Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
№……….., гр.София, 04.08.2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV “в” състав, в закрито заседание, проведено на четвърти
август, две хиляди двадесет и първва година
, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Мирослав Стоянов
Като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 5171 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 15.07.2021г.
по чл.248 от ГПК, подадена от „Р.“ ООД-
за допълнение на решението от
04.05.2021г. в частта за разноските, чрез присъждане на такива в полза на
молителя- ищец, съобразно изхода на делото. Молителят твърди, че в диспозитива на решението не се съдържа
произнасяне по отговорността относно разноските, направени от страните във
въззивното производство, поради което са налице предпоставките за неговото
допълване. Твърди, че молбата за
допълване на въззивното решение в частта за разноските е допустима, като
подадена в срок. В тази връзка се позовава на разминаване между датата,
посочена в решението като дата на изготвянето му /04.05.2021г./ и датата,
посочена като такава на изготвянето му на интернет страницата на съда-
04.06.2021т. Твърди, че и двете дати очевидно са неверни и се дължат на допусната техническа грешка,
тъй като на дата 01.07.2021г. съдебното
решение не е подписано от един от членовете на съдебния състав. Ето защо,
молителят –ищец твърди, че искането му по чл.248 от ГПК е заявено в срок и като
такова е допустимо. Поддържа , че направените от него разноски във въззивното
производство му се дължат от въззвника- ответник, като последица от
неоснователността на подадената от последния въззивна жалба. Счита, че след като ответникът не е ползвал правната възможност
по чл.414“а“ от ГПК, то неговият /на ищеца/ единствен път за защита е бил този
по чл.422 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд не е компетентен да се произнася
по въпроса за сторените в заповедното и исково производство разноски, а дължи
произнасяне само по тези, направени във въззивното производство. Възразява, че
незаконосъобразен е извода на въззивния съд за наличие на недобросъвестно
поведение, като изведен в нарушение на чл.78 от ГПК. На последно място, в
случай, че съдът намери молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна, заявява
искане да бъде посочено от съда кое процесуално правило, визирано от нормата на
чл.3 от ГПК, е упражнено от негова страна пред СГС недобросъвестно/в нарушение
на добрите нрави.
Насрещната страна по молбата , СУ „Св.К.О.“ , оспорва искането по чл.248 от ГПК,
като неоснователно. При условията на
евентуалност поддържа възражението си по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което твърди, че е
релевирано своевременно още в хода на устните състезания по делото. Във връзка с последното моли съда да съобрази
практиката на СЕС и обстоятелството, че на съда е служебно известен фактът, че
между страните се водят множество дела, произтичащи от един и същ юридически
факт.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото, приема за установено следното:
При извършена от съда служебна
проверка бе установено, че в титулната част на въззивното съдебно решение, в
резултат на допусната очевидна фактическа грешка е посочен погрешно месецът на
постановяване на съдебното решение. Погрешно в титулната част е посочен м.05
/май/, вместо верният месец 06 /юни/ на постановяване на решението. С вярната
дата -04.06.2021г. съдебното решение е обявено в срочната книга на съдебния
състав и в регистъра на съдебните решения по чл.235,ал.5 от ГПК, като именно
това е и датата на влизане в сила на решението, като окончателно, съгласно
извършеното удостоверяване с дата и печат върху решението. Посочената очевидна
фактическа грешка следва да бъде изправена по реда на чл.247 от ГПК, тъй като
същата има правно значение за съответствието с датата на влизане в сила на
решението, удостоверена върху него, предвид факта, че решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. В тази връзка,
основателен е доводът на ищеца, заявен с подадената от него молба по чл.248 от ГПК – за наличие на очевидна техническа грешка относно месеца на изготвянето на
съдебното решение.
Що се отнася до искането по чл.248 от ГПК на молителя –ищец, заявено с молбата му от
15.07.2021г.- искането е НЕДОПУСТИМО. Доколкото въззивното решение е
окончателно, искането по чл.248 от ГПК е следвало да бъде заявено в 1 месечния
срок по чл.248,ал.1,предл.2 от ГПК, изтекъл на 05.07.2021г. /първият работен
ден – понеденик, след 04.07.2021г./. Както вече бе посочено по-горе в мотивите
на настоящото решение, въззивното решение е постановено на 04.06.2021г., като
това е датата и на обявяването му в срочната книга на съда и регистрите на
съдебните решения по чл.235,ал.5 от ГПК, като именно по този регистър
молителят-ищец е извършил и сам справка на 01.07.2021г., съгласно признанието
му, заявено с молбата по чл.248 от ГПК. При тази хипотеза, 1 месечния срок по
чл.248 от ГПК е изтекъл на 05.07.2021г. и подадената молба за допълване
/изменение на решението в частта за разноските от страна на ищеца на
15.07.2021г. се явява просрочена и като такава- следва да бъде оставена без
разглеждане. Неоснователене доводът на
молителя-ищец за допустимост на молбата, основан на твърдението ,че след
като съдебното решение не е било подписано от третия член на съдебния състав
към дата 01.07.2021г., то срокът за заявяване на искането по чл.248 от ГПК не е
започнал да тече преди тази дата. Действително, към посочената от молителя дата
/01.07.2021г./ съдебното решение не е подписано от третия член на съдебния
състав- младши съдия Ива Нешева, която е взела участие в произнасянето му, а
към датата на постановяването му- съдия в СРС, но решението е валидно ,
съгласно нормата на чл.21,ал.5 от ГПК и ТР № 1/10.02.2012г. по т.дело № 1/2011г.
на ОСГТК на ВКС, като подписано от мнозинството /два/ от членовете на съдебния
състав. Както валидно, съдебното решение е породило своите правни последици, включително и досежно началния
момент, от който тече срока по чл.248 от ГПК. На последно място, следва да се
посочи, че по своята правна същност молбата по чл.248 от ГПК не е такава за
допълване на съдебното решение в частта за разноските, а за изменение на
същото, доколкото съдът изрично се е произнесъл в мотивите относно
недължимостта им на ищцовата страна, а произнасяне в диспозитива съдът не
дължи, тъй като те не са част от спорното право. Ето защо и като подадена след
изтичане на законоустановения срок , молбата по чл.248 от ГПК , подадена от
ищеца за изменение на въззивното решение в частта за разноските ,следва да бъде
оставена без разглеждане.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА, на основание чл.247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка
в титулната част на въззивното решение , постановено по гр.дело №
5171/2019г. по описа на СГС , ІV“В“ състав относно датата на постановяването
му, КАТО ПОСТАНОВЯВА- ВМЕСТО
04.05.2021г.- ДА СЕ ЧЕТЕ- -04.06.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима /просрочена/ молбата по чл.248 от ГПК, подадена от „Р.“ ООД на 15.07.2021г. - за изменение на решението от 04.06..2021г. по гр.дело №
5171/2019г. в частта за разноските, чрез
присъждане на такива в полза на молителя- ищец.
Решението е окончателно, като в
частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл.248 от ГПК- има
характер на определение и в тази част- подлежи на обжалване с частна жалба пред
САС в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.