№ 3756
гр. Варна, 04.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Светлана Тодорова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501502 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., жк.”В. *”,
бл.**, вх.*, ет.**, ап.**, действащ чрез адв.С. Н., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Алеко
Константинов“ №11, против Решение №1285/15.04.2024г. по гр.д.№9303/2023г. по описа на
Районен съд Варна, с което е уважен иска на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, действащо
чрез юрк.Наталия Тонева, с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, чл.9 от ЗПК,
чл.79, чл.99 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на задължения на
жалбоподателя, произтичащи от Договор за кредит “Бяла карта“ с №926764 от 26.05.2021г.,
сключен с “Аксес Файнанс“ ООД, които са прехвърлени в полза на ищеца с Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г., Приложение №1 към него от
29.08.2022г., чиито общ размер възлиза на 1103.42лв., от които: 900лв.-главница, 60.11лв.-
договорна лихва за периода от 03.06.2021г.-датата на първата транзакция по картата до
06.08.2021г.-датата на настъпване на предсрочната изискуемост и 143.31лв.-мораторна лихва
върху непогасената главница, за периода от на настъпване на предсрочната изискуемост-
07.08.2021г. до 21.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-28.02.2023г. до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2628/2023г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение
на материалният и процесуалният закони, и необосновано. Поддържа се, че съдът не е взел
1
предвид, че процесният договор за цесия е нищожен, тъй като към датата на сключването му
вземането по договора за кредит не е съществувало. Твърди се, че от каузалния характер на
цесионният договор следва, че предмет на цесионна сделка не могат да бъдат бъдещи, а
само съществуващи вземания, т.е. съществуването на вземане е условие за действителност
на договора за цесия. Сочи се относима съдебна практика и се поддържа, че престацията по
сключения с ответника договор за кредит през 2021г., не може да бъде предмет на
прехвърляне с договора за цесия от 2016г., както и че включването на вземането в
Приложение №1 от 29.08.2022г. към договора за цесия, води до недействителност на
последното, поради това, че договорът за цесия, предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. В обобщение се поддържа, че предвид
нищожността на договора за цесия, в частта касаеща процесното вземане, ищецът не е
активно материалноправно легитимиран по предявения иск. На следващо място се
поддържа, че ищцовото дружество не ангажирало доказателства и не е оборило
своевременно предприетите от ответника оспорвания за отсъствие на облигационна връзка
по предоставена кредитна карта, в това число че е издадена, получена и активирана такава
карта, както и че ответникът е усвоявал суми посредством картата. Моли се за отмяна на
атакуваното решение и за отхвърляне на предявените претенции, както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се изложените във въззивната жалба твърдения за нищожност на
процесният договор за цесия, като се твърди, че съгласно уговореното в рамковият договор
за прехвърляне на вземания, всяка една партида от вземания се индивидуализира отделно от
страните в ново Приложение №1, което има силата на допълнително споразумение към
рамковия договор. Поддържа се, че функцията на Приложение №1 е да измени, като допълни
едно вече съществуващо правоотношение, без значение на периодът от време, след който е
сключено допълнителното споразумение. Поддържа се още, че когато става въпрос за
безсрочен договор, какъвто е настоящия случай, не съществува законово ограничение по
отношение на срока, в който един договор може да бъде допълван и изменян, посредством
допълнителни приложения. На следващо място се излагат доводи за установеност на
основанието и размера на вземането, като по-конкретно се сочи, че наличието на кредитно
отношение се установява от представеният препис от Договор за кредит “Бяла карта“ с
№926764 от 26.05.2021г. Сочи се, че заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент-кредитна карта,
издадена от “Интеркарт Файнанс“ АД, ведно с ПИН код за ползване на картата, чрез което
кредитополучателят могъл да усвои изцяло максималния размер на кредита. Сочи се още, че
страните по кредитно отношение, са подписали и Приложение №1, съдържащо Условия за
ползване на международна платежна /кредитна/ карта Access Finance/iCard/Visa и Тарифа за
дължимите такси за ползване на картата. Твърди се, че от заключението по проведената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответникът е теглил/усвоявал суми
от предоставената му кредитна карта в общ размер от 918.42лв., но не е извършвал
2
погашения, както и че същият е изпаднал в забава, считано от 02.06.2021г. Ето защо се моли
за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на първоинстанционния
съд.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба Г. Д. Д., против Решение
№1285/15.04.2024г. по гр.д.№9303/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен
иска на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с правно основание чл.415,
ал.1 вр. чл.422 от ГПК, чл.9 от ЗПК, чл.79, чл.99 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на задължения на жалбоподателя, произтичащи от Договор за кредит “Бяла
карта“ с №926764 от 26.05.2021г., сключен с “Аксес Файнанс“ ООД, които са прехвърлени в
полза на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016г., Приложение №1 към него от 29.08.2022г., чиито общ размер възлиза на
1103.42лв., от които: 900лв.-главница, 60.11лв.-договорна лихва за периода от 03.06.2021г.-
датата на първата транзакция по картата до 06.08.2021г.-датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и 143.31лв.-мораторна лихва върху непогасената главница, за
периода от на настъпване на предсрочната изискуемост-07.08.2021г. до 21.02.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК-28.02.2023г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2628/2023г. на
РС Варна..
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1502/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 30.10.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3