Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Ф.” Е. гр. Г. против решение на ВТРС № 805/9.7.2012г. постановено по гр.д. 662/2012г. В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт: неправилно районният съдия е приел, че е налице признание само досежно на факта, къде се намират определени движими вещи, а е налице признание на правото на собственост. Освен това адвокатът е проявил небрежност при водене на производството по гр.д. 63/2010г. на ГОС, на второ място не е необходимо да има упълномощителни действия, за да се приеме, че адв. Т. е нанесъл имущетвена вреда на въззивника, трето място, формата на противоправното поведение е бездействие, тъй като му е било съобщено, че се извършва кражба на движими вещи и същият не е предприел действия. Навеждат се основания за предубеденост на съдия П., която не си е направила отвод. Моли съда да отмени изцяло обжлаваното решение. Въззиваемата страна адв. Т. оспорва жалбата, намира решението за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: ВТРС правилно е установил ФС по делото : на първо място производството по което е постановено Решение № 2/ 21.02.2011 г. по Гр. дело № 63/ 2010 г. по описа на ГОС, се е развило между страните „С.” Е. гр. Х. като ищец и физическото лице Д. Ц., който не е старана в настощия процес. С оглед на това всички направени възражения от страна на въззивника за причинена вреда от страна на адвоката на неговия поревереник се неоснователни. Вторият аргумент, че може да няма пълномощно между страните, то адвокатът може да причини вреда, е правно възможно, но то е останало недоказано, тъй като адв. Т. не е признавал правото на собственост на третот лице, а само е указал къде се намират определени движими вещи. По предевяния пред ГОС иск ФЛ е било ответник, чийто адвокат Т. по предявен иск, квалифициран от съда с правно основание чл.59 ЗЗД, по който ищецът е претендирал осъждането на ответника за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на машини, техника и строителни материали за периода 27.05.2008 г. – 19.02.2010 г.е признал само факта на местонахождание ан описаните вещи. От изложеното в решението става ясно, че претенцията на ищеца е касаела ползването на движими вещи, посочени в 16 пункта. Движимите вещи, описани от ищеца в исковата му молба по настоящото дело съответстват на част от вещите по Гр. дело № 63/ 2010 г. по описа на ГОС, а именно: 2 броя щипки за палети – т.11; 3 броя ръчни колички – т.12; бетонобъркачка – т.7; 13 палета облицовъчни камъни – т.16; 34 броя метални подпори – т. 8; 77 бр. плоскости за кофраж – т.9; 32 палета тухли – т.13; 11 палета керемиди – т.14; 3 палета капаци – т.15. С решението на ГОС, потвърдено с решение на ВТАС и влязло в сила, съдът е приел, че част от вещите са ползвани от ответника ФЛ, а друга част, в това число и всички вещи по настоящата искова молба с изключение на бетонобъркачката, не са използвани и за тях исковата претенция е отхвърлена. При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Доколкото между страните няма наличието на облигационно правоотношение, основано на договор за правна помощ, независимо, че се сочи качеството адвокат на ответника, търсената от него отговорност не се основава на разпоредбата на чл.51 ЗАдв., предвиждаща, че адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, както правилно е пирел ВТРС.Съдът изцяло споделя аргументите на ВТРС и на осонавние чл. 272 от ГПК препраща към тях. По делото не се установи наличието на нито един от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, които следва да съществуват в условията на кумулативност – противоправно поведение на ответника, изразяващо се в действие или бездействие, вредоносен резултат, наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вредни последици и вина на деликвента. Новите възаржения, които се навеждат в исковата молба са следните, бездействие на адв. Тапов, но отново в качеството му на адвокат, запознат с казуса, а не като ФЛ, с което не е налице договорно отношение. Освен соченото действие: – процесуални действия по Гр. дело № 63/ 2010 г. по описа на ГОС и неоказване на съдействие във връзка с фактически действия по изземване на движими вещи от имота му – не съставлява деликт. Както се посочи по-горе процесуалното поведение на ответника в качеството му на адвокат на трето за настоящия спор лице, то по никакъв начин не е породило някакви последици за ищеца. Нито едно от двете действия на ответника не е от естество да лиши ищеца от правото му на собственост върху вещи. В конкретния казус не е налице и разпространение решение на съда по отоншение на трети лица, така че това решение по никакъв начин не може да доказва вредоносен резултат за въззивника. Изложените съображения ВТОС намира, че обжалваното ершение следва да се потвръди. Следва да се присъдят направените разноски за тази инстаниця. Досежно възаржението за събарна по- голям размер д.т., следва да се подаде молба до ГОС за връщане на неправомерно начисленаат такава. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение на ВТРС № 805/9.7.2012г. постановено по гр.д. 662/2012г. ОСЪЖДА „Ф.” Е., ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. С. № 1., .7, А.20, да заплати на С. П. Т. от гр. Г. ул У. № 1 2 сумата в размер на 200-двеста- лева – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Председател: Членове1. 2. |