Определение по дело №120/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260236
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20201800100120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 30.11.2020г.

 

 

Софийският окръжен съд, в закрито заседание на 30.11.2020 г., в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

разгледа гр.д. № 120/2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Постъпила е искова молба от М.М.С. срещу Софийския градски съд, Софийския районен съд и Прокуратурата на Република България за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 200000 лв. за нанесени му неимуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, като в отговора на Прокуратурата на Република България се съдържа възражение за неподсъдност на делото на Софийския окръжен съд – нито по местоизвършване на увредата, нито по местоживеене на ищеца.

Настоящият съдебен състав намира, че отводът за местна подсъдност е направен от надлежна страна и в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК, с което са изпълнени условията за неговата допустимост. Разгледан по същество, същият е основателен поради следните съображения.

Видно от първата уточняваща молба на ищеца, ответниците СГС и СРС не са прилагали принудителни медицински мерки спрямо него, нито са му налагали административни мерки (освен обявяването му за общодържавно издирване, което ищецът погрешно счита за такава мярка).

Видно от втората уточняваща молба на ищеца, предмет на настоящото производство са единствено вредите, претърпени от него в резултат от незаконното образуване на ЧНД № 13929/2015г. и от незаконното му обявяване за общодържавно издирване (виж. т. 2, т. 5 и т. 7 от молбата). Същевременно, в тази молба той изрично заявява, че по настоящото дело не претендира обезщетение за вредите от двете му принудителни довеждания по това дело, нито от насилственото му транспортиране до ЦПЗ „Шипковенски“ и предприетите спрямо него действия в тази институция. Подчертава, че не бил обвинен в никакво криминално престъпление. Излага съображения относно стационарната съдебно- медицинска експертиза, но в т. 6 от молбата сочи, че в настоящото производство няма претенции във връзка с нейното назначаване, а я обсъжда единствено доколкото същата била незаконосъобразно назначена, поради което той не бил длъжен да се явява за извършването й, а неявяването му не е представлявало основание за обявяването му за общодържавно издирване, във връзка с което претендира обезщетение.  

При тези данни съдът намира, че правната квалификация на предявените искове не може да бъде по ЗОДОВ, тъй като:

·        ищецът не изтъква никаква релевантна хипотеза по смисъла на този закон, а дори изрично заявява, че СГС и СРС не са прилагали принудителни медицински мерки спрямо него, нито са му налагали административни мерки, което изключва хипотези по чл. 2, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗОДОВ, единствено в които тези съдилища биха били надлежни ответници по така предявените искове (арг. от Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГК);

·        претенциите на ищеца са във връзка с вреди, претърпени от него през периода 05.11.2015г. – 26.06.2018г. (виж. стр. 2 от исковата молба), а разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) няма обратно действие.

Следователно, исковете следва да се квалифицират по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал. 1 и 2, чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България, вр. чл. 3, от ЕКПЧОС и чл. 4 от ХОПЕС.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че местно компетентният съд следва да бъде определен по правилата на чл. 108, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 115, ал. 1 от ГПК, т.е. съобразно местоизвършването на деянието, респ. съобразно седалището на ответниците или съобразно местовъзникване на правоотношението, от което произтича спорът. При съобразяване с цената на иска, независимо кой от тези критерии бъде приложен, всички те обуславят подсъдност на делото на Софийския градски съд.

Дори в противовес на изложеното по- горе да се предположи, че правната квалификация на иска е по чл. 2в от ЗОДОВ, местната подсъдност следва да се определи по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед посоченото от ищеца място на увреждането, както и справката за неговия настоящ адрес, и в този случай делото е подсъдно на Софийския градски съд. Не може да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като тя не оправомощава ищеца сам да определя местно компетентния съд, пред който да предяви иска си, а регламентира действията на съдебна институция в хипотеза, в която самата тя е ответник по иска. Отделно от това е спорно, дали разпоредбата би била приложима към правоотношения, възникнали преди нейното влизане в сила.

По тези съображения, производството пред ОС- София следва да бъде прекратено, а делото – да се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 120/2020г. по описа на Софийския окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския градски съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

Съдия- докладчик: