РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Кюстендил, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20231520200921 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-1139-001685,
издадено на 19.07.2023г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на С. В. А. ,
с ЕГН - ********** от гр.Кюстендил са наложени административни
наказания, както следва : на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседания. Упълномощеният
от него процесуален представител пледира за постановяване на решение, с
което НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди липса на
субективен елемент от състава на нарушението , за което е привлечен да
отговаря А..
Въззиваемата страна – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД
МВР Кюстендил, се представлява от ю.к. Б., упълномощена по делото.
1
Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против С. А. за
това, че на 08.04.2023 г. , около 04:00ч. в гр. Кюстендил, по ул.“София“ в гр.
Кюстендил е управлявал лек автомобил м. „Ауди“, модел „А3“, с рег. №
********, собственост на Д. С., като е допуснал следното нарушение ,
установено при извършената проверка и направена справка в сектор ПП при
ОДМВР Кюстендил,- управлява МПС, което е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Проверката е извършена от служителите на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Кюстендил – свидетелите Р. С. и О. Г..
На мястото на проверката на водача е съставен АУАН, който му е
връчен срещу подпис.
С този АУАН е поставено началото на
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, като е
ангажирана отговорността му за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
На 22.04.2023г., с резолюция, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН
административнонаказващият орган е прекратил образуваното пред него
производство в частта по т.1 , като е приел, че описаното в АУАН съставлява
престъпление.
На 11.07.2023г. прокурор от КРП, с Постановление е отказал да
образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.
345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, приемайки, че липсва субективен елемент от
състава на престъплението .
2
Въз основа на цитираното Постановление и на осн. чл. 36, ал.2 от
ЗАНН началник група в ОДМВР –гр. Кюстендил, сектор Пътна полиция“
издал атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на
административнонаказващия орган – С. и Г., които описват извършването на
проверката и установеното в хода й нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка
на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
При издаване на обжалваното постановление са спазени формалните
изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяната им. Санкционният акт е издаден въз основа на
прокурорско постановление за отказ за образуване на наказателно
производство.
Обстоятелствената част на НП сочи, че изпълнителното деяние по
обвинението е свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, поради служебно прекратяване на неговата регистрация.
Установи се по безспорен начин, че процесния автомобил е бил
служебно дерегистриран на 24.05.2022 г. тъй като , според актосъставителя и
АНО, в законоустановения срок не е била извършена /заявена пред КАТ/
промяна в собствеността на автомобила.
Неизвестно остава обаче за съда, какво е наложило този извод на
актосъставителя, респ. на органа наложил административното наказание . На
първо място в АУАН и НП са посочени различни собственици на МПС, с
което се твърди, че е извършено нарушението . Ако контролните органи не
са изяснили по несъмнен начин кой е собственик на МПС, респ. кога то е
придобито от това лице, то няма как да се изчисли законовия срок от 2
месеца в рамките на който приобретателя да има задължение да заяви пред
КАТ промяната в собствеността.
От значение за обективната съставомерност на нарушението е дали
3
действително са били налице предпоставките за служебното дерегистриране
на автомобила, което от своя страна е значимо за субективното възприятие
на жалбоподателя за това дали е правомерно поведението му като водач на
това МПС.
В АУАН е посочено че собственик на процесното МПС е М. Ф.М..
Според НП негов собственик е Д. С.. Певече информация относно историята
на описания автомобил се съдържат само в постановлението на РП за отказ да
се образува ДП. Според прокурорския акт Д. С. закупила автомобила през
м.март.2022 г. , а месец по-късно, т.е. през м. април 2022 г. съпругът й го
продал на „неизвестно лице“, без да е изповядана сделка пред нотариус за
тази продажба. Според АУАН и НП регистрацията на автомобила е служебно
прекратена на 24.05.2022 г., т.е. след като С. е станала собственик на
автомобила,поне според отразеното н Постановлението на КРП. Последния
факт, а именно прехвърлянето на собствеността на процесното МПС на Д. С.
, съдът също намери за недоказано, доколкото не бяха представени никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение, а при липсата на смяна на
собственика не се налага и заявяване пред КАТ на сменената собственост.
Отделно от горното, дори да бе доказано законосъобразното
прекратяване на регистрацията на автомобила, поради недеклариране на
промяна на собственика му , то по несъмнен начин вмененото във вина на А.
административно нарушение не е съставомерно от субективна страна.
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че С.
А. е знаел за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил,
поради което не може да се формира несъмнен извод, че е осъзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП прави деянието, осъществено от въззивника, несъставомерно. Налице е
т. нар. извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от НК, според който : „ (1)
4
Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление; (2) Тази
разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост; във връзка с чл.
11 от ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението,
доколкото на А. не е известен фактът на дерегистрация на автомобила, който
факт принадлежи към състава на разглежданото нарушение.
За наличието на непредпазливост е нужно деецът да е бил длъжен и
да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на
лицето да предвиди и предотврати резултата се преценя конкретно за всеки
отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. на това
поведение, което се изисква в подобни случаи. Като ползвател на процесното
МПС С. А. е длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови
изисквания, преди да започне да го управлява. В разглеждания случай
водачът не би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно, че
управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да
узнае, че процесния автомобил е със служебно прекратена регистрация от
24.05.2022 г. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и
непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които
отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно.
С оглед изхода от делото , сторените от жалбоподателя разноски
подлежат на възстановяване от АНО, поради което и съдът ще осъди ОД на
МВР Кюстендил, от чиято структура е сектор „Пътна полиция“, да заплати на
С. В. А. , с ЕГН - ********** от гр.Кюстендил сумата, която съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие въззивникът е
заплатил за адвокатско възнаграждение .
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1139-001685, издадено
на 19.07.2023г. от Началник сектор в ОД на МВР – гр.Кюстендил , с което на
С. В. А. , с ЕГН - ********** от гр.Кюстендил са наложени административни
наказания, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кюстендил да заплати на С. В. А. , с ЕГН -
********** от гр.Кюстендил сторените от същия разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –
Кюстендил, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6