Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Враца,
14.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, шести състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Наталия П. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4769 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу П.И.Т.
за следните суми: сумата от 85,80 лв., представляваща главница за неизплатена
топлинна енергия за периода от 30.09.2015 г. до 30.06.2016 г., сумата от 21,97
лв. лихва за забава за периода от 31.10.2015 г. до 02.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото - държавна такса в размер на
25,00 лв. и сумата 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна
енергия през периода от 30.09.2015 г. до 30.06.2016 г. за отопление и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация, за обект с адрес: гр. Враца, ***********, за
която ответникът не му заплатил дължимата цена в размер на 85,80 лв. Сочи още,
че за периода от 31.10.2015 г. до 02.05.2018 г. ответникът му дължи сумата от
21,97 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане на
главницата. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените
искове – както по основание, така и по размер. Счита, че представените
доказателства не доказват по безспорен начин дължимостта на претендираните
суми. Сочи, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че в
процесния адрес действително е консумирана твърдяната топлинна енергия. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата
и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
2149/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, IX състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество заявление против ответника, е издадена Заповед
№ 1356/18.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от
85,80 лв., представляваща главница за неизплатена топлинна енергия за периода
от 30.09.2015 г. до 30.06.2016 г., сумата от 21,97 лв. лихва за периода от
31.10.2015 г. до 02.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и сумата
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и с Разпореждане №
7596/03.10.2018 г. по ч. гр. д. № 2149/2018 г. по описа на РС – гр. Враца,
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на указанията е депозирана
искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото са представени Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в
гр. Враца, от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в
процесния период.
От приетата по делото справка от електронната страница на Служба
по вписванията – гр. Враца се установява, че на 01.12.2005 г. ответникът П.Т.
заедно с неговата съпруга е придобил правото на собственост върху процесния
имот, находящ се в гр. Враца, ***********Установява се още, че на 16.11.2015 г.
правото на собственост върху същия имот е придобито от трето за спора лице – И.В.С.по
силата на постановление за възлагане след проведена публична продан.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими
лихви от ответника, в която е отразено, че към 05.05.2018 г. дължи главница в
размер на 85,80 лева за периода от 30.09.2015 г. до 30.06.2016 г. и лихва за
забава в размер на 21,97 лева.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно
заключението обектът,
за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, представлява
самостоятелен обект в жилищна сграда с адрес гр. Враца, ******Сградата е в
режим на етажна собственост и в нея е изпълнена сградна инсталация за отопление
и битово горещо водоснабдяване. Захранването с топлинна енергия се осъществява
от абонатна станция № 25. Посочено е, че нормативната уредба за начисление на
количеството енергия и за сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в
процесния период дължимата цена на топлинна енергия възлиза на претендираната
от топлификационното дружество. Вещото лице е дало заключение, че размерът на
лихвите за забава от падежа на всяко месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 21,97 лева за
периода от 30.10.2015 г. до 02.05.2018 г.
Други относими доказателства в производството не са
ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния
период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена
към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител,
респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през исковия период
ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 4.
начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление
на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената от ответника
топлоенергия през исковия период.
През процесния период относно облигационното
отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ.
Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в
чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл.
153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Враца,
които се изготвят от „Топлофикация- Враца“ ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30
дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2019 г. ищецът
представи за констатация оригиналите на централния и местния ежедневник, в
които са публикувани общите условия на дружество, като ответникът изрично
заяви, че не оспорва влизането в законна сила на Общите условия.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по
Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се
очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
Когато
правото на собственост върху топлоснабдения имот е прехвърлено, какъвто е
настоящият случай, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
топлинна енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за
периода, който следва изгубването на собствеността /в този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. №
439/2018 г., ВКС, III г. о./.
С оглед
събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е частично
основателен, тъй като ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден
имот само за част от исковия период, а именно за времето от 30.09.2015 г. до
15.11.2015 г. включително, като считано от 16.11.2015 г. правото на собственост
принадлежи на трето за спора лице. За посочената част от исковия период, докато
ответникът е бил собственик на имота, същият е имал качеството потребител,
респ. клиент на топлинна енергия.
С оглед
гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот за времето
от 30.09.2015 г. до 15.11.2015 г. включително, ответникът Т. е клиент на
топлинна енергия и дължи заплащането на нейната стойност за посочения
период. Останалите предпоставки за
основателност на предявения иск са доказани в производството, като от писмените
доказателства и заключението по СТЕ е установено, че процесният имот е бил
топлоснабден в процесния период и се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
В случая
ищецът основава вземането си на две издадени фактури, а именно: №
**********/30.09.2015 г. с падеж на плащане 31.10.2015 г. и №
**********/30.11.2015 г. с падеж на плащане 31.12.2015 г. Издадените фактури не
са представени по делото и не са приети като доказателства. В приетото по
делото експертно заключение обаче е посочено, че фактура №
**********/30.09.2015 г. е издадена вследствие на извършен годишен отчет, като
сумата по нея представлява изравнително изчисление на потребеното количество
топлинна енергия за отоплителен период 2014/2015 г. По отношение на втората
процесна фактура № **********/30.11.2015 г. вещото лице е посочило, че обхваща
отоплителния период от 01.05.2015 г. до 31.11.2015 г. за 0,476 мвтч. или сумата
от 50,78 лв. След изготвянето на годишна извравнителна сметка за периода май –
ноември 2015 г. начислената енергия и сума са намалени респективно с 0,132
мвтч. и (-13,92 лв.) с фактура № ********** от 30.06.2016 г. Вещото лице
отделно е посочило, че за периода май – ноември 2015 г. енергията, отдадена за
сградна инсталация в процесния имот е 0,143 мвтч. или сумата от 14,82 лв.,
която е включена във фактура № **********/30.11.2015 г. Така общата дължима
сума за отопление и сградна инсталация в периода май – ноември 2015 г. възлиза
на претендираната от ищеца сума в размер на 65,60 лв.
Като
съобрази констатираното от вещото лице относно периода, за който са издадени
процесните фактури, съдът намира, че искането на ищеца за присъждане на сумата от
34,12 лв. по фактура № **********/30.09.2015 г. с падеж на плащане 31.10.2015
г. е неоснователно. Както е посочило вещото лице, в процесната фактура е
включена изравнителна стойност на количеството топлинна енергия за отоплителен
сезон 2014/2015 г. Процесният период, заявен както в проведеното заповедно
производство, така и в настоящото исково производство, е от 30.05.2015 г. до
30.06.2016 г., като отоплителният сезон 2014/2015 г. не е предмет на процесния
период.
По отношение
на втората процесна фактура № **********/30.11.2015 г. за сумата от 65,60 лв. с
падеж на плащане 31.12.2015 г., искането е частично основателно. Сумата включва
топлинна енергия, отдадена за отопление и сградна инсталация за периода от
01.05.2015 г. до 30.11.2015 г. Установи се, че ответникът е бил собственик на
процесния имот в по-голямата част от периода по тази фактура, а именно - до
15.11.2015 г. Доколкото вещото лице не е изчислило дължимата сума към тази дата,
то по делото няма достатъчно данни за определяне размера на иска, но след като
същият е установен по своето основание, на основание чл. 162 ГПК, размерът
следва да се определи служебно от съда. Периодът по тази фактура включва общо 7
календарни месеца, което означава условно използване на топлинна енергия в
размер на 9,37 лв. на месец. В периода от 01.05.2015 г. до 15.11.2015 г. има
6,5 календарни месеца, което означава, че претенцията на ищеца по тази фактура
е основателна за сумата от 56,22 лв. Както бе посочено по – горе, считано от 16.11.2015
г., правото на собственост върху имота принадлежи на трето за спора лице, което
е материално легитимирано да отговаря за ползваната в имота топлинна енергия
след тази дата.
Искът е
основателен за сумата от 56,22 лева и за периода от 30.09.2015 г. до 15.11.2015
г. включително, като същият следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 85,80 лева и за периода от
16.11.2015 г. до 30.06.2016 г.
Сумата
следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 17.05.2018 г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл.
32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението
си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до деня на постъпването на дължимата сума
по сметката или в касите на продавача.
Лихвата за
забава се претендира в размер от 21,97 лева за периода от 31.10.2015 г. до 02.05.2018
г. Както бе установено по – горе, искът за главница е основателен до 15.11.2015
г., което означава, че последната падежирала дължима сума е тази по фактура №
**********/30.11.2015 г. с падеж на плащане 31.12.2015 г. Изискуемостта на
вземането по тази фактура е настъпила на 01.01.2016 г.
Размерът на
лихвата за забава следва да бъде изчислен по реда на чл. 162 ГПК служебно от
съда с помощта на електронен калкулатор. Искът е основателен за сумата от 13,33
лева за периода от 01.01.2016 г. до 02.05.2018 г., като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 21,97 лева и за периода от 31.10.2015 г. до
31.12.2015 г. /период преди настъпване на изискуемостта на фактурата, по която
е установено съществуване на вземане/, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страните.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски за държавна такса в размер
на 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, от които
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 48,40 лева
съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 4769/2018
г. в размер на 100,00 лв. От доказателствата по делото се установява да са
сторени разноски, както следва: държавна такса в размер на 75 лева, депозит за
особен представител на ответника – 150 лева и депозит за вещо лице – 200 лева.
Общо претендираната сума е в размер на 525 лева. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски за исковото производство в размер на сумата от 338,81 лева съразмерно с уважената част на
исковете.
На основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът следва да посочи, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „УниКредит Булбанк“ АД.
При горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.И.Т., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ №
9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, следните
суми, за които суми е издадена Заповед № 1356/18.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2149/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, IX състав:
- сумата от 56,22 лева на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ сумата, представляваща
стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 30.09.2015
г. до 15.11.2015 г. за имот на адрес: гр. Враца, ***********, ведно със законната
лихва върху главницата от 17.05.2018 г.
до погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума от 56,22 лв. до пълния предявен размер
от 85,80 лева и за периода от 16.11.2015 г. до 30.06.2016 г.;
- сумата от 13,33 лева на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.01.2016 г. до 02.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума от 13,33 лв. до пълния предявен размер от 21,97 лв. и за периода
от 31.10.2015 г. до 31.12.2015 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК П.И.Т., ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, представлявано
от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, сумата от 338,81 лева, представляваща разноски в
производството по гр.
дело № 4769/2018 г. по описа на РС Враца съразмерно с уважената част на
исковете, както и сумата от 48,40 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр.
д. № 2149/2018 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, IX състав, съразмерно с уважената част на исковете.
На основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА,
че плащането може да се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „УниКредит Булбанк“ АД.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: