проверка, не се е запознал с
направените констатации, а е подписал протокола след изготвянето му; твърди, че лицензиите на
„Енерго Про Продажби“ и на „Енерго Про Мрежи“, не са относими към територията,
в която попада имотът му, както и че не е в договорни отношения с ответното
дружество ищеца по договор за продажба на ел. енергия за обект с аб. №
**********, тъй като Общите условия на двете енергийни дружества - „Енерго-Про
Продажби“ АД и „Енерго-Про Мрежи“ АД
(„понастоящем „Електроразпределение Север“ АД) не са приети по надлежния ред,
ответникът не се е запознавал с тях, поради което и същите са неприложими в
отношенията между страните; извършената корекция на сметки визира електромер,
който не е обслужвал обекта на ищеца, както и че електромерът е бил напълно
негоден да измерва ел. енергия, респ. не е от одобрен тип. Изложени са и
съображения, че „корекционната процедура“ се основава на нищожни правни норми.
По тези
съображения ищецът счита, че сумата от 432, 64 лева е платена от него на
ответника без основание.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 432, 64 лева, получена от ответника без
основание, като стойност на начислено след корекция количество ел. енергия за периода
05.03.2016 год. – 02.06.2016 год. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, кв. Чайка, бл. 192А, ап. 8, с аб. № **********, за която е издадена фактура № *********/20.06.2016 год.,
ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното и́ изплащане.
В писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител
оспорва иска. Твърди, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за
продажба на електрическа
енергия. Ищецът е клиент на
дружеството за обект с аб. № **********,
с адрес на потребление гр. Варна, кв. „Чайка“ № 192А, ап. 8. Доставяната на адреса на
потребление на ищеца ел. енергия се измерва от законно монтиран и сертифициран
електромер, преминал първоначална метрологична проверка и технически изправен.
На 02.06.2016 год. от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД – Варна (сега
„Електроразпределение – Север“ АД-Варна) е извършена проверка на електромера, измерващ
доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия, при която е
констатирано, че в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, има
натрупано количество ел. енергия. Електромерът е демонтиран и е подменен с нов,
а демонтираният е изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена съобразно
изискванията на ПИКЕЕ (2013год.) в присъствието на двама свидетели, за
извършването й е съставен констативен протокол, съответстващ на изискванията на
ПИКЕЕ (2013 год.). БИМ е констатирал, че е осъществена намеса в софтуера на
електромера, както и че същият не съответства на техническите характеристики; при
софтуерно „прочитане“ е констатирано наличие на преминала електрическа енергия
по трета тарифа (тарифа 1.8.3) от 3094 кВтч, която не е изведена на дисплея. С
оглед горните констатации, „Енерго-Про Мрежи“ АД – Варна (сега
„Електроразпределение Север“ АД-Варна) е изготвило становище за начисляване на
ел. енергия, след прочитането на регистър 1.8.3 е установено точното количество
доставена до обекта на ищеца и съответно потребена от него, но неотчетена при
периодичните месечни отчети електроенергия от 3094 кВтч, въз основа на което е
издадена и фактура с № *********/10.06.2016 год. за сумата от 432, 64 лева,
която представлява стойността на реално доставено и потребено, но
неотчетено при периодичните месечни отчети количество ел. енергия за периода 05.03.2016
год. – 02.06.2016 год. и ищецът дължи заплащането й съгласно ОУ на ДПЕЕ и чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Поради изложеното счита, че процесната сума не е платена
без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните, че ищецът е клиент на ответното дружество
за доставяна му ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, кв. Чайка, № 192А,
ап. 8, с аб. № **********.
Според констативен протокол № 1200768/02.06.2016 год., съставен
от служители на „Енерго
Про Мрежи” АД – Варна (понастоящем
„Електроразпределение Север“ АД-Варна), на посочената дата служители на „Енерго-про мрежи” АД са извършили
техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр.
№ 1115 0315 0079 2331, монтиран
на обекта на ищеца, при която са
отчетени показания на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 136 кВтч; 1.8.2 – 755 кВтч; 1.8.3 – 3094 кВтч;
1.8.4 – 0000 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 287809 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието
на двама свидетели (съседи) с
посочени три имена и адреси, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе
метрологична експертиза, материализирана
в протокол № 709/12.09.2016 год., е констатирала, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно четене е констатирано
наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 3094 кВтч, която не е визуализирана
на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на технически
характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за
начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на КП 1200768/02.06.2016
год., е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 3094 кВтч за периода 05.03.2016 год. – 02.06.2016
год. За стойността на горното
количество ел. енергия е издадена
фактура № *********/10.06.2016 год. за сумата от 432, 64 лева.
От констативен протокол № 1200523/05.02.2016
год. е видно, че на посочената дата служители на „Енерго-про мрежи” АД са извършили техническа проверка на
електромер с фабр.
№ 1115 0315 0079 2264, монтиран на обекта на ищеца, при която електромерът е
демонтиран и е подменен с нов, с фабр. № 1115 0315 0079 2331, т. е., с
процесния. Видно от протокола, при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0315
0079 2331 същият е бил с нулеви показания по всички отчетни тарифи (регистри),
вкл. и регистри 1.8.3; 1.8.4 и 1.8.0. Проверката от 05.02.2016 год., при която
на обекта на ищеца е монтиран електромера с фабр. № 1115 0315 0079 2331, е
извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието на двама свидетели с посочени
три имена и адреси, които не са служители на електрозапределителното дружество,
подписали протокола без забележки.
От заключението на СТЕ
от 29.01.2019 год. и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че процесният електромер с фабр. № 1115 0315 0079 2331 е произведен
през 2015 год., през същата година е преминал метрологична проверка, срокът му на метрологична
годност е 6 години и към момента на проверката на 02.06.2016 год. е
метрологично годен да измерва ел. енергия. Налице са данни за извършено
неправомерно вмешателство в софтеура на процесния електромер – претарифиране по
отделните регистри с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива – 1.8.1
– за нощна ел. енергия и 1.8.2 – за дневна ел. енергия. Софтуерното въздействие
(препрограмиране) има за цел да се пренасочат показания вследствие на
консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към „скрития“
регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен
периодичен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Електромерът е измерил
цялото количество потребена от обекта на ищеца ел. енергия, включително и тази,
натрупана в регистър 1.8.3. Процесният електромер тип М 02 „CARAT“ е произведен с фабрични настройки да показва
потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на екрена регистри 1.8.1 и
1.8.2. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде
отразено там само вследствие на човешка намеса. Във фактурата от 10.06.2016
год. е отразено количество ел. енергия в размер на 3094 кВтч, толкова, колкото
е показвал „скритият“ (неактивиран за търговски отчет) регистър 1.8.3. Снетите показания
от регистър 1.8.3 са реално потребена ел. енергия, която вследствие на „претарифиране“
на електромера е натрупана в регистър, който не се извежда на дисплея. Количеството
ел. енергия, определено в становището за начисление на ел. енергия за процесния
период е технически възможно да бъде доставено до абоната. В случая е налице
възможност за определяне на точното количество доставена от ответника и потребена
от обекта на ищеца ел. енергия, която не е отчетена при периодичните отчети –
това е количеството, показано в регистър 1.8.3. Количеството ел. енергия от
3094 кВтч е правилно остойностено, в съответствие с действащите през процесния
период цена на ел. енергията за технологични разходи, утвърдена от КЕВР.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от
страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение като
неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ответника е извършено по
реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с
Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с
предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр.
ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 г.) са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (2013
г.) са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело №
3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., към момента на
извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на
ищеца ел. енергия – 02.06.2016 год. ПИКЕЕ (2013 год.) са били част от
действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се
прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния
административен съд на РБ – арг. от чл. 195, ал. 1 АПК.
Предвидените в ПИКЕЕ (2013 г.) хипотези („условия“ според текста на
отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия
може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на
потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в
разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата
делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от
независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна
в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа
на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика
между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества
ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената
по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа /в случая това
е „Енерго-про Мрежи” АД, с променено
понастоящем наименование „Електроразпределение Север“ АД – Варна/
извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията
на правилата, като при проверките съставя констативен протокол - чл. 47 от
ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
клиента или негов представител, като при отсъствие на клиента или негов
представител, или при отказ от страна на последните да подпишат протокола, същият
се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на
съответната мрежа.
В
настоящия случай проверката, обективирана в
протокола от 02.06.2016 год. е извършена в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и
адреси, които са подписали протокола без забележки, и отговаря
на изискванията на чл. 47, ал. 3
ПИКЕЕ (2013 г.) Поради това и възраженията и доводите на
ищеца, отнасящи се до нарушения при извършване на проверката и протоколирането
й са неоснователни.
Доводите
на ищеца, че протоколът за проверката не бил съставен от компетентни лица,
надлежно оправомощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от
Председателя на ДКЕВР (КЕВР) да извършват подобни проверки съгласно чл. 78, ал.
1, вр. чл. 80 от ЗЕ, също са неоснователни. Цитираните норми от ЗЕ, касаят
компетентността на лицата, съставящи актове за установяване на административни
нарушения по Глава Четиринадесета
от Закона за енергетиката (касаят Контролните органи по Глава Осма от ЗЕ), а не
и констативните протоколи за извършените съгласно чл. 43 и 44 от ПИКЕЕ (2013
год.) проверки на измервателните системи.
От
събраните по делото доказателства е установено още, че при монтажа на електромер с фабричен № 1115 0315 0079 2331, същият е бил с
нулеви показания по всички регистри (в тази връзка е КП №
1200523/05.02.2016 год., който отговаря на нормативно установените изисквания по
чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ (2013 г.), част от действащото право към 05.02.2016 год.); установено е
също, че в периода от монтажа му на 05.02.2016 год. до 02.06.2016 год. в резултат на намеса в софтуера на електромера, в неактивиран за търговски отчет
регистър са натрупани (измерени) 3094 кВтч ел. енергия, което
количество ел. енергия е реално потребено от обекта на ищеца, но не е отчетено в резултат
на „прехвърлянето“ й в неактивен регистър, който не се отчита при редовните месечни отчети.
В случая се касае за реално доставено от
ответника и потребено от ищеца количество ел. енергия за периода от датата на
монтажа на електромер с фабр. № 1114 0216 6692 1021 (05.02.2016 год.) до
датата на проверката – 02.06.2016 год., чието
заплащане ищецът дължи
на ответното дружество – чл. 17, т. 2 от
приложимите в настоящия случай ОУ ДПЕЕ от 2007 год., изм. през 2009 год., съгласно
която потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия, както и на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Доводите
на ищеца, че в случая било необходимо да се установи виновно поведение от
страна на ищеца, а такова не е установено по делото, нямат отношение към
настоящия спор. Този въпрос би бил относим при реализиране на отговорност за
вреди от неизпълнение на договорно задължение, а настоящият случай не е такъв.
Доводите на ищеца, че лицензиите на
„Енерго Про Продажби“ и на „Енерго Про Мрежи“, не били относими към
територията, в която попада имота на ответника, също са неоснователни. Съгласно
лицензията за обществено снабдяване с
електрическа енергия No Л-139-11/13.08.2004
год, издадена от ДКЕВР (сега КЕВР) „Е.ОН България Продажби" АД (с
променено понастоящем наименование „Енерго-Про продажби“ АД-Варна) осъществява
дейността си на територията на административни области с центрове ВАРНА,
Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово и
изпълнява ролята на краен снабдител за указаната територия. Обектът на ищеца се
намира на територията на област с административен център гр. Варна, а ответното
дружество съгласно цитираната лицензия е краен снабдител с ел. енергия за тази
територия.
Доводите, че ищецът
не е в договорни отношения с ответника по договор за продажба на ел. енергия за
обект с аб. № № **********, тъй като Общите условия
на двете енергийни дружества - „Енерго-Про Продажби“ АД и „Енерго-Про Мрежи“ АД не са приети по
надлежния ред, ищецът не се е запознавал с тях, поради което и същите са
неприложими в отношенията между страните, са неоснователни. Съгласно 98а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Според ал. 4 на чл. 98а ЗЕ
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Поради това и обстоятелството дали ищецът е запознат
или не е запознат с ОУ е ирелевантно. Доводът, че ОУ на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ не са приети по надлежния
ред, са бланкетни, поради което и съдът не ги обсъжда.
Изложените от ищеца съображения и доводи, че
„корекционната процедура“ се основавала на нищожни правни норми са неотносими в
случая, доколкото процесната сума, съставлява стойност на реално
доставено и потребено от обекта на ищеца количество ел. енергия,
установено по предвидения в Глава девета от ПИКЕЕ (2013 год.) ред, чието
заплащане ищецът дължи на ответника, на основание чл. 79, а. 1 ЗЗД и чл. 200,
ал. 1 ЗЗД.
По тези съображения платената от ищеца на
ответника сума в размер на 432, 64 лева не е платена без основание по смисъла
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Въз
основа на изложеното настоящият състав намира, че искът е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Горното налага обжалваното решение да се отмени и да се
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Като последица от изхода на спора,
предвид отправеното искане и представените доказателства, в полза на ответника /настоящ
въззивник/ следва да се присъдят разноските за двете инстанции в общ размер на 895
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1074/15.03.2019 год., постановено по гр. дело №
16782/2018 год. по описа на РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.М. ЕГН
********** *** срещу Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик 258, Варна Тауърс – Г иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 432, 64 лева,
представляваща получена без основание сума по начислена корекция на сметка за
ел. енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в гр. Варна, кв.
Чайка, бл. 192А, ап. 8, за периода 05.03.2016 год. – 02.06.2016 год., за която
е издадена фактура № *********/20.06.2016 год., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на
исковата молба – 05.11.2018 год. до окончателното и́ изплащане;
ОСЪЖДА М.Г.М. ЕГН ********** *** да заплати на Енерго-Про Продажби“ АД –
Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс – Г, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 895 лева
(осемстотин деветдесет и пет лева) – разноски за двете инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.