№ 137
гр. Бургас, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120200247 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба на "Т." ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: *****,с управител – Ш.А., срещу Наказателно постановление № 793615-
F775238/19.08.2024 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.
40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), вр. с чл. 7, ал. 1 КСО и на основание чл.
104, ал. 1 ЗЗО, на жалбоподателя е наложена –"имуществена санкция" в размер на 4000 лева
Със жалбата е развита защитна аргументация, с която не се оспорва по същество фактическата
обстановка, но се твърди необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП и се излагат
оплаквания,според които са постъпили плащания за погасяване на здравните осигуровки,но сумите
са били съотнесени за покриване на други задължения на дружеството –жалбоподател. С тези
аргументи се предлага на съда да преосмисли правната оценка на обществената опасност на
деянието и да го квалифицира като маловажен случай по см. на чл.28,ал.1 ЗАНН
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,не изпраща законен или
процесуален представител. Постъпила е молба от пълномощника адв.А., в която е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя и се настоява за отмяна като
незаконосъобразно на НП.
За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт Д.Ч., надлежно упълномощена,
която оспорва жалбата. Излага подробна аргументация за недоказаност на защитните изключващи
административно-наказателната отговорност възражения в жалбата и акцентира върху негативното
засягане на важни обществени отношения,свързани не само с фискалната дисциплина, но и с
осигурителната правна сфера и здравното осигуряване на отделни субекти, носители на
осигурителни права.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, доколкото видно от известие за доставяне на л.9 - НП е връчено на жалбоподателя на
12.12.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана на 27.12.2024 г. /първия присъствен ден след
26.12.2024г./
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
1
установено следното:
Инспектор по приходите съставил АУАН бл.№F775238/25.06.2024 г. срещу „Т.“ ЕООД, за това, че в
качеството си на осигурител съгл. чл.5,ал.1 КСО не е изплатил вноските за здравно осигуряване на
лица, на които е бил длъжен да заплати –работници в дружеството към м.03.2024 г.
Според констатациите в АУАН през м.03.2024 г. в дружеството е назначен 1 работник,а срокът,в
който е следвало да бъдат заплатени вноските за здравно осигуряване е до 25-то число на
месеца,следващ месеца, в който е положен трудът-в случая до 25.04.2024 г. Според обективираните
в АУАН фактически констатации , към момента на установяване на нарушението -24.06.2024г.
вноските за здравно осигуряване в размер на 74, 57 лв. за м.03.2024 г, не са заплатени по сметка на
ТД на НАП-Бургас
При описаните фактически констатации нарушението било квалифицирано по чл.40,ал.1,т.1 Закон
за здравното осигуряване вр.чл.7,ал.1 Кодекс за социално осигуряване. Актът бил съставен в
присъствие на упълномощено от дружеството жалбоподател лице на 25.06.2024 г. и връчен на
същата дата. В срокът по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Фактическата обосновка на визираното нарушение е пренесена при цялостно словесно единство в
атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на нарушението- чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО
вр.чл.7,ал.1 КСО е приложен съответстващият санкционен състав на чл.104,ал.1 КСО и е
наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 4000 лв
Към писмената доказателствена съвкупност е приобщен и Протокол № П-02000224058667-073-
001/24.06.2024г. от извършена проверка по спазване на осигурителното законодателство от страна
на дружеството „Т.“ ЕООД за периода 01.12.2023 г., до 31.03.2024 г., в който е материализирано, че
дружеството не внася дължимите здравно-осигурителни вноски ,като в качеството си на осигурител
съгл.чл.5,ал.1 КСО не е изплатило вноските за здравно осигуряване на лица, на които е бил длъжен
да заплати – работници в дружеството за м.03.2024 г. и м.04.2024г.В синтезиран вид са
обективирани идентични и с възприетото в АУАН фактическо положение изводи,почиващи на
еднородни изходни данни,а именно,че за м.03.2024 г. и за м.04.2024 г. в дружеството е назначен
един работник и срокът,в който е следвало да бъдат заплатени вноските за здравно осигуряване е
до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, съответно 25.04.2024 г. и
27.05.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно
изследване, съдът прие същите за достоверна доказателствена основа, формираща стройна и
логически издържана последователност от факти, подпомогаща установяване елементите от
състава на административното нарушение и в изясняваща развитието на административно-
наказателната процедура.
И от изложението в жалбата,съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по
очертаната фактическа обстановка, но жалбоподателят фокусира ефекта на защитната си стратегия
в евентуално съотнасяне на внесени от него здравни осигуровки за погасяване на други публично –
правни задължения.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 31-32 – Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и
териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от заповедта.
При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН са спазени в пълнота
императивните процесуални изисквания на чл.42,ал.1 ЗАНН и чл.57,ал.1 ЗАНН. Покриването на
съдържателния логически минимум се обосновава в пълното описание на обективните
характеристики на нарушението, позволяващи извеждане на достатъчен информативен капацитет
на двата акта относно същността, формата и вида на нарушението /незаплащане на
здравноосигурителни вноски за период м.март 2024 г ., до 25-то число на месеца,следващ месеца,
за който е положен трудът,т.е. до 25.04.2024 г./ ,което в съчетание с валидно индивидуализирана
правна квалификация на нарушението и приложение на съответстващата санкционна разпоредба
на чл.104, ал.1 ЗЗО, води до извод за неотклонение от критериите на чл.57,ал.1 ЗАНН и чл.42,ал.1
2
ЗАНН.
Според настоящия състав напълно достатъчно е за попълването на бланкетната санкционна норма
със съдържание и определяне на конкретните признаци на нарушението от обективна страна,
дефинираната правна квалификация на нарушението по чл. 40,ал.1,т.1 от ЗЗО вр. чл.7,ал.1 КСО.
Посочените разпоредби на чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО вр. чл.7,ал.1 КСО осигуряват хармонично единство
между фактическо и юридическо описание на противоправното поведение на нарушителя в АУАН и
НП.
В случая липсата на посочена нормативна подхипотеза на чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО – буква „в“ не
съставлява процесуален дефицит на АУАН и НП, т.к. изпълнителното деяние чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО е
ясно формулирано от законодателя: Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице,
определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:
1. вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между
работодателя или ведомството и осигурения в съотношение. /бел.конкретизирано в
закона съотношение/
В случая непосочването на нормативния бланкет на подхипотезата на буква. „в“ на чл.40,ал.1,т.1
ЗЗО,според който осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от
Кодекса за социално осигуряване, не предпоставя наличие на пропуск, обмислим в светлината на
процесуално дерогиране на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН и чл.42,ал.1,т.5 ЗАНН. Налице е пълно, точно и
коректно правно детайлизиране на запълващия бланкета на чл.40,ал.1,т.1,б.“ В“ нормативен състав
на чл.7,ал.1 КСО. Според разпоредбата на чл.7,ал.1 КСО , осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.В случая, доколкото бланкетната подхипотеза
на чл.40,ал.1,т.1,б.“в“ ЗЗО има диспозиция,която няма самостоятелно съдържание, свързано с
очертаване на срок,до който валидно може да бъде изпълнено задължението на осигурителя за
внасяне на здравноосигурителни вноски,а препраща конкретно към относимото правило на
чл.7,ал.1 КСО, то и чрез посочване на това правило /чл.7.ал.1 КСО/ в правната квалификация на
административното нарушение като задължителна запълваща бланкета регулация,е изпълнено
изискването за точно определяне на нарушените разпоредби по см. на чл.42,ал.1,т.5 ЗАНН и
чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН.
Изводът на настоящия състав за законосъобразна и достатъчна индивидуализация на правната
квалификация на нарушението с посочване на законния текст на чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО намира цялостна
логическа приемственост и юридическа валидност в Решение № 1592 от 17.11.2020 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2157/2020 г.
Изцяло в този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция по идентичен по
процесуално-правна проблематика казус,опредметена в Решение № 845 от 30.01.2025 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2040/2024 г.: Липсата на посочено конкретно предложение от тази норма в
текста на АУАН и НП не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като нормите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН изискват посочване в АУАН и НП
на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. /…/. Не е налице и нарушение на
правото на защита на наказаното лице, тъй като при описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено (по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН) ясно е идентифицирано в какво точно се изразява.“
Ето защо и с качественото, пълно описание на признаците на нарушението, в съчетание с
цитираната като нарушена норма чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО вр.чл.7,ал.1 КСО, за „Т.“ ЕООД е гарантиран в
пълна степен стандартът за информираност относно същността на вмененото му нарушение-
неплащане в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца ,за който се дължат, в случая до
25.04.2024 г. здравноосигурителните вноски за 1 работник за периода м.март 2024 г.
В случая по мнение на настоящия състав е съхранена и изявена особено значимата публична
функция на органите, прилагащи административно-санцкионните механизми, да прилагат
стриктно нормите, които дефинират административно-наказателната отговорност на всеки
нарушител, в рамките на формалния практически мащаб, установен от закона.
Изграждането на обстойна, последователна и логична фактическа версия относно деянието и
свързаните с него обстоятелства, е съпъствано с представянето й в консолидиран вид, чрез точен и
прецизен правноквалифициращ извод относно приложимия материален закон. Предвид
изложеното според настоящия състав не се нарушават гаранциите за справедливост на процедурата
3
със санкционен характер.Напротив проявено е еквивалентно равнище на обективност и
юридическа точност при реализиране на административно-наказателната отговорност чрез
изчерпателно конкретизиране текстовете от закона, които са били нарушени, а също и тези, по
които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца.
В случая,не може да получи доказателствена легитимация, нито да бъде обективно проверено
твърдението за своевременно плащане на здравноосигурителните вноски за назначения в
дружеството по трудово правоотношение 1 работник, което плащане да е било произволно и по
инициатива на приходна администрация използвано за погасяване на други публично-правни
задължения на „Т.“ ЕООД. Това възражение съдът интерпретира като лишено от доказателствена
опора и аргументативен и рационален потенциал, т.к. към него не са приложени писмени
доказателства, установяващи конкретно по размер и основание плащане с изрично вписано
основание,касаещо дължими здравноосигурителни вноски и в срока регламентиран в чл.7,ал.1
КСО. Ето защо съдът класифицира възражението като концентрирано в интензитета на собствената
защитна стратегия и отправено изцяло в сферата на индивидуалната житейска целесъобразност.
По приложението на материалния закон:
Не е спорно качеството на санкционираното дружеството на осигурител и работодател, от което
произтича задължението за заплащане на вноските за здравно осигуряване на заетите в него
работници в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, съгласно
чл. 7,ал.1 от КСО. В случая е демонстрирано неглижиране на законовото изискване –чл.40,ал.1,т.1
ЗЗО вр.чл.7,ал.1 КСО,като бездействието на жалбоподателя след крайния установен в закона срок
-25.04.2024 г.,продължило и в хода на проверката и до приключването й със съставяне на АУАН. С
това си бездействие дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по
чл. 40, ал. 1, т. 1, б.“в“ от ЗЗО, съгласно която норма здравноосигурителната вноска на осигуреното
лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху дохода и се внася в сроковете по чл. 7
от Кодекса за социално осигуряване. Правилно е приложена и санкционна норма на чл. 104, ал. 1 от
ЗЗО, която предвижда, че длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща
вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до
4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите
лица в размер от 4000 да 8000 лв.
Посочено е и в АУАН и в НП, че бездействието е продължило и след крайния падеж на
законоустановения срок за изпълнение на задължението по чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО – след 25.04.2024
г.,като и към момента на съставяне на АУАН -25.06.2024г. дружеството осигурител не е изпълнило
задължението си.
При това положение, правилно дружеството е било санкционирано за неизпълнение на законовите
си задължения, като в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични
казуси, като например - Решение № 993 от 5.06.2015 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 712/2015 г.
Санкцията е определена в минималния възможен размер, поради което и липсват законови
механизми за нейното редуциране.
С Решение № 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1488/2018 е възприето,че с
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН законодателят въвежда изключение от общото правило за
наказуемост по административен ред на административните нарушения и предпоставка за
прилагането на законовото изключение, е наличието на обстоятелства, които са изключителни за
отделния случай, а не за отделната категория нарушения. За да се ограничат възможностите за
субективизъм и произволност, респ.за селективен подбор на факти и тенденциозна тяхна
интерпретация, в т.ч. чрез необективното им комбиниране и адаптиране към случаи,свързани с
осъществяване на идентични административни нарушения –по 40,ал.1,т.1 ЗЗО, е възприет подход,
според който наред с положителния извод за липса на настъпили вредни последици, за отпадане на
съставомерността е необходимо да бъде констатиран и отчетлив превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да подпомогнат извод за изключителност на случая, водеща
към квалифицирането му като маловажен. В случая наред с типичните за категорията нарушения
по чл.40,ал.1,т.1 ЗОО съдът не констатира наличие на доминиращ комплекс на смекчаващи
обстоятелства, нито изключителен характер на отделни смекчаващи обстоятелства по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Напротив,видно
от Протокол № П-02000224058667-073- 001/24.06.2024г. от извършена проверка на дружеството
“Т.“ ЕООД, е установено,че същото изобщо не е внасяло дължимите здравноосигурителни вноски
4
за периода от м.03. 2024 г.-м.04.2024 г. за наетите по трудово правоотношение лица,което макар и
извънсъставомерна особеност на поведението на дружеството жалбоподател разкрива една по-
широкоаспектна фактическа обществена опасност и мащабност на нарушението, чието изпълнение
е продължавало за период от 2 месеца и което води до реално увреждане и злепоставяне на
осигурителни права на наети работници/служители, практически обуславящо прекъсване на
здравно-осигурителните права на осигурявания работник. Все в този контекст следва да се оцени и
обстоятелството,че включително до приключване на съдебното следствие пред настоящия съд, не
бяха депозирани доказателства за внасяне на дължимите здравноосигурителни вноски за наетия
работник,касаещи процесния период м.март 2024г.
Ето защо според настоящия състав не се касае за изолиран и инцидентен случай на еднократно
нарушаване на чл.40,ал.1,т.1 ЗОО, а за едно продължено във времето неправомерно състояние,
установено с бездействието на дружеството жалбоподател. Тежестта на нарушението и неговата
правна укоримост е относително висока и реализирането на обществената опасност се свежда не
само в осъществяването на нормативно възведените от законодателя признаци на това нарушение,
а и в липсата изобщо на заплащане на здравноосигурителните вноски на наети по трудови
правоотношения лица. Обектът на посегателство е разнороден. От една страна той се свързва със
засягане обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на
данъчната система, със сигурността и стабилността на държавния бюджет. А от друга страна
обектът се свързва с обществените отношения, отнасящи се до опазването и закрилата на
осигурителните права на работниците и служителите,чието упражняване е предпоставено от
валидно и законосъобразно деклариране, отчитане и заплащане на съответните
здравноосигурителни вноски и вноски за ДОО като задължителен компонент от дължимата
организационна отчетност и механизми за превенция на злоупотребата с трудови и осигурителни
права на работниците и служителите. Така и в Решение № 993 от 5.06.2015 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 712/2015 г. на касационната инстанция се приема,че причините обусловили
неизпълнение на задължението по чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО не са поставени от самия законодател като
подлежащи на изследване в контекста на задължителните условия за преценка, дали да се наложи
наказание, като те единствено биха могли да се вземат предвид при индивидуализацията на
наказанието, както е сторено в случая и наложената имуществена санкция е в минималния
предвиден размер. Липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по см. на
чл.28,ал.1 ЗАНН на това формално нарушение поради относително високата степен на
обществената му опасност, изводима от високия минимален размер на имуществената санкция,
която законът предвижда за извършването му – 4 000 лева и обусловеното от нея реално засягане на
осигурително-правната сфера на наети работници/служители чрез прекъсване на
здравноосигурителни права, е подчертана и в Решение № 1592 от 17.11.2020 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 2157/2020 г..
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради
което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло. В конкретния случай АНО е
бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е формулирано
искане за присъждане на възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева. Така мотивиран, БРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 793615-F775238/19.08.2024 г., издадено от зам.
директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното
5
осигуряване, вр. с чл. 7, ал. 1 КСО и на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗО, на "Т." ЕООД с ЕИК: **** е
наложена –"имуществена санкция" в размер на 4000 лева.
ОСЪЖДА "Т." ЕООД с ЕИК: **** да заплати в полза на НАП София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6