МОТИВИ
Към присъда № 25 от 22 октомври
2020 г., постановена по НОХД № 213/2020 г. по описа на Окръжен
съд – С.
Съдебното производство е образувано по повод на внесен
от Окръжна прокуратура – С. обвинителен акт по досъдебно производство № 251/2020
г. по описа на РУ на МВР – С., вх.№ 530/2020 г., пор.№ 61/2020 г. по описа на
Окръжна прокуратура – С.. Повдигнато е обвинение на подс. В.П.В. за
престъпление по чл. 330 ал.2 т.1 вр. ал.1 предл.1 и последно от НК, за това, че на 07.03.2020 г., в с. К., общ. С.,
запалил сграда и движимо имущество, собственост на Г.С.П. и Б.В.Х. ***, на
значителна стойност в размер на 8 871.80 лв., от които жилищна сграда /къща/ -
7 540 лв., навес непосредствено до жилищната сграда - 630 лв. и движими вещи -
701.80лв., като пожарът е представлявал опасност за живота на малолетната И. Б.
В.,***.
Производството пред настоящия състав на
СлОС е по общия ред.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението,
така както е предявено, счита го за доказано по безспорен начин. Намира
събраните по делото доказателства установяващи авторството на деянието и
механизма на неговото извършване. Пледира за определяне на наказанието към минимума за съответното
престъпление, или в размер на 3 години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно ефективно.
Защитникът на подсъдимия В. подлага на обстоен анализ
събраните доказателства. Поставя акцент на гласните такива, и в частност
показанията на свидетелите Г. и В., от които заключава невъзможност
престъплението да е било извършено от подсъдимия, тъй като последният се
намирал при тях по времето, когато е възникнал пожарът. Допълнителен аргумент
за невиновност на подсъдимия извежда от приобщената по делото писмена справка
от Кмета на с. К., общ. С., съгласно която на 01.05.2020 г. е възникнал друг
пожар, а по това време подсъдимият вече е бил задържан. С оглед на тези
обстоятелства счита подзащитния си за невиновен по повдигнатото му обвинение и
моли същият да бъде оправдан.
В личната си защита и последната си дума подс. В. се
присъединява към становището на защитника си и моли да бъде оправдан.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Окръжен съд – С. приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. В.П.В. е роден през 1985 г. в гр. С., с българско гражданство, без
образование, безработен.
Подс. В. е осъждан многократно за кражби, включително и за извършена
такава при условията на повторност по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл.
194, ал. 1 от НК през 2011 г. Съгласно справка в системата на УИС на ПРБ, срещу
В. е налице внесен обвинителен акт в PC – С. за деяние по чл. 330, ал.
1 от НК.
Подсъдимият
В. е с постоянен адрес ***. Настоящият му адрес е в с. К., общ Общ. А., обл. Т.,
където работил като кравар. От м. юни 2019 г. живеел в ромската махала на с. К.,
общ. С.. Месец след като се преместил в селото, започнал работа в обора на
лицето Н.К., който отглеждал овце и коне.
На
07.03.2020 г. по повод празника „Тодоров ден“ до ромската махала на с. К. се
състоял сбор. Около 08.00 ч. на същия ден подсъдимият отишъл в обора, където
работил, за да пусне конете в балкана. След това той се върнал в махалата и с
коня на семейството си отишъл на панаира, за да участва в надбягванията. Подсъдимият
отишъл до близкия магазин и купил едно шише мастика от 200 мл. Той седнал на
една от масите пред магазина и изпил закупения алкохол. След това се върнал на
панаира, за да вземе участие в традиционните за празника надбягвания с коне.
По същото
време да наблюдава надбягванията бил и пострадалият Г.С.П. заедно с жената, с
която живеел на семейни начала - пострадалата Б.В.Х. и три от децата им. Те
оставили най-малкото дете – И. Б. В. на 3 години да спи в къщата, в която
живеели. Подсъдимият В. бил в лоши отношения с близки на пострадалия П.. Като
видял, че пострадалият е на панаира, подс. В. решил да подпали къщата на
пострадалия П.. Той се качил на коня, с който имал намерение да участва в
надбягванията и отишъл до къщата на пострадалия. Около къщата не видял никого,
счупил един от прозорците и влязъл през него в единствената стая на къщата. Без
да се съобрази, че в стаята в която е влязъл спи три годишната И. Б. В. и
запалвайки я би причинил смъртта й той с клечка кибрит запалил одеялото, което
се намирало на леглото в ъгъла на стаята. След като одеялото се запалило той излязъл от къщата, качил се на
коня и напуснал местопрестъплението.
Свидетелката Т.С.С. – сестра на постр. П. живеела в къщата на майка им
в близост до тази на пострадалия. Тя събирала съчки на боклука, за да запали
огън в дома си, когато видяла подс. В. да чупи един от прозорците на къщата на
брат й и да влиза през него. След това той бързо излязъл, качил се на коня си и
се оттеглил. Свидетелката видяла, че след излизането на подсъдимия В. от къщата
от прозореца започнал да излиза дим. Тя започнала да вика за помощ, като малко
след това дошъл и постр. П.. Междувременно огънят вече излизал от прозореца на
къщата, когато постр. П. влязъл в нея и изнесъл три годишната си дъщеря И. Б. В..
За случилото се пострадалият подал сигнал на тел. 112. Сигналът постъпил на
тел.112 в 10:55ч., а в 10:59 ч. била уведомена РС „ПБЗН“ – С., чийто дежурен
екип за ликвидиране на пожара заминал към местопроизшествието в 11:00 ч. на
07.03.2020г. Междувременно, за да запази покъщината си, постр. П. съвместно с
други хора от селото започнали да изнасят различни семейни вещи отвътре, като
същевременно се опитвали да изгасят пожара. Въпреки, че успели да изгасят
пожара, по-голямата част от всичко, което било в къщата било напълно унищожено.
На местопроизшествието бил изпратен полицейският екип в състав свид. В.И.Б.
– командир на отделение към участък „Петолъчка“ към РУ – С. и старши полицай Александър
Апостолов. Докато пътували натам те поискали от ОДЧ съдействие от още един
екип. Когато пристигнали те установили, че пожарът вече бил изгасен. В
проведена беседа със свид. Т.С., същата споделила на полицаите, че е видяла как
подс. В. е запалил къщата. Тогава полицаите уведомили ОДЧ за това, а в същото
време пристигнали и техните колеги от екип АЕ648. В. бил известен на полицията,
т.к. спрямо него били водени множество дела за кражби, а към момента се водело
и дело за друг палеж в същото село. Местопроизшествието било запазено от екип
АЕ648, а свидетелката и другият екип се качили в патрулния автомобил и започнали
да издирват подсъдимия. Последният бил установен и задържан в къщата на баща
му. Тъй като ромите разбрали кой е извършителят на палежа напрежението
започнало да ескалира и полицейският екип се изтеглил от ромската махала. След
като бил откаран в участък „Петолъчка“ към РУ – С., при осъществена беседа, подс.
В. направил пълни самопризнания.
В
експертното пожаротехническо заключение /л. 45 - 48 от досъдебното производство/
е отхвърлена възможността възпламеняването на пожара да е настъпило вследствие
на самозапалване на материалите, от които е изградена къщата. При огледа не е
установен проблем на ел. инсталацията на къщата или следи от късо съединение по
нея. Към момента на възникване на пожара, намиращата се в къщата печка на дърва
не е използвана и е нямало следи да е имало горене от нея или от монтираните
димоотводни тръби. В експертното заключение се сочи, че доколкото три годишната
И. В. е била в къщата при възникване на пожара, същата е щяла да се задуши от
дима, ако не е била изведена от баща си Г.П.. От липсата на други достоверни
източници на запалване и изхождайки от мястото и времето на възникване на
пожара, в достигнато заключение за умишлено причиняване на пожара посредством
внасяне на открит огнеизточник отвън.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза /л. 62 от делото/ стойността на запаленото и
унищожено движимо имущество към момента на извършване на деянието възлиза общо
на 701, 80 лв.
От заключението на назначената
строително-техническа експертиза се установява, че стойността на жилищната
сграда /къща/, определена по метод на вещната стойност преди възникване на
пожара, възлиза на 7 540,00лв. /седем хиляди петстотин и четиридесет лева/.
Стойността на навеса, находящ се непосредствено до жилищната сграда, определена
по метод на вещната стойност към същата дата възлиза на 630,00 лв. /шестстотин
и тридесет лева/. Стойността на щетите по жилищната сграда, възникнали
вследствие на пожара, определени към 07.03.2020 г., възлиза на 2 122,60 лв.
/две хиляди сто двадесет и два лева и шестдесет стотинки/.
Изложените фактически обстоятелства
съдът прие за установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Относно главния
факт, подлежащ на доказване – как е възникнал пожарът и кой е авторът на
инкриминираното деяние, съдът дава вяра на основната част от събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателствени средства. Акцент следва да се
постави на свидетелските показания на свидетелите Т.С.С., В.И.Б., Б.В.Х., Г.С.П.,
И.С.С..
Свид. Т.С.С. е очевидец и лично е
възприела счупването на прозореца от подсъдимия, влизането му в къщата на
пострадалите, напускането на къщата и вдигащия се дим от пожар след излизането
на подсъдимия от дома на постр. П. и постр. Х.. Показанията са ясни и
последователни, съдържат недвусмислена информация относно възприетите факти.
Достоверността им се потвърди и при предявяване на фотоалбума към огледния
протокол, когато свидетелката ясно посочи къде се е намирала, каква видимост
към къщата е имала и през кой прозорец е влязъл в същата подс. В.. Без каквото
и да е колебание свидетелката назовава именно В.В. като лицето, запалило къщата
на пострадалите. Независимо от наличието на роднинска връзка между свидетелката
Т.С. и постр. Г.П. /свидетелката е сестра на пострадалия/, съдът намира показанията
за логични, обективни, категорични и напълно им се доверява относно главния
факт, подлежащ на доказване, а именно авторството на деянието и механизма на
неговото извършване.
Кореспондиращи с тези показания са дадените от
свид. В.И.Б. – полицейски служител, част от полицейски екип отзовал на сигнала
за помощ, подаден на тел.112 от постр. П.. Пред свид. Б. свид. Т.С. е описала
по идентичен начин влизането на подсъдимия в къщата на пострадалите през
прозореца, излизането на подсъдимия от къщата и възприетия от нея дим от
къщата. Съдът цени показанията на свид. Б. дадени в хода на съдебното
следствие, както и прочетените по реда на чл.281 ал.5 от НПК от досъдебното
производство, които ги допълват досежно обстоятелствата, за които свидетелят
нямаше точен спомен. Показанията на полицейския служител също дават основание
за цялостен кредит на доверие на информацията, съобщена от свид. Т.С., тъй като
свид. Б. е разговарял с нея непосредствено след инцидента, възприел е нейното
състояние и реакция при установяването и задържането на подсъдимия. Свидетелят
е незаинтересован от изхода на делото, посетил е местопроизшествието незабавно
след получаване на сигнала и възприятията му са конкретни и обективни.
Обсъдените
доказателствени източници съответстват и с показанията на свид. И.С.С. по
прякор Т./Т./ – брат на постр. Г.С.П.. Показанията удостоверяват начина, по
който пострадалият и неговите близки са възприели вдигащия се дим от къщата на
Г. П., върнали са се от мястото, на което се е провеждал сбора до къщата и са
угасили пожара. Сестра им Т.С. видяла В.В., а брат му Г. извел 3-годишната И.
от горящата къща. Свидетелят разказва и за последващите действия – как е търсил
подсъдимия, как се е опитал да го намушка с вила, но В. успял да се скрие.
Къщата на брат им М. също двукратно била запалена – веднъж преди да бъде
задържан подсъдимия и веднъж след това.
Всички дотук посочени показания се
покриват в основната си част и с информацията съобщена от самите пострадали –
свидетелите Г.С.П. и Б.В.Х.. Двамата свидетели подробно описват как са
възприели вдигащия се дим от къщата, връщането им до дома им, спасяването на
малкото дете, което се е намирало насред запалената стая, загасяването на
пожара с помощта на техни близки и съседи. Показанията съдържат информация за
децата на пострадалите, за обзавеждането на дома им, респ. за вещите, които са
изгорели при инцидента. Съдът се доверява на преобладаващата част от
показанията на двамата пострадали, като не кредитира частта относно съобщените
часове и минути за отделните действия на 07.03.2020г. При разпита на
свидетелите се установи, че те не са ориентирани добре в часовете, не са наясно
колко минути има в един час, поради което информацията в тази й част не може да
се приеме за съвсем точна и обективна. Съдът не цени и показанията на свид. Б.Х.
в частта относно твърдението й за заключване вратата на дома им, когато
тръгнали за сбора. Свидетелката Т.С. е категорична, че подсъдимият е влязъл
през прозореца, а излязъл от вратата на къщата, поради което съдът приема, че
вратата не е била заключена и не цени данните от показанията на свид. Х.. Възможно
е в резултат на преживените емоции и стрес от опожаряване на дома им свид. Х.
няма точен спомен дали вратата е била заключена или не. Според показанията на
постр. Г.П., дадени в досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им в
хода на съдебното следствие, семейството е оставило вратата на къщата
отключена, когато е тръгнало за панаира. Постр. П. е бил разпитан в деня на
инцидента – 07.03.2020 г. и два часа след потушаването на пожара, поради което
неговите показания, според съда, следва да бъдат кредитирани с доверие
приоритетно пред тези на свид. Х..
Съдът цени отчасти показанията на
свидетелите Г. Н. Г. и П. Б. В.. Двамата са братовчеди на подсъдимия и
свидетелстват за обстоятелството, че на инкриминираната дата подсъдимият е
отишъл на сбора, обикалял е с яздената от него кобила, след това е пил с тях
алкохол и тогава е възникнал пожара в къщата на пострадалия. Според показанията
на свид. Г. след това е дошъл свид. И.С.С. и искал да намушка подсъдимия с
вила. В основната си част тези показания кореспондират с останалите събрани
доказателства, но не опровергават онези свидетели, които посочват подсъдимият като
автор на пожара. От една страна между показанията на свидетелите Г.Г. и П. В. съществуват
известни противоречия – за часа на първата и втората кушия, за часа, в който е
дошъл подсъдимият, кога е бил наоколо и кога го е нямало на сбора. От друга
страна е очевидно непознаването на часовника или липсата на ориентация във
времето, с оглед съобщения от свид. В. час, в който е пристигнала пожарната –
9:40 ч. От приобщените писмени доказателства е видно постъпване на сигнал за
пожара на тел.112 в 10:55 ч., в РС „ПБЗН“ – С. в 10:59 ч., а дежурният екип е
заминал за местопроизшествието в 11:00 ч. на 07.03.2020 г. Тоест или
показанията на свидетелите касаят по-късни от съобщените от тях часове, или са
неточни до степен, дискредитираща тяхната надеждност да установят кога точно
подсъдимият е пристигнал на сбора и е видял двамата свидетели, къде е ходил
междувременно /обикалял е с кобилата, а свид. В. за известно време не го е
виждал/, както и къде е бил преди това. С оглед на тези обстоятелства, съдът не
цени показанията на двамата свидетели досежно съобщените часове, в които е
пристигнал подсъдимият, както и относно времето, което е прекарал с тях на
сбора, момента на възникване на пожара и пристигане на екипа на РС „ПБЗН“ – С..
Съдът отчита употребата на алкохол от свидетелите, която е възможно да е
повлияла преценката за часа, продължителността и момента на настъпване на
събитията и действията, релевантни за настоящото дело.
Същевременно показанията на първата
група свидетели – Т.С., В.Б., И.С., Г.С. и Б.Х. съдържат убедителни данни относно
причиняване на пожара именно от подсъдимия. Относно главния факт, подлежащ на
доказване, тези показания са безпротиворечиви и допълващи се, кореспондират с
останалия събран по делото доказателствения материал. От същите съдът установи
по категоричен начин фактите относно датата, мястото, начина на извършване на
деянието, както и неговото авторство.
Съдът кредитира заключенията на
изготвените по делото пожаро-техническа –мемеекспертиза, съдебно-оценителна експертиза и
строително-техническа експертиза, които са изготвени от компетентни вещи лица,
в чиито знания и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява. Същите
допринасят в значителна степен за изясняване на релевантните по делото
обстоятелства относно начина на причиняване на пожара, конкретните размери на
причинените на пострадалите щети, както и стойността на сградата и прилежащите
постройки.
Съдът цени и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства
и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него; справка за родствени връзки; справки от Кмета на с. К.,
общ. С.; справка от тел.112, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и др. Доказателствените материали са приложени по делото,
не се оспорват от страните и са приобщени към доказателствата по делото
надлежния процесуален ред – чрез прочитането им.
Досежно авторството на деянието съдът не кредитира обясненията на подс.
В.В., дадени в хода на съдебното следствие. Подсъдимият отрича да е запалил
къщата на пострадалите с твърдения, че се е намирал на сбора, когато е
възникнал пожарът. Тези обяснения противоречат с кредитираната част от
доказателствената съвкупност и в частност с показанията на свидетел очевидец –
свид. Т.С., на които показания съдът се довери. Относно авторството на
деянието, съдът цени обясненията, дадени от подсъдимия в качеството на обвиняем
в досъдебното производство, прочетени по реда на чл.279 от НПК в хода на
съдебното следствие. Същите съдържат признание за запалването на къщата на
пострадалите, тъй като подсъдимият имал вражда с близките на постр. Г.П.. По
отношение механизма на проникване в дома на пострадалите, съдът цени
показанията на свид. Т.С., които намери за достоверни и обективни. Обясненията
на подсъдимия, доколкото им противоречат, съдът намира за недостоверни. Всички
твърдения на подс. В., които не кореспондират с останалите кредитирани
доказателствени източници, съдът намира за защитна теза, целяща оневиняване по
повдигнато му обвинение. За да даде приоритет на части от обясненията на подсъдимия,
дадени като обвиняем в досъдебното производство, съдът съобрази, че същите са
депозирани в присъствието на защитник, при това един ден след пожара. Отделно
от това при прочитането им подсъдимият заяви, че сам е дал тези обяснения, без
някой да му казал какво да каже. Действително се позовава на упражнено върху
него насилие от страна на полицейски служители, но по делото липсват
доказателства за това. Обратно, в показанията на свид. Б. е налице информация,
че след установяването му подсъдимият сам е влязъл в полицейския автомобил и не
е била необходима употреба на сила.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
С деянието си подс. В.П.В. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 330 ал.2 т.1 вр. ал.1 предл. първо и последно от НК, тъй като на 07.03.2020 г., в с. К., общ. С.,
запалил сграда и движимо имущество, собственост на Г.С.П. и Б.В.Х. ***, на
значителна стойност в размер на 8 871.80 лв., от които жилищна сграда /къща/ -
7 540 лв., навес непосредствено до жилищната сграда - 630 лв. и движими вещи -
701.80лв., като пожарът е представлявал опасност за живота на малолетната И. Б.
В.,***.
От обективна страна с оглед приетите за установени
по-горе факти е несъмнено, че подсъдимият е извършил палежа на къщата и
движимите вещи на пострадалите лица – подсъдимият е счупил прозореца на къщата,
влязъл е в единствената
стая на къщата, с клечка кибрит запалил одеялото, което се намирало на леглото
в ъгъла на стаята, без да се съобрази, че в стаята спи малко дете – 3-годишната
И. Б. В. и причинявайки пожара би причинил смъртта й. След това е излязъл от къщата
и се отдалечил с коня си. Механизмът на извършване на деянието е
безспорно установен от събраните по делото доказателства, с основен акцент
върху показанията на свид. Т.С. и обясненията на подсъдимия, дадени в
досъдебната фаза като обвиняем, и пожаро-техническата експертиза. От обективна
страна е безспорно, че извършеното престъпно деяние е палеж по смисъла на
чл.330 ал.1 от НК, предвид установеното по категоричен начин авторство на
деянието и механизма на същото.
С Решение №
531 от 19.XI.1980 г. по н. д. № 550/80 г., I н.
о. е разяснена необходимостта стойността на запалените сгради, вещи или друго
имущество да са със значителна стойност, за да се квалифицира деянието по
чл.330 ал.1 от НК. Не е нужно настъпилата вреда в резултат на палежа да е на
значителна стойност. В настоящия случай запаленото от подс. В. имущество е
на значителна стойност – 8 871.80 лв., от
които жилищна сграда /къща/ - 7 540 лв., навес непосредствено до жилищната
сграда - 630 лв. и движими вещи - 701.80лв., съгласно
заключенията на съдебно-оценителна експертиза и строително-техническата
експертиза. Съдът кредитира тези заключения, тъй като са обосновани с логични и
подробно изложени съображения и изводи, като не възниква съмнение относно тяхната
правилност.
В конкретния случай подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на
престъплението, очертан в разпоредбата на чл. 330 ал.2 т.1 от НК, тъй като
предизвиканият пожар е представлявал опасност за живота на малолетната И. Б.
В.,***.
Няма обратен
аргумент в тезата на защитата, според която възникнал пожар на 01.05.2020 г.
/след задържането на подсъдимия/ дискредитира извода за авторството на деянието,
извършено на 07.03.2020 г. Според показанията на свид. И.С.С. къщата на брат му
М. е била запалена два пъти – веднъж преди задържането на подсъдимия и веднъж
след това /на въпросната дата 01.05.2020 г., който палеж е удостоверен от
справка на Кмета на с. К./. Обстоятелството, че е бил извършен друг палеж след
задържането на подс. В. в ареста, не изключва участието му в инкриминираното
деяние на 07.03.2020 г. Последното е доказано по несъмнен начин чрез
показанията на очевидец – свид. Т.С.С..
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Субективната страна на деянието е установена по категоричен начин.
Същата се извежда от конкретните действия на подсъдимия – придвижването до
мястото на престъплението и самото изпълнение на деянието. Конкретно обективираното
поведение на подсъдимия говори изключително за пряк умисъл при извършване на
инкриминираното деяние. Подсъдимият е съзнавал, че запалвайки
одеялото в къщата на пострадалите, къщата и вещите в нея ще изгорят, а така
също съществува опасност за спящото в стаята малко дете. Той е искал настъпването на тези последици, с
оглед конкретните му действия и бързото
оттегляне от местопроизшествието. С оглед на тези
факти съдът прие, че субективната страна на деянието във формата на пряк умисъл
е доказана изцяло.
Така изложеното мотивира съда да признае
подсъдимия В.П.В. за виновен по повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение
по чл.330 ал.2 т.1 вр. ал.1 предл. първо и последно от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. В. за
извършеното престъпление, съдът съобрази предвидените по съответната разпоредба
от НК вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществената опасност на дееца и на деянието, взе предвид индивидуализиращите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и всички останали такива,
относими към определяне на наказанието съобразно изискванията на чл.36 от НК
досежно целите на наказанието.
Съдът съобрази, че законодателят,
преценявайки значително високата степен на обществена опасност на деяния от
типа на процесното, е предвидил наказание – като вид и размер съответно на
тежестта на престъплението. В конкретния случай деянието не разкрива степен на
опасност над обичайната за такива престъпления. Отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство се явява обременената му предходна съдимост. Като
смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът прецени оказаното съдействие на
органите на досъдебното производство, своевременно депозираните обяснения в
досъдебната фаза, подпомогнали значително разследването, изразеното съжаление
за стореното в досъдебното производство.
При така обсъдените относими към отговорността на подсъдимия
обстоятелства, окръжният съд намери, че наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът намери за съответно и справедливо наказанието „лишаване от
свобода“ да бъде отмерено в минималния предвиден в закона размер от 3 години,
изхождайки от съдействието на подсъдимия за разкрИИ.е на престъплението чрез
дадените обяснения в досъдебната фаза, както и ненастъпили реално големи щети
за пострадалите лица, поради бързото потушаване на пожара. Същевременно
осъжданията на подсъдимия за други престъпления са значително отдалечени във
времето, с изключение на последната кражба, извършена в края на 2019 г., за
която му е наложено наказание „глоба“. Липсват основания за приложението на
чл.55 от НК, доколкото наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, макар
преобладаващи, не са многобройни или изключителни, за да обосноват извод за
прекалена тежест на предвиденото в разпоредбата на чл. 330 ал.2 от НК
наказание. Определеното от съда по-горе наказание е справедливо по размер и
отговаря на целите на наказанието, визирани в материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 т.3
от ЗИНЗС наложеното наказание подсъдимият следва да се изтърпи при първоначален
общ режим. Липсата на реабилитация за предходните осъждания изключва
възможността на приложение института на условното осъждане.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 189 от НПК съдът възложи разноските по
делото в тежест на подсъдимия. Последният беше осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР – С. сумата от 495,71 лв. за направените в
досъдебното производство разноски, а по сметка на Окръжен съд – С. сумата от 60
лв. за разноски пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и
предадени на 27.10.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: