Решение по дело №965/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…116

гр. Самоков, 29.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Дарина Н. сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 965 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

Е.Г.Д. и Г.Б.Д.,***, са предявили срещу К.Н. *** за делба на поземлен имот с идентификатор .. по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, целият с площ по скица 546 кв. м. и на построените в този поземлен имот едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .., със застроена площ от 55 кв. м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 65231.911.88.1, със застроена площ от 28 кв. м., при дялове на страните, както следва:

- от поземления имот: по 7/18 идеални части за Е.Д. и за К.Н. и 4/18 идеални части за Г.Д.;

- от сграда с идентификатор ..: по 1/2 идеална част за Е.Д. и К.Н.;

- от сграда с идентификатор ..: 4/6 идеални части за Г.Д. и по 1/6 идеална част за Е.Д. и за К.Н..

Твърди се в исковата молба, че гореописаните поземлен имот и находящи се в него сгради, били придобити в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) от Р. Т. Я. и Г. Н. Я., както и че ищцата Е.Д. е тяхна дъщеря, а ответницата К.Н. е тяхна внучка - дъщеря на другата им дъщеря Е. Н., починала през 2011 г. След смъртта на Р. Я. през 1989 г. правото на собственост върху процесните поземлен имот и сгради преминало в имуществото на наследниците й по закон на основание наследствено правоприемство и прекратяване на СИО, като на тези основания преживелият съпруг Г. Я. придобил право на собственост върху 4/6 идеални части от тези обекти, а ищцата Е.Д. и Е. Н. – по 1/6 идеална част от тях. На 04.03.1991 г. Г. Я. направил саморъчно завещание, с което завещал на ищеца Г.Д. (негов внук) 1/3 от своите 4/6 идеални части от поземления имот, заедно с цялата селскостопанска сграда в притежавания от него обем на право на собственост върху нея, а именно 4/6 идеални части. Със същото завещание Г. Я. завещал на всяка от дъщерите си Е. Н. и Е.Д. по 1/3 от своите 4/6 идеални части от поземления имот, както и по половината от притежаваните от него 4/6 идеални части от жилищната сграда. На посочените основания – наследяване по закон от Р. Я. и наследяване по завещание от Г. Я. – ищците твърдят, че с ответницата са съсобственици на делбените имоти при дяловете, посочени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който заявява, че искът за делба между нея и ищцата Е.Д. е допустим, но не при дяловете, посочени в исковата молба. Възразява срещу участието на ищеца Г.Д. в съсобствеността. Твърди, че саморъчното завещание на Г. Я. не е породило правни последици, тъй като с него завещателят се е разпоредил по начин, който го определя като частно завещателно разпореждане с обекти, на които не е бил собственик. Оспорва завещанието относно неговата автентичност с твърдението, че то не е написано и подписано от завещателя. Твърди, че то е нищожно и поради липса на предмет. Наред с това в отговора на исковата молба ответницата оспорва обстоятелството, че процесният поземлен имот е бил придобит от Р.и Г. Я. в режим на СИО, като твърди, че до смъртта си Р. Я. е била негов изключителен собственик. Изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения обосновават искането на ответницата делбата на описаните в исковата молба имоти да се допусне между нея и ищцата Е.Д. при равни дялове в съсобствеността върху всеки от тях – по 1/2 идеална част.

В открито съдебно заседание ищците се представляват от техния пълномощник адв. З. Т., който заявява, че поддържа иска и оспорва твърденията на ответницата, изложени в отговора на исковата молба.

Ответницата се представлява от пълномощника си адв. И. С., която поддържа становището по иска, заявено с отговора на исковата молба.

 Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 69 от Закона за наследството ЗН), вр. чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) – за делба на недвижими имоти.

Исковете са изцяло допустими с оглед установеното обстоятелство, че предходно предявеният от Е. Н. – наследодател на ответницата К.Н., иск за делба е оттеглен по гр. д. № 665/1994 г. по описа на РС – Самоков и производството по това дело е прекратено. Вярно е, че изявлението на пълномощника на Е. Н. за оттегляне на иска е извършено при новото разглеждане на делото пред РС – Самоков под посочения номер след частична отмяна на решението по допускане на делбата по гр. д. № 635/1993 г. по описа на същия съд с решение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 1741/1994 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Самоков, в което е посочено, че в останалата му част (т. е. за допускане на делба на жилищната сграда) решението на първоинстанционния РС – Самоков като необжалвано е влязло в сила. Това би могло да създаде впечатление, че настоящият спор относно делбата на жилищната сграда е разрешен с влязло в сила решение. Вярно е обаче и друго – че от събраните доказателства изобщо не се установява производството по делбата на жилищната сграда по какъвто и да е начин да е продължило във втората му фаза по извършване на делбата – гражданско дело № 635/1993 г. на РС – Самоков не е насрочвано за извършване на делбата на тази сграда, нито е внасяно в архив, за да се приеме, че би могло да продължи разглеждането му по реда на съответните организационно-устройствени правила за работата на съдилищата. Ето защо съдът намира, че в частта му относно делбата на жилищната сграда (с настоящ идентификатор 65231.911.88.2) влязлото в сила решение по гр. д. № 635/1993 г. на РС – Самоков има само и единствено установително действие, каквото би имало съдебното решение по установителен иск за собственост (това следва и от разпоредбите на чл. 282, ал. 1 от ГПК от 1952 г. и на чл. 344, ал. 1 от действащия ГПК), а наличието на такова съдебно решение не е процесуална пречка за предявяване на иск за делба. Това е така, защото нито в отменения, нито в действащия ГПК е предвидена възможност за своеобразно „прескачане“ или „пропускане“ на първата фаза на делбеното производство при наличие на такова решение. Казано иначе, дори и правата на страните в съсобствеността на определена вещ да са установени с влязло в сила решение, това не означава нито че искът за делба, целящ окончателното й извършване, е недопустим, нито че те биха могли да пристъпят директно към извършването на делбата по съдебен ред, т. е. да инициират производство във втората й фаза.

По съществото на исковете съдът намира следното:

С нотариален акт № 150, т. ІІ, д. № 603/1987 г., поправен с нотариален акт № 188, т. ІІ, д. № 675/1987 г., двата на РС – Самоков, Р. Т. Я. и Г. Н. Я. са признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр. Самоков, а именно – дворно място с площ 542 кв. м., образуващо парцел V с пл. № 2446 в кв. 145 по плана на гр. Самоков, при съседи: улица, н-ци Я., Б. Х. и н-ци Г. Ш., с урегулирана площ 460 кв. м. и без регулационни сметки за уреждане, ведно с построените върху това място масивна жилищна сграда на 54 кв. м. на един етаж, състоящ се от две стаи и кухня, мазета под етажа и масивно складово помещение от 27 кв. м.

От съпоставката на представените и неоспорени скица на поземлен имот с идентификатор .., издадена на 14.11.2017 г. от СГКК – Софийска област (л. 10 от делото), комбинирана скица по чл. 16, ал. 3 от ЗКИР, издадена от Община Самоков на 23.11.2017 г. (л. 11) и скица № 1548/24.08.1987 г. от ОбНС – Самоков, отдел „Архитектура и благоустройство” (л. 38) се установява, че за имот с пл. № 2446 в кв. 145 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. е отреден парцел ІІІ, а не парцел V, както погрешно е посочено в скицата от 24.08.1987 г., която грешка е пренесена в скицата, издадена от СГКК – Софийска област досежно отбелязването на номера на имота по предходен (в случая по регулационен) план. От съпоставката на тези писмени доказателства се установява също, че УПИ ІІІ, отреден за имот пл. № 2446 в кв. 145 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по действащите КККР на гр. Самоков. Този извод се потвърждава от заключението на вещото лице инж. К.Д. по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира като обосновано предвид извършеното обективно изследване на безспорни писмени доказателства и планове, както и се потвърждава от устните разяснения на вещото лице пред съда в с. з. на 16.12.2019 г. Наред с това този извод се подкрепя и от извънсъдебното изявление на ответницата, обективирано в нотариална покана от 05.02.2018 г. до ищцата Е.Д., че с нея са съсобственици на недвижим имот, находящ се на административен адрес гр. Самоков, ул. „Х. С.” № ., а именно на този адрес съгласно скицата от СГКК – Софийска област се намира процесният поземлен имот с идентификатор 65231.911.88, за който от останалите посочени по-горе доказателства (писмени и СТЕ) се установява, че е идентичен с УПИ ІІІ-2446 в кв. 145 по рег. план на гр. Самоков от 1978 г.

Не е спорно, а и еднозначно се потвърждава от съдържанието на скицата, издадена от СГКК – Софийска област на 14.11.2017 г., че поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по действащите КККР на гр. Самоков е с площ 546 кв. м., както и че описаната в н. а. № 150/1987 г. на РС – Самоков жилищна сграда, находяща се в имота е с настоящ идентификатор 65231.911.88.2 със застроена площ 55 кв. м., а стопанската сграда  е с настоящ идентификатор 65231.911.88.1 със застроена площ 28 кв. м.

   Установява се от представените дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издаден на 20.05.2019 г. и удостоверение за наследници, изх. № 2273/02.11.2017 г., издадено от Община Самоков, че Р. Т. Я. е починала на .. г. и че към момента на смъртта й тя е била в брак с Г. Н. Я., сключен на 26.01.1936 г., т. е. Р. и Г. Я. са били съпрузи и към датата на признаването им за собственици на гореописания имот на основание давностно владение с нот. акт № 150/1987 г., съставен на 16.07.1987 г. и поправен с нот. акт № 188/1987 г. С оглед основанието, на което по време на брака им съпрузите Р. и Г. Я. са били признати за собственици на имота, а именно – придобивна давност, имотът е придобит от тях в режим на бездялова СИО при необорената презумпция по чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. за съвместен принос в придобиването (в т. см. т. 2 от ППВС № 8/1980 г.).

В съответствие с ТР № 11/2012 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС в тежест на ответницата е в настоящото производство да докаже направеното с отговора на исковата молба оспорване на съдържанието на констативния нотариален акт относно извода на нотариуса, че съпрузите Я. са придобили поземления имот на основание давностно владение по време на брака им. В тази насока, с извършения по делото на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК доклад в о. с. з. на 01.04.2019 г., на ответницата е разпределена доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че поземленият имот е придобит от Р. Я. и притежаван от нея до смъртта й на основание наследяване от нейните родители.

Това не се установява от събраните доказателства при условията на пълно насрещно доказване. От заключението по СТЕ се установява, че процесният поземлен имот е идентичен с: имот пл. № 2325 в кв. 50 по регулационния план на гр. Самоков от 1911 г.; имот пл. № 2545 в кв. 50 по регулационния план на гр. Самоков от 1955 г., имот пл. № 2545 в кв. 122 по регулационния план на гр. Самоков от 1964 г., имот пл. № 2446 в кв. 145 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. В разписния лист към плана от 1911 г. имот пл. № 2325 в кв. 50 е записан на името на Т. Х. Я. (баща на Р. Т. Я.), а в разписния лист към плана на гр. Самоков от 1955 г. – 1964 г. имот с пл. № 2545 в кв. 122 е записан на името на Р. Г. Я. (няма спор, че това е Р. Т. Я. с оглед съществувалия в миналото обичай след брака им жените вместо с бащиното им и с фамилното им име да са именувани със собственото, съответно фамилното име на съпруга им). Записванията в разписните листове към съответните планове на данни за собствениците на имотите имат изцяло ориентировъчно-информативно значение най-вече за благоустройствената администрация. Те не представляват официални удостоверявания на право на собственост (още повече, че в случая в никой от обсъдените разписни листове не е посочен документ или друго основание за собствеността на Т. Я. или Р. Я.). Единственото доказателствено значение на тези записвания в гражданския процес е да служат като начало на писмено доказателство за установяване на фактическа власт на посоченото лице върху определен имот.

В случая обаче от записа в разписния лист към плана от 1911 г. не може да се приеме, че Т. Я. – баща на Р. Я., е установил фактическа власт върху имота най-късно към датата на одобряването на този план. Това е така, защото в посочения разписен лист името на Т. Я. е нанесено като собственик на имот пл.№ 2325 след зачертаване на името на дотогавашното лице, посочено като собственик в разписния лист – К.. П. С.. В извадката от плана на гр. Самоков от 1911 г. в графическото изображение на пространството на имота са посочени имената К. П. С., а в площта на сградата в северната половина на имота е посочена 1937 г., което обосновава извод, че това е годината на нанасяне на сградата в плана. Затова, дори и данните от разписния лист към плана да представляват начало на писмено доказателство за установяване от Т. Я. на фактическа власт върху имота, този факт във всички случаи се е осъществил по неустановено време в периода след 1911 г. до 1937 г. на неустановено основание. Не е установена и продължителността на фактическата власт на Т. Я. върху имота. От друга страна - безспорен факт е, че дъщерята на Т. Я. – Р.Я., е сключила граждански брак с Г. Я. на 26.01.1936 г. Наред с това, неопровергани са от други доказателства показанията на свидетелката Б. Д., която сочи пред съда, че помни жилищната сграда в имота от 50-те години на ХХ век (когато тя е била на възраст между 8 и 18 години с оглед данните за възрастта й към датата на разпита й) и че знае от ищцата Е.Д., че тази къща е строена от родителите й Р. и Г. Я., а братът на ищцата П. Я. имал друга къща в отделен ограден двор, който и понастоящем бил обособен с ограда. Така липсата на данни за продължителността на фактическата власт на Т. Я. върху имота, наред с датата на сключване на брака между Р. и Г. Я. (26.01.1936 г.), годината на нанасяне на жилищната сграда в имота (1937 г.) по плана от 1911 г. и неопроверганите от други доказателства факти, че сградата е построена от Р. и Г. Я. и че братът на Р. Я. е владял друг имот, различен от процесния, са все обстоятелства, които в тяхната житейска и правна съвкупност подкрепят извода, обективиран в нотариален акт № 150/1987 г., поправен с нотариален акт № 188/1987 г., че давностното владение върху поземления имот, дори и ако е започнато от Т. Я., е завършило през време на брака между Г. и Р. Я.. Така при необорена презумпция за съвместен принос при осъществяване на това придобивно основание и в съответствие с т. 2 от ППВС № 8/1980 г. съдът намира, че Р. и Г. Я. са придобили процесния поземлен имот с настоящ идентификатор 65231.911.88, както и построените в него сгради с идентификатори 65231.911.88.1 и 65231.911.88.2 на основание давностно владение в режим на бездялова СИО.

От вече обсъденото по-горе удостоверение за наследниците на Р. Т. Я. се установява, че със смъртта й на 14.09.1989 г. тя е оставила наследници съпруга си Г. Н. Я. и децата си – Е. Г.Н. (починала на .. г.) и ищцата Е.Г.Д..

Със смъртта на Р. Я. 1/2 идеална част от имуществените права в СИО е преминала в имуществото на съпруга й Г. Я. на основание прекратяването на СИО съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от СК от 1985 г. Останалата 1/2 идеална част от тези права е преминала на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН по наследство в равни дялове, т. е. по 1/6 идеална част в имуществото на наследниците на Р. Я. по закон – Г. Я., Е. Н. и Е.Д.. Така Г. Я. е придобил на основание прекратяване на СИО и наследяване от починалата си съпруга Р. Я. 4/6 идеални части от правото на собственост върху поземления имот и от построените в него сгради, които са предмет на делбата, а Е.Д. и Е. Н. – по 1/6 идеална част от тях на основание наследяване от майка им Р. Я..

На 04.03.2011 г. Г. Я. е направил саморъчно завещание, с което е извършил следните разпореждания с имуществото си към момента на смъртта му: на внука си Г.Б.Д. е завещал масивно складово помещение от 27 кв. м. и баня от 6 кв. м. в западната част на парцела и 1/3 идеална част от дворно място, прилежащо на гореупоменатата сграда в парцел V-2246 в кв. 145; на дъщеря си Екатерина Г.Н. е завещал  от къщата източната стая, кухнята, находяща се под същата стая и мазе с изложение север - запад, ведно с 1/3 ид. ч. от дворното място; на дъщеря си Е.Г.Д. е завещал от къщата двете стаи на етажа с изложение югозапад и мазе с изложение югозапад, ведно с 1/3 идеална част от дворното място; разпоредил се е находящите се в дворното място тоалетна, гараж и барака да бъдат за общо ползване, а ако едната от дъщерите му не желае да се подчини на разпореждането му, тогава имотът, упоменат в гореизложеното, да бъде притежание на другата.

От заключенията на в. л. П.П. по основната и допълнителната съдебно-графически експертизи, които съдът няма никакви основания да не кредитира, се установява, че гореобсъденото завещание е написано от Г. Н. Я. и е подписано от него. Следователно на 04.03.1991 г. същият е направил саморъчно завещание във формата, предписана от императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството и то валидно отразява действителната му последна воля за разпореждане с неговото имущество към момента на смъртта му.

Като всяко волеизявление с правни последици завещанието подлежи на тълкуване, поради което съдът не споделя доводите в обратния смисъл на пълномощника на ответницата. Тъй като обаче завещанието поражда действие най-рано от момента на смъртта на завещателя, споровете относно действителното съдържание на изявената в него воля неминуемо се сблъскват с факта, че авторът на изявлението вече е починал и в обичайните случаи, какъвто е и конкретният (при липса на уточнителни негови изявления приживе) той обективно не може да допринесе за тълкуване на собствената му воля. В такъв случай при тълкуване на завещанието се прилага класическият, но валиден и до днес принцип „in favorem testamenti” или казано на български език – тълкуването да бъде в такъв смисъл, който да е в полза на действителността на разпореждането, а не обратното. Приложението на този принцип се ограничава от действието на императивни законови разпоредби.

При прилагането на този принцип съдът намира, че при индивидуализацията на поземления имот в завещанието завещателят Г. Н. Я. е допуснал техническа грешка, като го е обозначил като „парцел V-2246” в кв. 145, както и непълнота – поради пропуска да посочи, че тази индивидуализация на имота е по плана на гр. Самоков. Грешката относно номера на парцела – „V” вместо действителния „ІІІ” – е предопределена от констатираната от СТЕ грешка в тази насока още в скицата от 1987 г., която се е отразила и на съдържанието на констативния нотариален акт № 150/1987 г., включително и след поправката му (само относно планоснимачния номер на имота) с нотариален акт № 188/1987 г. Що се касае до посочването в завещанието, че планоснимачният номер на имота, за който е отреден парцела е „2246” тази грешка очевидно е резултат на невнимание на един човек на 82 годишна възраст при изписване на действителния планоснимачен номер на имота, чийто съсобственик е бил той – „2446” по плана на гр. Самоков от 1978 г., действащ към датата на съставяне на завещанието.

Този извод се подкрепя от следните обстоятелства:

На първо място - в с. з. на 16.12.2019 г. вещото лице К. Д. по назначената СТЕ пояснява, че в други населени места на територията на Община Самоков не може да съществува имот с пл. № 2246 съгласно регулационен план, утвърден със Заповед № 45/1978 г. Наред с това, не са налице дори индиции завещателят да е бил собственик на имот с пл. № 2246, за който е отреден парцел V в кв. 145 по плана на гр. Самоков, одобрен с посочената заповед № 45/1978 г. Напротив, единственият поземлен имот в гр. Самоков, в кв. 145 по регулационния план на града от 1978 г., в съсобствеността върху който е участвал завещателят към момента на съставяне на завещанието и към момента на смъртта му, е поземлен имот с пл. № 2446, за който е бил отреден парцел ІІІ по силата на този план. Да се приеме, че завещателят съзнателно е целял да лиши от правно действие завещанието си, като посочи погрешно планоснимачния номер на имота, за който то се отнася, пряко противоречи на посочения по-горе принцип за тълкуване на завещанието „in favorem testamenti”.  Ето защо съдът намира, че независимо от погрешната индивидуализация на поземления имот, посочен в завещанието, то се отнася за имот с пл. № 2446, за който е отреден парцел ІІІ в кв. 145 по регулационния план на гр. Самоков от 1978 г. и който е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по действащите КККР на гр. Самоков.

Със завещанието си Г. Я. се е разпоредил с конкретни обекти на право на собственост (поземлен имот и построени в него сгради), поради което и при липсата на данни дали с тези обекти се е изчерпвало цялото му имущество към момента на смъртта му, следва да се приеме, че то представлява частно завещателно разпореждане. Ето защо и по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН то произвежда действие на завет относно правото на собственост върху процесните поземлен имот и селскостопанска сграда в обема на това право, който е притежавал завещателя към момента на смъртта му, а именно 4/6 идеални части.

Така на основание завещанието Е.Д., Г.Д. и Е. Н. са придобили по 1/3 от 4/6 идеални части, т. е. по 4/18 идеални части, от правото на собственост върху поземления имот. Наред с това, като наследници по закон на Р. Я. дъщерите й Е.Д. и понастоящем покойната Е. Н. са придобили и по 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота, или след смъртта на двамата им родители, те са придобили общо по 7/18 идеални части от поземления имот (1/6 + 4/18 = 3/18 + 4/18 = 7/18).

Макар и в завещанието на Г. Я. обектът, завещан на Г.Д. да е наречен помещение, с оглед останалата част от описанието му в завещанието, а именно – че е масивно; че се намира в западната част от парцела (т. е. че е различно от къщата – предмет на следващите завещателни разпореждания) и че е с площ 27 кв. м., както и с оглед съдържанието на нот. акт № 150/1987 г. относно описанието на сградите в поземления имот, съдът приема, че в тази му част завещанието има за предмет притежаваните от завещателя към момента на смъртта му 4/6 идеални части от съществуващата в поземления имот селскостопанска сграда с настоящ идентификатор 65231.911.88.1, заснета по КККР с площ 28 кв. м., в полза на Г.Д..

Не е спорно по делото, че тази сграда не е физически, технически или функционално свързана с жилищната сграда в поземления имот. Поради това тя не представлява несамостоятелна нейна принадлежност, а обект по смисъла на § 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. В този смисъл съдът намира, че съображенията в Решение № 89/12.07.2019 г. по гр. д. № 3607/2018 г. на ВКС, І г. о. за второстепенен (несамостоятелен) характер на постройките на допълващото застрояване в поземлен имот с предназначение за жилищни нужди, акцентират върху начина на извършване на делбата им, в каквато фаза се е намирало делбеното производство, по което е постановено това решение, а не върху релевантния във фазата по допускане на делбата въпрос относно възможността за придобиване на дял в съсобствеността върху такива постройки, особено ако – както в конкретния случай по настоящото дело – те не са физически, технически или функционално свързани с жилищната сграда.  Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗС завещателят валидно се е разпоредил с притежаваните от него към момента на смъртта му 4/6 идеални части от правото на собственост върху тази сграда в полза на Г.Д., като към този момент останалите наследници по закон на Р. Я. – дъщерите й Е.Д. и Е. Н. са притежавали по 1/6 идеална част от правото на собственост върху нея.

Завещанието на Г. Янакиев не е произвело вещно-прехвърлителен ефект в частите му, с които същият се е разпоредил в полза на дъщерите си Е.Д. и Е. Н. с части (определени стаи и мазета) от жилищната сграда в поземления имот, тъй като те не представляват самостоятелни обекти на право на собственост. Със смъртта на Г. Я. притежаваните от него 4/6 идеални части от правото на собственост върху жилищната сграда с настоящ идентификатор 65231.911.88.2 е преминало на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН в равни дялове – по 1/3 в имуществото на наследниците му по закон Е.Д. и Е. Н.. Така на основание наследяване по закон от Р. Я. на дял 1/6 идеална част от тази сграда и от Г. Я. на дял 1/3 идеална част от същата, Е.Д. и Е. Н. са придобили по 1/2 идеална част от правото на собственост върху нея.

Екатерина Н. е починала след сина си И. Н., който не е оставил низходящи и съпруга. Поради това със смъртта й на 09.07.2011 г. притежаваните от нея 7/18 идеални части от поземления имот, 1/2 идеална част от жилищната сграда и 1/6 идеална част от стопанската постройка са преминали изцяло на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН в имуществото на ответницата К.Н. – нейна дъщеря и единствен наследник по закон.

Поради обстоятелството, че в съсобствения между страните поземлен имот съществува жилищна сграда, която не е индивидуална собственост на някой от съсобствениците на поземления имот, а е в режим на обикновена съсобственост между двама от тях, делбата на поземления имот е допустима. Това правно положение остава извън хипотезата за недопустимост на делбата на поземления имот, визирана в т. 1, б. „д“ от ППВС № 2/1982 г., която следва да се прилага стриктно поради характера й на изключение от общата допустимост на делбата на недвижими имоти.

По всички изложени съображения поземленият имот с идентификатор 65231.911.88 по КККР на гр. Самоков следва да се допусне до делба между ищците Е.Д. и Г.Д. и ответницата К.Н. при дялове: за Е.Д. и за К.Н. – по 7/18 идеални части и за Г.Д. – 4/18 идеални части; жилищната сграда с идентификатор 65231.911.88.2 следва да се допусне до делба между Е.Д. и К.Н. при равни дялове – по 1/2 идеална част за всяка от тях, а селскостопанската сграда следва да се допусне до делба между ищците и ответницата при дялове: 4/6 идеални части за Г.Д. и по 1/6 идеална част за Е.Д. и К.Н..

Съдът не се произнася по разноските, доколкото във фазата по допускане на делбата страните не са направили искания в тази насока, а и те не подлежат на разглеждане в тази фаза на производството с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ Е.Г.Д., ЕГН **********, Г.Б.Д., ЕГН **********, двамата с адрес *** и К.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Самоков, целият с площ по скица 546 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори 65231.911.89, 65231.911.128, 65231.911.154, 65231.911.86, 65231.911.85 и 65231.911.87, при дялове на съделителите, както следва:

-  за Е.Г.Д. – 7/18 /седем осемнадесети/ идеални части;

-  за Г.Б.Д.      – 4/18 /четири осемнадесети/ идеални части;

-  за К.Н.Н. – 7/18 /седем осемнадесети/ идеални части.

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ Е.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** и К.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на сграда с идентификатор 65231.911.88.2 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, представляваща жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 55 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по КККР на гр. Самоков, целият с площ по скица 546 кв. м., при дялове на съделителите, както следва:

-  за Е.Г.Д. – 1/2 /една втора/ идеална част;

-  за К.Н.Н. – 1/2 /една втора/ идеална част.

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ Е.Г.Д., ЕГН **********, Г.Б.Д., ЕГН **********, двамата с адрес *** и К.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Р.“, бл. ., вх. ., ет. . ап. ., на сграда с идентификатор 65231.911.88.1 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, представляваща селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ 28 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор 65231.911.88 по КККР на гр. Самоков, целият с площ по скица 546 кв. м., при дялове на съделителите, както следва, при дялове на съделителите, както следва:

-  за Е.Г.Д. – 1/6 /една шеста/ идеална част;

-  за Г.Б.Д. – 4/6 /четири шести/ идеални части;

-  за К.Н.Н. – 1/6 /една шеста/ идеална част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: