Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 147 19.04.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На първи април Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1974 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Петър Добрев Димитров от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6, вх.1, ет. 2, ап.9 против П.Х.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, чрез пълномощник адв. Станко Кралев, да бъде осъден ответника да заплати сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот в резултат на нанесения му от ответника побой на 16.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2017 г. около 04.00 ч. в ж.к. „М. р.“ на ул. „Б.“, Г.Ц. се прибирал от заведение бистро „Анфийлд“ заедно с приятеля си Д. А. Т.. На 50-60 метра от заведението срещнали две жени с куче и решили да дадат част от събраните от заведението кокали на кучето. Разминали се, но след няколко минути ищецът усетил приближаването на човек в гръб и се обърнал, но тогава получил удар с юмрук в носа от П.Г.. Ц. паднал на земята, ударил си главата и се събудил в болницата, без да помни нищо от престоя си там. Ответникът нанесъл удари и на св.Т., когото също повалил на земята. Сервитьорката в „Анфийлд“ видяла това и повикала приятелите на ищеца, като Г. С. легнал върху двамата повалени за да ги предпази от продължаващите ритници на ответника. Пристигнала полиция и линейка, която откарала ищеца в болницата. За извършеното деяние, по силата на съдебно споразумение, П.Г. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК затова, че на 16.07.2017г. в гр.Бургас, ж.к. „М. р.“ на ул. „Б.“ до № * причинил чрез нанасяне на удари с ръце и крака на Г.Ц. средна телесна повреда – мозъчна контузия, реализираща медико-биологичния признак на разстройство на здравето, временно опасно за живота, при форма на вината пряк умисъл, като на основание чл.55 ал.1, т.2, б.“б“, вр.чл.42а от НК му е наложено наказаниe „пробация“ с подробно изброени пробационни мерки. Ищецът в резултат на нанесения побой е получил следните наранявания: - контузии на главата: контузия на мозъка, счупване на носните костици и впоследствие загуба на обоняние, кръвонасядания по лицето, масивен субконюнктивален кръвоизлив на ляво око, кръвонасядане в окосмената част на главата зад дясна ушна мида. Първите от описаните наранявания са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Кръвонасяданията по лицето, масивният субконюнктивален кръвоизлив на ляво око, кръвонасядането в окосмената част на главата зад дясна ушна мида са причинили разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК и представляват лека телесна повреда съобразно чл.130 от НК. Доказателство затова е приетата в досъдебното производство СМЕ от д-р П.Парасков и издадената епикриза за лечението на ищеца в „УМБАЛ – Бургас“ АД. Към момента на побоя, Ц. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което не са му издавани болнични листи. Бил в кома няколко дни, а след това не могъл да вижда и да се грижи за новородения си син. Дълго време не можел да стои прав, имал нужда от чужда помощ, виело му се свят, чувствал гадене и обърканост. Майката на детето освен за него, е трябвало да полага грижи и за пострадалия. В този период ищецът не е могъл да работи и да осигурява средства за препитание за семейството си. Заявява се, че отговорността на ответната страна произтичала от общото правило на чл.45 от ЗЗД.
В постъпилия писмен отговор от ответника претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер, поради липса на причинно-следствена връзка между деянието, за което Г. е признат за виновен и част от описаните в исковата молба увреждания. Отрича да е чупил носните костици на Ц., което да е довело до загуба на обоняние, кръвонасядания по лицето, масивен субконюнктивален кръвоизлив на ляво око, кръвонасядане в окосмената част на главата зад дясна ушна мида, както и ищецът да е изпадал в кома. Липсват доказателства, че Ц. е работил преди деликта. Размерът на претендираната сума е прекомерен и несправедлив, като ищецът е допринесъл за претърпения инцидент. Двете жени, с които ищецът се е разминал, са С. Д. З.- приятелка на ответника и В. Д. М.– съпруга на братовчед му Г. В. М.. След като се разминали, ищецът и неговият приятел тръгнали след жените и им подхвърляли неприлични забележки.
Според П.Г. е налице прекомерност на претенцията, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, което налага да се съобразят изложените от него конкретни обстоятелства около извършването на деянието. Счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 5000 лв. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, изрази становище, че поддържа иска, като претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. В подкрепа на твърденията си ангажира съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания. Подробни доводи изложи в писмено становище.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, пледират съдът да уважи претенцията до 5000 лв., като отхвърли предявените искове до търсените 35 000 лв. като неоснователни и недоказани. Ангажира свидетелски показания. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Ищецът разполага с правен интерес от водене на настоящото дело предвид твърденията за причинено увреждане, като е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото по силата на чл.83 ал.1, т.4 от ГПК.
Видно от приложеното в цялост НОХД № 4822/19г. по описа на РС-Бургас, по силата на съдебно споразумение влязло в сила на 14.11.2019г., П.Г. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК затова, че на 16.07.2017г. в гр.Бургас, ж.к. „М. р.“ на ул. „Б.“ до № * причинил чрез нанасяне на удари с ръце и крака на Г.Ц. средна телесна повреда – мозъчна контузия, реализираща медико-биологичния признак на разстройство на здравето, временно опасно за живота, при форма на вината пряк умисъл, като на основание чл.55 ал.1, т.2, б.“б“, вр.чл.42а от НК му е наложено наказания „пробация“ с подробно изброени пробационни мерки. За получените увреждания може да се съди от приложените епикриза от неврохирургично отделение на УМБАЛ „Бургас“ АД (л.11 по делото); съдебномедицинска експертиза (л.12); съдебномедицинско удостоверение (л.13).
Според заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза (л.61-67), при постъпване в болницата на Г.Ц. са констатирани следните увреждания: - счупване на носни костици; хематом на клепачите на ляво око със субконюнктивална хеморагия; контузионни хеморагични огнища в десен темпорален дял на главния мозък с посочени размери, с перифокален едем; контузно-хеморагични огнища фронтобазално сагинално /срединно/ с посочени размери и в ляв челен дял с посочени размери (л.62). Мозъчната контузия е предизвикала разстройство, временно опасно за живота. Описани са приложеното лечение, периодът за възстановяване от всяко от уврежданията и оплакванията на ищеца към момента на прегледа.
От показанията на свидетелката Д. Ц.– съпруга на ищеца, става ясно, че на другия ден след инцидента в деня на изписването на малкия ѝ син, ищецът излязъл с приятели да празнува. На следващия ден я събудила приятелка и ѝ казала, че Г. е в болница. Пострадалият бил обезобразен, окото му било подуто, червено и затворено, не говорел и не давал знак, че разбира какво му говорят. Свидетелката ходела в болницата всеки ден следобед. На изписването го свалили с количка, защото не можел да ходи. Вкъщи откарал дълго време на легло – свидетелката го къпела, водела го до тоалетна, защото не можел да се обслужва сам. Хранела го с лъжичка и това продължило към месец, после започнала да го извежда на двора. Пиел лекарства година и половина: Допамин, Ноотропил 800 и други. Преди инцидента бил *****, но после година не ходил на работа и 6 месеца не шофирал. Не можел да гледа и децата, загубил мирис.
Свидетелят И. Д.заяви, че се събрали приятели да празнуват роденото дете на ищеца в кафе „Анфийлд“ в М. Р. и към 5 ч. сутринта започнали да се разотиват. Ищецът си тръгнал с друг приятел- Д., а свидетелят ги открил след малко на около 100 м на пътя – двамата били в безсъзнание, а Г. с насинено око. Обадили се на 112, с която откарали ищеца в болницата. Свидетелят ходил 2-3 пъти в болницата да види Г. – започнал да сяда на третия път. Повече от месец си седял вкъщи и бил много зле, затова жена му и негови приятели ходели да му помагат. Оплаквал се от световъртеж, главоболие, нямал нюх. Дълго време не можел да ходи на работа.
Според показанията на свидетеля Д. М. – съсед на 300 м от дома на ищеца, Г. лежал в болницата около седмица. След това свидетелят не го виждал около 15 дена, после започнал да го среща и пострадалият изглеждал както преди. Разхождал се, карал моторче, возел се в кола, ходел до пазара. В махалата не било ставало дума, че за Г. има някакви тежки последствия. П. не е ходил в болницата да вид как е Г.. Докторка в болницата казала на свидетеля, че имало побой, но на Г. му нямало нищо сериозно.
Свидетелката В. М.– съпруга на братовчед на ответника, заяви, че заедно със жената на П. излезли да разходят куче близо до кафе „Анфийлд“. Минавайки покрай него, чули подвиквания. На връщане подвикванията отново продължили от пострадалия и негов приятел, които тръгнали след тях, като искали „момичетата да почакат“ и питали „дали кучето хапе“. Двамата носели голяма торба с кокали и започнали от нея да хвърлят на кучето. Свидетелката казала „не, не“ и двете ускорили крачка, защото се стреснали от подвикванията. Двамата обаче също забързали – били едър мъж и един по-слабичък. Едрият дърпал слабия, а последният продължил да вика да почакат и хвърлял кокали. Стигнали вкъщи, свидетелката се прибрала, а приятелката ѝ С. помолила да извика П., за да си ходят. Свидетелката казала на ответника, че С. е самa навън и има двама пияни мъже. П. излязъл, след малко свидетелката и мъжът ѝ също излезли и видели, че вече са се събрали много хора, имало двама души на земята.
Предявените искове са с правно основание в чл. 45 и чл. 86, вр.чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Съгласно общия принцип на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се изпълни състава на нормата е необходимо да е налице деяние, причинено от човешко поведение, то да е противоправно, да са налице настъпили вреди за пострадалото лице, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина у дееца.
Представените доказателства водят до извода за основателност на исковете. Съобразно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. С оглед подписаното споразумение по НОХД № 4822/2019г. по описа на РС-Бургас, П.Г. и признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК по отношение на пострадалия Г.Ц.. Или съдът приема, че е доказано наличието на деликт, вследствие на който са и настъпилите увреждания на пострадалото лице. Ответникът чрез своите действия, противоправно е причинил на ищеца средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след увреждането и претърпените хирургически намеси, на Г.Ц. е било необходимо време, за да се възстанови. По отношение на получените увреждания, съдът се позовава изцяло на заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, в която са посочени: - счупване на носни костици; хематом на клепачите на ляво око със субконюнктивална хеморагия; контузионни хеморагични огнища в десен темпорален дял на главния мозък с посочени размери, с перифокален едем; контузно-хеморагични огнища фронтобазално сагинално /срединно/ с посочени размери и в ляв челен дял с посочени размери (л.62). Загубата на обоняние не беше доказана като факт, още по-малко връзката с претърпения инцидент. От показанията на разпитаната свидетелка Ц. се установи, че пострадалият в продължение на повече от месец е бил принуден да търси всекидневна помощ не само от нея, но и от близки и приятели за редица действия, вкл.посещаване на тоалетна, хранене и др. Не е могъл да ходи на работа, както и да управлява МПС. Престоят в болницата е продължил седмица, а принудителното домашно лечение повече от месец, което е довело до значителни болки и страдания за ищеца. Претърпените болки и страдания от Г.Ц. вследствие на преживяното, съдът преценява че отговарят на сумата от 15 000 лв. Или искът по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди се явява основателен до този размер, като в останалата част до пълния предявен размер от 35 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Направеното възражение от ответната страна за съпричиняване, съдът приема за неоснователно. Първо, липсват доказателства по делото, Г.Ц. да е предизвикал със своето поведение П.Г.. Разговор между тях изобщо не е имало. Второ, цит. в показанията на св.М. подвиквания от страна на ищеца и неговия приятел дори не са нецензурни. Трето, освен ранният час на инцидента – 04.00 ч. на 17.07.2017г. и вероятността ищецът и неговият приятел да са били пийнали, не са налице други обективни причини за страх у двете жени – улицата е била добре осветена, а в самото кафе „Анфийлд“ все още е имало много хора. Каквото и да е казала съпругата на П.Г., липсват обективни причини за крайната агресия у ответника.
Нямат връзка със спора и приложените 37 бр. разрешителни за групов лов на името на Г.Ц. (л.70-106). Най-ранната дата е 12.10.2018г. или повече от година след инцидента. Ищецът и не твърди, че към този момент все още не е бил в състояние да върши нищо полезно.
По делото ищцовата страна претендира лихва за забава, считано от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. Предвид разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, искането е основателно и следва да бъде уважено.
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на Г.Ц. не следва да бъдат присъждани разноски, предвид освобождаването му от заплащането на каквито и да са държавни такси и разноски по силата на чл.83 ал.1, т.4 от ГПК. На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (л.69), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат/ адвокатско дружество за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт, П.Г. следва да бъде осъден да заплати на адв.Петър Добрев Димитров от АК-Бургас общо сумата от 980 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове за сумата от 15 000 лв.
В тежест на ответника П.Г., следва да се присъди и държавна такса върху присъдената сума от 15 000 лв. – 600 лв. дължими по сметка на съда, както и сумата от 439 лв. – разноски по делото за изплатено възнаграждение на вещо лице.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати в полза на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Разноските са 1580 лв. адвокатско възнаграждение, като липсва приложен списък по чл.80 от ГПК. Или следва да бъде присъдена сумата от 677.82 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Х.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, чрез пълномощник адв. Станко Кралев да заплати в полза на Г.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Петър Добрев Димитров от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6, вх.1, ет. 2, ап.9 сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот в резултат на нанесения му от ответника побой на 16.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като иска до претендираните 35 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Х.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, чрез пълномощник адв. Станко Кралев да заплати в полза на адв. Петър Добрев Димитров от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6, вх.1, ет. 2, ап.9 , по следната банкова сметка ***: *** „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр П.Д.Д. сумата от 980 (деветстотин и осемдесет) лв. дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Петър Добрев Димитров от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6, вх.1, ет. 2, ап.9 да заплати в полза на П.Х.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, чрез пълномощник адв. Станко Кралев сумата от 677.82 (шестстотин седемдесет и седем лв. осемдесет и две ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.Х.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, чрез пълномощник адв. Станко Кралев да заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд - Бургас сумата от 600 (шестстотин) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и 439 (четиристотин тридесет и девет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: