Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 06.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3754 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от С.Г.Ж. против Ю* Г.Г. за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1216.25 лева, ведно със законната
лихва от предявяване на иска- 11.06.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, разноските в производството по чл. 207- 209 от ГПК и разноските в настоящото производство.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.251.1.149, с адрес:
гр. Р*, кв.
Р*, ул. С* З*№ *, вх. *, ет. *, ателие Г- *, с площ от
56.15 кв.м. и състоящо
се от антре,
кухня- дневна, спалня, санитарен възел, дрешник и балкон, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж 63427.5.251.1.150 и 63427.5.251.1.148, над обекта - няма,
под обекта
63427.5.251.1.135, заедно с 3.675% идеални части от
общите части на сградата.
Ищецът заявва,
че ателието е ремонтирано и обзведено, като в него не
се живее. При едно от редовните си посещения
на 17.02.2019 год. установила, че стената на спалнята, граничеща
с ателие № 7, собственост на Ю* Г.Г., от която страна са
кухнята, санитарните й помещения, тръбите и другите принадлежности към соларната й система, поставена на покрива, е мокра, като водата
се е просмукала и в съседните стени, засягайки и поставения в спалнята
на ищеца ламинат. Помещенията миришели на мухъл. Ищецът уведомила веднага по телефона ответника за причинените вреди. Наложило се да разглоби и
дръпне на разстояние от стените мебелите. Ищецът образувала ч.гр.д. № 1509/2019 год.
по описа на
РС – Русе за обезпечаване на
доказателства, като по образуваното дело било установено, че под поставения ламинат
в стаята, граничеща с имота на ответника, плочата е мокра и
от
там тръгва
просмукването на водата в другите стени.
Съобразно приетото заключение ищецът счита, че сумата, която
е необходима за отстраняване на нанесените вреди, е 1216.25 лева. Също така
ищецът твърди, че към момента на огледа на вещото лице по ч.гр.д. №
1509/2019
год., почти месец и половина след като установила, че има теч и уведомила
ответника, овлажняването било в процес на изсъхване, поради това прави извод,
че причината, поради която се е получило овлажняването е отстранена и счита, че
отговорност
за
нанесените й щети следва да понесе ответникът. Претендира също и законната
лихва, считано от датата на деликта до окончателното
й плащане, както и разноските в исковото производство и производството по чл.
207 и сл. от ГПК.
Ответникът в своя отговор оспорва предявения иск, Твърди че след като е била
сезирана от ищеца, е ангажирала специалисти, които да проверят дали
действително проблемът в ателието на ищеца е предизвикан от съоръжения, които
се намират в нейното жилище, респективно течове от нейни В и К части, от
соларната й инсталация или други тръби. Майката на ответника се прибрала в Б* след
20.03.2019 год. и ангажирала специалисти, които да установят действително има
ли проблем със соларната инсталация и В и К инсталацията в нейното ателие и
дали се наблюдават течове в същия. Така на 25.03.2019 год. в нейното ателие и на покрива на блока бил извършен цялостен оглед от вещото лице инж. И. Л*, както на
соларната батерия, поставена на покрива, така и вътре във всички стаи на
мокрото помещение в имота. Вещото лице е установило, че едната от воронките на покрива е запушена с пръст и вода се отвежда
само по едната от двете налични. Водата на покрива се задържа, тъй като не може
бързо да се отведе само от една тръба и се създава предпоставка за образуване
на напор на канализационната система, която избива по стените и фугите на
съседните помещения, през които преминават водосточните тръби. Такива видими
течове и овлажнявания имало и по стените и тавана в общия коридор на сградата.
Ответникът заявява също, че ангажирано от нея техническо лице Р*
Т. е напълнило тялото на покрива, за да се създаде
напор в системата, при което също не се констатирало овлажняване или теч
вследствие неизправност при евентуална експлоатация. При извършения оглед
на В и К инсталацията в кухнята и банята
също не са констатирани течове и овлажнявания по тръбите към момента или следи
от стари течове. Заключението на вещото лице било, че в имота на ответника няма
наличие на проблеми по В и К инсталацията или други течове, свързани с монтажа
и експлоатацията на соларната батерия, намираща се на покрива. Ответникът
заявява, че в изготвената по ч. гр. д. № 1509/2019 год. по описа на РРС
експертиза все пак се установява, че влагата в имота на ищеца не е само на
граничещата с нейния имот стена, а и в други помещения. Счита, че констатациите
на вещото лице категорично не могат да обосноват наличието на вина у ответника
и твърдението на ищеца, че причината за влагата е от нейния имот, тъй като обща
между двете ателиета е само една стена, а не и останалите, където също има
наличие на влага. Твърди, че овлажняване има в двете помещения на ищеца, а не
само по прилежащата й стена с имота на ответника. Оспорва размера на
средствата, необходими за отстраняване на нанесените вреди, определени от
вещото лице по ч. гр. д. № 1509/2019 год. по описа на РРС.
Заявява, че след предявяване на
настоящия иск ищецът е подала до Община Р* жалба с вх. № 94С-12801-1 от
16.04.2019 год. относно монтираната от ответника соларна батерия на покрива на
сградата, въз основа на която била образувана проверка и впоследствие
ответникът е демонтирала тръбите на инстанцията до степен, че същата не може да
се ползва. Действието е извършено от оторизирано лице на 22.06.2019 год. и съгласно изискванията за
това.
Ответникът моли съда да иска да
бъде отхвърлен, претендира разноски в настоящото производство и тези по ч. гр.
д. № 1510/2019 год. по описана РРС.
Прави доказателствени искания.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са
съседи, като ищецът е собственик на ателие Г
6,
намиращо се на ет. 2 във вх. 4 на жилищна сграда в гр. Р*, кв.
Р*, ул. С* З* № *,
а ответникът е собственик на ателие Г- 7. И двете ателиета са необитаеми, като ищецът
посещава своето периодично, включително за срещи с приятели и събирания по
различни поводи, които организира в ателието /по данни на свидетеля И. Й*
П./. След едно
такова празненство послучай рождения ден на ищеца на
17 февруари, тя установила, че стената на
спалнята, граничеща с ателие Г 7, собственост на ответника, от която страна са кухнята,
санитарните й помещения, тръбите и другите принадлежности към соларната й система, поставена на покрива, е мокра, като водата
се е просмукала и в съседните стени, засягайки и поставения в спалнята
на ищеца ламинат.
Следва да се спомене, че
спалнята на ищеца е необзаведена, а събиранията с приятели са ставали в
кухнята. Логично е на рождения й ден това помещение да е било отоплявано, както
и при други провеждани сбирки в зимните месеци. Другата стая не е отоплявана в
същото време. Поради това съдът намира за логично заключението на вещите лица и
дадените от тях обяснения в съдебно заседание, че овлажняването в имота на
ищеца е вследствие конденз. Такъв вид овлажняване се
получава в помещения с ПВЦ дограма, които дълго време не се обитават и не се
проветряват често. Инцидентното затопляне на помещения, които преимуществено не
се отопляват води до този резултат- овлажняване на стените, като в по- голяма
степен външните, тъй като са най- студени. Вещите лица са установили, че овлажняването
тръгва от пода и достига до различна височина от 30 до 80- 120 см, като най-
високо стига кондензът по външната стена около
прозорците, тъй като тя е студена. Това са обстоятелства, които са установени и
от вещите лица по настоящото дело, и от вещото лице по ч.гр.д. № 1509/2019 год.
по описа на РРС, което е имало за задача единствено да оцени щетите и
средствата, необходими за отстраняването им. Трите вещи лица са установили, че
овлажняване има както по граничната сетна между ателиета Г 6 и Г 7, така и по
стената на ищеца, която не граничи с ателието на ответника.
Според вещите лица Т. и М. в
случая не се касае за строителна влага, тъй като се изнесоха данни, че в
ателието на ищеца преди това са живели предишни собственици, а и ако е имало
такава, тя е следвало да избие скоро след въвеждане на сградата в експлоатация
преди десетина години.
Пак според тях овлажняването по
стените на ателие 6 не може да е от източник, който се намира на покрива, тъй
като при теч от покрива водата по силата на гравитацията слиза надолу и
овлажнява стените от тавана надолу, като оставя и следи по тавана. Такива в
имота на ищеца липсват, напротив-
овлажняването започва от пода и тръгва нагоре. Хидроизолацията на покрива е в
много добро състояние, няма следи от разкъсване или от извършени ремонти.
Обшивката е в много добро състояние, няма разкъсване или липсващи части. В момента на огледа намиращите се на покрива
две воронки, които служат за отвеждане на дъждовната
вода, не са запушени и са проходими. Според вещите лица за отвеждане на вода от
цялата площ на покрива, която е 300 кв.м. е достатъчна и една воронка.
Изцяло в частта над ателие Г 7
върху покрива са монтирани соларна батерия и външно тяло на климатик.
Връзките на соларната батерия с покрива са изолирани и няма видимо разрушаване
на ходроилозационното покритие. Тръбопроводът от
соларната батерия към ателие Г 7 е демонтиран към момента на експертизата по
сигнал, подаден от ищеца в Община Р* и предписание на властите. Тръбите
на климатика минават от покрива по фасадата и влизат
през стената в дневната на ателие Г 7 на около 3 метра от границата с ателие 6.
В местата на преминаване на тръбите през стените няма видими следи от
овлажняване.
В и К инсталацията в двете
ателиета е в изправност. В ателие Г 6 има овлажняване и по стени, по които не
преминава В и К инсталация. В ателие Г 7 е монтиран газов котел и е изпълнена
тръбна мрежа с радиатори за отопление, които не са разположени по граничната
между ателие Г 6 и Г 7 стена. Газовият котел е монтиран на стената към ателие Г
6 в близост до външната стена към терасата. Отоплителната тръбна мрежа от
газовия котел във всяко отделно жилище преминава по пода до радиаторите, които
са монтирани на стените. От пода до радиаторите тръбите са открити. В ателие Г 7 по стените около газовия
котел и под него няма следи от овлажняване или теч. Ателие Г 6 се отоплява с климатици.
По отношение на соларната
инсталация се установи, че връзката между соларната батерия и вътрешната
инсталация в ателие Г 7 е демонтирана. Няма видимо нарушаване на
хидроизолацията на покрива от монтираните на покрива над ателие Г 7 соларна
батерия и климатик. Не са констатирани течове по
тръбната инсталация от външното тяло на климатика,
монтирано на покрива до вътрешното тяло, в ателие Г 7. Недоказани останаха
твърденията на ищеца, че причина за овлажняването по стените е соларната
система на ответника. Най- малкото, а бяха протекли връзките между соларната
батерия и вътрешната инсталация в ателие Г 7, преди да бъдат демонтирани и
които са влизали в ателие Г 7 на около 30 см от тавана, щеше да има поражения и
по стените на ответника, а такива не се доказа да са били налице. Свидетелят М* С*
Г. заяви, че
ателието е необитаемо, тъй като ответникът, която е нейна дъщеря, живее
постоянно в Г*
и си идва 1- 2 пъти годишно. В този имот са спрени всички кранове за
водоснабдяване, не функционират нито слънчевата батерия, нито газификацията.
Представителят на ПРЕС 11 ЕООД е установил, че няма теч на флуида от соларната
батерия, който циркулира в системата, няма теч и от прилежащия външен бойлер,
след като е направена хидравлична проба.
При
така установеното от фактическа страна, от
правна страна съдът съобрази следното:
Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементите на който са: деяние (действие или бездействие),
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и
вина. Деликтна отговорност може да се реализира, само
когато между действията, посочени като увреждащи и увреждането съществува пряка
и непосредствена връзка. От изброените елементи на деликта само вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Признаците на вината
като психическо отношение на деликвента към
извършеното от него и правните му последици се определят съобразно съдържанието
им в наказателноправен аспект - чл. 11 НК, тоест деликвентът отговаря не само за умишлени увреждания, но и
непредпазливи такива.
С оглед на изложеното от
фактическа страна съдът приема, че не са доказани елементите на фактическия
състав на този текст от закона, който да ангажира отговорността на ответника за
репариране на така причинените вреди. Той ангажира доказателства, с които да
обори презумпцията за виновност, уредена в гражданския закон. Ищецът не доказа
действия или бездействия на ответника, които да са в пряка причинна връзка с
настъпилите в ателието й вреди. Поради това искът й следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените
в исковото производство разноски в размер на 1092.00 лева, както и тези за
адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 1509/2019 год., за които единствено е
представено доказателство по това дело. Останалите плащания, за които се
представят доказателства едва в исковото производство /л.41- 44 вкл./, въпреки
че са направени в хода на производството по чл. 207 от ГПК, не са били
приложени към делото. Съдът не приема тезата, че са направени във връзка с
него, тъй като те касаят извънсъдебна експертиза, която не може да бъде разглеждана,
оглед на слънчевата батерия, без да е поставяна такава задача на вещото лице,
нито нужда от ангажиране на вишка във връзка с
експертизата по ч.гр.д. № 1509/2019 год. Приложеното на л. 43 от делото
доказателство не се чете. За адвокатски хонорар е представено доказателство във
връзка с производството. Такъв за предварителни консултации, извършени
извънсъдебно, не се дължи. Представителството по ч.гр.д. № 1509/2019 год.
включва и подготовката на документи, предоставяне на правни консултации и
присъствие при оглед на вещо лице, за което е ангажирано пълномощно и договор
за правна защита и съдействие с платен хонорар в размер на 300.00 лева.
Така мотивиран и на основание
чл. 235 ГПК, Русенски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Ж., ЕГН **********
***3 против Ю*
Г.Г., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата 1216.25
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.Г.Ж., ЕГН ********** ***3 да
заплати на Ю*
Г.Г., ЕГН ********** *** сумата 1392.00 лева, представляваща
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 1509/2019 год. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: