РЕШЕНИЕ
№ 11871
гр. С., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110138267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия, за цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в
плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника през процесния период въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Поддържа, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения
имот – ..., находящ се в ..., за който е открита партида при ищеца с аб. № .... Моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 404,33 лв. – главница за
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. –
30.04.2022 г., и сумата 35,28 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение
за периода м.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /26.06.2024 г./ до окончателното изпълнение, и сумата 61,95 лв. –
1
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. - 21.12.2023 г., начислено
върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 8,16 лв. –
мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. - 21.12.2023 г., начислено
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът С. Н. Ц. - Д. оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационна
връзка по договор за доставка на топлинна енергия до имота. Оспорва, че до имота е
реално доставено претендираното количество топлинна енергия. Поддържа, че
претенциите за лихви са неоснователни. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач ... не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за осъждане на ответника да заплати дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или
вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат
качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на
съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази
дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е носител на правото на
собственост върху процесното топлоснабдено жилище – ..., находящ се в ... по силата
на договор за дарение от ... г. По делото не се представят доказателства за промяна на
собствеността по отношение на жилището след този момент.
Видно от съдържанието на договора, дарителите Н. М. Ц. и Й. Б. Ц. си запазват
правото на ползване върху дарения имот пожизнено и безвъзмездно. Видно от справка
за физическо лице на СРС, Й. Б. Ц. е починала на ... г. Видно от удостоверение за
наследници от 03.06.2019 г., Н. М. Ц. е починал на ... г.
2
При тези данни и на основание чл. 59, ал. 1 ЗС, следва да се приеме, че правата
на ползване върху имота са погасени със смъртта на титулярите им.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана
жилищна сграда.
От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява потребител за
битови нужди на топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....
Ответникът, като страна по договора за доставка на топлинна енергия през процесния
период, дължи цената й на топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията са отчитани ежемесечно. От отчетената топлинна енергия по
топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което
така изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по
прогнозни данни от предходните изравнителни периоди. След приключване на
отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на
потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. До процесното жилище е
бил осигурен достъп за отчет на УДР. В имота е имало 5 броя радиатори с монтирани
разпределители на топлинна енергия (с радиоотчитане), по които са направени „0“-
леви отчети, така че не е изчислена и начислена топлинна енергия за отопление от
радиатори в имота. В банята е имало щранг лира с топлинна мощност 475 Вт, за която
служебно са изчислени и начислени 1,26354 МВтч. За имота е изчислена и начислена
топлинна енергия за отопление имот от отоплителни тела в общите части като дял за
имота. За имота е начислен и разход на топлинна енергия за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 255 м3 – 2,15390 МВтч. За имота не е
изчислена и начислена топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ. Във формуляра
за отчет на УДР е положен подпис за клиента.
В открито съдебно заседание на 03.04.2025 г. вещото лице потвърждава, че
документите, свързани с отчитането и разпределението на ползваната топлинна
енергия в процесния имот, са му предоставени по електронен път от ФДР, като
изводите му почиват на данните, съдържащи се в тях.
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2022
г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
3
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки
отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата
цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза,
според което размерът на потребената топлинна енергия (с отчитане на
изравнителните сметки) за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е 404,34 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е
възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания
от ищеца и доказан по делото размер от 404,33 лева.
Предвид липсата на доказателства, че горепосочената сума е заплатена,
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Към тази сума следва да се добавят дължимите месечни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер на 35,28 лева за периода от м.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и раздел III от договора
между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително,
обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да
заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането
му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
4
последното число на месец април на съответната година, в случая на 2022 г./ в случая
е изтекъл на 14.06.2022 г., т.е. преди изравнителното вземане на ищеца по общата
фактура от 31.07.2022 г. да е било възникнало. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г.,
не може практически да се приложи в отношенията между страните, тъй като
определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като
този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече
неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на договорната
отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност потребителят не
може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и общата
фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъде поставен
в забава в плащането на общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за
което обстоятелство не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът за сумата 61,95 лева, като неоснователен, следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция за лихва в размер 8,16 лева се
явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху
установените като дължими главници от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане.
По разноските в исковото производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 845,20 лева /за държавна такса,
депозити за възнаграждения за вещо лице и особен представител, и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
Ответникът се представлява от особен представител, така че не е сторил
разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА С. Н. Ц. - Д., ЕГН **********, с адрес: ... ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., ..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 404,33 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия до имот с административен адрес:
... ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., и
сумата 35,28 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за период
от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2024 г. до
погасяването на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца: сумата 61,95 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 21.12.2023 г., начислено върху
главницата за стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 8,16
лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. –
21.12.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Н. Ц. - Д., ЕГН **********, с
адрес: ... ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 845,20 лева, представляваща
разноски, сторени в производството пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6