№ 10228
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110167930 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. А. срещу И. И. М.-К., с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 819 лв. – обезщетение за неправомерно причинени на
ищеца имуществени вреди при изпълнение от ответницата на дейност като частен съдебен
изпълнител по изп. д. № 342/2021 г. /с присъединено по него изп. д. № 343/2021 г./ по описа
на ЧСИ М.-К., с рег. № **** на КЧСИ, ведно със законната лихва от 13.12.2022 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че има качеството на длъжник по изп. д. № 342/2021 г., към което е
присъединено изп. № 343/2021 г. – и двете по описа на ЧСИ М.-К.. Излага, че постъпилите
суми в общ размер на 2 957 лв. са разпределени по следния начин: 1 200 лв. – адвокатски
хонорар на взискателя по двете изпълнителни дела; 1 156.55 лв. – издръжка за м. 07.2021 г.,
издръжка за стар период, текуща издръжка и законна лихва; 600.45 лв. – такси и разноски в
полза на ЧСИ. Сочи, че с молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. е поискал от ответницата да
намали разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер, но със съобщение
с изх. № 13566/11.10.2021 г. молбата е оставена без уважение като просрочена, поради което
с жалба с вх. № 11787/14.10.2021 г. до СГС е поискал отмяна на отказа на ЧСИ и намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер. Излага, че за
разглеждането на жалбата платил държавна такса в полза на СГС в размер на 25 лв. и сума в
полза на ЧСИ в размер на 72 лв., но с Определение № 4383/23.11.2021 г. по в. ч. гр. д. №
13347/2021 г. по описа на СГС производството по жалбата е прекратено, защото тя не била
администрирана от ЧСИ. Посочва, че след администрирането й заплатил отново държавна
такса по сметка на СГС в размер на 25 лв. съобразно указанията на ответницата, като с
Решение № 100/25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 15283/2021 г. по описа на СГС Разпореждането
от 11.10.2021 г. на ЧСИ е отменено и делото е върнато на ответницата за произнасяне по
молбата. Твърди, че с Постановление за разноски с изх. № 2144/16.02.2022 г. тя отказала да
намали разноските за адвокат, поради което той подал жалба с вх. № 2214/24.02.2022 г., за
което платил държавна такса в полза на СГС в размер на 25 лв. и сума в полза на ЧСИ в
размер на 72 лв. Сочи, че с Решение № 661/29.03.2022 г. по в. гр. д. № 3122/2022 г. по описа
на СГС Постановлението за разноски от 16.02.2022 г. е отменено и разноските за адвокат са
намалени до сумата от 400 лв. Твърди, че за защита по изпълнителното дело заплатил
1
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Счита, че сторените от него разноски в общ
размер на 819 лв. за обжалването на отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатски
хонорар на взискателя представляват имуществени вреди, които претърпял от
противоправните действия на ЧСИ. Излага, че ответницата отказва да плати обезщетение за
нанесените имуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата И. И.
М.-К., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Излага, че ищецът е длъжник
по изп. д. № 342/2021 г. и присъединеното към него изп. д. № 343/2021 г., заведени при нея,
като и двете касаят издръжка. Твърди, че в поканата за доброволно изпълнение се съдържа
произнасянето й относно приетите разноски на взискателя, като още с получаването й от
длъжника на 13.07.2021 г. той е уведомен, че дължи приетото по двете изпълнителна дела
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. – по 600 лв. по всяко изпълнително дело.
Въпреки това с възражение от 15.07.2021 г. той не взел отношение по размера на приетото
адвокатско възнаграждение на взискателя, а едва на 08.10.2021 г. подал молба за неговото
намаляване. Признава, че нейните откази да го намали са отменени от съда и адвокатското
възнаграждение е намалено на 400 лв. Въпреки това счита, че отказвайки да намали размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя, не е допуснала нарушение на закона.
Изтъква, че определенията и решенията на СГС нямат сила на пресъдено нещо относно
факта на процесуална незаконосъобразност на отмененото действие, респ. те не обвързват
съда по настоящото дело, защото при предявен иск за обезщетение е без значение дали
изобщо е водено производство по чл. 435 ГПК и какъв е неговият изход. Сочи, че първият й
отказ е мотивиран от изтичане на двуседмичния срок за длъжника да подаде
възражение/жалба срещу размера на разноските, а не е отказ по същество. Намира за
неправилен извода на СГС, че жалбата не е срещу разноските, обективирани в поканата за
доброволно изпълнение, а срещу разноските, обективирани в разпределението, като заявява,
че се касае за едни и същи разноски и че разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК изобщо
не е извършвано. Изразява несъгласие с извода на СГС в Решение № 100/25.01.2022 г., че
щом длъжникът е внасял суми, е налице основание за преизчисляване освен на дълга, но и
на таксите и разноските. Изтъква, че възражението на длъжника за частични плащания касае
главници и лихви, но не и размера на адвокатския хонорар, поради което според нея е
липсвало основание за задължаването й да издаде нарочен акт по искането на длъжника за
редуциране на разноските. Твърди, че е издала такъв нарочен акт – Постановление за
разноски от 16.02.2022 г., единствено като следствие от задължителните указания на съда,
дадени с посоченото решение. Въпреки че при неговото обжалване СГС приел адвокатското
възнаграждение за прекомерно и го намалил, ответницата продължава да поддържа, че
молбата на ищеца от 08.10.2021 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение е била
недопустима поради просрочие. Счита, че вредите за ищеца не попадат в приложното поле
на чл. 441 ГПК, защото законът не е предвидил отговорност на съдебния изпълнител за
разноски по обжалване на неговите действия. Сочи, че щом при предявен деликтен иск е
ирелевантно дали изобщо е водено производство по чл. 435 ГПК и какъв е неговият изход,
то е без значение и дали са направени и какви разноски по това производство, респ. те не
могат да се претендират в производство по иск за обезщетение, защото липсва пряка
причинно-следствена връзка. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна
следното:
Пред ЧСИ К. е образувано срещу длъжника А. Д. А. изп. д. № 2021****** по молба от
08.06.2021 г. на Д. И. М., действаща като законен представител на Д. А.ов А., въз основа на
изпълнителен лист от 02.06.2021 г., издаден по гр. д. № 36404/2020 г. по описа на СРС, 158
състав, с който е присъдена на малолетното дете Д. А.ов А. месечна издръжка в размер на
170 лв., считано от 07.08.2020 г. Към молбата е представен Договор за правна защита и
2
съдействие от 07.06.2021 г. за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя в размер на 600 лв. С Разпореждането за
образуване на изпълнителното дело са приети по делото разноски в размер на 600 лв.
Към горното изпълнително дело е присъединено изп. д. № 2021******* по описа на ЧСИ
К., образувано срещу длъжника А. Д. А. по молба от 08.06.2021 г. на Д. И. М., действаща
като законен представител на И. А.ов А., въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2021 г.,
издаден по гр. д. № 36404/2020 г. по описа на СРС, 158 състав, с който е присъдена на
малолетното дете И. А.ов А. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 07.08.2020 г.
Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2021 г. за
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя в размер на 600 лв. С Разпореждането за образуване на изпълнителното дело са
приети по делото разноски в размер на 600 лв.
В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че задължението му
възлиза на следните суми: 3 740 лв. – главница, представляваща непогасени издръжки за
минал период; 159.74 лв. – лихви; 373.35 лв. – разноски по изпълнителното дело; 537.58 лв.
– такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ И. М. – К.; 1 200 лв. – други
суми, дължими до този момент /в т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за
ВЛ, за пазач и пр./; 170 лв. – текуща месечна издръжка от 01.07.2021 г. за всяко дете, или
общо 340 лв. месечно за двете деца, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Поканата е връчена на длъжника чрез работодателя на 13.07.2021 г.
За сумите по Поканата за доброволно изпълнение са наложени запори върху трудовото
възнаграждение и върху банкови сметки на длъжника, като на 22.06.2021 г. в резултат на
запорите е постъпила по банковата сметка на ЧСИ сумата от 5 850.93 лв.
На 12.07.2021 г. ЧСИ е платила по банков път по посочената от взискателите банкова
сметка приетото адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.
С възражение с вх. № 8036/15.07.2021 г. длъжникът е възразил, че е извършвал пълни и
частични плащания през периода от м. 08.2020 г. до м. 06.2021 г. в общ размер на 3 140 лв.,
признал е, че дължи сума в общ размер на 600 лв. за периода от м. 08.2020 г. до м. 11.2020 г.,
посочил е, че не дължи запорираната от банковата му сметка сума в размер на 5 850.94 лв., и
е поискал приспадане на заплатената сума от 3 140 лв., преизчисляване на законните лихви
и на разноските и връщане на разликата. Представил е платежни документи за извършени
пълни и частични плащания на издръжката в периода от 10.08.2020 г. до 08.06.2021 г. ЧСИ е
разпоредила връщане на сума и на 15.07.2021 г. е върнала на длъжника сумата от 3 393.67
лв. – надвнесена сума по изпълнителното дело.
С молба с вх. № 10383/21.09.2021 г. длъжникът е поискал да му бъде издаден препис от
разпределението, като ЧСИ е разпоредила изпращане по имейл. На 23.09.2021 г. длъжникът
чрез своя процесуален представител е получил имейл, с който е уведомен, че по делата към
12.07.2021 г. /направено разпределение/ е постъпила сума от длъжника в общ размер на
6 350.67 лв., разпределена по следния начин: 1 200 лв. – адвокатски хонорар по двете
изпълнителни дела; 1 156.55 лв. – платена на взискателката Д. М. сума, касаеща текуща
издръжка за м. 07/2021 г. в размер на 340 лв., както и издръжка за стар период /м. 11, както и
разликата в размер на 450 лв. от текущата издръжка ведно със законна лихва в размер на
26.55 лв./; 600.45 лв. – такси и разноски в полза на ЧСИ, като надвнесената сума в размер на
3 393.67 лв. е възстановена на длъжника по посочена от него банкова сметка, а след датата
на разпределението има постъпили текущи издръжки за м. 08 и м. 09/2021 г. в общ размер
на 680 лв.
С молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. длъжникът е възразил на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, поради което е
поискал тяхното намаляване, както и е поискал намаляване на таксите в полза на ЧСИ.
3
Със Съобщение с изх. № 13566/11.10.2021 г. ЧСИ е уведомила длъжника, че молбата му е
оставена без уважение, защото срокът за обжалване на постановлението за разноските
според чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е 2-седмичен от деня на съобщението, а в случая то е
съобщено на длъжника посредством Поканата за доброволно изпълнение, в която е
инкорпорирано, съобщена на длъжника на 15.06.2021 г. чрез неговия работодател, поради
което е влязло в сила и не подлежи на обжалване.
С жалба с вх. № 11787/14.10.2021 г. длъжникът е обжалвал инкорпорираното в горното
съобщение разпореждане на ЧСИ пред СГС. Поискал е съдът да отмени отказа на ЧСИ да
намали разноските за адвокатско възнаграждение и да ги намали до минималния размер и да
намали таксите в полза на ЧСИ. В изпълнение на указанията на ЧСИ, съдържащи се в
Съобщение за нередовна жалба с изх. № 13768/14.10.2021 г., длъжникът е заплатил сумата
от 25 лв. – държавна такса по сметка на СГС, и сумата от 72 лв. – по сметка на ответницата.
С Определение № 4383/23.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 13347/2021 г. по описа на СГС
производството е прекратено и делото е върнато за администриране на жалбата чрез
прилагане на разпределението, информация за датата, на която длъжникът е уведомен за
него, и постановлението, с което ЧСИ се е произнесъл по възражение с вх. №
8036/15.07.2021 г. за изменение на разноските в Поканата за доброволно изпълнение.
Във връзка с горните указания ЧСИ е изпратила до длъжника Съобщение с изх. №
17116/07.12.2021 г., с което го уведомила, че те не могат да бъдат изпълнени, защото:
нарочен акт за разпределение не е изготвян, а електронното съобщение за справка до
длъжника има само информативен характер за вече осъществени периодични плащания от
съдебния изпълнител; постановление по възражение с вх. № 8036/15.07.2021 г. не е
изготвено, защото съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждане за възстановяване
на сума; постановление за разноските не е изготвено във връзка с молба с вх. №
11601/08.10.2021 г., защото тя е била просрочена. Поради това ЧСИ е указала на длъжника,
че ако желае повторно входиране на жалбата в съда, следва да представи документ за
внесена в полза на ЧСИ такса от 24 лв. за изготвяне на нов препис от изпълнителното дело и
документ за платена държавна такса от 25 лв. в полза на СГС. В изпълнение на указанията
длъжникът е представил документ за платена по сметка на СГС държавна такса в размер на
25 лв. и жалбата е повторно администрирана към СГС.
С влязло в сила Решение № 108/25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 15283/2021 г. по описа на
СГС, ГО, ІІІ въззивен брачен състав, е отменено Разпореждането от 11.10.2021 г. на ЧСИ И.
М.-К., постановено по изп. д. № 2021******/343, с което е оставена без уважение като
просрочена молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. на длъжника А. Д. А.а, и изпълнителното дело
е върнато на ЧСИ за произнасяне по молбата.
С Постановление за разноски с изх. № 2144/16.02.2022 г. молба с вх. № 11601/08.10.2021
г. за редуциране на размера на адвокатския хонорар по изпълнителното дело и на
изпълнителните такси в полза на ЧСИ е оставена без уважение. Ответницата е приела, че
дължимият на всеки взискател абсолютен минимум на адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело възлиза на 200 лв., а в случая изпълнителните дела са две,
както и че наред с това се дължат и адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство, защото взискателите са удовлетворени изцяло вследствие на
целесъобразните действия на процесуалния им представител, и отново е акцентирала на
това, че молбата на длъжника е просрочена. По отношение на възражението на длъжника
досежно изпълнителните таксите е посочила, че те възлизат на 598.95 лв., като включват
обикновени изпълнителни такси в общ размер на 373.35 лв., както пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 225.60 лв., която е била преизчислена въз основа на
възражение с вх. № 8036/15.07.2021 г. съобразно подлежащия на принудително събиране
материален интерес и не следва да бъде редуцирана повторно.
Срещу горното Постановление в частта, с която е отказано намаляване на разноските за
4
адвокатско възнаграждение, длъжникът е подал жалба с вх. № 2214/24.02.2022 г. до СГС, в
която поддържа искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателите поради прекомерност.
Със Съобщение за нередовна жалба с изх. № 2638/28.02.2022 г. ЧСИ е указала на
длъжника да представи документ за внесена такса в нейна полза в общ размер на 72 лв.,
както и документ за платена държавна такса в полза на СГС в размер на 25 лв. В
изпълнение на указанията длъжникът е представил платежни документи за сумите.
С влязло в сила Решение № 661/29.03.2022 г. на СГС, ЧЖ-VІ-Б, е отменено
Постановление от 16.02.2022 г. по изп. д. № 2021******, към което е присъединено изп. д.
№ 2021******* на ЧСИ с рег. № **** – в частта, с която е отказано по искането на
жалбоподателя намаляване на определените разноски в изпълнителното дело /вкл. и за
присъединеното такова/ за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите –
за разликата от 400 лв. до размера на определените 1 200 лв., и вместо това са намалените
дължимите разноски за адвокат – до размер от общо 400 лв.
С молба с вх. № 4401/09.05.2022 г. длъжникът е поискал възстановяване на сумата от 800
лв. и е претендирал от ЧСИ заплащането на сумата от 819 лв. – претърпени от него вреди от
незаконосъобразните откази да бъде намалено адвокатското възнаграждение на
взискателите. На 09.05.2022 г. ЧСИ е възстановила на длъжника сумата от 800 лв., но е
оставила без уважение молбата му в останалата част.
По делото е представено Преводно нареждане от 08.12.2021 г., от което е видно, че
длъжникът е платил на Адвокатско дружество „Ч. и Я.“ сумата от 600 лв. – хонорар, както и
Фактура № 857/01.12.2021 г., според която сумата от 600 лв. е за адвокатски хонорар /с
включен ДДС/ по изпълнително дело.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения предявеният иск е с правна
квалификация по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, защото с него се търси отговорност от
ответницата в качеството й на ЧСИ за имуществени вреди, които неправомерно е причинила
на ищеца при изпълнение на своята дейност. Сочи, че подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди се изразяват в сторените от него разноски по обжалване на
незаконосъобразните действия на ЧСИ при определяне на разноските на взискателите за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ представлява специален състав на
деликтната отговорност. За да бъде ангажирана тя, по делото следва да се установи, че със
свое противоправно и виновно поведение при изпълнение на дейността си като ЧСИ
ответницата е причинила твърдените имуществени вреди на ищеца в качеството му на
страна – длъжник в изпълнителния процес, като претърпените вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вината за причиняването им се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, а доказателствената тежест за установяване на
другите елементи от състава на претендираното спорно материално право е върху ищеца.
Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите действия са
обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалбата. Процесуалната
законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за
обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както и
по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато страната желае да се
възползва от потестативното си право да бъде отменено отделно действие или отказ на
съдебния изпълнител. И в двата случая защитата е искова, но в първия случай предмет на
делото е вземането за обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние,
5
което е причинило вреда, и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков процес
/триинстанционно/, а във втория случай делото се разглежда едноинстанционно от окръжния
съд, като предмет на делото е потестативното право на страната да иска отменяването на
отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. В първия случай със сила на пресъдено
нещо се установява съществуването или несъществуването на едно парично вземане, а във
втория случай – на едно потестативно право, т.е. както са различни предметите на делата,
така са различни и обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните
решения. По деликтния иск противоправността, която е елемент от фактическия състав на
спорното вземане за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на
действието или бездействието на съдебния изпълнител, а по конститутивния иск
процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието е преюдициалното
правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото, т.е. нито
противоправността като елемент от фактическия състав на спорното право се обхваща от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по деликтния иск, нито
преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, се обхваща от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по конститутивния иск.
Двете производства /по иск за обезщетение и по жалба срещу действие на съдебния
изпълнител/ имат различен предмет и висящността на едното с нищо не влияе на
висящността на другото, както и изходът по едното не обуславя с нищо изхода по другото,
тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по двата различни
предмета не съвпадат /в този смисъл – Решение № 139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г.
на ВКС, IV ГО/.
По изложените съображения съдът, пред който е предявен деликтният иск, следва да
извърши самостоятелна преценка дали очертаните в исковата молба действия на ЧСИ са
незаконосъобразни. Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай,
когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това,
че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно
бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва
да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната
страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за
извършване на действието /в този смисъл – Решение № 207/11.04.2019 г. по гр. д. №
3201/2017 г. на ВКС, IV ГО/.
Съдът намира, че инкорпорираното в Съобщение с изх. № 13566/11.10.2021 г.
разпореждане на ЧСИ, с което молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. на длъжника е приета за
просрочена, поради което не се е произнесла по същество по направените в нея искания, е
незаконосъобразно. Практиката на ВКС приема, че правомощията на съдебния изпълнител
във връзка с разноските по изпълнителното дело произтичат от общия принцип на
отговорност за разноски. Тази отговорност е материалноправна по естеството си и е уредена
в общата част на ГПК. Право на длъжника е, ако не е съгласен с приетите от съдебния
изпълнител разноски, да поиска от него да се произнесе по искането му за тяхното
намаляване. След като определянето на разноските в изпълнителното производство е
дейност, възложена на съдебния изпълнител, защото се касае за направени в хода на
изпълнителното производство разноски, а не за такива, следващи се от изпълнителното
основание, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, същият е в
правото си при изрично поискване да коригира размера на разноските, включително по
искане на длъжника да коригира размера на адвокатския хонорар на взискателя в
изпълнителното производство. Това съдебният изпълнител трябва да направи с
постановление, което в зависимост от резултата може да се обжалва, както от взискателя,
така и от длъжника, пред съответния окръжен съд. Съдът не може за първи път да се
произнася по искане за намаляване на разноските при липса на съответен акт на съдебния
изпълнител по този въпрос, тъй като е длъжен да зачете компетентността на органа,
6
ръководещ процесуалните действия. Като лице, което прилага правилата на ГПК, свързани с
изпълнителното производство, за съдебния изпълнител е налице безусловно задължение за
прилагането и на правилата относно разноските, уредени в чл. 78 ГПК, намиращ се в Част І
„Общи правила“, при наличието на предпоставките за това. При наличие на искане от
длъжника за намаляване на възнаграждението за предоставената на взискателя адвокатска
услуга, дължимо като разноски, съдебният изпълнител следва да се произнесе относно
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото, като при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата договореният хонорар следва да бъде намален. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ. Ето защо съдът
намира, че след като ответницата в качеството си на ЧСИ е била надлежно сезирана от
длъжника с искане за намаляване на разноските на взискателите за адвокатско
възнаграждение, е следвало да се произнесе по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая тя е
отхвърлила отправеното до нея изрично искане поради просрочие, като е смесила нормите
на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и оттам неправилно е преценила, че молбата е
просрочена. Както бе посочено, за разноските в изпълнителното производство страната
следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, при което се развива
производство, сходно на производството по чл. 248 ГПК в исковия процес, и едва ако
страната остане недоволна от произнасянето му, може да сезира съда с жалба срещу
постановлението за разноските. В случая молба с вх. № 11601/08.10.2021 г. не представлява
жалба по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а се касае за искане за изменение на приетите от
съдебния изпълнител разноски – за намаляване поради прекомерност на адвокатския
хонорар на взискателите и за намаляване на таксите в полза ЧСИ, което искане не е
обвързано със срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. По това искане компетентна да се произнесе е
била именно ответницата в качеството си на ЧСИ, като едва при обжалване на нейния акт
/какъвто до този момент е липсвал/ приложение намира срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК. Като е
отхвърлила молбата на длъжника на формално основание, при положение че са били налице
предпоставките да се произнесе по същество на искането, ответницата е действала
незаконосъобразно.
Второто произнасяне на ответницата по разноските – с Постановление за разноски с изх.
№ 2144/16.02.2022 г., е незаконосъобразно поради несъобразяване от нея на дйствителните
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ на взискателите.
В случая извършените от процесуалния им представител действия са се изчерпили само и
единствено с подаване на две молби за образуване на изпълнително производството въз
основа на двата изпълнителни листа и то, при положение че по-голямата част от дълга е бил
погасен чрез доброволно плащане още преди образуване на изпълнителното дело, като
действия по процесуално представителство в хода на изпълнителното производство не са
извършени. Ето защо съдът намира, че действията на процесуалния представител на
взискателите по никакъв начин не оправдават възлагането в тежест на длъжника на
заплатеното от всеки от тях адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., надхвърлящ
трикратно минимума по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което, като е приела друго в разрез с
доказателствата по делото, ответницата е действала незаконосъобразно.
В обобщение съдът счита, че е налице противоправно поведение от страна на
ответницата, действала в качеството й на ЧСИ, изразило се в дейността й по определяне на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите по изпълнителното производство.
ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност, като чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ не съдържа ограничаване на отговорността до определени
вреди и не е в отклонение от принципа за пълна обезвреда, израз на който дава и нормата на
чл. 441 ГПК, стига вредите да са в пряка причинна връзка с процесуално
7
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Причинната връзка е зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на ЧСИ. По реда на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Преки вреди означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които
са адекватно следствие от увреждането /в този смисъл – Решение № 264/08.04.2010 г. по гр.
д. № 474/2009 г. на ВКС, IV ГО/.
Според безпротиворечиво установената практика на ВКС имуществената вреда следва да
се изразява в разликата между имуществото на ищеца преди и след незаконосъобразното
действие или бездействие на ЧСИ. Самите имуществени вреди могат да бъдат претърпени
загуби или пропуснати ползи.
В случая ищецът твърди, че като пряка последица от незаконосъобразните действия на
ответницата по определяне на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите по
изпълнителното производство е претърпял загуби, изразяващи се в направени от него
разноски за обжалването им – адвокатско възнаграждение, държавни такси и такси в полза
на ЧСИ. Съдът намира, че по делото не е установено извършването на всички твърдяни от
ищеца разходи във връзка с обжалването на незаконосъобразните действия на ответницата, а
е доказано само заплащането на държавни такси по сметка на СГС в общ размер на 75 лв. и
на такси в полза на съдебния изпълнител в общ размер на 144 лв. Не е доказано
заплащането от ищеца във връзка с производството по чл. 435 и сл. ГПК на претендирания
за обезщетяване адвокатски хонорар в размер на 600 лв. По делото са представени Преводно
нареждане от 08.12.2021 г. и Фактура № 857/02.12.2017 г., съвкупната преценка на които
обаче обуславя извод, че сумата от 600 лв. е заплатена от длъжника като адвокатски хонорар
по изпълнителното дело, а не за производството по обжалване на действията на ЧСИ.
Последното не е част от изпълнителното производство, а представлява особено спорно
съдебно производство с контролно-отменителен характер, в което се извършва съдебен
контрол за законосъобразност на действията и бездействията на несъдебен орган, какъвто е
ЧСИ, поради което доказателствата за плащане на адвокатски хонорар за изпълнителното
производство не може да се приемат като доказателства за направен разход от този вид в
производството по чл. 435 и сл. ГПК. Касае се за разход по изпълнителното дело, поради
което сумата от 600 лв. не представлява имуществена вреда, намираща се в пряка причинно-
следствена връзка с неправомерните действия на ответницата, които са фактическото
основание на предявения иск.
По отношение на другите претендирани за обезщетяване разходи – за държавни такси и за
такси в полза на ЧСИ, съдът намира, че незаконосъобразните действия на ответницата са
това условие, което с вътрешна необходимост е предизвикало нуждата от обжалването им,
респ. – предпоставило е и настъпването на отрицателните последици в имуществената
сфера на длъжника под формата на така извършените разноски за това обжалване. Ето защо
те представляват пряка вреда, която подлежи на обезщетяване по предявения иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Така е, защото упражняването на правото на защита в
случаите, при които се поправя неправомерно действие на ЧСИ, не следва да води до
увреждане за страната, която брани успешно законното си право, чрез извършването на
разноски от нея, които да останат в нейна тежест. Тезата, че разноските в производството по
чл. 435 и сл. ГПК подлежат на обезщетяване от ЧСИ при предявен иск с правно основание
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, е възприета в Решение № 414/02.03.2022 г. по в. гр. д. № 6825/2021 г. по
описа на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав, както и в множество решения, постановени по реда
на чл. 435 и сл. ГПК /Решение № 2039/24.04.2023 г. по в. гр. д. № 3881/2023 г. по описа на
СГС, ГО, ЧЖ-ІV-А, Решение № 1957/19.04.2023 г. по в. гр. д. № 3994/2023 г. по описа на
СГС, ЧЖ-VІ-И, Решение № 2956/06.06.2023 г. по в. гр. д. № 5337/2023 г. по описа на СГС,
8
ЧЖ-І-Н, Решение № 1177/10.03.2023 г. по в. гр. д. № 13310/2022 г. по описа на СГС,ЧЖ-VІ-
З, и други/.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е частично основателен – за
сума в общ размер на 219 лв., формирана като сбор от заплатените от ищеца държавни такси
в полза на СГС и такси в полза на ЧСИ за обжалването на незаконосъобразните действия на
ответницата по определяне на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите по
изпълнителното производство. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 819
лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Върху присъдената сума ответницата
дължи и законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените от него разноски,
съразмерно на уважената част от иска, а именно сума в общ размер на 110.70 лв.,
включваща: 13.50 лв. – държавна такса; 97.20 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
/съгласно платежния документ от 07.12.2022 г./.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно сумата от 292 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Възраженията на всяка от страните за прекомерност на заплатения от насрещната страна
адвокатски хонорар са неоснователни, защото и двете страни са платили адвокатски
възнаграждения, които не надхвърлят нормативно установения минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. М.-К., с адрес: ****, да заплати на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД на А. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 219 лв. – обезщетение за
неправомерно причинени имуществени вреди при изпълнение на дейност като частен
съдебен изпълнител по изп. д. № 342/2021 г. /с присъединено по него изп. д. № 343/2021 г./
по описа на ЧСИ М.-К., с рег. № **** на КЧСИ, ведно със законната лихва от 13.12.2022 г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 110.70 лв. –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично предявения иск – за разликата над 219 лв.
до пълния предявен размер от 819 лв.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на И. И. М.-К., с адрес:
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 292 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9