№…………./……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 928
по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по жалба на община Варна, предявена чрез юрисконсулт П.К., срещу решение № 288/17.02.2020 г. по н.а.х.д. № 4665/2019 г. на ВРС, ХV състав, с което е отменено НП № 206/19.06.2018 г. на заместник-кмета на община Варна, с което на М.К.Ч. за нарушение на чл. 15 ал. 7 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 178е ЗДвП. По съображения, насочващи към приложимостта на касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН – неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на закона и съществени процесуални нарушения, се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което обжалваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди и на община Варна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
В съдебно заседание на 29.10.2020 г. община Варна, редовно призована, не се представлява. Ответникът по касация – М.К.Ч., редовно призована, не се явява и не се представлява и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана отговорността по чл. 178е ЗДвП на М.К.Ч. за нарушаването на чл. 15 ал. 7 ЗДвП, регламентиращ забрана за преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места в извън обозначените за това места. От обективна страна нарушението е индивидуализирано в АУАН и в НП като извършено на 07.05.2018 г. около 17:40 ч. паркиране на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***в градина срещу вход „В“ на ул. „Илинден“ № 2 в гр. Варна.
В решаващите мотиви съдът е приел, че не е доказано извършването на нарушението, за което с НП е ангажирана отговорността на въззивницата. Този извод съдът е изградил въз основа на приобщения към доказателствения материал по делото писмен отговор от кмета на район „Приморски“ при община Варна, според който сградата с административен адрес гр. Варна, ул. „Илинден“ № 2 и теренът срещу нея попадат по ОУП на гр. Варна в устройствена зона „ЖС-жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване“ като отреждането за тази зона е с преобладаващо жилищно застрояване с височина до 15 м. и минимално озеленена площ 40%, от която 1/3 едро размерна растителност. Ръководейки се от изричното упоменаване в отговора, че територията не е определена за паркове, градини или зелени площи, съдът е приел, че процесната територия пред вход „В“ на ул. „Илинден“ № 2, където на 07.05.2018 г. е паркиран автомобилът на въззивницата, не попада в забраната на чл. 15 ал. 7 ЗДвП като безспорно тя не касае предвидените по ОУП на гр. Варна 40% озеленени площи. Въз основа на тези изводи е отменил като краен резултат издаденото от заместник-кмета на община Варна наказателно постановление № 206/19.06.2018 г.
Решението е неправилно. Съгласно чл. 103 ал. 2 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, и като такива на основание чл. 104 ал. 1 ЗУТ са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделните населени места с техните землища. В този контекст чл. 107 т. 1 ЗУТ сочи, че с общия устройствен план на град с неговото землище се определят общата структура на територията, предмет на плана - жилищни територии; производствено-складови територии; територии за паркове и градини; територии за спорт и забавления; територии за обществено обслужване; територии с обекти на културно-историческо наследство; територии за курортно-туристическо и вилно строителство; територии за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; земеделски територии; горски територии; територии за природозащита; нарушени територии за възстановяване; територии със специално, с друго или със смесено предназначение. Що се отнася до конкретизирането на устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, то съгласно чл. 108 ал. 1 ЗУТ се извършва с подробните устройствени планове. Последните съгласно чл. 103 ал. 3 ЗУТ определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, като разбира се, държат сметка за зададените предвиждания по общия устройствен план.
Посочената нормативна уредба обуславя извод, че решаващият спора съд неправилно се е позовал на общия устройствен план на гр. Варна, за да направи въз основа на него извод за недоказаност на нарушението по чл. 15 ал. 7 ЗДвП. Обстоятелството, че по ОУП на гр. Варна процесната територия, в която са намира административният адрес ул. „Илинден“ № 2, не е отредена за паркове и градини, не води и не е в състояние да доведе до категоричен извод, че паркирайки пред вход „В“ на посочения адрес, въззивницата не е нарушила забраната на чл. 15 ал. 7 ЗДвП, препятстваща възможността да се паркира в зелена площ, каквато представлява градината. За да се отговори правилно на въпроса дали мястото, където е паркиран автомобилът, е градина/градинка, съдът е следвало да установи с допустими доказателствени средства как съгласно действащия подробен устройствен план за територията са разпределени предвидените по ОУП на гр. Варна 40% озеленени площи. Като не е сторил това и въпреки служебното си задължение, е изградил фактическите си и правни изводи въз основа на непопълнен съществен за изхода на делото доказателствен материал, съдът е постановил решението си при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това решението следва да бъде отменено и тъй като същото е постановено в условията на повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отмяната с решение № 1851/11.10.2019 г. по к.н.а.х.д. № 1454/2019 г. на Адм. съд-Варна на първоначално постановеното от нея решение № 708/15.04.2019 г. по н.а.х.д. № 5637/2018 г. на ВРС, след повторната отмяна на въззивното решение делото следва да се реши по същество от касационната инстанция, на основание чл. 227 ал. 1 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Тъй като основанието за отмяна налага събиране на нови доказателства, след отмяната на въззивното решение делото следва да се насрочи от касационния съд за разглеждане в открито съдебно заседание, в което да се изслуша заключение по възложена от съда съдебно-техническа експертиза по въпроса по действащия подробен устройствен план територията пред вход „В“ на ул. „Илинден“ № 2 в гр. Варна отредена ли е с конкретно предназначение за озеленяване, приложен ли е регулационният план в тази част по смисъла на пар. 22 т. 1 ЗР ЗУТ посредством нанасянето й в кадастъра с предназначение за озеленяване и с начин на трайно ползване като градина /зелена площ/.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 288/17.02.2020 г. по н.а.х.д. № 4665/2019 г. на ВРС, ХV състав, с което е отменено НП № 206/19.06.2018 г. на заместник-кмета на община Варна, с което на М.К.Ч. за нарушение на чл. 15 ал. 7 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 178е ЗДвП.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА при депозит 150 /сто и петдесет/ лева, вносим в петдневен срок от касатора община Варна по сметка на Административен съд Варна, вещи лица, с вещо лице Ж.М.К., № 537 от списъка на вещите лица за 2020 г., и задача на вещото лице след преглед на относимите документи в община Варна, в район „Приморски“ и в СГКК – Варна да даде заключение за следното: по действащия подробен устройствен план територията пред вход „В“ на ул. „Илинден“ № 2 в гр. Варна отредена ли е с конкретно предназначение за озеленяване, приложен ли е регулационният план в тази част по смисъла на пар. 22 т. 1 ЗР ЗУТ посредством нанасянето й в кадастъра с предназначение за озеленяване и с начин на трайно ползване като градина /зелена площ/.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си по делото поне една седмица преди съдебно заседание.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 04.02.2021 г. – 9, 00 часа, за когато да се призоват страните.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателство по делото за платен депозит за изготвянето на СТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/